Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 26 февруари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично
заседание на 30.01.2020 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при
секретаря А. П.
като разгледа докладваното от съдията Иванов гражданско дело № 4540 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
„Топлофикация-Враца“ ЕАД с ЕИК *********, гр. Враца, ул. „Максим горки“ № 9, представлявано от изпълнителния директор Радослав Иванов Михайлов, е предявило срещу Л.М.В. с ЕГН ********** *** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата 81,60 лв. – главница, представляваща незаплатени суми за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за жилище на адрес ************, формирана както следва по периоди и размери: от 01.01.2008 г. до 30.04.2008 г. – 6,00 лв.; от 01.05.2008 г. до 30.04.2009 г. – 6,00 лв.; от 01.05.2009 г. до 30.04.2010 г. – 6,00 лв.; от 01.05.2010 г. до 30.04.2011 г. – 6,00 лв.; от 01.05.2011 г. до 30.04.2012 г. – 7,20 лв.; от 01.05.2012 г. до 30.04.2013 г. – 7,20 лв.; от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. – 7,20 лв.; от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. – 7,20 лв.; от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. – 7,20 лв.; от 01.05.2016 до 30.04.2017 – 7,20 лв.; от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. – 7,20 лв.; от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. – 7,20 лв.
Ищецът поддържа, че с ответницата са се намирали
в облигационни отношения по силата на чл. 139в, ал. 1 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) и общите условия на ищцовото дружество, в изпълнение на които
топлофикационното дружество заплаща вместо потребителите цената на извършена
услуга дялово разпределение. От своя страна ответницата се явява неизправна
страна, тъй като е останала задължена за стойността на заплатената от ищцовото
дружество вместо ответницата цена на извършена услуга дялово разпределение за
исковия период. Междувременно ищецът поддържа, че се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело №
2413/2019 г. на Врачански районен съд, която е връчена на ответницата по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление на постоянния й и
настоящ адрес. В тази връзка ищецът прави искане за съдебно установяване на
вземанията си. Претендира разноски както по заповедното, така и по исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Л.М.В. не е подала писмен отговор и не е взела становище
по иска.
В заповедното
производство-ч. гр. дело № 2413/2019 г. на Врачанския районен съд липсва
подадено от длъжника Л.М.В.
възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба по настоящото дело е
подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и
настоящ адрес на длъжника.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от договор от 08.05.1992 г. за продажба на държавен недвижим имот и справка от базата данни на ЕСГРАОН (л. 54-55 от делото), ответницата Л.М.В. и нейният съпруг Б. Д. В. (починал) са придобили възмездно правото на собственост върху процесния имот с адрес *************
От писмените доказателства по делото се
установява, че имотът на горепосочения адрес е топлоснабден.
От гореизложеното съдът приема, че
ответницата е придобила качеството си на потребител на топлинна енергия по
смисъла на Закона за енергетиката.
Като доказателства по делото са
представени договор от 28.08.2002 г. между „Техем Сървисиз” ЕООД гр. София и
етажната собственост на адрес гр. Враца, ул. „Ген.
Леонов“ № 92 за извършване на услугата „дялово разпределение” на
топлинна енергия и топла вода за обектите в същата етажна собственост, протокол
за проведено на 31.07.2002 г. общо събрание на етажните собственици от същата
етажна собственост, договор № 02-И от 28.02.2008 г. и единадесет броя
допълнителни споразумения към него, удължаващи периода на действие на договора
от 01.05.2009 г. до 30.04.2019 г., сключени от „Топлофикация-Враца” ЕАД гр.
Враца и „Техем Сървисиз” ЕООД гр. София, от които се установява, че договорът е
с предмет задължението на „Техем Сървисиз” ЕООД гр. София да извършва услугата
„дялово разпределение”, както и справка за неплатените фактури и дължими суми.
От представените писмени доказателства се установява също, че етажната
собственост на адрес гр. Враца, ул.
„Ген. Леонов“ № 92 има сключен договор с „Техем Сървисиз” ЕООД
гр. София за извършване на услугата „дялово разпределение” и
че между „Топлофикация-Враца”
ЕАД гр. Враца и „Техем Сървисиз” ЕООД
гр. София е сключен договор с
предмет задължението на „Техем Сървисиз” ЕООД
гр. София да извършва услугата „дялово
разпределение”, като цената на услугата е посочена в допълнителните
споразумения към последния договор.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира исковите претенции
за частично основателни и доказани – до размера от 2/3 идеални части от
исковата претенция, по следните съображения:
С мотивите на тълкувателно решение № 2 от
25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховния касационен съд, ОСГК е
прието, че решенията на общото събрание на етажните собственици и титулярите на
вещно право на ползване са особен вид сделки, те се приемат при осъществяване
на формална процедура (срв. раздел ІІ, глава ІІ от Закона за управление на етажната
собственост - ЗУЕС) и обвързват всички титуляри на право на собственост върху
обекти в сградата. Решенията, когато се стабилизират поради неоспорването им
пред съд или ако оспорването бъде отхвърлено, стават задължителни за изпълнение
от всеки етажен собственик, независимо дали е участвал при приемането им и дали
е дал съгласие за сделката (чл. 38 от ЗУЕС). С приемането на ЗЕ законодателят
регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна
собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар
последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят
я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на
услугата „доставка на централно отопление”. С оглед тези съображения с
решението се задължават съдилищата да прилагат за отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост,
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата
на чл. 62 във връзка с параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
защита на потребителите.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, която действа в процесния период и към настоящия
момент, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители (клиенти) на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. За да
бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо
най-малко две трети от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда-етажна собственост, присъединени към самостоятелно отклонение на
абонатна станция, да декларират писмено, че не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване - чл. 153, ал. 2 от
ЗЕ. Според алинея трета на същата разпоредба, лицата по ал. 2 се смятат за
потребители (клиенти) на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването. Тази нормативната уредба показва, че фактът на притежаване
на собствен апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда-етажна собственост, е
достатъчен, за да направи собственика потребител (клиент) на топлинна енергия
за битови нужди.
В
конкретния случай по делото е безспорно установено, че ответницата е била
съсобственик на жилището с адрес ********* през
исковия период.
По силата на чл. 9, ал. 1, във вр. с чл. 5, ал. 1 от Закона за
наследството и чл. 19, ал. 1 от Семейния кодекс от 1968 г. (отменен), след
смъртта на Б.Д. В.имотът на адрес *********, който е бил придобит в режим на
семейна имуществена общност, е преминал в собственост на неговите наследници,
при следните права: 4/6 идеални части за Л.М.В. (съпруга), 1/6 идеална част за Д. Б. Д. (син) и 1/6 идеална част
за И. Б. Д. (дъщеря).
Установено
е по категоричен начин, че този апартамент се намира в сграда, включена към
централизирано топлоснабдяване - отопление и битово горещо водоснабдяване, към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Враца” ЕАД. Няма данни и наведени от
ответницата доводи, че две трети от собствениците са заявили писмено, че желаят
да бъде прекратено топлоснабдяването на сградата - етажна собственост.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, както в редакцията му към процесния период, така и към
настоящия момент продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни Общи условия. Видно от представените по делото Общи условия на
“Топлофикация-Враца” ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребителите в гр. Враца, валидни през процесния период е, че не се предвижда
писмена форма за сключване на договор между продавача на топлинна енергия и
потребителите за битови нужди. Следователно в нормативната уредба дори не
съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между
топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за
битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с
продажбата на топлинна енергия. Такова правоотношение възниква по силата на
самия нормативен акт и общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях
права и задължения. Следва също да се има предвид, че разпоредбата на чл. 150
от ЗЕ се явява специална по отношение на чл. 298 от ТЗ.
Посочената
нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че притежаваното от
ответницата право на собственост върху жилище, находящо се в топлоснабдена
сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че между нея и
ищеца е възникнало облигационно правоотношение във връзка с продажба на
топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или
изрично приемане на общите условия.
Съгласно чл. 139в, ал. 1 от ЗЕ, считано от отоплителен сезон 2006/2007 г.
топлопреносните предприятия сключват договор с търговеца, извършващ услугата
„дялово разпределение” при общи условия, като с ал. 3 от същата разпоредба се
задължават топлопреносните дружества да заплащат вместо потребителите и цената
на услугата „дялово разпределение”. По силата на §5 от ПЗР на
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването договорните отношения
потребителите и търговците, извършващи услугата „дялово разпределение” се
считат прекратени от момента на сключване на договор между „Топлофикация-Враца”
ЕАД гр. Враца и „Техем Сървисиз” ЕООД
гр. София, а именно от 28.02.2008 г., след която дата цената за услугата „дялово разпределение“ е дължима от ответницата
на ищцовото топлофикационно дружество, а не на „Техем Сървисиз” ЕООД гр. София.
Претендираните с исковата молба суми за услугата „дялово разпределение” са
формирани по начин, който съответства на ценоразписа, посочен в договора от 28.02.2008
г. между „Топлофикация-Враца” ЕАД гр. Враца и „Техем Сървисиз” ЕООД гр. София.
С оглед на така действащата нормативна уредба се налага извода, че за
ответницата е възникнало задължение по силата на закона да заплаща на ищцовото
топлофикационно дружество цената на услугата „дялово разпределение”, считано от
отоплителен сезон 2007/2008 г.
Поради обстоятелството, че процесният апартамент е бил съсобствен през
исковия период и ответницата Л.В. отговаря за 2/3 идеални части от
претендираните вземания, искът се явява основателен и доказан до размера на тези
идеални части или сумата 54,40 лв., а за разликата следва да се отхвърли като
недоказан.
При този изход на делото право на
разноски възниква и за двете страни, като
ищецът своевременно е направил искане и е представил доказателства за направени
разноски, както следва: в заповедното производство 25,00-държавна такса и 50,00
лв.-юрисконсултско възнаграждение, както и по настоящото дело 75,00
лв.-държавна такса и 100,00 лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37,
във вр. ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
От така направените разноски на ищеца се следва по
заповедното производство-ч. гр. дело № 2413/2019 г. на Врачански районен съд
сумата 50,00 лв. за разноски, както и му се следва по настоящото дело сумата 116,67
лв. за разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Ответницата не е поискала разноски и не
е представила доказателства за извършени такива, поради което съдът не й присъжда
разноски.
Мотивиран от всичко
гореизложено, Врачанският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422 от ГПК, че Л.М.В. с ЕГН ********** *** дължи на„Топлофикация-Враца” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Максим Горки” № 9
сумата 54,40
лева –
главница, представляваща незаплатени
суми за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за жилище на адрес **********, за периода от 01.01.2008 г. до
30.04.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан за разликата от 54,40 лв. до 81,60
лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Л.М.В. с ЕГН ********** *** да заплати на „Топлофикация-Враца” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Максим Горки” № 9 сумата 50,00 лева-разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство – ч. гр. дело № 2413/2019 г. на Врачански районен съд и сумата от 116,67 лева-разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 4540/2019 г. на Врачански районен съд, съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: