Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 22.03.2021 г.
Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Павлина Петрова, като разгледа докладваното от съдия
Шефки адм. дело № 322 по описа за 2020 г. на КАС, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.27, ал.5 от Закона
за подпомагане за земеделските
производители /ЗПЗП/, вр. с чл. 166, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото е образувано по
жалба от Т.Х.Х. от *** срещу Акт за установяване на
публично държано вземане №09/06/3/0/01354/3/01/04/01 от 25.09.2020 г., издаден
от директора на ОД на Държавен фонд “Земеделие“ – Кърджали, с който на жалбоподателя е отказано изплащането
на финансова помощ в размер на *** лв., представляваща второ плащане по договор
№*** от *** г., и е определено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на *** лв. -
първо плащане по горния договор.
Жалбоподателят намира
оспорения акт за незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и
несъответствие с неговата цел. Твърди, че административният орган е извършил
неправилна правна квалификация на
установените факти, подвеждайки ги под нормата на чл.27, ал.7 от ЗПЗП,
вместо по чл.27, ал.6 от с.з. Вследствие на горното, неправилно е издал АУПДВ,
вместо решение за финансова корекция по реда на чл.73 от ЗУСЕСИФ. Счита, че
АУПДВ е постановен, без да са изяснени релевантните факти и обстоятелства
относно възникването на вземането, тъй като не бил наличен влязъл в сила
административен акт, установяващ задължението по основание и размер. Сочи също
и неизпълнение на изискванията на чл.26 и чл.34, ал.3 от АПК, свързани с
уведомяването му за откритото производство по издаване на АУПДВ, както и с
възможността за участие в него. В о.с.з. и в писмени бележки, чрез процесуалния си представител, поддържа
подадената жалба, като намира за противоречиви констатациите в оспорения
акт, свързани с нарастването на
икономическия размер на стопанството, както и че не е посочен конкретния
документ, който органът е приел, че е с невярно съдържание. Иска от съда да
отмени оспорения АУПДВ. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът - Директор на ОД на Държавен фонд
“Земеделие“ – Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за
неоснователна. В с.з. и представено писмено становище излага съображения за
законосъобразността на оспорения акт, като издаден от компетентен орган, в
предписаната от закона форма и при спазване на установената процедура и материалноправните разпоредби. Предвид влязлото в сила
Решение №93/18.12.2019г., постановено по а.н.д. №225/2019 г. по описа на
ОС-Кърджали, с което жалбоподателят бил признат за виновен в това, че на
03.07.2018 г., в заявка за второ плащане и приложение към нея, представил
неверни сведения пред ОД на ДФ „Земеделие“ - Кърджали, за административния
орган били налице основанията да откаже второ плащане и да иска възстановяване
на полученото първо плащане. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско
възнаграждение.
Административният съд, като прецени становищата
на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На
01.08.2016г., жалбоподателят е подал заявление за подпомагане №***, по подмярка 6.3
„Стартова помощ за развитие на малки стопанства“, мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/
2014-2020 г. Към заявлението си приложил и необходимите документи, в т.ч.
и бизнесплан.
Според представения бизнесплан
/л.7588от делото/ началният икономически размер на стопанството е ***
евро, формиран от отглежданите 124 бр.
пчелни семейства. Предвидено към крайната дата на периода за проверка на
изпълнението на бизнесплана - 05.07.2018г.,
икономическият размер /ИР/ на стопанството да нарасне на *** евро, чрез
отглеждането на общо 160 бр. пчелни семейства.
На 09.05.2017 г., между ДФ „Земеделие“ и Т.Х.Х., като ползвател, бил сключен Договор за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ №*** /ДБФП/ по подмярка
6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“. Съгласно чл.3, ал.1 и
ал.2 от договора, одобрената помощ е в размер на не повече от левовата
равностойност *** евро, или *** лв., предоставяни на два етапа: първо плащане в
размер на *** лв. – в срок до два месеца от сключването на договора и второ
плащане в размер на *** лв., в срок до три месеца след издаване на уникален
идентификационен код на заявката за второ плащане. Според чл.6, ал.1 от
договора, ползвателят е длъжен да изпълни одобрения бизнесплан
до 05.07.2018г.
С Решение №09/06/3/0/01354/3/01/04/01
/13.06.2017г. на директора на ОД ДФ „Земеделие“ – Кърджали, е одобрено
изплащането на финансова помощ в размер на 19 558 лв., представляваща
първо плащане по договора.
На 03.07.2018 г., в установения срок, Т.Х. е
подал и заявка за второ плащане № *** /л.41/ по сключения договор, към която
приложил и две декларации от 22.06.2018 г. заверени от ветеринарен лекар,
според които в пчелина в ***, отглежда 113 пчелни семейства, а в пчелина в ***
- 47 пчелни семейства.
На 04.07.2018 г. служители на отдел
"РРА" към ДФЗ, извършили посещение на място в стопанството на
жалбоподателя, а резултатите отразили в контролен лист /л.229-245 от делото/.
Според констатациите на проверяващите, в пчелин с рег.№***, находящ
се в землището на *** не са установени пчелни кошери и семейства, а в пчелин
рег. №***, в землището на ***, ***, са установени 68 броя функциониращи пчелни
кошери и 47 бр. кошери, които не са заселени с пчелни семейства. Прието е, че
общият брой на установените при проверката пчелни семейства е 68 броя, при
заявени 160 броя. Контролният лист е подписан от жалбоподателя със забележка,
че кошерите в *** са откраднати.
С писмо изх.
№01-090-6500/291/17.10.2018г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие"-
Кърджали, на основание чл.26 и чл. 34, ал. 3 от АПК, жалбоподателят е уведомен
за откриването на производство по издаване на АУПДВ, тъй като при извършени
административни проверки след първо плащане и преди второ плащане, са
установени несъответствия, изразяващи се в липса на увеличение на икономическия
размер на стопанството с минимум 2 000 евро, спрямо първоначалния размер, както
и неточно изпълнение на бизнесплана. В писмото е
посочено, че общият размер на задължението, за което ДФЗ ще издаде акт за
установяване на публично държавно вземане, е *** лв. Писмото е съобщено на
посочения от жалбоподателя адрес, на 02.11.2018г., видно от известие за
доставяне, приложено на л. 268 от делото.
Във връзка с горното писмо, на 13.11.2018 г.
жалбоподателят е депозирал възражение
вх. №01-090-6500/291-2, в което посочил, че липсата на пчелни семейства в
пчелина в ***, се дължи на кражба, за която е уведомено съответното РУ на МВР.
Посочил е също, че пчелните семейства са вече възстановени до изискуемите 160
броя и са разположени в пчелина, находящ се в
землището на ***.
В периода 04.02.2019г. - 06.02.2019г. е
извършена втора проверка на място в стопанството на жалбоподателя. Според
констатациите на проверяващите, отразени в контролен лист, в пчелин с рег. №***,
в землището на ***, ***, са установени 160 броя пчелни семейства.
Със заповед №03-090-РД/45/ 01.04.2019 г. е
спряна обработката на подадената от ползвателя заявка за второ плащане, поради
извършвана проверка по преписка вх.№**/***г. по описа на Окръжна
прокуратура-Кърджали, свързана с представени от Х. документи с невярно
съдържание.
По делото е приложено и Решение
№93/18.12.2019г., постановено по а.н.д.№225/2019 г. по описа на ОС-Кърджали, с
което Т.Х. е признат за виновен в това, че на 03.07.2018 г., като регистриран
земеделски производител, в Заявка за второ плащане №09/06/3/0/01354/3/01 и в
приложена към нея таблица 2.1 - Данни за всички животни в стопанството,
представил неверни сведения, като заявил, че през стопанската 2017/2018г., в
собственото си стопанство – животновъден обект №***, в землището на *** и в животновъден
обект №***, в землището на ***, отглежда общо 160 броя пчелни семейства, а в
действителност в стопанството не е имало необходимия брой пчелни семейства, за
да получи средства, финансирани от фонд, принадлежащ на ЕС, като на основание
чл.78а, ал.1, вр. с чл.248а, ал.2, вр. с ал.1 НК, го освободил от наказателна отговорност и му
наложил административно наказание глоба в размер на 1 200 лв. Горното
решение е влязло в сила на 03.01.2020 г., видно от отбелязаното в него.
Със Заповед №03-090-РД/45-1/04.02.2020г. на
директора на ОД ДФ „Земеделие“ Кърджали е възобновена обработката на заявка за
плащане №09/06/3/0/01354/3/01 от 03.07.2018г.
С писмо изх. №01-090-6500/291-12/11.05.2020 г.
на директора на ОД на ДФ "Земеделие"- Кърджали, връчено на 18.05.2020
г., лично на Т.Х., жалбоподателят е уведомен за наличие на допълнително
основание по чл.17, ал.3 от ДБФП, за отказ да се извърши второто плащане, както
и за връщане на извършеното първо плащане по договора, поради представяне на
неверни сведения в заявката за второ плащане.
С оспорения в настоящото производство Акт за
установяване на публично държавно вземане, на жалбоподателя е отказано
изплащането на финансова помощ, в размер на *** лв., представляваща второ
плащане по договор №*** от *** г., като е определено и подлежащо на
възстановяване публично вземане в размер на *** лв., представляващо сумата от
полученото първо плащане по горния договор. В т.I са изложени съображения
за неспазване на условията на чл. 15,
ал. 1; чл. 14, ал. 1, т. 7, чл. 6, ал. 1 и ал. 3 и чл. 13, ал. 1 от сключения
ДБФП, както и на разпоредбите на чл. 9, ал. 2; чл. 14, ал. 1, т. 2, б.
"а" и чл. 19, ал. 5 от Наредба
№ 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки
стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Прието
е, че при посещение на място, на 04.07.2018 г., в стопанството на ползвателя са
установени 68 бр. пчелни семейства. Съответно, икономическия размер на
стопанството, изчислен по приложение № 1 към чл. 5, ал. 8 от Наредбата, въз
основа на допустимите за включване пчелни семейства, възлиза на *** евро, при
начален икономически размер от *** евро, поради което ИР на стопанството не е
нараснал, съобразно предвиденото в 15, ал.1 от договора и чл.14, ал.1, т.2,
б.“а“ от Наредбата, а е намалял с *** евро. Посочено е също и че не е изпълнен
коректно бизнеспланът и планираното увеличение на
Стандартния производствен обем на стопанството, поради това, че се отглеждат
само 68 от планираните 160 бр. пчелни семейства. По повод депозираните от Т.Х.
възражения е прието, че при проверката на място, извършена в периода
04.02.2019г. – 06.02.2019г. в стопанството
на жалбоподателя са установени 160 бр. пчелни семейства. Икономическия
размер на стопанството, при този брой на пчелните семейства, е изчислен на ***
евро, при начален ИР размер – *** евро, като нарастването към този период, е с ***
евро. Респ., прието е, че към момента на
извършване на втората проверка, предвиденото в договора увеличение на
икономическия размер на стопанството, е било постигнато. В т.II от АУПДВ е
прието, че следва да се реализира отговорността на ползвателя по чл.17, ал.3 от
договора, предвид влязлото в сила Решение №93/18.12.2019г., постановено по
а.н.д.№225/2019 г. по описа на ОС-Кърджали, с което Т.Х. е признат за виновен в
това, че е представил неверни сведения пред ОД на ДФ „Земеделие“ – Кърджали в
заявка за второ плащане №09/06/3/0/01354/3/01, в нарушение на задължение да
представи верни такива, като заявил, че през стопанската 2017/2018г. в
стопанството си отглежда общо 160 броя пчелни семейства, а в действителност не
е имал необходимия брой пчелни семейства, за да получи средства, финансирани от
фонд, принадлежащ на ЕС. По изложените съображения, за неизпълнение на
договорни и нормативни задължения и на основание чл.9, ал.1, т.11, вр. с чл.17, ал.1 и ал.3 от ДБФП и чл.37, ал.1, т.12 от
Наредба №10/ 10.06.2016г., е издаден и оспореният
АУПДВ. Последния е изпратен на жалбоподателя по пощата и е получен на
12.10.2020г., видно от приложеното известие за доставяне /л. 23/, а жалбата
срещу акта е подадена по пощата, на 26.10.2020 г.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице с правен
интерес и насочена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
При проверката за законосъобразност на
оспорения АУПДВ, предмет на настоящото производство, касаеща
компетентността на неговия издател, съдът констатира следното:
С разпоредбата на чл. 20а, ал. 6 ЗПЗП (Доп. -
ДВ, бр. 2 от 2018 г.), на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е
предоставена възможност да делегира със заповед правомощията си по издаване на
актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на заместник изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на фонда. Видно от приложената по делото
Заповед №03-РД-2700/24.07.2019г., ИД на ДФ "Земеделие" е делегирал на
директорите на ОД "Земеделие", съобразно териториалната им
компетентност, правомощията си по издаване на АУПДВ, както и на решения за
налагане на финансова корекция, вкл. и по подмерки 6.1
и 6.3 по ПРСР 2014-2020. Следователно, оспореният акт е постановен от
компетентен орган, съобразно териториалната му компетентност и надлежно
делегирани правомощия.
При извършената проверка, съдът не констатира
и допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила при издаването на акта. Спазено е
изискването за писмена форма, както и изискванията на чл.26 и чл.34,
ал.3 от АПК. Органът е изпълнил задължението си да уведоми жалбоподателя за
започване на производството, като му е предоставена и възможност да участва в
откритото производство. Последното се установява от обсъдените по-горе писма
изх. №01-090-6500/291/17.10.2018 г. и изх. №01-090-6500/291-12/11.05.2020 г. на
директора на ОД на ДФ "Земеделие"- Кърджали, с които жалбоподателят е
уведомен за откриването на производство по издаване на АУПДВ. Горните писма
съдържат и подробно изложение на установените несъответствия. Жалбоподателят се
е възползвал от правото си на възражение и е подал такива в установения срок. В
тази връзка, неоснователни са възраженията му за нарушения на процесуалните
правила, визирани в чл.26 и чл.34, ал.3 от АПК.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно и възражението за неправилна правна квалификация на установените
факти, вследствие на което неправилно бил издаден АУПДВ, вместо решение за
финансова корекция, по реда на чл.73 от ЗУСЕСИФ. Съгласно § 4, ал. 3 от ДР на
ЗУСЕСИФ, определящ приложимия правен ред, безвъзмездна финансова помощ по
програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда
на този закон, доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП или в акт по неговото
прилагане. В случая, безвъзмездната финансова помощ е предоставена по реда на относимата Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки
стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от
ПРСР за периода 2014 – 2020 г. /обн., ДВ, бр. 46 от
17.06.2016 г./. В Наредба №10 от 10.06.2016 г.
е предвиден и специален ред за контрол и изпълнение на дейностите по проекта,
като в чл.37, ал.1 са посочени случаите, в които ползвателят на помощта няма
право да получи второто плащане и дължи връщане на полученото първо плащане по
договора за предоставяне на финансова помощ ведно със законната лихва към него.
От своя страна, според § 12, ал.1 ПЗР на
ЗИДЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.), започналите производства по издадените до
датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от
ПРСР за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките
по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014
– 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг.
По аргумент от чл.41, т.8, т.9 и чл.19, ал.5
от Наредба №10 от 10.06.2016 г. и чл.14, ал.1 от сключения на 09.05.2017
г. ДБФП, този период на мониторинг, е пет години от датата на сключване на
договора, и не е изтекъл и към настоящия
момент. Следователно, производството е започнало и проведено по реда на наредба по приложение на ЗПЗП, в рамките
на периода на мониторинг, поради което приложим е "досегашния ред" за
установяване дължимостта на подлежащата на
възстановяване БФП и правилно административният орган е приложил именно реда по
Наредба №10 от 10.06.2016 г.
АУПДВ е издаден и в съответствие с материалния
закон.
Съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 5
от ЗПЗП , РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на
недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани
от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на РА,
които възникват въз основа на административен договор или административен акт,
са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.
Съгласно чл.162, ал.2, т.8 и т.9 ДОПК,
публични са държавните и общинските вземания за недължимо платени и надплатени
суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по
проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с
тях национално съфинансиране, които възникват въз
основа на административен акт, както и лихвите за тях.
По делото няма спор, че на 19.05.2017 г.
ползвателят е получил финансова помощ в размер на *** лв,
представляваща първо плащане по сключения ДБФП. Последното се установява и от
Решение изх.№01-090-6500/380/13-06-2017 г. на директора на ОД ДФ „Земеделие“ –
Кърджали.
В случая, установеното в акта публично
държавно вземане е основано на сключения административен договор №*** от *** г.
Актът е мотивиран с неизпълнение на задължения по чл.9, ал.1, т.11, вр. с чл.17, ал.1 и ал.3 от сключения договор, както и на
разпоредбата на чл. 37, ал.1, т.12 от Наредба №10/10.06.2016
г.
Според чл.37, ал.1, т.12 от Наредба №10/10.06.2016 г., ползвателят на помощта няма право да получи
второто плащане и дължи връщане на полученото първо плащане по договора за
предоставяне на финансова помощ, ведно със законната лихва към него, когато е
представил декларация и/или документи с невярно съдържание, неистински и/или
подправени такива, включително когато тази декларация и/или документ са
представени при или по повод кандидатстването му за подпомагане по подмярката. Аналогично е и съдържанието на чл.9, ал.1, т.11
от ДБФП.
Съгласно чл.17, ал.1 и ал.3 от договора, в
случаите по чл.9 от същия и чл.37, ал.1 от Наредба№10/10.06.2016
г., ползвателят дължи обезщетение в
размер на полученото първо плащане по договора, ведно със законната лихва.
Такава е и отговорността на ползвателя при представяне на документи с невярно
съдържание, включително когато тези документи са представени при подаване на
заявката за второ плащане.
Установи се от Решение №93/18.12.2019г.,
постановено по а.х.д.№225/2019 г. по описа на ОС-Кърджали, в сила от 03.01.2020
г., че жалбоподателят е признат за
виновен в това, че в подадената на 03.07.2018 г. Заявка за второ плащане
№09/06/3/0/01354/3/01 и в приложена към нея таблица 2.1 - Данни за всички
животни в стопанството, представил неверни сведения, за да получи средства,
финансирани от фонд, принадлежащ на ЕС. Т.е., налице е хипотезата на чл.37,
ал.1, т.12 от Наредба №10/10.06.2016 г., тъй като с
влязло в сила съдебно решение е установено, че подадени от ползвателя документи
- заявка за второ плащане, както и приложение към нея, съдържат неверни данни,
респ. са документи с невярно съдържание. При това положение, правилни са
изводите в оспорения акт, че по силата на чл. 37, ал. 1, т. 12 от приложимата
наредба, ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по
договора и дължи връщане на полученото
първо плащане. Правилно, предвид съдържанието на чл.10 от наредбата и чл.3, ал.2 от ДБФП, е приложен материалния
закон и по отношение на размера на публичното вземане, определено за
възстановяване - *** лв., представляващо сумата от полученото първо плащане по
договора, както и на постановения отказ за изплащане на финансова помощ в
размер на *** лв., представляващо второ плащане по договора.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за
наличие на противоречиви констатации в оспорения акт, свързани с нарастването
на икономическия размер на стопанството, както и че не е посочен документът, за
който органът е приел, че е с невярно съдържание. В мотивите към процесния АУПДВ е
прието, че към датата на извършване на първото посещение на място - 04.07.2018 г., след подаване на
заявката за второ плащане, в
стопанството на ползвателя са установени 68 бр. пчелни семейства поради което
ИР на стопанството не е нараснал, а е намалял с 3 579,04 евро, а при
втората проверка, извършена в периода 04.02.2019г. – 06.02.2019г. е констатирано,
че предвиденото в договора увеличение на икономическия размер на стопанството,
е било постигнато. В т.II от АУПДВ са посочени и конкретните документи – заявка
за второ плащане и приложената към нея таблица 2.1 „Данни за всички животни в
стопанството“, по достатъчно ясен начин, позволяващ на адресата на акта да
разбере, кои са документите, съдържащи неверни сведения.
По
изложените съображения, оспореният акт се явява законосъобразен, а подадената
срещу него жалба следва да се отхвърли, като неоснователна.
При този изход на спора, на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК и предвид направеното от ответната страна искане за присъждане на
разноски, на ДФ "Земеделие“, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, АС-Кърджали
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Х.Х. от
*** срещу Акт за установяване на публично държано вземане /АУПДВ/
№09/06/3/0/01354/3/01/04/01 от 25.09.2020 г., издаден от директора на ОД на ДФ
„Земеделие“ – Кърджали.
ОСЪЖДА Т.Х.Х.
от *** с ЕГН **********, да заплати на Държавен фонд „Земеделие”, гр.София,
разноски по делото в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: