№ 177
гр. С., 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на шести юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20222200500231 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № № 260030/01.04.2022г. по гр. дело № 48/2021г. на Районен съд С., с
което е отхвърлен иска с правно основание чл. 59 ЗЗД предявен от П. ИВ. П. ЕГН
********** от гр. С., кв. „К.“ ул. „Т.** срещу Д. СЛ. Д. ЕГН ********** от с. Ж.в., общ. С.,
ул. „Ц.К. ** за заплащане на сума в размер на 5729 лв., представляваща стойността на
направени разходи за ремонт на недвижим имот: едноетажна масивна жилищна сграда,
състояща се от четири стаи и салон, със застроена площ от 94 кв.м , описан в нот. акт № 135,
т. I, peг. № 1472, дело № 117/16 г., съставен от Е.Ш., вписана в регистъра на Нотариалната
камара под № 128, с район на действие - С.ски районен съд, находящ се на адрес: с. Ж.в.,
общ. С., ул. “Ц.К. **, както и доставка на дърва за огрев, с която сума ответника се е
обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба като неоснователен и недоказан и е осъден ищеца да заплати
разноски.
Подадена е въззивна жалба от ищеца, чрез представител по пълномощие, в която се
поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Първоинстанционният съд не е
извършил комплексна преценка на събраните по делото доказателства, едностранчиво и
непрецизно е изтълкувал данните, съдържащи се в избирателно посочени от съда
доказателства, подкрепящи единствено тезата на ответника. Игнорирани са решаващи за
изхода на правния спор факти и доказателства, установяващи действителното фактическо
положение. Изобщо не са взети предвид материалноправни норми, относими към
конкретния казус. Първоинстанционния съд не изложил убедителни мотиви, относно
1
достоверността и незаинтересоваността на показанията на свидетелката С.С.. Нейните
показания не били подкрепени с каквито и да било други относими доказателства, които да
потвърдят соченото от нея, че е получавала доходи в магазина, в който само тя и
приятелката й твърдят, че е работела. Ако това обстоятелство е било факт, би следвало да
бъдат ангажирани от страна на ответника писмени доказателства, като трудов договор или
поне някакво друго доказателство, че този магазин е бил управляван от нея. По делото било
представено от ТД на НАП - Бургас удостоверение, от което се установило, че свидетелката
С.С. в качеството си на ЕТ изобщо не е подавала декларация по чл, 50 ЗДДФЛ за 2018 и
2019 г., което означавало, че същата изобщо не е извършвала търговска дейност, а не както е
заключил съда, че всъщност би могла да е реализирала фактически печалба.
Първоинстанционния съд изобщо също не е изложил убедителни мотиви по каква причина
не е приел показанията на свидетелите Д., управител на „Виджи 09” ЕООД, свидетеля В.,
управител на ЕТ”Бор - В. В.” и свидетеля Загорков за такива, щото да се противопоставят на
тези на свидетелката С.С., особено в случая, когато по делото са приети и неоспорени от
страните писмени доказателства в подкрепа на показанията тези свидетели, които и не се
установи да имат някакви близки или роднински връзки с която и да е от страните.
Събраните по делото писмени доказателства - договор за изработка от 01.11.2019 г.,
сключен от ищеца, в качеството му на възложител с ЕТ”Бор - В. В.”, в качеството му на
изпълнител; договор за изработка от 14.05.2019 г., сключен от ищеца, в качеството му на
възложител с ”Виджи 09” ЕООД, в качеството му на изпълнител и квитанция, издадена от
„Топливо - Искра” ООД, в която е посочено, че въззивникът е заплатил сумата за дърва на
17.07.2020 г., които представляват по своето съдържание и форма частни документи,
подписани от лицата, които са ги издали, и съставляват доказателство, че изявленията, които
се съдържат в тях, са направени от тези лица. В обобщение се иска да се отмени решението
и да се постанови ново, с което да се уважи претенцията.
В срока по чл. 263 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба, чрез
представител по пълномощие, в който се поддържа, че е неоснователна. С оглед предмета на
спорното право в така образуваното съдебно производсто не се изследват въпросите относно
паричните средства, с които е разполагала всяка една от страните, в т.ч. и свид. С.С., а това
кой е бил фактическият платец на паричните средства за извършените „подобрения“ в
процесния имот и преди всичко чия собственост са били тези парични средства. В този
смисъл по делото са събрани сигурни доказателства, че такива лични средства не са нито
осигурявани, нито изразходвани от въззивника за посочените в исковата молба ремонтни
работи, както и за закупените дърва за огрев. Безспорно е от заявеното от свид. В. В. Д. -
управител на „ВИДЖИ 09“ ЕООД, който изрично заяви, че парична сума в размер на 1 000
лева, съставляваща лични средства на дъщерята на въззиваемия, му е била предадена лично
от нея под формата на аванс, именно в стопанисван от същата търговски обект - магазин,
находящ се в близост до супермаркет „Била“, а по конкретно находящ се на ъгъла, респ. на
юго-западната част на кръстовището, образувано от бул. „Б.М.“ и бул „Х.Д.“. Тези факти не
само разколебават, но тотално опровергават домогванията на въззивника да установява, че
същият е участвал в извършеният ремонт с негови лични парични средства. За сметка на
2
това обаче, по делото, а и чрез показанията на свид. В.а П.а, безспорно е установено, че
ищецът/въззивник в посочения период не само не е работил, но не е установена и каквато и
да било словестна договорка за заплащане от негова страна на твърдените подобрения. Още
по-малко са установени извършени от него действия, установяващи извършени от него
плащания, камо ли с негови лични финансови средства. Подробно се оспорват доводите за
пристрастност на приетите от съда показания и се излагат аргументи. В хода на проведеното
съдебно производство не било установено и доказано от страна на ищеца, че визираните
договори са съставени и подписани на посочените в тях дати. От друга страна
представените по делото от страна на двамата търговци ЕТ „Бор- В. В.“, ЕИК ********* и
„ВИДЖИ 09“ ЕООД, ЕИК *********, фискални касови бонове опровергават тезата за
наличието на сключени договори между ищеца и визираните търговци. Напротив -
представените от последните фискални касови бонове (ФКБ) единствено и несъмнено
доказват, че нито са били надлежно удостоверени извършените авансови плащания и то от
страна на дъщерята на въззиваемия, нито са удостоверени последващите плащания, така
както изисква Наредба N: Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин. Видно от съдържанието на представените множество ФКБ е безусловно ясно, че от
страна на търговците единствено е направен неуспешен опит да се установява истинността
на оспорените договори за изработка, представени от ищеца. По делото така и не били
представени фактури и/или ФКБ, удостоверяващи приетите като авансово заплатени суми,
нито пък фактури и/ или ФКБ, установяващи последващо заплатените суми, дължими под
формата на остатък. Още по-малко се установява каквато и да е кореспонденция между
показанията на законните представители на двамата търговци и съдържанието на
представените ФКБ с цел да се обосновава редовно издадени данъчни документи,
удостоверяващи поръчките и тяхното изпълнение. Събраните по делото доказателства
опровергават тези два договора, които са били произведени единствено и само за нуждите на
съдебното производство и съответно съставени във всички случаи след приключване на
фактическите отношения по изработка, монтаж и заплащане на „ПВЦ остъкления - 3 броя
прозорци и 1 брой алуминиева врата, на стойност 2 934 лева, както и интериорни врати 4
броя и входна вратна 1 брой на стойност 1 800 лева“. Ищецът с предоставените му парични
средства от свид. С. С., е следвало да се разплати окончателно, като фактически предаде
поверените му парични средства, което той и сторил. В обобщение се иска да се потвърди
решението.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.
В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената
жалба.
В с.з. за въззиваемият се явява представител по пълномощие, който оспорва жалбата.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
3
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде
отменено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Правилно е приетото от районния съд, че при водене на чужда работа без мандат е
необходимо да е предприета чужда работа /правни или материални действия в чужд
интерес/, да съществува намерение да се управлява чужда работа и това да е извършено
доброволно, а не задължение по закон. Заинтересованият е длъжен, ако работата е била
предприета уместно и е била добре управлявана, да изпълни задълженията, които
управителят е сключил от негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е
поел и да му върне всички разноски, които е направил. Ако някой е предприел чужда работа
въпреки волята на заинтересования, последният отговаря по правилата за неоснователното
обогатяване - чл. 61, ал. 3 ЗЗД. Така, с оглед на установените фактически обстоятелства по
спора, претенцията се квалифицирана като такава по чл. 59 ЗЗД.
Съдът обаче приел, че в случая не се установило при условията на пълното и главно
доказване първия елемент от фактически състав на чл. 59 ЗЗД, а именно обедняването на
ищеца чрез извършването на разходи за заплащането на извършените строително-ремонтни
дейности по силата на сключените от него в качеството на възложител договори за
изработка в имота на ответника и на поръчаните и доставени дърва за огрев.
Този извод обаче не кореспондира с установените по делото доказателства, от които
безспорно се установява, че въззивникът е сключил Договор за изработка на 01.11.2019 г. в
качеството на възложител с ЕТ „Бор “ в качество на изпълнител, по силата на който
изпълнителят се задължава до 25.11.2019 г. да достави и монтира една входна врата и 4 бр.
интериорни врати, като възложителят се задължава да заплати при изпълнение на
възложената поръчка сумата от 1800 лв. Ищецът е сключил и договор за изработка на
14.05.2019 г. в качеството на възложител с „Виджи 09 “ ЕООД в качеството на изпълнител,
по силата на който изпълнителят се задължава до 20.11.2019 г. да извърши смяна на дограма
на три броя прозорци и на една врата, като възложителят се задължава да заплати при
изпълнение на възложената поръчка сумата от 2934 лв. Видно от приложения по делото
превозен билет от 17.07.2020 г. „Топливо-Искра“ ООД е транспортирало в качеството си на
4
изпращач дървесина на адрес в с. Ж.в., ул. „Ц.К. **, като получател е посочена дъщерята на
ответника С.С.. В издадената от „Топливо-Искра“ ООД квитанция е посочено, че ищецът е
заплатил сумата от 995 лв. на 17.07.2020 г.
Въззиваемият е оспорил договорите за изработка, но това оспорване не е успешно.
Установено е от разпита на свидетелите действителността на сключените договори и
обстоятелството, че сумите са заплащани от въззивника. Вярно е, че част от сумите са
предавани от свид. С., но през този период тя и въззивника са живеели на семейни начала.
Така с оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства е обосновано да се
приеме, че предявеният иск е основателен. От заключението на изготвената по делото
експертиза е видно, че вложените средства за извършването на посочените в ИМ
подобрения, представляващи извършване на строително ремонтни дейности в жилищната
сграда на ответника, включително и за доставката на дървата за огрев в имота с адрес с. Ж.в.
ул. „З.К. **, са на обща стойност - 5 729 лв, поради което и претенцията се явява
основателна до този размер.
В обобщение решението следва да бъде отменено и вместо това да се постанови ново, с
което да се уважи претенцията.
Въззивникът е претендирал разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер на
сумата от 600 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция
и сумата от 114,58 лева д.т., както и сумата от 600 лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за първата инстанция, сумата от 200 лв. депозит за вещо лице и
сумата от 230 лв. д.т. за образуване на делото.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № № 260030/01.04.2022г. по гр. дело № 48/2021г. на Районен съд С.
ИЗЦЯЛО като вместо това постановява:
ОСЪЖДА Д. СЛ. Д. ЕГН ********** от с. Ж.в., общ. С., ул. „Ц.К. ** да заплати на П. ИВ.
П. ЕГН ********** от гр. С., кв. „К.“ ул. „Т.** сумата в размер на 5729 /пет хиляди
седемстотин двадесет и девет/ лв., представляваща стойността на направени разходи за
ремонт на недвижим имот: едноетажна масивна жилищна сграда, състояща се от четири
стаи и салон, със застроена площ от 94 кв.м , описан в нот. акт № 135, т. I, peг. № 1472, дело
№ 117/16 г., съставен от Е.Ш., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 128, с
район на действие - С.ски районен съд, находящ се на адрес: с. Ж.в., общ. С., ул. “Ц.К. **,
както и доставка на дърва за огрев, с която сума ответника се е обогатил за сметка на ищеца,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 07.01.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д. СЛ. Д. ЕГН ********** от с. Ж.в., общ. С., ул. „Ц.К. ** да заплати на П. ИВ.
П. ЕГН ********** от гр. С., кв. „К.“ ул. „Т.** сумата в размерот 600 лева представляваща
5
заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция и сумата от 114,58 лева д.т., както и
сумата от 600 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за първата
инстанция, сумата от 200 лв. депозит за вещо лице и сумата от 230 лв. д.т. за образуване на
делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6