Р Е
Ш Е Н
И Е № 32
гр.Кюстендил,
22.02.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Ирена
Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№140/2022г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Община Рила с адрес гр.Рила,
пл.“Възраждане“ №1 чрез пълномощника адвокат Д.З., съдебен адрес *** оспорва
утвърден от Областния управител на Област Кюстендил Протокол от проверка на
състоянието на язовирна стена и съоръженията към нея рег.№РД-23-65/01.04.2022г.
Релевирани са основанията за отмяна по чл.146, т.1 - т.5 от АПК. Претендират се
разноски.
Ответникът чрез процесуалните
си представители в писмен отговор, в съдебно заседание и в писмена защита, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Административното
производство, приключило с утвърдения от областния управител протокол, е
започнало въз основа на заповед №ОА-РД-15-33/14.03.2022г. на областния управител на Област Кюстендил, с
която на основание чл.32, ал.1 от ЗАдм във връзка с чл.138а, ал.3 и чл.141б,
ал.3 от ЗВ, е назначена междуведомствена комисия със задача да извърши
класификация по степен на потенциална опасност на некласифицирани до момента
язовири на територията на област Кюстендил съгласно чл.141б от ЗВ и по
критериите от Приложение №1 от Наредбата по чл.141, ал.2 от ЗВ (Наредба за
условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на
язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за
техническото им състояние); да анализира предоставената информация по чл.141,
ал.6 от ЗВ и извърши проверки на място на техническото състояние на язовирните
стени и съоръженията към тях; да провери създадената организация по изпълнение
на изискванията и мерките, предвидени в аварийния план; да провери изпълнението
на дейностите по осигуряване на проводимостта на речното легло на разстояние до
500 метра от язовирните стени; да даде заключение за готовността за безопасна
експлоатация на язовира и съоръженията към него в нормални, екстремни и
аварийни условия, въз основа на становището на всеки член на комисията; във
връзка със заключението по предходната точка, да издаде предписания на
собствениците на язовири за привеждане в готовност за безопасна експлоатация на
язовирите и съоръженията към тях в нормални, екстремни и аварийни условия на
работа, в т.ч. за извършването на ремонти и други технически дейности за
привеждането на язовирната стена и съоръженията към нея в изправно техническо
състояние, като определи срок за тяхното изпълнение; да състави протокол за
извършената проверка, съдържащ заключението и предписанията, в срок до 14 дни
от проверката, който да предостави на областния управител за утвърждаване и да
изпрати екземпляр от него на собственика на язовира, на ГД „ПБЗН“ на МВР, на кмета на съответната
община, на председателя на ДАМТН и на директора на съответната Басейнова
дирекция. Предвидено е обследването да
се извърши в периода 22 март – 15 април
2022година.
Заповедта е
изпратена на Община Рила по електронен път чрез Системата за електронен обмен
на съобщения в държавната администрация, като видно от приложеното по
преписката заверено копие от справката от интегрираната информационна система
на държавната администрация, същата е получена в общината на 15.03.2022г. и е регистрирана с вх. № ЗК-01-05-30. Върху разпечатката от имейла, с който като
прикачен файл е изпратената заповедта, е налице ръкописен текст с дата
17.03.2022г., “…за А.Г. - за участие! В.Д. – за представяне на документи“.
След
извършена проверка на място е съставен Протокол от проверка на състоянието на
язовирна стена и съоръженията към нея №РД-23-65/01.04.2022г., подписан от комисия в състав: Я.П. – главен
експерт, Дирекция АКРРДС в Областна администрация; инж. Л.Т. – главен инспектор
в РО Югозападна България НЯСС, ДАМТН;
инж. А. С. – началник група ПКПД към
РД“ПБЗН“ – Кюстендил и Е. Я. – главен инспектор в дирекция „Контрол“ към
Басейнова дирекция ЗБР – Благоевград. Комисията е извършила проверка на
техническото и експлоатационно състояние на язовир „Смочево 000022“, находящ се
в землище на с.Смочево, обл.Кюстендил и е направила констатации за
експлоатационното състояние на обекта; техническите данни за язовирната стена и
съоръженията към нея; други констатации, установени при проверката. В т.ІІІ от
протокола „Предписания за отстраняване на установени проблеми, слабости и
пропуски в организацията и експлоатацията на язовира в
различни условия на работа и в сигурността на техническите му съоръжения и срок
за тяхното изпълнение“, са дадени следните предписания: в частта „По
техническата документация“ - 1. Да се
изготви и представи актуален Авариен план съгласно структурата и изискванията,
посочени в приложение № 2 към Наредбата със срок 23.06.2022г.; 2. Да се изготви
анализ на техническото състояние на язовирната стена и съоръженията към нея със
срок 23.06.2022г.; 3. Да се представи
Инструкция за експлоатация със срок 23.06.2022г.; 4. Да се представи програма
за технически контрол със срок 23.06.2022г.; 5. Да се изготви и представи
протокол от експертен и технически съвет със срок 23.06.2022г., а в частта „По
осъществяване на безопасна техническа експлоатация“ – 1. Да се премахне храстовидната
растителност по короната със срок 23.06.2022г.; 2. Да се премахне храстовидната
и дървесна растителност по въздушния откос със срок 23.06.2022г.
В протокола
е обективирано и заключение за готовността за безопасна експлоатация на язовира
в момента на проверката, според което язовирът е в неизправно - частично
работоспособно състояние. Язовирът е класифициран по степен на потенциална
опасност, съгласно чл.141б от ЗВ от трета ниска степен на потенциална опасност
– засегнати гори и/или обработваеми земи.
Протоколът е
утвърден от областния управител на област Кюстендил и
е входиран в
областна администрация Кюстендил с №РД-23-65/01.04.2022г.
Като
доказателства за правото на собственост на процесния обект са приложени АОС №351/06.06.2005г.
за водоем с площ 10 620 дка, съставляващ имот №000022 в землището на с.Смочево,
общ.Рила; скица № Ф00187/26.07.2005г. за имот с начин на трайно ползване
„водоем“.
От
ответната страна е представена извадка от
регистър в Информационната система за техническото
състояние на язовирните стени и съоръженията към тях към
2016-2019, създаден към ДАМТН, в
частта относно язовирите на територията на Община Рила. Относимата
налична информация е за язовир в ПИ 000022 в с.Смочево. Същевременно от
заявление за предоставяне на достъп до информационната система на ДАМТН е видно, че Община Рила е
заявила искане за достъп за обект „водоем“.
Представени
са писмени доказателства за професионалната квалификация на участниците в
междуведомствената комисия – заверени копия на дипломи за висше образование на Я.П.,
А. С., Л.Т. и Е. Я.
Събрани
са гласни доказателства. От показанията на св.Я.П. - представителят на
областния управител в назначената междуведомствена комисия, се установява, че
устно е уведомил кмета на община Рила за предстоящата през м.март 2022г.
проверка на язовирите, но последният е отказал да изпрати представител за
участие в комисията с аргумент, че проверяваните обекти не са язовири, а
водоеми както е приел съдът по делата във връзка с обжалването на издадените от
ДАМТН наказателни постановления; че такава
е била позицията на кмета и при предходната проверка през 2021г., но тогава е
отразена и в писмено становище до областния управител; че разговорът се е състоял в сградата на
общината; че оспореният протокол е съставен въз основа на обстоятелства, установени
на място при извършени теренни обходи и огледи на обектите, показани като
местонахождение от представителя на ДАМТН; че видът на язовирната стена и на
съоръженията – преливник и канали, са установени визуално, а когато
облекчителните съоръжения като изпускател, не са достъпни в протокола са
вписвали, че такива не са открити.
Св.М.
пояснява начина на връчване на заповедта от м.януари 2022г. на кмета на Община
Рила – той е присъствал при връчването й, като кметът е отказал да я изпълни,
написвайки нещо на гърба. При проверките на място не е участвал.
Свидетелите
В. Д. и М.П - служители в общинската администрация на Община Рила, установяват
механизма на движението на кореспонденцията в общината, вкл. на тази с
областния управител. Свидетелките сочат, че заповедта за назначаване на
комисията е получена по електронен път в общината и е
предоставена на кмета, който е
написал резолюция, според която е определил за участие в комисията зам. кмета Гаврилов и е
разпоредил на св. Д. да предостави документацията за проверяваните обекти,
което последната е изпълнила, давайки
документите на кмета. Св.П твърди, че на 22.03.2022г., св. П. като член на
комисията, се е срещнал с кмета в
сградата на общината и именно тогава
от св. Д. са
поискани документите за обектите на проверката.
Св.
Л.Т. - участник в междуведомствената комисия като представител на ДАМТН, сочи,
че проверката е извършена по график, а обекти на проверка са язовирите, включени
в регистъра към ДАМНТ за съответната община; че задълженията на комисията са
били да се установи състоянието на съоръженията и годността за безопасно
ползване на водните обекти с оглед целостта на язовирната стена и на
облекчителните съоръжения; че комисията не е имала задача да преценява дали
обектите отговарят на изискванията за язовири, която преценка счита, че е
проведена към момента на включването им в регистъра към ДАМТН.
Прието
по делото е заключение вх.№3978/07.10.2022г. на в.л. К.Д.. Изводът на експерта на база огледа на място и
проверка на документацията за обекта е, че същия не може да се класифицира като
язовир, тъй като липсват задължителните за язовир съоръжения за притока и
регулиране на оттока, няма собствен водосбор. Съобразявайки дефинициите за
язовир в т.94, §1 от ДР ЗВ и за повърхностно водно тяло по т.59, §1, ал.1 от ДР
ЗВ, вещото лице приема, че процесният обект спада в категорията
повърхностно водно тяло – водоем. То сочи още, че водоемът е изграден като част
от цялостна водостопанска система, с помпено захранване, която към настоящият
момент не е действаща, тъй като помпената станция, действала през 90-те години
на миналия век е разрушена. Съоръжението е оформено чрез вкопаване в терена и
депониране на изкопания материал в ниската част на терена. Водоемът е
полупразен – дълбочината на водата е около 25-30 см. и не представлява заплаха
за населени места и критична инфраструктура.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка
законосъобразността на оспорения Протокол на основанията по чл.146 от АПК и
оплакванията в жалбата, както и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира следното:
Оспореният административен акт е утвърден от компетентен
орган по арг. от чл.138а, ал.3, т.6 от ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл.138а,
ал.3 от ЗВ, областните управители
назначават комисии, които извършват проверки за готовността за безопасна
експлоатация на язовирите и съоръженията към тях, а съгласно чл.138а, ал.4 от
ЗВ, в
комисиите се включват представители на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор; Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР; съответната
областна администрация; съответната басейнова дирекция и съответната община, на
територията на която се намира язовирът. В случая е видно, че комисията е
назначена в състав по закон със заповед №ОА-РД-15-33/14.03.2022г. на областния
управител на Област Кюстендил. Съдът обаче приема, че при сформирането й не е
съобразено изискването на чл.138а, ал.5 от ЗВ, а именно членовете да притежават
необходимата за извършване на дейностите по ал.3 професионална квалификация,
като най-малко едно от тях да има висше образование с
образователно-квалификационна степен „магистър“ по някоя от специалностите от
професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия“, свързана с
проектиране, изграждане и експлоатация на язовирни стени и на съоръженията към
тях. Видно от приетите по делото доказателства за образователната квалификация
на членовете на комисията /вж. дипломи на висше образование/, съставили
оспорения протокол, е че нито един от тях не отговаря на изискването на
чл.138а, ал.5 от ЗВ, досежно притежаване на образование по „Архитектура,
строителство и геодезия“, свързана с проектиране, изграждане и експлоатация на
язовирни стени и на съоръженията към тях. В този смисъл е налице съществено
нарушение на процесуалните правила при определяне състава на комисията,
доколкото липсата на професионални знания за извършване на дейностите по
чл.138а, ал.3 от ЗВ поставя под съмнение правилността на констатациите в
издадения Протокол и дадените предписания /същите се явяват издадени от
некомпетентни длъжностни лица, т.е. от лица без професионални познания в
съответната област на проверката/.
Изложените
възражения в жалбата за незаконосъобразност на Протокола, свързани с
неучастието на представител на Община Рила в състава на комисията, съдът намира
за неоснователни. За да бъде валидно волеизявлението на колективен орган е
необходимо сформиране на гласове
/становища/ на повече от половината от членовете му, с оглед на което в случая
липсата на представител на общината в комисията не опорочава взетите решения на
същата до степен на невалидност. Още повече, че от гласните гласни
доказателства и писмени такива, се установи отказ на кмета на Община Рила да
определи участник в комисията, поради което не е доказано възпрепятстване от
страна на областната администрация участието на представител на общината в
комисията и при проверката на място.
Оспореният
протокол е съставен в писмена форма и със съдържанието, предвидено в
разпоредбата на чл.138а, ал.3, т.6 от ЗВ и чл.115 от Наредбата за условията и реда за осъществяване
на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на
съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние
(Наредбата). Същият има изложение на фактически и правни основания за издаване,
поради което се явява мотивиран. Протоколът съдържа заключение за готовността
за безопасна експлоатация на язовира и съоръженията към него в нормални,
екстремни и аварийни условия по чл.138а, ал.3, т.4 от ЗВ и предписания на
собственика на обекта по чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ, които предписания по правилото в закона, се формират въз основа
на направеното заключение, т.е. на фактическите констатации за релевантните
обстоятелства. От горното следва, че в съдържанието на протокола са отразени
както мотивите на органа, така и волеизявленията на същия, формирани при
упражняване на правомощията му по чл.138а, ал.3, т.4 и т.5 от ЗВ.
Съдът намира
административния акт за материално незаконосъобразен – отменително основание по
чл.146, т.4 от АПК. Протоколът
от проверка на състоянието на язовирна стена и съоръженията към нея съдържа две волеизявления с правни и
фактически основания, между които е налице
взаимна връзка и обусловеност,
а именно заключение за готовността за безопасна експлоатация на язовира и
съоръженията към него в нормални, екстремни и аварийни условия и предписания на собственика на
язовира. В този смисъл са нормативните правила на чл.138а, ал.3, т.1 - т.6 от ЗВ, от анализа на които следва, че надлежен обект
на упражнените от органа правомощия е воден обект - язовир, а надлежен адресат
на същите - собственика на язовира. Безспорно в настоящия казус е, че Община
Рила е собственик на обект, съставляващ имот №000022 в землището на с.Смочево,
общ.Рила, обл.Кюстендил /вж. АОС №351/06.06.2005г./. За да бъде допустимо
същият да е предмет на проверка по реда на чл.138а, ал.3 от ЗВ трябва да има
характеристиките на язовир по см. на §1, т.94 от ДР ЗВ - „язовир“ е водностопанска система, включваща
водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и
земята, върху която са изградени.
На база
събрания и анализиран доказателствен материал по делото съгласно правната
регламентация съдът счита, че класифицирането на процесния обект като язовир е неправилно, а оттук при неправилно
приложение на материалния закон са дадени предписания но Община Рила..
Изхождайки от понятието за язовир и заключение вх.№3978/07.10.2022г., което се
кредитира като обективно, изготвено от
компетентен експерт и при съобразяване с доказателствата и проверка на място,
съдът намира, че по отношение на обект, съставляващ имот №000022 не се
установяват елементите на водностопанска система, които да я определят като
язовир. Няма довеждащи съоръжения, обемът на водоема е ретензионен, пълнен
единствено на помпен режим и предвиден да се използва през напоителния сезон,
няма естествен водоизточник, който да го захранва с постоянен поток. За
процесния обект съоръжения за притока и регулиране оттока липсват. Същият
представлява „повърхностно водно тяло“ по см. на §1, т.59 от ДР ЗВ - отделен и значим елемент от повърхностните
води, като езеро, водоем, поток, река или канал, част от поток, река или канал,
преходни води или пространство от крайбрежните води. Заключението на
вещото лице съдът не счита, че се опровергава от констатациите в протокола и от
свидетелските показания на членове от комисията, а точно обратното, тъй като
безспорно се доказа, че същите не притежават /или поне едно от тях/
необходимата професионално-образователна квалификация по „Архитектура,
строителство и геодезия“, свързана с проектиране, изграждане и експлоатация на
язовирни стени и на съоръженията към тях. В този смисъл обективираните от тях
констатации за елементите на обект „язовир“ в оспорения протокол и заключението
за готовността за безопасна експлоатация на язовира, не се ценят от съда като
обективни и достоверни /същите са направени от лица без съответното образование
в процесната област/. За
съда се обосновава извод за
отсъствие на предпоставките по чл.138а, ал.3, т.4 и т.5 от ЗВ и за
материалноправна незаконосъобразност на оспорения протокол. Обективираните в него заключение и предписания на органа са
неприложими спрямо процесния обект, доколкото няма характеристиките на язовир.
В този смисъл за Община Рила, която не се доказва да е собственик на язовир „Смочево
000022“, не възниква и задължението по
чл.138а, ал.1 от ЗВ, както и да бъде адрес на предписания, дадени във връзка с
обект, който не е язовир.
Видът на
водния обект като язовир не се доказва и чрез вписването му като такъв в регистър,
както твърди ответника.
Съдът отбелязва, че регистър на язовирите не съществува и няма нормативно
правило, което да предвижда създаването на такъв. В този смисъл липсва правно
основание за твърдяната от ответника доказателствена сила на вписванията в
него. Приложената по делото извадка от регистър е извадка от Информационната
система за техническото състояние на язовирните стени и съоръженията,
предоставена от ДАМТН. Същата е създадена на основание и по реда на Наредба
№РД-04-02/25.11.2016г. за условията и реда за използването на информационна
система за техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях,
предоставена от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, приета
по делегацията с чл.141, ал.1, т.3 от ЗВ.
Съобразно чл.2 от визираната
наредба, информационната система е електронна база от данни за: техническото
състояние при експлоатацията на язовирните стени и на съоръженията към тях и
осъществявания контрол на техническото състояние на язовирните стени и на
съоръженията към тях, като
осигурява информация за
техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за
осъществявания контрол върху тях. Видно от разпоредбата на чл.6 от наредбата,
въвеждането на данни в информационната система се извършва от служители,
определени със заповед на собственика или оператора на язовирната стена и/или
съоръженията към нея или от служител от администрацията, определен от областния
управител или от служители на ДАМТН, определени със заповед на председателя на
агенцията, които лица отговарят за достоверността и пълнотата на предвидените
за въвеждане данни /арг. чл.8 от Наредбата/. Горните правила относно реда за
въвеждане на данни, за източниците на данни и за целта на създадената
информационната система на ДАМТН, изключват
доказателствената сила на вписаните обстоятелства, както неоснователно
поддържа ответника. В подкрепа на
изложеното е и представеното заявление на л.120 от делото, от което е видно, че
Община Рила е заявила за вписване „водоеми“ /между които и процесния/, а не
язовири. Определянето на водния обект като язовир в посочената информационна
система е произволно и не почива на никаква правна регламентация, нито
доказателства.
Гореизложеното
относно вида на водния обект обосновава наличието и на отменителното основание по
чл.146, т.5 от АПК. Упражнените от органа правомощия не съответстват на целта на закона, а именно
да се извърши контрол на техническото състояние на язовирите във връзка с
готовността за безопасната им експлоатация. В случая проверявания обект няма
характеристиките на язовир, поради което
проверката по чл.138а, ал.3 от ЗВ не
съответства на целта на закона.
Предвид
изложените от съда мотиви Протокол от
проверка на състоянието на язовирна стена и съоръженията към нея
рег.№РД-23-65/01.04.2022г. се явява незаконосъобразен, като издаден и утвърден
при наличие на отменителните основания по чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК. Същият ще
бъде отменен.
Съдът присъжда разноски на оспорващия, на основание
чл.143, ал.1 от АПК, в размер на 350 лв., от които 50 лв. държавна такса и 300
лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Протокол от проверка на състоянието на язовирна стена и съоръженията към
нея рег.№РД-23-65/01.04.2022г., утвърден от областния управител на
област Кюстендил.
ОСЪЖДА Областна администрация Кюстендил с адрес гр.Кюстендил,
ул.„Демокрация“ №44 да заплати на Община Рила, ЕИК ***** пл.„Възраждане“ №1 съдебни
разноски в размер на 350 лв. /триста и петдесет/.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: