№ 702
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110207963 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е. Илиева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 7963 по описа
за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Т. Д. срещу Наказателно постановление /НП/ № 21-4332-
009463 от 17.05.2021 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с
което на жалбоподателя за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лева на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП и за нарушение
на чл. 123, ал.1, т. 3, б. "в" от ЗДвП са наложени административно наказание глоба в размер
на 150 лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
месец на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
1
Жалбоподателят счита, че при издаване на АУАН и НП са допуснати нарушения на
процесуалния закон, а фактите в тях са неправилно установени, поради което иска
наложеното административно наказание да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител поддържа
жалбата си. Претендира разноски.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не
изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 20.04.2021 г. Цветан Ц. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършени
на 11.03.2021 г. нарушения по чл. 40, ал. 1 и чл. 123, ал.1, т.3, б."в" от ЗДвП в присъствие на
нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН като изразил несъгласие с
възприетата фактическа обстановка. В тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били
депозирани допълнителни възражения.
Въз основа на АУАН на 17.05.2021 г. Г.Б. – началник сектор в отдел "Пътна полиция"
към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от
ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН.
Формата и съдържанието им обаче не съответстват в цялост на изискванията на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, доколкото не е изложено пълно и ясно описание на нарушението по чл. 40, ал.
1 от ЗДвП чрез посочване на всички елементи от състава му, като липсва описание на
участниците в движението, за които нарушителят е създал опасност или затруднения с
действията си. Непосочването на конкретни факти, свързани с изпълнителното деяние на
административното нарушение, представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, което ограничава правото на защита на санкционираното лице и е основание за
отмяна на НП на процесуално основание в тази част.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 11.03.2021 г. в гр. София около 18.00 ч. К.Д. паркирал на "ул. Крум Кюляшков"
управлявания от него семеен л.а. „Рено Сценик“ с № ***** пред бл. 32. Жалбоподателят
паркирал автомобила си пред л.а. "Ауди А 4" с № ***** чийто собственик – И.А.
наблюдавал маневрата от прозореца си и му се сторило, че управляваното от жалбоподателя
МПС докоснало неговия автомобил. К.Д. се прибрал в дома си, а А. слязъл, за да види дали
има повреди по притежавания от него л.а., забелязал, че предната регистрационна табела е
огъната и я изправил. След това А. подал сигнал на телефон 112, като въз основа на
представена от него информация служителите на СДВР приели, че жалбоподателят е
нарушил ЗДвП, за което му бил съставен процесният АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
анализ на обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите Ц.Ц. и И.А. и
2
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства.
Свидетелят Ц. не е присъствал при настъпване на ПТП, а впечатленията им за
относимата към делото фактическа обстановка се основават на описаното от И.А..
Свидетелят А. е наблюдавал извършената от жалбоподателя маневра, като не е чул шум от
сблъсък между двата автомобила, а след като е слязъл е констатирал огъване на табелата на
неговия лек автомобил, което е коригирал сам. Жалбоподателят признава, че той е
управлявал процесния автомобил, но няма спомен за сблъсък с друго МПС, като съдът
кредитира обясненията му, доколкото те се потвърждават и от останалата част от
доказателствените материали, като по делото липсват данни за звукови или съществени
визуални признаци за настъпване на ПТП, по които жалбоподателят да се ориентира.
При така възприетата фактическа обстановка не се установява жалбоподателят да е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушенията по чл. 123, ал.1, т. 3,
б. "в" от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба водачът на пътно превозно средство, който е участник
в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, без да напуска местопроизшествието, да уведоми
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на
която е настъпило произшествието и да изпълни дадените указания.
Законовата дефиниция за ПТП, съгласно § 6, т. 30 от ЗДвП, е събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт
на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети.
Безспорно тежестта да докаже обвинението в извършено административно нарушение
се носи от административно наказващия орган. За да се наложи административно наказание
следва да се установи по безспорен начин, че деецът е осъществил виновно състава именно
на вмененото му административно нарушение, като изложената в НП фактическа
обстановка не може да се основава на вероятности и предположения.
Според настоящата инстанция в случая не се установи по изискуемия несъмнен начин,
че претърпените имуществени вреди – огъване на табела са вследствие на действия на
жалбоподателя, доколкото е възможно табелата да е била изкривена и в по-ранен момент.
Дори и да се приеме, че поведението на жалбоподателя е съставомерно от обективна страна,
не се установява да е действал виновно и да е съзнавал, че е участвал в ПТП, тъй като
неговото МПС е докоснало паркираното МПС на свидетеля, без от това да произтекат
значими вреди или звук, който да привлече вниманието на жалбоподателя върху
случващото се, а свидетелят не го е уведомил за инцидента преди жалбоподателят да се
прибере в дома си. На последно място с оглед незначителността на претърпените вреди,
дори и да бе прието, че формално е осъществен състава на горепосоченото нарушение, би
следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и същото да бъде
квалифицирано като маловажен случай, респективно НП да бъде отменено на това
основание.
По отношение на нарушението по чл. 40, ал.1 от ЗДвП, по гореизложените
съображения настоящата инстанция прие, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са основание за отмяна на НП в тази част.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да не бяха налице
посочените пропуски на АНО, не се установява поведението на жалбоподателя да нарушава
посочената разпоредба.
В чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е закрепено задължението на водача преди да започне движение
назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението.
Участник в движението, съгласно § 6, т. 28 от ЗДвП, е всяко лице, което се намира на
пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива
3
са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. По делото не се
установи жалбоподателя да е затруднил или създал опасност за друг участник в движението,
съгласно посочената в ЗДвП дефиниция, респективно не е осъществил състава и на това
нарушение.
По гореизложените съображения жалбата се явява основателна и НП следва да бъде
отменено като постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, като своевременно
претендира и доказва извършването на такива, поради което въззиваемата страна следва да
бъде осъдена да заплати сумата от 300 лв. - адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 21-4332-009463 от 17.05.2021 г.,
издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на К. Т. Д. за
нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 20 лева на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП и за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3, б.
"в" от ЗДвП са наложени административно наказание глоба в размер на 150 лева и
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от месец на
основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на К. Т. Д., ЕГН ********** сумата от 100 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от съобщаването за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4