Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 09.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на втори
септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Г., като разгледа гр.д. № 3593 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба,
депозирана от „Теленор България” ЕАД срещу Л.Б.Р..
Ищецът „Теленор България” ЕАД e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение срещу Л.Б.Р. за сумите от: 373,70 лв. – незаплатени абонаменти такси за потребление на мобилни услуги за отчетен
период от 15.02.2017 г. до 14.07.2017 г., съгласно договор за предоставяне на
мобилни услуги от 06.10.2016 г., сумата от 65,09
лв. –мораторна лихва за периода от 31.07.2017 г. до 18.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото –
25,00 лв. държавна такса и 180,00 лв. - адвокатски хонорар.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез
залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до
заявителя, последният е предявил установителен иск част от вземането, предмет
на издадената заповед за изпълнение. С предявения установителен иск е съединил
и два осъдителни иска.
С влязло в сила определение № *** съдът е обезсилил
издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № *** в частта за сумата над 265,85 лв., представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги за периода от 15.02.2017 г. до 14.07.2017 г. до пълния
размер по процесната заповед за изпълнение от 373,70 лв., в частта на мораторната лихва в размер на сумата от 65,09 лв. за
периода от 31.07.2017 г. до 18.04.2019 г., както и в частта на присъдените разноски за сумата над 15,15 лв. държавна
такса до пълния размер от 25,00 лв. и над сумата от 109,01 лв. адвокатско
възнаграждение до пълния размер от 180,00 лв.
Ищецът твърди, че с ответницата били сключени 4
договора за мобилни услуги – от 06.10.2016 г., от 02.12.2016 г., от 01.02.2017
г. и от 13.03.2017 г. На ответницата били предоставени телефонни номера:
0894/521682; 0899/450027; 0893/753460 и 0893/752956, като задължението й е
фактурирано под общ абонаментен номер *********. Отделно се твърди, че с
ответницата е сключен и договор за лизинг от 06.10.2016 г., като й е
предоставено устройство Sony, модел Xperia E5 Black. Поради неизпълнение на задълженията на клиента по
посочените договори, била издадена крайна фактура № **** на обща стойност
2005,92 лв., включваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в
размер на 1632,22 лв.; неплатени лизингови вноски в размер на 107,85 лв. и
потребени мобилни услуги по четирите договора за мобилни услуги на стойност
265,85 лв. за периода от 15.02.2017 г. до 14.07.2017 г., като се сочи, че по
договор от 06.10.2016 г. потреблението е в размер на 83,19 лв., а по останалите
три договора – 182,66 лв. Моли съда да установи вземането за ползвани мобилни
услуги в размер на 83,19 лв. по заявения по ч. гр. дело договор от 06.10.2016
г., като за останалата част от вземането – 182,66 лв. по договори за мобилни
услуги от 02.12.2016 г., от 01.02.2017 г. и от 13.03.2017 г., както и за сумата
от 107,85 лв. – лизингови вноски, моли ответницата да бъде осъдена да му ги
заплати. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор, ответницата, чрез назначения
ѝ особен представител, оспорва предявените искове. Счита, че е налице
несъответствие между заявеното в заповедното производство основание и
посочените в исковото производство. Оспорва, че ищцовото дружество е
предоставило посочените в исковата молба услуги, респективно – че ответницата
ги е ползвала. Поради тези и останалите подробно изложени съображения в
отговора на исковата молба и в допълнително депозирано становище с вх. №
3372/19.02.2020 г. моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. №
*** по описа на РС – гр. Враца, ГО, VI състав, се установява, че по депозирано
от ищцовото дружество „Теленор България“ ЕАД заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК против Л.Б.Р. е издадена Заповед № 1118/20.05.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора заявените суми.
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че между ищцовото дружество и ответницата Р. са сключени пет
договора, както следва:
1/ Договор за мобилни услуги от 06.10.2016 г. за
мобилен номер 0894/521682 по програма „Нонстоп 30,99“ за срок от 24 месеца със
стандартен месечен абонамент от 30,99 лева /л. 25-26/;
2/ Договор за мобилни услуги от 02.12.2016 г. за
мобилен номер 0899/450027 по програма „Нонстоп 30,99“ за срок от 24 месеца със
стандартен месечен абонамент от 30,99 лева /л. 21-22/;
3/ Договор за мобилни услуги от 01.02.2017 г. за
мобилен номер 0893/753460 по програма „Интернет 10000“ за срок от 24 месеца със
стандартен месечен абонамент от 24,99 лева /л. 17-18/;
4/ Договор за мобилни услуги от 13.03.2017 г. за
мобилен номер 0893/752956 по програма „Интернет 5000“ за срок от 24 месеца със
стандартен месечен абонамент от 17,99 лева /л. 13-14/;
5/ Договор за лизинг от 06.10.2016 г. /л. 26 гръб – л.
27/, съгласно който ищецът като лизингодател предоставя на ответника –
лизингополучател за временно и възмездно ползване устройство марка Sony, модел Xperia E5 Black срещу обща лизингова цена в размер на 222,87 лева с
вкл. ДДС, дължима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 7,19 лева и
една първоначална вноска, платима към датата на сключване на договора в размер
на 57,50 лв. с вкл. ДДС. Срокът на договора е 23 месеца и влиза в сила в деня
на подписването му /чл. 2/. В чл. 4 от договор е отбелязано, че при
подписването му лизингодателят е предоставил лизинговата вещ на лизингополучателя
във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на
уговорените технически характеристики и комплектован с цялата документация.
Всички гореописани договори съдържат подпис на
ответницата в качеството й на абонат, представени са общи условия, придружени с
декларация, подписана от ответницата, че е получила подписан от мобилния
оператор екземпляр от същите, приема ги и се задължава да ги спазва.
Представени са следните фактури: № *** за отчетен
период от 15.02.2017 г. до 14.03.2017 г. на стойност 103,41 лева и срок на
плащане 30.03.2017 г., № *** за отчетен период от 15.03.2017 г. до 14.04.2017
г. на стойност 197,95 лева и срок на плащане 30.04.2017 г., № **********/15.05.2017
г. за отчетен период от 15.04.2017 г. до 14.05.2017 г. на стойност 284,14 лева
и срок на плащане 30.05.2017 г., № **********/15.06.2017 г. за отчетен период
от 15.05.2017 г. до 14.06.2017 г. на стойност 265,85 лева и срок на плащане 30.06.2017
г. и фактура № **********/15.07.2017 г. за отчетен период от 15.06.2017 г. до
14.07.2017 г. на стойност 2005,92 лв. и срок за плащане 30.07.2017 г., която
фактура касае и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
услуги, което вземане не е предмет на настоящото производство.
Фактурите са придружени от справки за потреблението
през съответния отчетен период, от които е видно, че всички сключени договори
са фактурирани с обща фактура с клиентски номер ***. В последната фактура №
**********/15.07.2017 г. са начислени всички задължения по предходните фактури,
неустойки за предсрочно прекратяване и лизингови вноски.
По делото е прието и заключение по допусната
съдебно-счетоводна експертиза. От същото се установява, че дължимата и
неплатена сума за предоставените от ищеца мобилни услуги в процесния период и
за процесните договори е в размер на 265,85 лв., а дължимият размер на непогасени
лизингови вноски за процесното устройство е в размер на сумата от 107,85 лв.
Посочено е, че незаплатеният размер за мобилни услуги, предоставени на мобилен
номер *** е в размер на 73,03 лв., а на останалите три мобилни номера
**********, ********** и ********** в размер на 187,99 лв. Сборът на двете суми
се равнявал на 261,02 лв., като вещото лице е посочило, че по всеки от
договорите е добавена сума за услугата от общите условия „Обслужване от
оператор“, като по този начин общо дължимата сума се равнявала на
претендираната от ищеца 265,85 лв. Съдът кредитира експертното заключение като
обективно и компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
С оглед направеното от ищеца уточнение с молба с вх. №
2558/10.02.2020 г. се установява, че сумата от 373,70 лв., за която е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. дело № *** включва 107,85 лв. дължими лизингови
вноски, за която сума предявява осъдителен иск, както и сумата от 265,85 лв.,
представляваща дължими абонаментни такси. От така посочената сума от 265,85 лв.
е посочено, че единствено сумата от 83,19 лв. е дължима по договор за мобилни
услуги от 06.10.2016 г., като остатъкът от сумата от 182,66 лв. е по договори
за мобилни услуги от 02.12.2016 г., от 01.02.2017 г. и от 13.03.2017 г. Съдът
като е съобразил, че в проведеното ч. гр. дело № *** по описа на РС Враца
заявителят е посочил като основание единствено договор за мобилни услуги от
06.10.2016 г., а едва в предявеното исково производство уточнява, че остатъкът
от сумата /в размер на 182,66 лв./ се претендира въз основа на договори за
мобилни услуги от други дати, е намерил, че не е налице съответствие между
заявеното основание в проведеното заповедно производство за част от
претендираната сума. Ето защо е приел за разглеждане установителен иск
единствено за сумата от 83,19 лв. по договор от 06.10.2016 г., като за сумата
от 182,66 лв. съдът е намерил, че е сезиран с осъдителен иск, кумулативно
съединен с установителния. Възражението на процесуалния представител на
ответницата, че е недопустимо съединяване на установителния иск с осъдителен в
производството след проведено заповедно производство, е неоснователно. В
производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, въвеждането
на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа
на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване
на осъдителен иск – в този смисъл т. 11б от Тълкувателно решение от 18.06.2014
г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предявени са
кумулативно обективно съединени искове, както следва:
- установителен
иск с правно основание по чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС за признаване за установено, че
ответницата Л.Б.Р. дължи на „Теленор България“ ЕАД сумата от 83,19 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период от 15.02.2017 г.
до 14.07.2017 г. по договор за мобилни услуги от 06.10.2016 г., която сума е
включена в издадена фактура с № **********/15.07.2017 г.;
- осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС за
осъждането на ответницата Л.Б.Р. да заплати на „Теленор България“ ЕАД сумата от
182,66 лв., представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период от
15.02.2017 г. до 14.07.2017 г. по договори за мобилни услуги от 02.12.2016 г.,
от 01.02.2017 г. и от 13.03.2017 г., която сума е включена в издадена фактура с
№ **********/15.07.2017 г.;
- осъдителен иск с правно основание по чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2,
предл. първо ЗЗД за осъждането на ответницата Л.Б.Р. да заплати на „Теленор
България“ ЕАД сумата от 107,85 лв., представляваща неплатени лизингови вноски
за устройство Sony модел Xperia E5 Black за периода от м. 07/2017 г. до м. 09/2018 г. по
договор за лизинг от 06.10.2016 г., която сума е включена в издадена фактура с
№ **********/15.07.2017 г.
По установителния иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
228 ЗЕС и по осъдителния иск по л.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС:
За
основателността на предявените искове ищецът
следва да докаже при условията на главно и пълно доказване елементите на
съответните фактическия състав на спорното право, а именно: 1. че между
страните са налице облигационни правоотношения, възникнали въз основа на
валидно сключени договори за процесните мобилни услуги; 2. че ищецът е изпълнил
задълженията си да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за
процесния период, както и 3. размера на месечните абонаментни такси и
стойността на доставените услуги по всеки от договорите. При установяване на
горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.
Установителният
иск след проведено заповедно производство е предявен за сумата от 83,19 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период от 15.02.2017 г.
до 14.07.2017 г. по договор за мобилни услуги от 06.10.2016 г., която сума е
включена в издадена фактура с № ***
Осъдителният
иск е предявен за сумата от 182,66 лв., представляваща неплатени абонаментни
такси за отчетен период от 15.02.2017 г. до 14.07.2017 г. по договори за
мобилни услуги от 02.12.2016 г., от 01.02.2017 г. и от 13.03.2017 г., която
сума е включена в издадена фактура с № **********/15.07.2017 г.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че на 06.10.2016
г., 02.12.2016 г., от 01.02.2017 г. и от 13.03.2017 г. между ищцовото дружество
и ответницата са сключени 4 договора за предоставяне на мобилни услуги за
предпочетени номера +359893752956, +359899450027, +********** и +359894521682. Фактът
на възникнали облигационни отношения не се оспорва от ответницата, като същият
се установява от подписаните от Л.Б.Р. договори, приети като доказателства по
делото.
Съгласно посочените
договори ищецът предоставя на абоната мобилни услуги по предварително уговорен
месечен абонаментен план, а ответникът – абонат дължи заплащане на стойността
на предоставените му и ползвани от него услуги, ведно с вкл. ДДС.
В
доказателствена тежест на ищеца е да установи изпълнение на задължението си по
договорите да предостави далекосъобщителни услуги на претендираната стойност.
За установяване на това обстоятелство са представени издадени от ищеца фактури,
касаещи процесния отчетен период, заедно с приложени към тях справки, в която
са описани подробно потребените услуги – брой минути разговори, мобилен
интернет и др. Установи се от приетото експертно заключение, че незаплатената
сума за използваните мобилни услуги е в размер на сумата от общо 265,85 лв. Ответницата
не представи доказателства за погасяване на задължението си. Исковете се явяват
основателни и следва да бъде уважени в пълен размер, като 1/ се признае за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 83,19 лв., представляваща
неплатени абонаментни такси за отчетен период от 15.02.2017 г. до 14.07.2017 г.
по договор за мобилни услуги от 06.10.2016 г., която сума е включена в издадена
фактура с № **********/15.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението – 16.05.2019 г. до окончателното погасяване
на вземането както и 2/ да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата
от 182,66 лв., представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период от
15.02.2017 г. до 14.07.2017 г. по договори за мобилни услуги от 02.12.2016 г.,
от 01.02.2017 г. и от 13.03.2017 г., която сума е включена в издадена фактура с
№ **********/15.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на исковата молба – 30.08.2019 г. до окончателното погасяване на вземането.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД:
За
основателността на предявения иск ищецът
следва да докаже при условията на главно и пълно доказване елементите на
съответните фактическия състав на спорното право, а именно: 1. че между
страните са налице облигационни правоотношения по валидно сключен договора за
финансов лизинг; 2. че е изпълнил задължението си да предаде лизинговата вещ на
лизингополучателя, както и 3. настъпила изискуемост на задължението на
ответника да заплати уговорените лизингови вноски. При установяване на горното,
в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.
Искът е
предявен за сумата от 107,85 лв., представляваща непогасени лизингови вноски за
устройство Sony, модел Xperia E5 Black за периода от м. 07/2017 г. до м. 09/2018 г. по
договор за лизинг от 06.10.2016 г., която сума е включена в издадена фактура с
№ **********/15.07.2017 г.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че на 06.10.2016
г. между ищцовото дружество и ответника е сключен договор за лизинг за процесното
устройство. Съгласно договора ищецът като лизингодател предоставя на ответника
като лизингополучател за временно и възмездно ползване описаното устройство, а
лизингополучателят се задължава да заплати уговорената лизингова цена за него.
Установено е
изпълнение на задължението на лизингодателя да предаде лизинговата вещ –
предмет на договора за лизинг, доколкото в чл. 4 от договора е записано, че при подписването му
лизингодателят е предоставил лизинговата вещ на лизингополучателя във вид,
годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на уговорените
технически характеристики и комплектован с цялата документация.
От
представената фактура № **********/15.07.2017 г. се установява, че ответницата Р.
не е заплатила дължимите лизингови вноски по договора. В чл. 12, ал. 2 от ОУ на
договори за лизинг е уговорено, че месечните вноски стават предсрочно изискуемо
в случай на забава в плащане на дължимо съгласно тези договори плащания. След
допуснатата от ответника забава за посочения период, всички лизингови вноски са
станали предсрочно изискуеми и са дължими на лизингодателя.
Искът се
явява основателен и следва да бъде уважен, като на ищеца се присъди сумата от
107,85 лв., представляваща неплатени лизингови вноски за устройство Sony модел Xperia E5 Black за периода
от м. 07/2017 г. до м. 09/2018 г. по договор за лизинг от 06.10.2016 г., която
сума е включена в издадена фактура с № **********/15.07.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.08.2019
г. до окончателното погасяване на вземането.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски
възниква за ищеца.
В настоящото производство ищцовото
дружество претендира съгласно списък по чл. 80 ГПК, приложен към
молба-становище с вх. № 6938/27.05.2020 г. следните разноски, които следва да
бъдат присъдени в пълен размер: държавна такса в размер на 84,85 лева, платен
адвокатски хонорар в размер на 180,00 лева и възнаграждение за особен
представител в размер на 200,00 лв.
С оглед задължителните указания, дадени в
т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС,
ОСГТК, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за
разноските и в заповедното производство съобразно изхода на спора, за което
постановява осъдителен диспозитив.
В заповедното производство на ищеца са
присъдени разноски в общ размер на 205,00 лева, от които 25,00 лева – платена
държавна такса и 180,00 лева – платен адвокатски хонорар с ДДС. След частичното
обезсилване на издадената заповед за изпълнение с Определение № 3449/03.09.2019
г. по ч. гр. дело № 1811/2019 г. по описа на РС Враца, ответницата е останала
задължена за разноски, съответстващи на вземането от 265,85 лв., а именно:
15,15 лв. държавна такса и 109,01 лв. адвокатско възнаграждение. С оглед на
факта, че в настоящото исково производство е разгледан установителен иск само
за сумата от 83,19 лв., то ответницата следва да бъде осъдена да заплати
пропорционален размер на разноски, а именно: 4,74 лв. държавна такса и 34,19
лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, че Л.Б.Р., ЕГН: ********** дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ***сумата от 83,19 лева, представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен
период от 15.02.2017 г. до 14.07.2017 г. по договор за мобилни услуги от
06.10.2016 г., която сума е включена в издадена фактура с №
**********/15.07.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.05.2019
г. до окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА Л.Б.Р., ЕГН: ********** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ***сумите, както следва:
-
на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС сумата от 182,66 лева, представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен
период от 15.02.2017 г. до 14.07.2017 г. по договори за мобилни услуги от
02.12.2016 г., от 01.02.2017 г. и от 13.03.2017 г., която сума е включена в
издадена фактура с № **********/15.07.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.08.2019 г.
до окончателното погасяване на вземането;
-
на
основание чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД сумата от 107,85 лева, представляваща неплатени
лизингови вноски за устройство Sony, модел Xperia E5 Black за периода от м.
07/2017 г. до м. 09/2018 г. по договор за лизинг от 06.10.2016 г., която сума е
включена в издадена фактура с № **********/15.07.2017 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 30.08.2019 г. до окончателното погасяване на
вземането;
-
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 464,85 лева - разноски в производството
по гр. дело № 3593/2018 г. по описа на РС Враца, както и сумата от 38,93 лева - разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № ***. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VI състав,
съобразно уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: