РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2247
гр. Пловдив, 28.11.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХIV състав в открито заседание на двадесет и пети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ВАНЯ
ПЕТКОВА и с участието на прокурор ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа докладваното от
съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н. дело № 1836 по опис на съда за 2022г., взе предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Постъпила е касационна жалба от И.Б.К.,
ЕГН **********,***, комплекс „Райски кът“, ***, чрез адв. Б.Б.,
против решение № 1030/ 23.05.2022 г., постановено по АНД № 8131 по описа за 2021г.
на Районен съд – Пловдив, в частта, в която потвърдено наказателно постановление
№ 21-1030-009984 от 21.10.2021 г., издадено от началник група към ОД на МВР,
сектор „Пътна полиция“, с което на касатора е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец“
на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.140, ал.1
от ЗДвП.
Недоволен от решението е останал касационният жалбоподател И.Б.К., който
счета решението за неправилно и необосновано. Твърди, че регистрационната
табела е била поставена на регламентираното за целта място, като същата е била
видима за органите на реда и не е налице твърдяното в акта нарушение. В тази
връзка били ангажирани св. показания на св.Боян Иванов К., които съдът не е
кредитирал в цялост. Посочва, че към административнонаказателната преписка
липсвал снимков материал, от който да е видно нарушението, а оглед не бил
правен. Твърди, че показанията на св.Т.изобщо не е следвало да бъдат
кредитирани. Посочва, че съдът е следвало да направи съпоставка между
показанията на свидетелите и останалия доказателствен материал, а не да посочи
бланково, че същите се ценят съобразно приобщените към делото доказателства. В
тази връзка посочва, че по делото няма нито едно доказателства, което да
кореспондира с показанията на св.К.и Т.относно неправилното поставяне на
регистрационната табела на мотоциклета, като твърди, че показанията им изцяло
противоречат на събрания по делото доказателствен материал, поради което се явявали
недостоверни. Посочва като съществено процесуално нарушение обстоятелството, че
решаващият състав не е допуснал обяснения на страната с цел изясняване на
фактическата обстановка. Счита също, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен
приложението на чл.28 ЗАНН. Моли да се отмени решението и да се отмени издаденото
наказателно постановление в оспорената част. Претендират се разноски. Прави
възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касацията – ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ не
взема становище по жалбата.
Окръжна прокуратура – Пловдив намира решението на районния съд за
правилно и законосъобразно, да се остави в сила наказателното постановление.
Касационната инстанция, след като провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз основа на
доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за
неоснователна.
От фактическа страна е установено, че на 25.09.2021 г. в 20,30ч в гр.
Пловдив, бул.“Менделеев“ до зала Колодрума в посока бул. Асеновградско
шосе управлява мотоциклет КТМ 125 Дюк с рег. № ***,
като извършва следните нарушения: Табелата с регистрационен номер не е
поставена на определеното за целта място като същата е разположена
перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, като
същото е описано в чл.10, ал.5 от Наредба № I – 45 от
24.03.2000 г. Посочена била като нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административнонаказващият
орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е подвел
нарушението под разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като е постановил
наложената глоба от 50 лева на основание
чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП.
За да потвърди процесното НП в обжалваната в
настоящото производство част, Пловдивският районен съд е приел, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото
му административно нарушенея по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Съдът е приел, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин е
установено, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал мотоциклет КТМ
125 Дюк с рег. № ***, чужда собственост в нарушение
на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която допуска по пътищата, отворени
за обществено ползване само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията
и редът за поставяне на регистрационните табели са уредени с Наредба № І-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/. Мястото за закрепване на
табелите и редът за монтирането им са регламентирани в разпоредбата на чл. 10,
ал. 5 от Наредбата, а от доказателствата по делото не се установява спазване на
изискванията на двете визирани в нея хипотези, а именно - табелите с
регистрационен номер се закрепват отпред и отзад /или само отзад/
перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а когато
това е невъзможно - в лявата част, така че да се осигури тяхната видимост и
осветеност нощно време. При закрепването не трябва да се нарушава формата на
табелата, целостта на графиката и символите на номера. Според решаващия съд,
установените по делото фактически обстоятелства, осъществяващи състава на релевираното административно нарушение, се доказват както
от показанията на св. К.– очевидец на нарушението, в които еднозначно и
категорично се сочи, че регистрационна табела на процесния мотоциклет,
управляван от жалбоподателя не е била закрепена на определеното за това място,
а се намирала почти изцяло успоредно на калника на мотора, така и от материалите по преписката. Съдът е
съпоставил твърденията на разпитаните свидетели и е дал вяра на св. показания
на св.К.и св. Т., като частично не е кредитирал св. показания на св.К.,
собственик на процесното МПС и баща на соченото за
нарушител лице. Посочено е, че в случая поставянето на регистрационната табела
под седалката не представлява изпълнение на горепосочените нормативни
изисквания и не осигурява видимост и възможност същата да бъде прочетена, което
е мотивирало районния съд да приеме, че от обектива и субективна страна е
осъществен съставът на административното нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП.
Районният съд е обсъдил и възраженията на жалбоподателя относно липсата
на основания за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил
правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно
законосъобразността на оспореното НП в разглежданата част. Фактите по делото са
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението,
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Доводите, наведени в касационната жалба, са идентични с тези, наведени и
пред районния съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил подробно.
Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се
споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното
преповтаряне.
Не се споделят от настоящата инстанция изложените доводи в касационната
жалба относно липсата на снимков материал. По делото са налице достатъчно
данни, от които е видно, че е налице соченото в АУАН нарушение – докладна,
свидетелски показания, АУАН, като последният се ползва с материална
доказателствена сила относно установените в тях обстоятелства, съгласно чл.189,
ал.2 от ЗДвП. Не се установяват нарушения по издаването на АУАН, поради което
същият се счита редовен.
Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушенията са
установени по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена
възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно
чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното
наказателно постановление, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН.
Не се споделят и възраженията на касатора
относно неправилна преценка на доказателствата в решението на районния съд. Въззивният съд много подробно е коментирал изслушаните
свидетели и е направил своите обосновани изводи, като е дал вяра на тези, които
в своята съвкупност с останалите доказателства по делото – докладна и АУАН, са
довели до един и същи извод – този на съставомерност
на деянието. Изолирани остават св. показания на св. Боян К. в частта по
отношение на мястото на регистрационната табела, поради което правилно съдът на
ги е кредитирал, още повече, че се касае за лице, което е в близки родствени
отношения със соченото за нарушител лице.
Не са налице противоречия при
разпита на св.К.и св. Т.по отношение на огледа на мотора, тъй като, както
според св. показания на св.Т., така и тези на св. К., моторът е бил предоставен
за оглед, още повече, че на същата дата е бил съставен и АУАН в присъствие на
св. К.– очевидец на нарушението.
Относно възраженията за процесуални нарушения за недопускане даването на
обяснения от жалбоподателя пред районния съд, съдът ги намира за неоснователни.
В производството по ЗАНН касаторът И.К. има
качеството на жалбоподател, а не на обвиняем по смисъла на НПК, поради което
той няма право на обяснения, но може да разясни на съда своето виждане за
фактическата обстановка както с възраженията си против АУАН по чл.44, ал.1 ЗАНН, така и с жалбата до районен съд, така също и при всяко положение на
делото да вземе становище до приключване на съдебните прения писмено или устно.
Жалбоподателят К. в производството пред въззивната инстанция не се е възползвал
от тази си възможност да заяви личното си становище в нито един момент, като
изключим подадената жалба.
Относно недостатъчното обсъждане на основанията на чл.28 ЗАНН,
настоящият съдебен състав намира възраженията за неоснователни. Въззивната инстанция подробно е обсъдила възможността за
приложение на института на маловажност в контекста на конкретното нарушение,
като правилно е приел липсата на основания за приложението му.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице е основанията за
прилагане на нормата на чл.28 ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от предвиденото в закона, за да се
приеме, че е налице маловажност. Управлението на МПС с поставени не на
определените места регистрационни табели в случая не се отличава от
обикновените, типични случаи на нарушения от този вид. Нарушението е такова на
просто извършване и за съставомерността му не се
изисква настъпването на вредни последици. Обществената опасност също е типична
за нарушения от този вид.
Преценката дали конкретно извършено нарушение разкрива признаците на
маловажен случай, следва да се направи с оглед дефиницията на чл. 93, т. 9 от НК, вр. с чл. 28 от ЗАНН. Съгласно нея, като
маловажен случай може да се квалифицира този, при който извършеното нарушение,
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В
конкретния случай, както правилно е отбелязал районният съд, определящо в
случая е мястото, времето на извършване на нарушението – в пиков час на
движение на МПС, при мото шествие с над 1000 участника.
С оглед изложеното, настоящият касационен състав приема, че решението на
РС Пловдив, с което се потвърждава издаденото наказателно постановление следва
да се остави в сила като правилно и законосъобразно. При извършената служебно проверка от страна на настоящия съд
по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон.
Предвид изхода от делото и липсата на претенция от ответника за
разноски, такива не се дължат.
Мотивиран така и на основание чл.221 от АПК, Административен
съд-Пловдив, ХХIV състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1030/ 23.05.2022 г., постановено по АНД № 8131 по описа за
2021г. на Районен съд – Пловдив в оспорената част.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.