Р
Е Ш Е Н И Е
номер ………/25.04.2013 г., град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХІІ СЪСТАВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на 19 април 2013 г. Година 2013
в публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА
при участието на секретар М. М.
разгледа докладваното от съдия М. Кацарска
гражданско дело номер 15803 по описа за 2012 год.
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 49, ал. 1, чл. 53 от СК и чл. 56 от СК.
В исковата си молба ищецът С.И.Ж.
релевира, че с ответницата Н.Д.Ж. са сключили граждански брак на * г. Излага се, че родените от брака деца са пълнолетни към настоящия момент.
Релевира се, че страните са във фактическа раздяла от 8 години, като никой от
съпрузите не е полагал усилие за възстановяване на брачните отношения. Отправеното искане към съда е да се
прекрати брака като
дълбоко и непоправимо разстроен без произнасяне по въпроса за вината, както и
след развода ползването на семейното жилище, находящо се в гр. *, ж.к. „*”, бл. *, ет. *, ап. * да се предостави на мъжа. Не се противопоставя след прекратяване на брака
ответницата да носи брачното си фамилно име.
Ответницата Н.Д.Ж., чрез особения си представител, депозира отговор на исковата молба в срока
по чл. 131 от ГПК, с
изразява становище, че бракът между страните е дълбокото му и непоправимо
разстроен поради продължителната фактическа раздяла.
Съдът, след преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните са сключили
граждански брак на * г. с акт № *, съставен от длъжностното лице по гражданското състояние
в гр. *.
По искане на ищеца, с оглед
доказване на твърденията му, е разпитан свидетелят Л* Б* Г* /без родство и дела със страните/, чиито показанията съдът възприема в
частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на
непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с
оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Единственото основание за
развод по Семейния кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака. Изявленията на страните за съществуването
на дълбоко и непоправимо разстройство в брака им са твърдения, които подлежат
на доказване.
С оглед на събраните
по делото гласни доказателства се установи, че страните са във фактическа раздяла
от около шест години, като между тях не съществува общност, не поддържат връзка
по между си, като всеки живее самостоятелен живот. Между съпрузите липсва
взаимна грижа и отговорност един към друг. Няма данни по делото същите да са правили опити за изглаждане на противоречията по
между им и за сплотяване, което е довело до прекратяване на духовните и емоционални връзки между тях. Това е индикация за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, от което следва изводът, че
брачната им връзка е формална и опразнена
от съдържание, поради
което следва да бъде прекратена с развод. Запазването й би било вредно за
обществото и за самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна
близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което
бракът им следва да бъде прекратен на основание чл. 49, ал.1 от СК.
ПО ОТНОШЕНИЕ
ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
Не е налице спор
между страните относно предоставяне ползването на семейното жилище на съпруга.
Съобразно
разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва
поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях,
ако той е поискал това и има жилищна нужда. В конкретния случай единствено ищеца претендира за
неговото ползване.
При преценка на
възможността за разпределяне на семейното жилище за ползване от двамата бивши
съпрузи е необходимо да са налице следните предпоставки: с оглед броя,
предназначението и разпределението на жилищните и сервизните помещения същото
да е достатъчно да задоволи жилищните нужди и на двамата след развода и на
децата, като е необходимо да е налице търпимост в отношенията между съпрузите.
В конкретния случай не е възможно разделено ползване и няма събрани данни по
делото да е налице и търпимост между съпрузите, а и от събраните гласни
доказателства се установява, че съпругата е устроила живота си извън пределите
на Република България.
С оглед
гореизложеното семейното жилище, находящо се в гр. *, ж.к. „*”, бл. *, ет. *, ап. *следва да бъде предоставено на С.И.Ж..
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА:
Съобразно
разпоредбата на чл. 53 от СК след развода съпругът може
да възстанови фамилното си име преди този брак. Ответницата не е отправила искане за възстановяване
на предбрачното си фамилно име, а и съпругът не се противопоставя същата да
продължи да носи брачното такова. С оглед изложеното съдът постановя след
развода жената да носи брачното си фамилно име Ж..
На основание чл. 329,
ал.1, изречение второ от ГПК разноските следва да останат в тежест на страните
така, както са направени.
Предвид материалното
и имотно състояние на страните и на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и съобразно характера
на производството, съдът определя окончателна държавна такса по иска за развод
в размер на 50 лева, вносима от страните по равно, на основание чл. 329, ал.1
от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА брака между С.И.Ж., ЕГН **********
и Н.Д.Ж., ЕГН **********, сключен на * г. с акт №
*, съставен от длъжностното лице
по гражданското състояние в гр. *, поради настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал.1 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище,
находящо се в гр. *, ж.к. „*”, бл. *, ет. *, ап. * на С.И.Ж., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи
брачното си фамилно име Ж..
ОСЪЖДА С.И.Ж., ЕГН **********,*** да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 6, т. 2
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на
ГПК.
ОСЪЖДА Н.Д.Ж., ЕГН **********,*** да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса по
иска за развод в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 6, т. 2 от
Тарифа за държавните такси,които се събират от съдилищата по реда на ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: