РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Трявна, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Б. ЕВГЕНИЕВ
при участието на секретаря Валентина Г. Николова
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Б. ЕВГЕНИЕВ Гражданско дело №
20224240100094 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на З. М. В. с ЕГН: ********** и адрес:
гр.Трявна, ул.“*****“ №**, ет.*, ап.* срещу „АПС Бета България“ ЕООД с
ЕИК: ********* и адрес: гр.София, бул.“България“ № 81 В.
В исковата молба се твърди, че пред ЧСИ № *** Г.К. се води
изпълнително дело №20219240406409 срещу ищцата, по което взискател е
ответното дружество „АПС Бета България“ ЕООД. Делото е първоначално
образувано на 11.06.2014г. с взискател „*******“ ЕАД пред ЧСИ № *** Д.В..
Ищцата твърди, че поради неизвършване на изпълнителни действия в
период от повече от две години, изпълнителното дело е трябвало да бъде
прекратено още на 03.02.2018г. на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, а от
датата на последното изпълнително действие – 03.02.2016г. е започнал да тече
давностен срок за погасяване на вземането, предмет на изпълнението, който е
изтекъл на 03.02.2021г. Счита, че вземането, за което се води принудително
изпълнение спрямо нея, е погасено по давност. Прави искане съдът на
основание чл.124 ал.1 от ГПК да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ищцата не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.дело 306/2012г. на РС – Трявна, както следва – 545,87лв.
1
главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от 15.11.2012г.,
сумата от 82,76лв. – договорна лихва за периода 01.12.2011г. – 21.10.2012г. и
сумата 125лв. – разноски в заповедно производство, както и сумата по
изпълнителен лист от 08.07.2013г., издаден по гр.дело № 7 /2013г. на РС –
Трявна за сумата от 125лв. – разноски в исковото производство по чл.415 от
ГПК.
Прави искане за присъждане на разноски.
Ответното дружество е представило отговор на исковата молба,
подаден в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск
и пледира за отхвърлянето му. Излага подробни правни и фактически доводи
за неоснователността на претенцията, като изброява направените от
взискателя искания за извършване на изпълнителни действия, включително
след посочената в исковата молба дата 03.02.2016г., в резултат на които
според ответника не са настъпили последиците на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и не
е изтекла предвидената в закона погасителна давност за събиране на
вземането. Прави искане за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата не се явява. Чрез процесуалния си
представител поддържа исковата претенция по изложените в същата
аргументи.
Ответното дружество не се явява в съдебно заседание.
В хода на съдебното следствие, освен представените от страните
копия на документи е изискано и приложено копие на всички материали по
изпълнително дело №20219240406409 на ЧСИ № *** Г.К..
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.439 ал.1 от ГПК вр.чл.110 от ЗЗД.
Претендира се приемане за установено, че вземанията, предмет на
изпълнително дело, са погасени по давност.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че
11.08.2014г. „*******“ ЕАД е подало молба до ЧСИ № *** Д.В. за образуване
на изпълнително дело против ищцата З. М. В. с цел принудително събиране
2
на сумата от 628,63лева, представляващи нейни задължения към
дружеството, подробно описани в изп.лист от 18.03.2013г., издаден по
ч.гр.дело 306/2012г. на РС – Трявна, за сумите от 545,87лв. главница по
договор за кредит, ведно със законната лихва от 15.11.2012г., сумата от
82,76лв. – договорна лихва за периода 01.12.2011г. – 21.10.2012г., както и
сумите 125лв. – разноски в заповедно производство и 125лв. – разноски в
исковото производство по чл.415 от ГПК, за която е издаден отделен
изпълнителен лист от 08.07.2013г., издаден по гр.дело № 7/2013г. на РС –
Трявна. Към молбата са приложени двата изпълнителни листа.
Въз основа на молбата е образувано изпълнително дело №
20148610401178 на ЧСИ Д.В..
По делото са предприети редица изпълнителни действия – налагане
на запори на банкови сметки и трудово възнаграждение. Доколкото не се
спори провеждането на изпълнителни действия преди датата 03.02.2016г., не
е налице необходимост от обсъждане на същите.
На 29.04.2015г. по делото е постъпила молба от ответното дружество
„АПС Бета България“ ЕООД за конституирането му като взискател по делото
въз основа на договор за цесия, с който същото е придобило вземанията на
„*******“ ЕАД, предмет на изпълнителното дело. С разпореждане на съдия-
изпълнителя от същата дата ответното дружество е конституирано като
взискател по изпълнителното дело и е започнало да прави искания за
предприемане на изпълнителни действия.
На 03.02.2016г. съдия-изпълнителят е изпратил съобщение до „*****“
ООД за запор върху трудовото възнаграждение на ищцата и запорни
съобщения до няколко банки за запор на банкови сметки.
С молба от 13.06.2016г. взискателят е поискал от съдия-изпълнителя
да направи справки в НАП относно наличието на трудови договори, банкови
сметки, МПС и недвижимо имущество и при установяване на такива да
наложи запор, съответно възбрана върху тях.
На 06.12.2016г. по делото е постъпило писмо от „***“ АД относно
наложен запор на банкова сметка на ищцата.
На 18.01.2017г. е постъпила справка от НАП относно регистрирани
трудови договори на ищцата.
3
На 15.08.2017г. взискателят е подал молба за изискване на справка от
НАП относно относно наличието на трудови договори, банкови сметки, МПС
и недвижимо имущество и при установяване на такива да се наложи запор,
съответно възбрана върху тях.
На 15.08.2017г. съдия-изпълнителят е издал разпореждане за налагане
на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
На 15.06.2018г. е изпратено запорно съобщение до работодателя
„*******“ ЕООД.
На 06.07.2018г. е постъпил отговор от „*******“ ЕООД, че
възнаграждението на ищцата е под минималната работна заплата и удръжки
не са възможни на този етап, запорът е наложен и пази ред.
На 06.08.2018г. е подадена поредна молба от взискателя за
извършване на изпълнителни действия – запор и възбрана.
На същата дата е издадено разпореждане от съдия-изпълнителя за
налагане на запор върху трудово възнаграждение и върху новооткрити
банкови сметки.
На 29.07.2020г. е подадена молба от взискателя за налагане на запор
върху банкова сметка в „*********“ АД.
На 30.10.2020г. съдия-изпълнителят е изпратил запорно съобщение до
******* АД.
На 18.11.2020г. е получен отговор от банката, че запорът е наложен,
но върху сметката има предходен запор по изп.дело на ЧСИ М.Б..
След прехвърляне на изпълнителното дело при ЧСИ Г.К., на
08.03.2022г. е постъпила молба от взискателя за извършване на справка за
регистрирани трудови договори и налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
На 23.03.2022г. е издадено разпореждане за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата в „****“ ООД.
От изложената хронология по изпълнителното дело, не се констатира
изтичане на двугодишен период, в който взискателят да не е правил искане за
извършване на изпълнителни действия.
Конкретно за посочения в исковата молба период се установява, че
4
след 03.02.2016г. до 03.02.2018г. са подадени две молби от взискателя за
предприемане на изпълнителни действия – на 13.06.2016г. и на 15.08.2017г.,
поради което не се констатира наличието на основание по чл.433 ал.1 т.8 от
ГПК за прекратяване на изпълнителното дело. Следва да се има предвид, че
основание за прекратяване на изпълнителното дело е взискателят в
продължение на две години да не поиска извършване на изпълнителни
действия. Когато такова искане е направено, обстоятелството че съдия-
изпълнителят е извършил поисканите действия на по-късен етап и между
отделните действия на принудително изпълнение е изтекъл срок по-голям от
две години, не е основание за прекратяване на изпълнителното дело.
Същевременно не се констатира период от пет години, през който
съдия – изпълнителят да не е извършвал изпълнителни действия във връзка
със събиране на вземането, за да се приеме, че същото е погасено по давност.
Напротив, след посочената в исковата молба дата – 03.02.2018г. е
продължило извършването на изпълнителни действия срещу длъжника, като
такива са извършени на 15.06.2018г. – налагане на запор върху трудово
възнаграждение, на 30.10.2020г. – налагане на запор върху банкова сметка, на
08.03.2022г. – налагане на запор върху трудово възнаграждение. Всяко едно
от тези действия прекъсва давността съгласно чл.116 буква „в“ от ЗЗД и от
извършването му започва да тече нова давност, като към настоящия момент
вземането не е погасено по давност.
Поради това исковата молба се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото на ответника следва да се присъдят
поисканите разноски в размер на 50лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск от З. М. В. с ЕГН: ********** и
адрес: гр.Трявна, ул.“*****“ №1А, ет.3, ап.7 срещу „АПС Бета България“
ЕООД с ЕИК: ********* и адрес: гр.София, бул.“България“ № 81 В.
ОСЪЖДА З. М. В., ЕГН: ********** да плати на „АПС Бета България“
5
ЕООД, ЕИК: ********* съдебни разноски в размер на 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
6