Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
07.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9 - ти състав,
в публично съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
При участието на секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 15336 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.415, ал.1 ГПК.
Ищецъ твърди в ИМ, че на 17.04.2007 г. е сключен
договор за кредит с ответника, в размер на 250 000 лв., изцяло усвоен, а
съпругата на кредитополучателя била солидарно задължена по силата на закона и
като подписала договора и допълнителните
споразумения към него. Сочи, че между страните била уговорена възнаградителна
лихва и вземането е било обезпечено с договорна ипотека, вписана през 2007 г.в
СВ, подновена през
2017 г. След 22.08.2015 г. първия
ответник изпаднал в просрочие, като на 21.02.2017 г. Банката обявила кредита за
предсрочно изискуем, за което уведомила длъжника чрез нотариална покана,
връчена на съпругата му на 08.03.2017 г.По ч.гр.д. 20173/2017 г. по описа на СРС
159 с/в, е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
посочените в ИМ суми. Срещу издадената ЗНИ и ИЛ е постъпило възражение от ответниците.
Ищецът моли съда да се признае за
установено, че ответниците дължат на Банката посочените суми ведно със законните: лихва и разноски.
Ответникът Д.В. в писмения отговор в срок, оспорва
исковете, заявява нередовност на ИМ, поради подаването й от лице без
представителна власт и нередовност на документите въз основа на които е
издадена заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Твърди нередовност
на връчване уведомлението за предсрочната изискуемост на кредита, извършено
чрез съпругата му. Претендира разноски.
Ответницата Д.В. е оспорила исковете
като неоснователни. Твърди, че не е солидарно отговорна за задълженията на
съпруга й, тъй като кредитът е бил отпуснат за ремонт на жилище, негова лична
собственост. Не оспорва, че е подписала договора за кредит, но заявява, че е
обвързана единствено от клаузата на чл. 21 от същия.
Съдът като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
На 17.04.2007 г. ищецът, като кредитодател и
първия ответник, като кредитополучател са сключили договор за заем за сумата – 250
000 лв. Вторият ответник- съпруг на първия, е подписал договора за банков
кредит и допълнително споразумение към него. Съгласно чл.18 от Договора и чл.4
от сключеното допълнително споразумение на 18.12.2009г.изрично е било
уговорено, че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски,целият
остатък от кредита става автоматично предсрочно изискуем. След 22.08.2015 г.
първият ответник спрял плащанията на вноски по кредита и изпаднал в просрочие,
поради което на 21.02.2017 г. Банката обявила кредита за предсрочно изискуем,
за което уведомила длъжника чрез нотариална покана, връчена на съпругата му на
08.03.2017 г. По заявление на кредитора по ч.гр.д. 20173/2017 г. по описа на СРС
159 с/в е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу двамата ответници. По силата на издадения ИЛ е образувано изпълнително
дело № 20177810400964 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 в КЧСИ, с район на
действие СГС.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
В законоустановения срок срещу издадената
ЗНИ са постъпили от ответниците възражения
от 09.10.2017 г. В рамките на указания
срок от СРС е подадена настоящата ИМ в
изпълнение на изискванията на чл.415 ал.4 ГПК, поради което производството е
допустимо и искът следва да бъде разгледан по същество.
Безспорно е, че ответника е кредитополучател
по процесния договор за кредит, както и че кредита е изцяло усвоен. Установено
беше също, че поради неплащане на 18 погасителни вноски по кредита, в общ
размер на 40 295,15 лева,на основание чл. 18 от договора,банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем, като е уведомила за това длъжниците с Уведомление изх. № 10496817/21.02.2017 г.,
връчено чрез нотариална покана на 08.03.2017 г.
В чл.18 от договора между страните е
уговорена клауза за предсрочна изискуемост. С оглед приетото в т.18 от ТР
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за настъпването на предсрочна изискуемост по кредитното
правоотношение следва кредитодателят да уведоми кредитополучателя за нея и
уведомлението да достигне до адресата си. По настоящото дело ищецът представя
доказателства в тази насока: уведомление чрез изготвена нотариална покана и нейното изпращане респ. доказателства, че
същите са връчени на адресата чрез лице, попадащо в кръга на чл. 46, ал.2 ГПК
със задължение да му бъде предадено. Уведомлението е връчено на адреса, посочен
от кредитополучателя, първия ответник, като адрес за кореспонденция, който се
явява постоянен и настоящ такъв за адресата – кредитополучател, видно от
изготвената справка по реда на Н 14/2009 г. (л. 31в ч.гр.д. 20173/2017 г).
Предвид изложеното и във връзка с възражението на първия ответник за ненадлежно
уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост, съдът намира, че по делото е
установен факта на надлежно уведомяване на кредитополучателя.
Във връзка с възражението на втория
ответник, че не е солидарно отговорна за задълженията на съпруга й, тъй като
кредитът не е отпуснат за задоволяване
нужди на семейството,
съдът приема следното: По смисъла на чл. 25, ал.2 от СК (отм.) - в сила към момента на
сключване на договора за кредит, и съгласно разпоредбата
на чл. 32, ал.2 СК, за задълженията, които единият или двамата съпрузи са поели
за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. Съгласно нормата на чл. 122,
ал.1 ЗЗД, при солидарно задължение, кредиторът може да иска изпълнение на
цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Твърденията, че
процесното задължение не представлява такова за задоволяване на семейни нужди,
не бяха доказани. Не бяха представени нито доказателства, че жилищната сграда
за чийто ремонт/ реконструкция е предоставен процесния кредит е лична
собственост на единия съпруг- кредитополучател, нито такива удостоверяващи , че
кредита не е разходван за задоволяване на нужди на семейството.Ето защо, съдът прие, че сумата е
разходвана за семейни нужди,поради
което ответниците
са солидарно отговорни по предявения срещу тях иск.
От заключението на в.л. С.И. се
установява, че към 28.03.2017 г. дължимите суми са: главницата е в размер - 223 805,19 лв.;договорните
лихви са в размер - 43 401,98 лв. наказателните лихви в размер
-4 392,05 лв. и разходите за подновяването на ипотеката – 727,17лв. или
общия размер на задълженията по договора за кредит е 272 326,39лв.
По
делото не бяха представени доказателства за пълно или частично погасяване на
дълга от страна на ответниците.
С
оглед изложеното съдът намира предявеният иск за основателен за сумите за които
е издадена заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, дължимостта
на които се установи и от заключението по назначената ССЕ.
По разноските:
С оглед изхода
на спора,право на разноски има само ищецът,същият е направил разноски в размер на 14 215.02 лева - 5 445.01
лв.- ДТ за исковото производство, 400 лв.- възнаграждение за в. л. и
8 370.01 лв.- адвокатско възнаграждение. Основателно е възражението за
прекомерност на адв.възнаграждение 8 370,01 лв.което съдът намали на 6 975 лева. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати направените от ищеца разноски в исковото производство в размер на 12 820,01
лв. Съгласно т.10в от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, присъединените със
заповедта за изпълнение разноски за ЗП не се включват в предмета на
установителния иск, а представляват законна последица от уважаването респективно
отхвърлянето на иска. С оглед дължимостта на разноските в заповедното
производство, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските на ищеца в
ЗП. В случая съдът уважава предявения иск в пълен размер, поради което
ответника следва да заплати на ищеца платената ДТ в заповедното производство- 5 445,01
лева и 5 181 лева адвокатско
възнаграждение или общо в ЗП сумата 10 625,01
лева
Поради гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.И.В., ЕГН **********, и Д.П.В., ЕГН ********** *** дължат
солидарно на „О.Б.Б.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
р-н „Възраждане“, ул. „*******, на основание
422, ал.1 ГПК, сумата от 272 326,39 лева от които: 223 806,17 лева главница, ведно със законната лихва от
29.03.2017 г. до окончателното й плащане; 43 401,98 лева – договорни лихва; 4 392,05 лева –
наказателни лихви.; 727.17 лева - разходи за подновяване на ипотека, представляващи задължение по договор
за банков кредит за което вземане са
издадени Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. 20173/2017
г. по описа на СРС, 159-ти състав.
ОСЪЖДА
че Д.И.В., ЕГН **********, и Д.П.В., ЕГН ********** *** да заплатят на „О.Б.Б.“ АД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, р-н „Възраждане“, ул. „*******, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата - 12 820,01
лв разноски по делото и сумата – 10 626.01
лв. разноски направени в заповедното производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред САС в 2- седмичен срок от
получаването му от страните.
СЪДИЯ: