Р Е Ш Е Н И Е №133
гр. Търговище, 29.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище,
втори състав, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря С. И.,
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 238 по
описа на АС – Търговище за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК
във вр. с чл. 215 ЗУТ.
Делото е образувано по жалба
на ЕТ „Аско – Галина Чолакова“, действаща чрез пълномощник а.. Д. Ж., срещу заповед № РД – З – 851 от
06.08.2021г., издадена от името на кмета на Община Търговище от зам. кмета на
Община Търговище по заместване. Жалбоподателката твърди, че заповедта, с която
ѝ е наредено да премахне доброволно и за своя сметка поставените фургон
за търговия, слънцезащитно съоръжение - навес и маси за консумация на терен
публична общинска собственост, находящ се югоизточно от УПИ I –
123, кв. 33 по ПУП на с. Вардун, представляващ тротоарна и тревна площ, който е
част от улица с осови точки 120 – 121 по ПУП на с. Вардун, не е съобразена с
материалния закон, постановена е при съществени процесуални нарушения и
несъответства на целта на закона. Обосновава, че има разрешение да постави
съоръженията въз основа на сключен договор за наем, който с изтичане на срока
се е преобразувал в безсрочен, тъй като ползването на имота е продължило със
знанието и без противопоставянето на собственика. По подробно изложени в
жалбата съображения, които се поддържат в съдебно заседание се прави искане
съдът да отмени заповедта и да ѝ присъди направените по делото разноски.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва изцяло основателността на
жалбата. Прави искане оспорването да бъде отхвърлено. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Между
жалбоподателката и Община Търговище на 13.04.2016г. е сключен договор за
отдаване под наем на общински терен - публична общинска собственост, представляващ
терен за поставяне на павилион, находящ се срещу УПИ I – 123, кв. 33 по ПУП на
с. Вардун с площ от 40 кв.м., за осъществяване на търговска дейност. Договорът
е сключен за срок от пет години, като в него изрично е посочено, че е с
продължителност до 15.04.2021г. и че с изтичането на срока на договора същият
се прекратява по право. Страните са договорили още, че за неуредените въпроси с
договора ще се прилагат нормите на действащото законодателство.
На 27.07.2021г.
служители на Дирекция „УТОСТ“ на Община Търговище по повод на постъпили сигнали
за поставени фургон, навес и маси за консумация на открито, разположени на
общински терен югоизточно от УПИ I – 123, кв. 33 по ПУП на с. Вардун, са
извършили проверка на място в присъствието на жалбоподателката и и са
установили следното, видно от съставения констативен акт № 10 от 27.10.2021г.:
Теренът, находящ се югоизточно от УПИ I – 123, кв. 33 по ПУП на с. Вардун, върху
който са разположение фургон за търговия, изграден навес и са поставени маси за
консумация, е публична общинска собственост и представлява тротоарна и тревна
площ, част от улица с осови точки 120 – 121 по ПУП на с. Вардун. Поставените фургон
за търговия, слънцезащитно съоръжение – навес и маси за консумация на открито
са собственост на ЕТ „Аско – Галина Чолакова“. Тези обстоятелства, отразени в
констативния акт не са спорни по делото. При проверката е установено още, че за
обсъжданите преместваеми обекти не е било представено разрешение за поставяне.
Направен е извод, че е извършено нарушение на чл. 56, ал.2 и ал. 5 от ЗУТ, чл.
17, ал.1, т.1, и т. 2 от Наредбата за
реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на
територията на Община Търговище, което е основание за започване на
административно производство по реда на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ за премахване на
фургона, слънцезащитното съоръжение – навес и масите за консумация. В акта е
указано още, че възражения срещу него могат да се правят до Община Търговище в
тридневен срок от получаването му. Екземпляр от акта е връчен на
жалбоподателката по делото. Данни за подадени възражения по акта по делото
няма.
Оспорената заповед
№ РД – З – 851 от 06.08.2021г. е издадена от името на кмета на Община Търговище
от зам. кмета на Община Търговище М. П. по заместване. Видно от заповед РД – З
– 884 от 05.08.2021г., издадена по повод на конкретно отсъствие на
06.08.2021г., кметът на Общината е определил на тази дата да бъде заместван от
зам. кмета Митко Панайотов. Със заповедта е наредено на жалбоподателката да премахне доброволно и за
своя сметка поставените фургон за търговия, слънцезащитно съоръжение - навес и
маси за консумация на терен публична общинска собственост, находящ се
югоизточно от УПИ I – 123, кв. 33 по ПУП на с.
Вардун, представляващ тротоарна и тревна площ, който е част от улица с осови
точки 120 – 121 по ПУП на с. Вардун. Определен е десетдневен срок от влизане в
сила на заповедта за доброволно изпълнение от страна на собственика на
съоръженията, като е посочено, че при неспазване на срока, преместваемите
обекти ще се премахнат принудително от Община Търговище за сметка на нарушителя.
Правното основание за издаване на заповедта е чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, а
фактическото – установеното наличие на поставени фургон за търговия,
слънцезащитно съоръжение - навес от дървена конструкция и покритие от керемиди
и маси за консумация на открито върху терен публична общинска собственост „без
необходимата за целта документация“ – одобрена схема и разрешение за поставяне
и с изтекъл договор за наем на заетата площ с Община Търговище.
Заповедта е съобщена на адресата на 24.08.2021г.,
а жалбата до съда е подадена на 03.09.2021г.
По делото не се установи поставянето на
съоръженията от жалбоподателката към настоящия момент да се основава на някакво
годно правно основание. Нито молбата от 1994г., подадена от Ж. К. В. – кмет на
с Вардун до Община Търговище за монтаж на павилион, нито договора за наем на
павилион от 1995г., сключен между Община Търговище и ЕТ „Боровец – Станислав
Славов“ и издаденото разрешение за строеж № 81 от 21.06.1995г. за павилион за
хранителни стоки на ЕТ „Боровец – Станислав Славов“ могат да обосноват подобен
извод. Представеният по делото във второто съдебно заседание на 15.10.2021г.
договор за наем между ЕТ „Боровец – Станислав Славов“ и жалбоподателката, чийто
предмет е временното и възмездно ползване на павилион, за който има разрешение
за строеж № 81 от 21.06.1995г., е частен диспозитивен документ, чиято първа
достоверна дата е именно 15.10.2021г. – датата на представянето му в съдебно
заседание. Този договор не е споменат нито в хода на проверката, на която жалбоподателката
е присъствала, нито са правени възражения срещу констативния акт в тази връзка.
Договорът не е споменат и в жалбата до съда и в първото по делото съдебно
заседание. Физическото лице търговец С. Т. С. очевидно е син на жалбоподателката,
но от това обстоятелство жалбоподателката не може да черпи каквито и да било
права във връзка със собствените ѝ съоръжения, поставени в имот публична
общинска собственост без надлежно разрешение/одобрена схема или друго годно
основание. Въведените обстоятелства във връзка с пожара в павилиона през 2021г.,
смъртта на съпруга на жалбоподателката, съдът намира за неотносими към предмета
на спора. Договорът на жалбоподателката с Общината е прекратен с изтичането на
срока му, на основание уговореното в чл. 19 от същия. Въпросът за
прекратяването на договора с изтичането на неговия срок е изрично уреден по
взаимно съгласие на страните. Това не е въпрос, по който страните не са
постигнали споразумение и затова препратката на чл. 25 от договора към нормите на
действащото законодателство, в случая не може да бъде задействана, респ. не
може да се обосновава каквато и да било трансформация на сключения договор от
срочен в безсрочен.
С
оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законовия срок, от надлежна страна,
адресат на административния акт.
Разгледана
по същество същата е неоснователна.
Предмет на
заповедта е премахването на обекти, които с оглед тяхната характеристика следва
да се квалифицират като „преместваеми“, предвид легалната дефиниция на § 5,
ал.1, т. 80 от ЗУТ. Нормата на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ урежда, че общата
компетентност за издаване на заповед за премахване на преместваеми обекти,
поставени без разрешение или в отклонение от даденото разрешение, принадлежи на
кмета на съответната Община. В случая заповедта е издадена по заместване, от
името на кмета на Община Търговище, поради което съдът приема, че заповедта е
издадена от компетентен орган. Заповедта е издадена в предвидената от закона
форма – писмена, като в нея са посочени правните и фактически основания за
издаването ѝ. В хода на административното производство не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, още по-малко съществени такива. Съобразно
изискването на чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ наличието на преместваеми съоръжения,
поставени в нарушение на правилата на закона, е установено чрез констативен
акт, съставен от служители на Дирекция „УТОСТ“ на Община Търговище.
Констативният акт е връчен на жалбоподателката и ѝ е указана възможността
да прави възражения срещу него. На следващо място съдът приема, че издадената
заповед е съобразена с материалния закон. Съгласно чл. 57а, ал.1 от ЗУТ
Обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато са поставени без
одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие
със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение; са поставени без
правно основание или правното основание за одобряване на схемата и/или за
издаване на разрешението за поставяне е отпаднало. По делото не се установи
наличие на каквото и да било валидно правно основание за поставяне/държане на обектите
върху имота публична общинска собственост. Отделно от това няма основание да се
приеме, че заповедта е издадена при превратно упражняване на власт.
Възможността за снабдяването на живеещите в селото със стоки от първа
необходимост действително е обстоятелство от обществено значим интерес, но
неговата защита не е прерогатив на жалбоподателката.
По тези съображения
съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея
следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото
следва да се постави на обсъждане претенцията за
присъждане на разноски от страна на ответника. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Претенцията е основателна.
Нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК урежда, че когато съдът отхвърли оспорването
или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
Жалбоподателката следва да бъде осъдена да плати на Община Търговище сумата в
размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение – минималният размер,
предвиден в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която
препраща чл. 37 от Закона за правната помощ.
Предвид
изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд –
Търговище, втори състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на ЕТ „Аско – Галина Чолакова“,
действаща чрез пълномощник а.. Д. Ж., срещу
заповед № РД – З – 851 от 06.08.2021г., издадена от името на кмета на Община
Търговище от зам. кмета на Община Търговище по заместване.
ОСЪЖДА ЕТ „Аско
– Галина Чолакова“ – с. Вардун, общ. Търговище, ул. „Стефан Караджа“ № 3, да
плати на Община Търговище направените по делото разноски в размер на 100лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: