РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 24
гр. Пловдив, 07.01. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ състав, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П. и участието
на прокурора ИВАН СПИРОВ, като
разгледа докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 3124 по описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът Т.Д.Т., ЕГН ********** с адрес ***, чрез процесуалните си
представители мл.адвокат И. Т.К. – АК - Смолян и адвокат Т. ***, иска ответникът Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ – гр.София, да бъде осъден да заплати сумата в размер на 380 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди, в
резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно
постановление (НП) № 36-0000366/24.08.2018г., издадено от Главен инспектор в
ОО“Автомобилна администрация“- гр.Пловдив и представляващи сторените в хода на
съдебното обжалване (по АНД № 627/2018г.
по описа на Районен съд – гр.Асеновград) разноски за договореното адвокатско възнаграждение за тази съдебна инстанция,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до
окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 380 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на
Наказателно постановление (НП) №36-0000366/24.08.2018г., издадено от главен
инспектор в ОО“Автомобилна администрация“- гр.Пловдив и представляващи
сторените в хода на съдебното обжалване (по КАНД № 586/2019г. по описа на Административен съд – гр.Пловдив) разноски за договореното адвокатско
възнаграждение за тази съдебна инстанция, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на влизане
в сила на съдебното решение до окончателното й изплащане. Претендират се
сторените в настоящото производство разноски.
Ответникът Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ –гр.София счита предявения от ищеца иск за
неоснователен и недоказан като оспорва същия по своето основание. Подробни
съображения излага в отговора на исковата молба. Възразява и срещу присъждане
на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че
исковата молба е доказана по основание и размер и следва да бъде уважена.
Пловдивският Административен Съд – дванадесети състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
От данните по делото се установява, че на Т.Д.Т. е издадено Наказателно постановление
(НП) №36-0000366/24.08.2018г., от Главен инспектор в Областен отдел “Автомобилна администрация“ –
Пловдив, с което на Т. е наложено административно наказание : глоба в размер на
2000 лв. за нарушение на чл.31,ал.1, т.2 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за
таксиметров превоз на пътници.
Посоченото НП е
обжалвано от Т. за което е образувано АНД № 627 по описа за 2018 г. на Районен
съд – гр.Асеновград(приложено по настоящото дело). По това дело е
постановено Решение № 3/08.01.2019г., с което процесното
НП е потвърдено. Последното (решение на РС – гр.Асеновград) е обжалвано от
страна на Т. пред Административен съд – Пловдив, който с Решение № 836/12.04.2019г. постановено по КАНД № 586/2019г. е отменил
решението на РС – гр.Асеновград и е отменил наказателното постановление.
Пред РС – гр.Асеновград
Т. е представляван от мл.адвокат И.К., съгласно пълномощно (приложено,
на лист 17 по АНД № 627/2018 на РС – гр.Асеновград) и Договор за правна защита
и съдействие (приложен, на
лист 17 по АНД № 627/2018 на РС – гр.Асеновград). От съдържанието на цитирания Договор за правна защита и съдействие, се установява, че ищецът е заплатил изцяло и в брой уговореното в договора
адвокатско възнаграждение в размер на 380 лева.
Пред АС - Пловдив Т. е представлявано от адвокат Т. Д., съгласно пълномощно (приложено, на лист 10 по КАНД № 586/2019 на АС -
Пловдив) и Договор за правна защита и съдействие (приложен, на лист 10 по КАНД № 586/2019 на АС - Пловдив). От съдържанието на цитирания Договор за
правна защита и съдействие, се установява, че ищецът е заплатил изцяло и в брой
уговореното в договора адвокатско възнаграждение в размер на 380 лева.
Пред настоящата
съдебна инстанция е представен и трети договор за правна защита и съдействие (лист 7
по настоящото дело), за процесуално представителство по настоящото дело, по който ищецът
е заплатил изцяло и в брой адвокатско възнаграждение
в размер на 350 лева.
Съгласно установената съдебна практика
подобно вписване в договора за правна помощ се счита за разписка за реално
плащане в брой на договорения адвокатски хонорар. В този смисъл е приетото в
т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т.дело № 6/2012г. на ОСГК на
ВКС разрешение, че при вписан в договора начин на плащане „в брой“, то
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характер на разписка.
Истинността на въпросните документи не
е оспорена по надлежния процесуален ред, нито са ангажирани доказателства
опровергаващи тяхното съдържание. Липсват основания, поставящи под съмнение доказателствената им стойност, поради което и следва да бъдат
ценени като достоверен и достатъчен източник на данни за връзката между
извършеното от клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и договора за
правна защита и съдействие.
След
анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от
правна страна:
На първо място следва да бъде
съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за
съдебната власт е задължително, и от
което се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за
вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ,
разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК,
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление/ЕФ/, следва да се
преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от
административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна
дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното
постановление, с което се налага административно наказание, да не е
индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.
На следващо място при разрешаване на
настоящия административноправен спор следва да бъде
съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк.
д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Изложеното до тук съотнесено
към конкретиката на настоящия казус налага да се
приеме следното:
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на Глава единадесета, а
за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
За да
възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на
няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или
по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена
или неимуществена; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите
на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на
държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да
бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление/електронен фиш, каза се следва да се преценява като
отменен незаконосъобразен административен акт). В
този смисъл предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че
Наказателно постановление №36-0000366/24.08.2018г., издадено
от Главен инспектор в Областен отдел “Автомобилна администрация“ – Пловдив е
отменено по съответния ред (с
Решение № 836/12.04.2019г., постановено по КАНД № 586/2019г. по описа на АСП).
От материалите по приложеното КАНД № 586
по описа за 2019 г. на АСП и според констатациите на решаващия съд изложени в отменителното решение, Наказателно постановление №36-0000366/24.08.2018г.,
от Главен инспектор в Областен отдел “Автомобилна администрация“ – Пловдив, е
издадено в нарушение на закона и като такова се явява незаконосъобразно.
Решението на съда (№836/12.04.2019г.) е влязло в законна сила на 12.04.2019г.,
т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно
поведение от страна на администрацията, изразяващо в издаването на
незаконосъобразен акт.
Няма съмнение и спор, че от издаването
на обсъждания противоправен акт, за ищеца са
настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството
по обжалване на процесното НП. В случая ищецът, не би заплатил
адвокатско възнаграждение и
респективно това не би представлявало
вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща
дейност длъжностното лице бе съобразило
материалния и процесуалния закон за налагане
на административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда.
В този смисъл, както бе казано е Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което
при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от
ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла
на чл. 4 от този закон.
В обсъждания
контекст и с оглед доводите на ответника,
следва да се посочи още, че адвокатската защита е
конституционно гарантирана от чл. 56 от на Република България и е регламентирана дейност със Закона за адвокатурата. Тази защита е задължителна само по определена категория дела и за
определен кръг от лица, но на практика не може и не следва да се изключва възможността за ангажиране на лице с юридическо образование от всеки, който прецени,
че не е в състояние сам да упражни
своевременно и в пълнота правото
си на защита в съдебно производство и в частност при обжалване на
НП. Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане е регламентирано в
Закона за задълженията и договорите и пресъздадено в Закона за отговорността
на държавата и общините за
вреди. Член 4 от този закон предвижда,
че „държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното
лице“. Едно от условията на
чл. 204 ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по
чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, каза се, е административния
акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по административен
или/и/ съдебен ред. Не е задължително
обжалването да бъде осъществено с помощта на адвокат, но това, както бе описано по – горе не изключва възможност за ангажиране на квалифицирана помощ. След като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по съответния
ред и след като в тези производства
гражданина е ползвал адвокатска
защита, защото не е могъл по
някаква причина сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване
на тази защита не е нищо друго, освен имуществена
вреда, която е в пряка причинна връзка
с отменения като незаконосъобразен административен
акт /в случая НП/ и е непосредствена последица от него. Потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото НП, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено правно средство за защита на лицето, което твърди,
че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В този смисъл заплащането на адвокатско възнаграждение в случая не може да се възприеме като израз на доброволен акт и резултат
от свободното договаряне
между равнопоставени страни,
което не е било задължително
и неизбежно. (Така
и в този смисъл е Решение № 5996 от 15.05.2017 г. на Върховният административен
съд на Република България - Трето отделение, постановено по адм.дело № 2210/2016 г. и
други).
Все в обсъждания контекст, е необходимо да се посочи следното: В
мотивите на цитираното по-горе Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано,
че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение,
който да отговаря на критериите
на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и справедлив", тоест да е съразмерен
на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея
вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява
или да облагодетелства
интересите на която и да е от
страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е предвидено,
че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал.
2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от
300 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер
извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв.
(чл. 18 ал.
3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.). Минималният
размер на адвокатските възнаграждения обаче, е само долна
граница, под която адвокатите не могат да
договарят възнаграждение за оказаната от
тях правна помощ, а самият размер
(на адвокатското възнаграждение) се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен
договор с клиента. Това означава, че въпросният
минимален размер (на адвокатското възнаграждение) не е равнозначен на "обоснован и справедлив" размер по смисъла на чл. 36, ал.
2 от ЗА.
В конкретния случай, оказаната правна помощ от мл.адвокат Й. К. по АНД № 627/2018г. се изразява в изготвяне на жалба срещу НП, към която е
приложена съдебна практика по аналогични казуси и осъществено процесуално представителство в проведените по делото пред АРС
две открити съдебни заседания, а оказаната правна помощ от адв.
Т. Д. по КАНД № 586/2019г. се изразява в изготвяне на касационна жалба срещу първоинстанционното решение и процесуално представителство
в проведеното по делото пред АСП открито съдебно заседание.
В случая минималния размер на адвокатско
възнаграждение за този вид работа,
с оглед разпоредбите на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е 370 лв. за една инстанция.
Ето защо, в процесния
случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение
пред АРС и АСП, който е ориентиран към минималния размер, следва да се определи като съразмерен и
съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата -
"справедлив и обоснован", с оглед осъществената процесуална защита.
Тези съображения обосновават извода на
съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред),
за ищеца са настъпили претендираните имуществени
вреди. Казано с други думи, искът е доказан по основание и размер и като такъв
ще следва да бъде уважен.
Основателна при това положение се явява претенцията
на ищеца за начисляване на законна лихва, която започва да тече от момента на
влизане в сила на решение № 836/12.04.2019г.. постановено по КАНД № 586/2019
г., с което процесното НП е отменено, а именно от 12.04.2019г.
В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. №
3/2004 г. на ОСГК, според което обезщетение за вреди от незаконни
административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда,
като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на
нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. В първия случай
вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила
на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че
вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. От така
определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се
дължи мораторна лихва.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски
в размер на 360 лв. – заплатените държавна такса за образуване на съдебно
производство в размер на 10лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 350,
00 лв.
Мотивиран от гореизложеното,
Пловдивският Административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ – гр.София, ул.“Генерал Й.В.Гурко“№ 5
да заплати на Т.Д.Т., ЕГН ********** с адрес ***, сумата в размер на 380 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди, в
резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно
постановление (НП) № 36-0000366/24.08.2018г., издадено от Главен инспектор в
ОО“Автомобилна администрация“- гр.Пловдив и представляващи сторените в хода на
съдебното обжалване (по АНД № 627/2018г.
по описа на Районен съд – гр.Асеновград) разноски за договореното адвокатско възнаграждение за тази съдебна инстанция,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.04.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата в
размер на 380 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди, в
резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно
постановление (НП) №36-0000366/24.08.2018г., издадено от главен инспектор в
ОО“Автомобилна администрация“- гр.Пловдив и представляващи сторените в хода на
съдебното обжалване (по КАНД №
586/2019г. по описа на Административен съд – гр.Пловдив) разноски за договореното адвокатско възнаграждение
за тази съдебна инстанция, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 12.04.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ – гр.София, ул.“Генерал Й.В.Гурко“№ 5,
да заплати на Т.Д.Т., ЕГН ********** с адрес ***, сумата в размер на 360, 00 лв., представляваща направените по настоящото дело разноски за държавна такса и
заплащане на адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: