РЕШЕНИЕ
№ 298
гр. Сливен , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20202230102499 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен положителен установителен иске за
установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК..
Правното основание на предявения иск е чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422, ал.1 от
ГПК.
В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че срещу ответната страна е
издадена заповед за изпълнение. Сочи се, че ответницата дължи сумите, за които срещу
нея е издадена заповед по чл.410 ГПК по ЧГД № 1119/2020 г. на СлРС, която е връчена
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че между ищцовото дружество и
ответника е сключен конкретно и подробно описан в исковата молба договор за
мобилни услуги. Подробно са посочени задълженията на ответника, за които е
издадена заповед за изпълнение по ЧГД №1119/2020г. на СлРС. От съда се иска да
постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземанията,
като се претендират и разноските по делото.
Назначеният от съда особен представител на ответника е представил отговор на
исковата молба, като оспорва нейната основателност.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. В писмено
становище се иска уважаване на исковата претенция.
1
Ответникът се представлява в съдебно заседание от назначения на основание
чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв.В.С. от АК-Сливен. Исковата претенция се
оспорва като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 29.08.2017г. между ищцовото дружество и ответницата С.И. е сключен
договор за мобилни услуги.
Ищцовото „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, в качеството му на
кредитор е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против ответника С.И.. Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №464/19.05.2020г. по ч.гр.д.№1119/2020г. на СлРС за сумата
150,99 лева, както и за законна лихва и разноски. Заповедта е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заповедният съд е указал на
кредитора да предяви установителен иск.
В срока по чл.415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил
настоящите положителен установителен иск.
Сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК не са заплатени от ответника на
ищцовото дружество и се дължат.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Между страните са съществували валидни договорни отношения за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, като договора е подписан от ответника.
Ищцовата страна е изпълнила задълженията си по сключените договори, а ответникът
не е изпълнил своите задължения, поради което дължи сумата по заповедта за
изпълнение.
Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение №464/19.05.2020г. по ч.гр.д.
№1119/2020г. на СлРС, а именно-главница в размер на сумата 150,99 лева, ведно със
2
законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението –
09.04.2020г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на процеса, следва да се уважи и искането на ищцовата страна за
присъждане на разноските по делото. Разноските по заповедното производство следва
да се присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с
разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 1070 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. К. И. с ЕГН-********** с постоянен
адрес гр.С., кв.“******“ *-*-*, представлявана от назначения на основание чл.47, ал.6
от ГПК особен представител адв.В.С. от АК-Сливен ДЪЛЖИ на „Теленор България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 6 сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №464/19.05.2020г. по ч.гр.д.№1119/2020г. на СлРС, а именно-
главница в размер на сумата 150,99 лева, ведно със законната лихва за забава върху
нея, считано от датата на подаване на заявлението – 09.04.2020г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА С. К. И. с ЕГН-********** с постоянен адрес гр.С., кв.“****“ *-*-*
ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата 1070
/хиляда и седемдесет/ лева, представляваща разноски по делото, включваща разходите
по заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3