Р Е Ш Е Н И Е  № 96

Гр. Сливница, 13.08.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, IV състав, в открито съдебно заседание на девети май, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ НИКОЛОВ

 

при участието на секретаря СУЗАНКА БОРИСОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 177 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

ИЩЕЦЪТ „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, ЕИК: *********, гр. С., ж.к. „М. *“ Бизнес парк – С., сгр. **, представлявано от Н. Н.и Д. Д.– прокуристи, е предявил срещу ответника А.Г.Г.,***, с ЕГН **********, иск с който моли да бъде признато за установено, че последния дължи като заемополучател по договор за предоставяне на потребителски кредит № PLUS-********от 09.09.2014г., дължи на ищеца „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, ЕИК: *********, гр. С., ж.к. „М. *“ Бизнес парк – С., сгр. **, представлявано от Н. Н.и Д. Д.– прокуристи, сумата от 1239.95 лева – дължима главница по предоставен заем, 534.60 лева – печалба на дружеството по договор за заем (възнаградителна лихва) за период от 20.09.2015г. до 20.09.2017г., 115.27  лева – законна лихва за забава (мораторна лихва)за периода от 20.10.2015г. до 11.01.2017г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 23.01.2017 г. по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № 46/2017г. по описа на РС гр. Сливница до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се направените по делото разноски, както и направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 46/2017г. в размер на 337.80 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и тези сторени в хода на исковото производство.

            Ищецът твърди, че ответникът дължи процесните суми на основание възникнало облигационно отношение помежду им, по силата на договор за предоставяне на потребителски  кредит № PLUS-********от 09.09.2014г. в размер на 1500 лева, както и закупуването на застраховка от 302.40 лева. Цитираната сума е била заплатена от ищеца и ответникът е усвоил същата, като се е задължил да заплати задължението си към кредитора на 36 месечни вноски – всяка по 77.91 лева. Към момента на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, ответникът не е погасил повече от две месечни вноски.

В договора е уредена предсрочна изискуемост върху непогасеното задължение, при неплащане на две и повече поредни месечни вноски. 

            Представени са писмени доказателства под опис.

            В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с който изявява желание за извънсъдебно уреждане на спора.

             В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В депозираната по делото писмена молба, от юрисконсулт Николета Матева, се излага становище за основателност на исковата претенция и се претендира постановяване на решение с което исковете да бъдат уважени.

Ответникът, редовно уведомен се явява лично, като не оспорва иска и признава същия.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

В конкретния случай съдът приема за безспорно установен факта, че ответникът се е намирал в облигационни отношения с ищеца във връзка със сключен между праводателя на ищеца договор за потребителски паричен кредит. Тъй като ответникът не е заплатил задължението си в размер на исковата претенция, ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 46/2018г. по описа на РС Сливница. Тъй като ответникът е подал възражение срещу така издадената заповед, за ищеца се е породил правени интерес от установяване на вземането по съдебен ред, което е обусловило образуването на настоящото производство. От представените по делото и неоспорени от ответника доказателства се установява, че същия дължи претендираните суми.

При така установените факти и с оглед направеното признание на иска от страна на  ответника, настоящият съдебен състав стигна до следните правни изводи:

            Предявения иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Искът е допустим, като предявен от лице с правен интерес.

Разгледан по същество, същият е основателен, с оглед наличните по делото доказателства и предвид направеното от ответника признание на иска, с оглед разпоредбата на чл. 237 ал. 2 от ГПК.

Настоящият състав намира, че са налице законовите предпоставки за уважаване на така предявения иск, тъй като от наличните доказателства се установява, че ответникът е получил паричен заем, като не е изпълнил задължението си да върне предоставената му сума в договорените срокове и размер. Независимо от направените частични плащания, ответникът е останал задължен с претендираната в настоящото производство сума.

Именно предвид установените факти, настоящият съдебен състав намира, че са налице основанията на чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, според който когато страната по един договор, не изпълни задължението си, кредиторът има право да претендира  изпълнение.

С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените в производството пред настоящата инстанция разноски на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. Тъй като въпреки отразеното в молбата от 02.06.2014г., че към нея е приложен списък с разноски, такъв по делото липсва, то съдът ще определи разноските съобразно наличните по делото доказателства, а именно сумата от 232.88 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.   

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А.Г.Г.,***, с ЕГН **********, че дължи на „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, ЕИК: *********, гр. С., ж.к. „М. *“ Бизнес парк – С., сгр. **, представлявано от Н. Н.и Д. Д.– прокуристи, сумата от 1239.95 лева – дължима главница по предоставен заем, 534.60 лева – печалба на дружеството по договор за заем (възнаградителна лихва) за период от 20.09.2015г. до 20.09.2017г., 115.27  лева – законна лихва за забава (мораторна лихва) за периода от 20.10.2015г. до 11.01.2017г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 23.01.2017 г. по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № 46/2017г. по описа на РС гр. Сливница до окончателното изплащане на сумите, както и направените в хода на заповедното производство разноски в размер на 337.80 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение .

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът А.Г.Г.,***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, ЕИК: *********, гр. С., ж.к. „М. *“ Бизнес парк – С., сгр. **, представлявано от Н. Н.и Д. Д.– прокуристи, направените в хода на настоящото производство разноски общо в размер на 232.88 лева.  

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от получаване на съобщение за постановяването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: