№ 69
гр. Благоевград, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Вера Коева
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20221200500892 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Д.
С. и въззивна жалба подадена от Н. Д. В. и З. Д. А. чрез пълномощниците им
против решение № 900222/15.7.2022 г. по гр.д № 1254/2020 г. по описа на РС-
Сандански.
Сочи се във въззивната жалба на Д. С., че решението е
незаконосъобразно. Според жалбоподателя е налице нередовност на ИМ
доколкото в нея ищците сочат, че съвсем случайно са научили за
продажбата, поради което били принудени да поискат заверен препис от
нотариалния акт на 15.12.2020 г., а впоследствие били заявили друга дата –
14.12.2020 г. като в с.з. отново променят датата на узнаване споменавайки
като такава 15.12.2020 г. Това затруднявало защитата им.
Твърдят, че не е следвало да се приеме, че ищците са научили за
продажбата на 15.12.2020 г. след като тогава адвокат В. е научил като се
съобрази, че липсва да е упълномощаван от ищците.
Според жалбоподателя повода, за който се ищците сочат за узнаването
за продажбата е нелогичен.
1
Оспорват изводите на съда за недопустимост на свидетелските
показания за доказване факта на узнаване за продажбата; направен е анализ
на свидетелските показания въз основа на който според жалбоподателя се
доказвало, че Т. П. е узнал по рано за сделката. По съображенията в жалбата
моли решението да се отмени и се постанови отхвърляне на иска.
В жалбата на Н. Д. В. и З. Д. А. също се сочи, че твърдението на
ищците за узнаване за продажбата въз основа на подадена молба до СВ се
оказало невярно, защото искането изхожда от адвокат, който ищците не са
упълномощили. Молят решението да се отмени и се постанови отхвърляне на
иска.
Въззваемите оспорват жалбите като неоснователни, а решението считат
за правилно и законосъобразно, за което са изложили съображения в
отговорите по жалбите.
БлОС счита въззивните жалби за допустими. Подадени са от лица с
правен интерес срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в
закона срок. Атакуваният съдебен акт е допустим и валиден.
За преценка основателността на доводите в жалбите, въз основа на
закона, тезите на страните и събрания доказателствен материал БлОС счита
следното:
Ищците Т. П. и Д. П. са съпрузи от 10.5.1963 г., видно от
удостоверението за сключен граждански брак.
Т. П. с нотариален акт 163/1964 г. е закупил ½ ид.ч част от парцeл VII, в
кв. 27 по плана на с. Делчево, състоящ се целия от 606 кв.м. Другата 1/2 ид.ч.
е закупена от Д. Георгиев В. с нотариален акт със същия номер, а именно
163/1964 г. На името на купувачите е издадено строително разрешение, въз
основа на което е построена сграда. Ползването на сградата и парцела е
разпределено между съсобствениците.
Прието е от РС, с нарочно определение за факти и права, които не се
оспорпват от страните, че през 1968 г. е завършено строителството на
двуетажна масивна жилищна сграда и ищците са станали съсобственици на ½
ид.ч. от нея; на 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и на 1/2 ид.ч. от
дворното място, което е 606 кв.м.;
Установява се по делото, че с нотариален акт 160/1993 г. Д. Г. В. и
2
съпругата му Лазарина В.а даряват на децата си Н. Д. В. и З. Д. А. ½ ид.ч. от
дворното място, образуващо парцел ХVI, ½ ид.ч. от построената в парцела
двуетажна жилищна сграда и ½ от общите части на сградата. При
изповядване на сделката е представен НА 163/1964 г., от което следва и което
не се оспорва, че имотите са идентични, като за идентичността е представено
и удостоверение от община Сандански изх. № АБ-03-181/18.4.2018 г., в което
изрично е посочено, че УПИ ХVI, кв. 21 по действащия план на с. Ново
Делчево е идентичен с УПИ VII, кв. 27.
С нотариален акт № 117/2018 г. Н. Д. В. и З. Д. А. продават
имотите на Д. С. С..
При продажбата продавачите са подписали декларация по чл. 33 ЗС, в
която са декларирали, че са предложили на съсобствениците си да закупят
притежаваната от тях идеална част от УПИ-то, ведно с източната половина от
двуетажната масивна жилищна сграда за сумата от 6 300 лв., но същите не
желаят да я закупят и са съгласни да я продадат на когото намерят за добре.
Службата по вписванията- Сандански е удостоверила в писмо изх.
Рег. № 152/2.6.21 г., че на 14.12.2020 г. и на 15.12.2020 г. Т. К. П. и Д. Г. П. не
са искали преписи от СВ-Сандански. От придружаващия писмото регистър за
преписи от 14.12. до 15.12.2020 г. е видно, че такава молба за вносител е
отразен С. Ат. В., който е пълномощник на ищците по настоящото дело.
По отношение на спорния факт за узнаването на продажбата от
ищците, който е от значение за спазване на двумесечния срок за предявяване
на иска, са разпитвани и свидетели.
Настоящият състав счита, че свидетелски показания за доказването му,
са допустими по арг. от чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като с тях се цели
установяване за обстоятелство за доказването на което законът не изисква
писмен акт. Налице е константна съдебна практика /например Р. 441/10.1.2012
г. по гр. д. № 1056 от 2010 г. на ВКС, Р. № 423/27.5.2009 г. по гр. д. № 1180
от 2008 г. на ВКС, Трето г. о., Р. 1112/1.10.2008 г по гр. д. № 4643 от 2007 г.
на ВКС, П. г. о., и др./, в която макар и неизрично е прието, че няма забрана
за доказване със свидетелски показания на датата, на която съсобственикът е
узнал за продажбата на ид. ч. от съсобствен имот на трето на съсобствеността
лице.
От показанията на снахата на ищците - св. С. П. се установява, че
3
ищците са искали да прехвърлят на нейните деца и техни внуци
съсобствената част, която притежавали, поради което свекър й се е обърнал
към адвокат. За намерението за прехвърляне свидетелства и св. К. Златков,
съученик и приятел на починалия син на ищците. При разпита си Златков
сочи, че са говорили с ищците, че в съседство се правят ремонти като напр.
носят се някакви сроителни материали, вар.
От страна на ответниците е разпитан Л. С. – брат на купувача. От
показанията му се установява, че брат му като е взел нотариалния акт е
направил чрез него, който е майстор, „един хубав ремонт“, сменили
дограмата на 1-вия етаж, ремонт на ВиК инсталацията, като ремонта бил
около 2 седмици, по време на който имало къртене, разбиване на пътеките,
подходите към къщата, което Т. П. е видял. Брат му - Д. С. - почти веднага
след ремонта е отишъл да живее там. Посочва и че Т. П. е прекъснал
хидранта /маркуча/, с който е била снабдена тази част от имота с вода, която
вода не е питейна.
Св. М. сочи, че е чул от хора, че са говори, че имотът ще се продава, но
не знае дали е продаден.
Разпитана е съседката на имота - св. К.. В показанията си тя сочи, че
имотът се продавал може би от преди 20 години, идвали са хора да го
оглеждат, както и че отношенията между съсобствениците не са добри; били
са в непрекъснат скандал; при всяка среща са се карали. Сочи, че цяло едно
лято е правен ремонта след покупката му, както и че Д. С. живее там -
паркира таксито си, детето излиза всеки ден на училище,той излиза заедно с
жена си всеки ден на работа. Свидетелката не знае той да се е представял на
Т. П. и Д. П. като съсобственик на имота.
Свидетелят Ч. също сочи фактите, за които свидетелства и св. К..
И двете свидетелки сочат, че е имало устна покана от Н. В. към Т. П. да
закупи имота, но съдът не обсъжда в тази част показанията им, тъй като по
арг. от чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК за този факт, те са недопустими, предвид
чл. 33, ал. 1 от ЗСоб. изискващ писмени доказателства, които да обективират
предложението за закупуване.
Св. Л.С. сочи, че Т. П. въобще не се е поинтересувал, да дойде да
попита, какви са те тука, наематели ли са, какво правят, защо къртят, защо
бутат.
4
Въз основа на изложеното, съдът прави следните правни изводи:
С разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗСоб. е уредено правото на съсобственик
да изкупи идеалната част от съсобствения имот, продадена от друг
съсобственик на трето лице, когато не са били спазени предвидените в
посочената разпоредба изисквания - не е било отправено предложение до
другите съсобственици да изкупят частта при същите условия; представената
пред нотариуса декларация е неистинска или третото лице е купило частта
при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици.
Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
Практиката приема, че срокът тече от узнаване на продажбата, по
който единствен въпрос за датата на узнаване страните спорят.
По въпроса за доказателствената тежест на страните относно момента
на узнаване на продажбата от ищеца при направено от ответника възражение
за неспазване на срока за предявяване на иска е постановено Р. 72/2.6.21 г. на
ВКС по гр.д № 3478/2020 г.
Според ВКС узнаването от ищеца за продажбата повече от два месеца
преди предяването на иска е юридически факт, изгодна правна последица от
чието доказване черпят ответниците. Тази правна последица се състои в
приемане за доказано на противопоставеното от ответниците
правопогасяващо възражение за пропуснат срок, в резултат на което правото
на изкупуване да бъде отречено. Доказването от ответника следва да е главно
и пълно. Ищецът може да проведе насрещно доказване, но не е длъжен да
доказва, че е узнал за сделката в твърдения от него по-късен момент, тъй като
съдебната практика приема, че при липса на каквито и да било доказателства
по делото, че ищците са били известени за продажбата, или при липсата на
безспорни данни за момента на узнаване на договора, се приема, че те са
узнали преди да е изтекъл двумесечният срок по чл. 33, ал. 2 ЗСоб. т.е., че
искът е предявен в законоустановения преклузивен срок.
По настоящото дело не се доказва съсобственикът да е канен да изкупи
имота при условията при които е продаден.
За спазването на двумесечния срок за предявяване на иска по чл. 33,
ал.2 ЗСоб. на 18.12.2020 г. ищците са се позовали на заявление на адв. В. от
15.12.2020 г. до Служба по вписвания –Сандански за снабдяване с копие от
нотариалния акт. По този начин те се спазили изискването на процесуалния
5
закон да докажат, твърденията си, че са го предявили в двумесечен срок от
узнаване на продажбата. Ответниците са оспорили датата, като са заявили, че
ищците са узнали за продажбата преди тази дата. По това оспорване те
следва да проведат главно и пълно доказване.
За узнаването са разпитани свидетели, от показанията на които обаче
не се установява ищците да са узнали за продажбата преди това.
Не може да се приеме, че на съсобственика Т. П. му е станало известно,
че имота е прехвърлен от обективираните действия по извършване на ремонт
и то ремонт, за който да му е било известно, че се извършва от Д. С., в
качеството му на собственик. Съдът съобрази, че ремонтните действия са
възможни и не е изключено, както и че е житейски логично и често срещано
явление е да бъдат извършвани и от съсобственика преди да прехвърли
имота си или да го отдаде под наем; респ. не е неприсъщо и необичайно
ремонт да се извършва и от държател какъвто напр. е наемателя, след
наемането му, за да ползва впоследствие имота или пък от купувач по
предварителен договор, дори и от собственик в качеството на надарен и т.н.
Затова дори и всички в района на имота да са знаели, че имотът отдавна се
продава, в т.ч. по думите на св.Ч. и че Т. /ищеца/го е знаел, тъй като лично са
го питали нейни близки дали къщата се продава и той е казал „Продава се“, то
от това и от действията по ремонта в имота не може по категоричен начин да
се приеме, че се доказва узнаването от Т. П. за осъществената сделка по
смяна на собственика, по неговото прехвърляне. Нито един свидетел не
заявява да е сведен до знанието му, както и на съпругата му дичана П. този
факт на осъществена сделка. Нещо повече те свидетелстват за невъзможност
да се разговаря с Т. П., като свидетелите дори не посочват, някой да е искал
да го уведоми за извършената конкретна сделка или че за ремонтът се
извършва от новия собственик.
Затова от посоченото обсъдено с факта на прекъснатия маркуч
от Т.П., с който е била снабдена подадената част от имота с непитейна вода
/за който факт сочат свидетелите/, не е основание за друг извод, тъй като е
само предположение за мотива да го стори.
Ето защо БлОС приема, че узнаването за продажбата от ищците е
станало според твърденията им на 15.12.2020 г. след справка в службата по
вписванията от адв. Св. В..
6
Несъстоятелно се поддържа, че не е следвало да се приеме, че ищците
са научили за продажбата на 15.12.2020 г. след като тогава адвокат В. е
научил като се съобрази, че липсва пълномощно. Това обаче според БлОС не
изключва ищците да са научили за продажбата от адв. В. дори и да не са го
упълномощавали.
Доводите на жалбоподателя, че сочената от ищците дата на узнаване на
продажбата е недоказана, тъй като тя е удобно избрана а повода, за който
сочат, че са узнали за продажбата също не подкрепял тезата им, тъй като за
дарението на внуците няма ограничение в закона по чл. 33, ал. 2 от ЗСоб.,
според БлОС не са основание за друг извод. Както бе посочено по-горе,
тежестта на доказване на обстоятелствата за узнаването на сделката е на
страната, която черпи от тях изгодни за себе си последици, от което следва,
че ответника следва да докаже при условията на главно и пълно доказване
момента на по-ранното узнаване от ищците за осъществената сделка.
Не може да се възприеме тезата на жалбоподателите, че ищците са
научили в един по-ранен момент, в подкрепа на което изтъкват датите на
снабдяването им с документи за завеждане на настоящото дело –
удостоверение за данъчна оценка от 21.11.2020 г. и скица на имота от
19.11.2020 г., тъй като няма данни към този момент те да са знаели, че
собствеността е прехвърлена, и то възмездно, тъй като не спрямо всяка сделка
може успешно да се проведе иска за изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗСоб.
Несъстоятелно се сочи от жалбоподателя Д. С., че е налице нередовност
на ИМ доколкото в нея ищците сочат, че съвсем случайно са научили за
продажбата, поради което били принудени да поискат заверен препис от
нотариалния акт на 15.12.2020 г., а впоследствие били заявили друга дата –
14.12.2020 г. като в с.з. отново променят датата на узнаване споменавайки
като такава 15.12.2020 г. Това затруднявало защитата им.
Според БлОС няма неяснота в тезата на ищците по отношение датата на
която сочат, че са научили за покупко продажбата. Дали са се позовали на
14.12.2020 г. или на следващия ден е без съществено значение, защото датата
свързват с датата на подадена молба в СВп. и снабдяването с нотариалния
акт. В нарочна молба /л. 88/ от делото посочват, че поддържат за момент на
узнаване 14.12.2020 г. след получаване на заверен препис от СВ-Сандански.
Продължават, че на същия този ден с молба са поискали официален препис от
7
нотариален акт за покупко-продажба на ½ ид.ч. от имота, на който са
съсобственици. Според БлОС не става ясно как позоваването на две съседни
дати затрудняват защитата им, при положение че касаят действия по подаване
на заявление до СВ и снабдяване със заявените документи от същата служба.
По изложените съображения решението като краен резултат с който
иска е уважен БлОС счита за законосъобразен, поради което го потвърждава.
Жалбоподателите ще следва да се осъдят да заплатят на въззиваемите
направените разноски за настоящата инастнация за адвокатско
възнаграждение в размер на 1150 лв. Възражението за прекомерност е
несъстоятелно, предвид защитата на двама въззиваеми, депозиране на
отговори по двете подадени жалби, както фактическата и правна сложност на
делото.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, БлОС
РЕШИ:
Потвърждава решение № 900222/15.7.2022 г. по гр.д № 1254/2020 г. по
описа на РС-Сандански.
Осъжда Д. С. С., Н. Д. В. и З. Д. А. да заплатят на Т. К. П. и Д. Г. П.
направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 1150 лв.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8