Решение по дело №490/2019 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш  Е   Н   И   Е

              

№358                                     08.10.2020 год.                         град Стара Загора

 

Старозагорският административен съд, VІ състав, в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                         СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия М. РУСЕВ административно дело №490 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

           

            Производството е образувано по молба вх.№5272/25.09.2020 год. на Н.Л.М., с която е направено искане за допълване на решение №371/23.09.2020 год., постановено по адм. дело №490/2019 год. по описа на Административен съд – Стара Загора, като съдът се произнесе по направеното искане за прогласяване на нищожност на обжалваното решение на Общински съвет Стара Загора №2349/27.06.2019 год., както и да се произнесе по искането за инцидентен съдебен контрол на решение №1115/28.09.2017 год. на Общински съвет Стара Загора. 

            Ответната страна в лицето на Общински съвет Стара Загора, чрез процесуалния си представител Д.В., в депозираното становище по делото, моли молбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че инцидентния съдебен контрол не трябва да се приема като способ за преодоляване на преклузията като последица от изтичане на срока на обжалване. Правният институт на инцидентния съдебен контрол за законосъобразност на административен акт не замества производствата по оспорването на административните актове, доколкото последиците от такъв контрол се съобразяват единствено при решаването на спора по същество и съответно се съдържат в мотивите на крайния съдебен акт. По тези съображения е направен извод за неоснователност на молбата.

Съгласно нормата на чл. 176, ал.1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. От цитираната разпоредба следва, че постановяване на допълнително решение е възможно тогава, когато съдът е пропуснал да обективира част от формираната воля относно предмета на делото. В разглеждания случай не са налице необходимите предпоставките за постановяване на допълнително решение.

Според правната теория непълно е решението, когато липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или по един от предметите на иска, или по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. В настоящия случай съдът е разгледал целия предмет на спора и се е произнесъл по пълния, очертан от жалбоподателя предмет и съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК.

При непълното решение законът има предвид абсолютната липса на формирана в диспозитива на съдебния акт воля на съда относно целия спорен предмет, въведен с фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на жалбата. За да е налице хипотеза на непълно решение, е необходимо съдът да не се е произнесъл по цялото направено искане с което е бил сезиран. Постановяването на допълнително решение предпоставя такава непълнота, която може да се отстрани, без да се променя постановения вече правен резултат. Не е налице непълно решение, когато съдът е отразил напълно формираната своя воля.

С решение №371/23.09.2020 год., постановено по адм. дело №490/2019 год. по описа на Административен съд – Стара Загора, е отменено решение №2349/27.06.2019 год. на Общински съвет Стара Загора и е осъден ответника да заплати на жалбоподателят Н.Л.М. направените разноски по делото. В мотивите на решението, се съдържат съображения за невъзможността да бъде осъществен косвен съдебен контрол върху решение №1115/28.09.2017 год. на Общински съвет Стара Загора, както и че не са налице предпоставките за обявяването на нищожността на оспореното решение.

На първо място съдът намира, че не е неоснователна молбата в частта, в която се иска произнасяне по искането за косвен съдебен контрол върху решение №1115/28.09.2017 год. на Общински съвет Стара Загора. Както и по-горе бе посочено, в решението се съдържат мотиви за невъзможността на този контрол, поради което и съдът формално е изпълнил указанията, дадени с определение №10592/31.07.2020 год., постановено по адм. дело №7648/2020 год. За пълнота на  изложението съдът намира, че следва да отбележи, че определението на ВАС е недопустимо, тъй с определението по което се е произнесъл не се прегражда по-нататъшното развитие на производството, нито пък оспорването му е изрично посочено в закона. От друга страна съдът се произнася по предмета на спора, с който е сезиран, който в конкретния случай е определен с нарочно определение по чл.218, ал.3 от ЗУТ, което определение е обнародвано и в ДВ. В това определение като предмет не е посочено решение №1115/28.09.2017 год. на Общински съвет Стара Загора, поради което и съдът не следва да се произнася по така направеното искане с нарочен диспозитив в постановеното решение по делото.

Неоснователна е и молбата в частта, с която се иска допълване на решението за прогласяване на нищожността на решението на Общинския съвет Стара Загора в оспорената част. Трайно установена е практиката на ВАС на Република България, че когато един административен акт се отмени като незаконосъобразен и е налице искане за прогласяването му като нищожен, не е необходимо постановяването на нарочен диспозитив в тази насока. Още повече, че в самото решение се съдържат мотиви, защо не са налице предпоставките за прогласяването на тази нищожност. В конкретния случай жалбата с която е сезиран съда, се иска отмяната на решението като незаконосъобразно, в който смисъл е и определен предмета на спора в определението по чл.218, ал.3 от ЗУТ, като обявлението за насрочване на делото и неговия предмет е обнародвано в ДВ бр.100/20.12.2019 год. Едва с молбата си от 13.02.2020 год., находяща се на лист 187 от делото, жалбоподателят е изложил допълнително доводи и е поискал отмяната на решението като нищожно. Последваща промяна на искането, с което е сезиран съдът, при условие, че същото вече е обнародвано, е недопустимо. Безспорно е че съдът дължи служебна проверка и за нищожността на оспореният административен акт по реда на чл.168, ал.2 от АПК, но постановяването на диспозитив в тази насока е допустимо, само ако се установи такава нищожност. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че искането за постановяване на нарочен диспозитив за нищожност на решението е неоснователно.

Водим от горните мотиви и на основание чл.176 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на  Н.Л.М. *** за допълване на решение №371/23.09.2020 год., постановено по адм. дело №490/2019 год. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

    

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: