РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Девня, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря А. С.
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20223120101121 по описа за 2022 година
Предявен е иск от К. Ж. Г., ЕГН ********** против К*** ЕАД, ЕИК ***, да бъде
прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № 2604307/12.07.2022 г.,
сключен с „К***“ ЕАД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
Предявен е и иск от К. Ж. Г., ЕГН ********** против „А***“ ЕООД, ЕИК ***, да
бъде прието, че сключения с „А***“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, с
който е обезпечен договор за потребителски кредит № 2604307 от 12.07.2022г., е нищожен
като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и
Закона за защита на потребителите, както и заобикалящ закона и нарушаващ добрите нрави.
Предявен е и иск от К. Ж. Г., ЕГН ********** против „А***“ ЕООД ЕИК ***, да
бъде прието, че сключения с „А***“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, с
който е обезпечен договор за потребителски кредит № 2510955 от 26.01.2022г., е нищожен
на основание чл. 26, ал. 1 предл. 1, 2 и 3, ал. 2 предл. 4 от ЗЗД и поради това, че е сключен
при неспазването на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 146
ЗЗП.
Предявен е още иск от К. Ж. Г., ЕГН ********** против „А***“ ЕООД ЕИК ***,
да бъде прието , че сключения с „А***“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, с
който е обезпечен договор за потребителски кредит № 2530878 от 06.03.2022г., е нищожен
на основание чл. 26, ал. 1 предл. 1, 2 и 3, ал. 2 предл. 4 от ЗЗД и поради това, че е сключен
при неспазването на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл.22 ЗПК и чл.146 ЗЗП
1
Предявен е още иск от К. Ж. Г., ЕГН ********** против „А***“ ЕООД ЕИК ***,
да бъде прието , че сключения с „А***“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, с
който е обезпечен договор за потребителски кредит № 2571263 от 16.05.2022г., е нищожен
на основание чл. 26, ал. 1 предл. 1, 2 и 3, ал. 2 предл. 4 от ЗЗД и поради това, че е сключен
при неспазването на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл.22 ЗПК и чл.146 ЗЗП
Ищецът излага, че между К. Ж. Г. и "К***" ЕАД са сключени договори за
потребителски кредит. В приложение към договорите са записани размерите на лихвения
процент по кредита и Годишният процент на разходите (ГПР) . В чл. 4, ал. 1 от Договора за
потребителски кредит е предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване
на кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи
обезпечение на кредита. Посочено е това да стане в срок от 24 часа след предоставяне на
обезпечението. В чл. 4, ал. 1 са определени и вида на обезпеченията, които кредитоискателят
следва да представи, а в ал. 2 на чл. 4 е предвидена санкция за потребителя при
непредоставяне на обезпечение, която се изразява в неодобряване на заявлението от "К***"
АД и непораждане на действие на договора между "К***" и кредитополучателя. В чл. 4, ал.
3 е предвидено, че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за
одобряване е 14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не
поражда действие между страните. Във връзка с чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски
кредит и на датата на неговото сключване, на кредитополучателя се предоставя Договор за
предоставяне на поръчителство с "А***" ЕООД, носещ същия идентификационен номер,
както номерът на договора за заем, като по така посочения договор за поръчителство от
кредитополучателя се изисква заплащане на възнаграждение за поръчителство. Съгласно
чл. 8, ал. 5 от раздел IV "Възнаграждение" от договора за предоставяне на поръчителство е
предвидено "К***" АД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на
Потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на
поръчителя по този договор, както и че в случай че платената по този начин сума е
недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към "К***" АД и на
задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се
погасяват с приоритет задълженията към поръчителя. Клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора за
кредит гарантира, че същият няма да породи действия, ако не бъде осигурено поръчителство
от „А***“ ЕООД, което от своя страна е сигурен признак, че потребителят ще заплати
възнаграждение за това поръчителство. Кредитополучателят е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон - Законът за потребителския кредит.
Така посочените договори са нищожни на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1
от ЗЗД, като аргументите за това са следните : 1.Договора за кредит и за поръчителство са
сключени в нарушение на правилата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като същите са с размер на
шрифта по-малък от 12, както и не отговарят и на изискванията на Закона за предоставяне
2
на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Закона за потребителския кредит).. 2.
Процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради
нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл. 19 ЗПК. В
договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва посочване на останалите компоненти от
лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Липсва ясно разписана методика на
формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно са включени в него и как се
формира посочения с договор размер, кои са допусканията, които са използвани при
изчисляването.Дължимото по Договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение
за гарант не е включено при изчисляването на годишния процент на разходите. Предвид
обстоятелствата, че договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на
поръчителство са сключени в един и съши ден, както и че двете търговски дружества са
свързани лица, може да се направи обоснован извод, че разходът за гарант е бил известен на
кредитора към датата на сключване на договора за кредит. Кредиторът е нарушил
императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил
възнаграждението за гарант в размера на ГПР (въпреки че го е включил в погасителния си
план). При условие, че същото беше включено, действителният ГПР би възлизал на повече
от 150%. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. 3.Клаузата на чл. 4 от Договора за кредит е
нищожна и самостоятелно основание, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, като заобикаляща
изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от
договора за вида обезпечение (банкова гаранция, поръчителство от определено от
кредитодателя дружество) и срока за представянето им, създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.
Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би
следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при
предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното
договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено възнаграждението за
дружеството-поръчител, което води до скрито оскъпяване на кредита. Соченото
обстоятелство се потвърждава и от факта, че ответникът "К***" ЕАД е едноличен
собственик на капитала на дружеството-поръчител "А***"ЕООД, съответно двете
дружества са свързани лица по смисъла на Търговския закон. Нито изисканото
поръчителство, нито банковата гаранция съставляват обезпечение само по себе си по
смисъла на закона. В първата хипотеза вероятно се има предвид поръчителство, което е
договор между кредитора и трето лице, което отговаря за изпълнение на задълженията на
длъжника. Поради това няма как заемателят да носи отговорност за сключването или не на
такъв договор. Сключването на договор за банкова гаранция не съставлява обезпечение на
вземанията, тъй като уредбата му не е посочена в глава VII от ЗЗД. 4. Клаузата на чл. 4
3
от процесния договор нарушава изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. Сама по себе си, сочената кауза от договора
противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики, като илюстрира директно
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава последния, при неизпълнение на негови
задължения, да осигури обезпечение, да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка (чл. 143, т. 5 ЗЗП). Посочването в договора за кредит на по-нисък от
действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във
вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната начл. 19,
ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването
на договора. 5.Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК в договора за кредит следва да бъде
посочен лихвеният процент на ден. Посочените в договора лихвени проценти са на годишна
база. Чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК изрично предвижда при посочване на условията за
упражняване на право на отказ на потребителя от договора, да е посочен лихвения процент
на ден, което липсва в процесния договор за кредит. Поради това и следва и изводът, че е
налице недействителност на договора поради неспазването на изискване на член 11, ал. 1, т.
20 от ЗПК. 6.Договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с "А***" ЕООД, е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като не са спазени изискванията на чл. 10а, чл.
11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, както и на основание чл. 68е, чл. 143, ал.
1 и чл. 147 от ЗЗП. Договорът противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Сключването на договор за предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение със
свързано с кредитодателя лице е способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставя в по-
неблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му като по-слаба страна в
правоотношението и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните по процесното правоотношение. Посоченият договор за предоставяне на
поръчителство е сключен, с цел изпълнение условието на "К***" АД за приоритетно
разглеждане на заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. При
обезпечаването на кредита с поръчителство обаче длъжникът е ограничен от изискването на
чл. 4 на Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по
кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо
лице, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая
правата на кредитополучателя са нарушени, тъй като е ограничен във възможността си да
избере поръчител, чрез който да обезпечи задължението си, без да се налага да заплаща
допълнително за тази услуга /напр. ако бъде осигурено физическо лице за поръчител/. 7.
Договорите за предоставяне поръчителство са нищожни и на основание чл.26, ал.2,пр. 4
ЗЗД поради липса на основание / кауза/ . Срещу заплащането на възнаграждeнието по
договора за гаранция ищеца не е получил никаква услуга, а единствено задължението му се
прехвърля от едното дружество на другото, които са свързани помежду си. 8.Насрещните
4
престации по договора за поръчителство са нееквИ.лентни, тъй като длъжникът не получава
никиква престация, с което се нарушава драстично принципа на справедливостта., като още
се прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежосопосбността на длъжника върху самия длъжник.
Ответникът К*** ЕАД е депозирал отговор на исковата молба , в който заявява,
че шрифтът на Договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него, Общите условия за
предоставяне на кредити от „К***" ЕАД („ОУ") и СЕФ, отговаря на изискването на закона.
Договорът е изготвен по разбираем начин, на български език и е в предвидената от закона
форма. Същият е сключен във формата на електронен документ и отговаря изцяло на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ и всички други относими норми на действащото законодателство.
Сключването на договор с поръчител е избор на потребителя и е предвидено като
възможност, а не задължение, в приложимите общи условия. При подаване на заявлението
за кредит по електронен път кредитоискателят К. Ж. Г. е имал възможностите а) да избере
необезпечен кредит, 6} да предостави банкова гаранция или в) да обезпечи изпълнението на
задълженията си по договора между него и кредитора „К***" ЕАД, като осигури
поръчителство от трето одобрено юридическо лице. Предоставянето на обезпечение не е
задължително условие за сключване на договор за кредит и за Кредитополучателя няма
санкция (неустойка или по-голям приложим размер на лихва), ако избере необезпечен
кредит. Договорът за кредит е сключен преди ищецът да сключи договор за поръчителство с
различно от кредитора лице. След получаване на преддоговорната информация и
запознаване с всички условия във връзка с кредита ищецът е въвел самостоятелно на
указаното за това място в сайта команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от
мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора.". С това свое
действие ищецът е заявил съгласието си да бъде обвързан от процесния Договор за
потребителски кредит, СЕФ и ОУ. Съгласно раздел 111 „Кандидатстване за кредит.
Обезпечение", т. 11 от ОУ на „К***" ЕАД с извършване на гореописаните действия
заявлението се счита за подадено, а ОУ на „К***" ЕАД и Договорът за потребителски
кредит - приети и подписани. С преддоговорната информация до знанието на ищецът ясно е
доведено съдържанието на всяка една от клаузите на договора за потребителски кредит
както като процентно съдържание от главницата по кредита, така и като парични суми.
Следва да се посочи че размерът на договорната лихва също не накърнява добрите нрави и
не е прекомерен. Болшинството от съдебните актове на ВКС сочат като горен праг на
договорната лихва трикратния размер на законната лихва. В разпоредбата на чл. 19, ал. 4 е
предвидено: „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България". За да възприеме като
законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна
лихва за предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него
могат да се насложат допълнителни разходи като такси, комисионни, други разноски и те на
5
практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде
избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален
размер на годишния процент на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се
зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредитите.
При разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от
18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и
размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключение , че
договореният ГПР не надвишава 50%, ето защо е в рамките на допустимата граница. Затова
доводът за нищожност на договорената възнаградителна лихва се явява неоснователен . По
отношение на твърдението, че поръчителството не било обезпечение само по себе си по
смисъла на закона поради непоставянето му в глава VII от ЗЗД, същото не следва да се взема
под внимание. Съгласно практиката на ВКС /Решение № 60260 от 19.08.2022г. на ВКС по
гр.д. № 490/2021г./: "едно лице може да приеме да бъде поръчител за чуждо задължение
накто по собствена инициатИ., така и по инициатИ. на длъжника или на кредитора по
задължението. В случая когато това става по инициатИ. на длъжника или на кредитора по
задължението, което се обезпечава, от значение за съгласието на лицето да стане поръчител
са вътрешните отношения между него и длъжника, съответно кредитора." Клаузата на чл. 4
от Договора за потребителски кредит не нарушава изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и
чл. 147, ал. ЗЗП. Посочената договорна разпоредба не задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка, а същата урежда процеса при упражняване на правото на избор на
кредитополучателя дали да обезпечи кредита или не. Именно чл. 4, ал. 3 от Договора урежда
срока за одобрение на заявление при кредит без обезпечение, от което следва, че същото
няма задължителен характер.. Клаузата на чл, 4 от процесния Договор не може да се
окачестви и като заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във връзка с
чл. 68д, ал. 1 ЗЗП по горните съображения. Неоснователно е и оплакването за допуснато
отклонение от изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20, предл. последно ЗПК, тъй като същото е
относимо към договори за кредит с предвиден променлив лихвен процент, какъвто
настоящият не е. В процесния договор изрично е посочено, че договореният лихвен процент
е фиксиран, а не променлив, от което следва и изводът, че за кредитодателя няма изискване
за посочването на размера на лихвения процент на ден и липсва основание за обявяване на
договора за нищожен, Не е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като
тази разпоредба касае само право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това
право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване. По никакъв
начин уговорката за дължимост на договорна лихва по кредита няма отношение към
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.
В срока за отговор на исковата молба А*** ЕООД представят отговори, в които
излагат, че ищецът сам е манифестирал воля към сключване на договор с дружеството
посредством попълване на полето за гарантиране на договора за кредит, отключване на
изпратените му по e-mail документи чрез въвеждане на ЕГН в полето за парола и в
6
последствие — чрез въвеждане на предоставения му код за подпис. По отношение договор
за потребителски кредит № 2604307/ 12.07.2022 г. са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, чл. 19, ал. 4, от ЗПК, с което
разпоредбата на чл. 22 ЗПК не е приложима. Услугата на А*** не е задължителна за
сключване на Договора за потребителски кредит, нито е разход, пряко свързан със
сключването му по смисъла на § 1. от Допълнителни разпоредби на ЗПК. Сключването на
договора за предоставяне на поръчителство не е свързано с усвояването и управлението на
кредита. Разпоредбите на ЗПК са неприложими за договора за предоставяне на
поръчителство. Същият представлява договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД. Възнаграждението
за услугата на А*** е самостоятелно вземане, като същото не увеличава размера на
главницата по кредита и не е такса за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Ползването на услугата, респективно задължението към А*** е в пряка зависимост
от поведението на Длъжника и плащанията по дълга — при предсрочно погасяване на
кредита не се дължи възнаграждение на А*** за последващ период. Заплащането на
възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство не нарушава
еквИ.лентността на насрещните престации. Възнаграждението за поръчителство е
насрещната престация за дружеството, дължима въз основа на поетия от него ангажимент за
обезпечаване на задълженията на Длъжника по Договора за кредит. Правното основание за
възнаграждението е услугата по предоставяне на поръчителство, съгласно Договора за
предоставяне на поръчителство. Наличието на свързаност между ответниците по делото не
води до скрито оскъпяване на кредита, тъй като А*** като отделно юридическо лице има
собствено имущество и персонал и всички организационни характеристики на
предприятие, развИ.що самостоятелна търговска дейност. Не е налице и заблуждаваща
търговска практика, тъй като в приложение №1 към договорите ясно в табличен вид е
посочено колко се дължи , каква е вноската за погасяване възнагражданието на поръчителя ,
средния потребител, ръководейки се от разпоредбите на двата договора, тъй като те
използват конкретни и еднозначни термини, лесно би се ориентирал колко и кому дължи.
Разгледани по същество съдът намира така предявените искове за основателни по
следните съображения:
От представените по делото договор за потребителски кредит №
2604307/12.07.2022 г. и приложение № 1 към него се установява, че е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който ответникът К*** ЕАД се задължава да предостави
на ищеца К. Ж. Г. кредит в размер на 300 лв. срещу задължение на кредитополучателя да
върне заетата сума до 20.10.2022 г. Уговорено е сумата да се изплаща на три месечни
вноски, като кредитополучателят дължи и лихвен процент равен на 23,29 %, при годишен
процент на разходите от 25,97 %. В т.11 към раздел VII от Общите условия към договора за
кредит е посочена и методиката за изчисляване на годишния процент на разходите.
Приложение №1 към договора съдържа погасителен план , а в чл.4 от раздел VIII от
Общите условия са посочени условията за плащане и за предсрочно погасяване на
задълженията. В чл. 8 от договора за кредит и в т. 4.2 от раздел VIII от Общите условия е
7
посочено, че потребителят има право да се откаже от договора в срок от 14 дни от по -
късната дата измежду датата на сключване на договора и датата на която кредитоп
олучателя получи условията на договора и договорната информация.Съгласно чл.4 от
договора за кредит същия е обезпечен с поръчителството на другия ответник А*** ЕООД
срещу уговорено възнаграждение в т. 8 от договор за предоставяне на поръчителство,
сключен на 12.07.2022г. между ищеца по делото и А*** ЕООД, като видно от Приложение
№1 към договора за предоставяне на поръчителство същото се заплаща на три месечни
вноски съгласно изготвения към договора за кредит погасителен план. Последиците от
непредоставяне на обезепечение са посочени в чл. 4, ал.2 от договора за кредит от
12.07.2022г. , а именно непораждане действие на договора за кредит. Видно от Търговския
регистър на РБ К*** ЕАД е собственик на капитала на А*** ЕООД, поради което следва да
се приеме, че още при сключване на договора за кредит К*** ЕАД е знаел за
допълнителното възнаграждение за предоставяне на поръчителство и че сключването на
договора за поръчителство се явява допълнителна услуга по договора за предоставяне на
кредит и условие за негового сключване.. Настоящият съдебен състав намира, че поради
това размера на това допълнително възнаграждение за поръчителство следва да се включи
към ГПР по договора за предоставяне на кредит. Съгласно изслушатага по делото съдебно –
счетоводна експертиза на вещото лице Р. С. при добавяне в ГПР до договора за кредит
№2604307/12.07.2022г. на възнагражданието за поръчителство, то ГПР би бил в размер на
278,74 % Този размер на ГПР нарушава чл.19 от ЗПК , съгласно който ГПР не може да бъде
по - висок от пет размера на законната лихва, което води до недействителност на договора за
кредит съгласно чл. 22 и чл.11, ал.1 , т.10 ЗПК . Допълнително макар формално да са
спазени изискванията на ЗПК, при сключване на договора за кредит на ищеца не е била
предоставена цялата информация относно общия размер на кредита с включено
възнаграждение по договора за поръчителство и за него не е било възможно да прецени
всички последици от сделката.
По отношение на исканията за прогласяване нищожност на сключените договори
между ищеца и А*** ЕООД съдът намира следното : Договорите, сключени между ищеца и
А*** ЕООД, представляват договори за мандат по смисъла на ЗЗД, по който едната страна
възлага срещу възнаграждение на другата да извърши правно действие - да сключи договор
за поръчителство. Договори за поръчителство са всъщност договорите, сключени между
А*** ЕООД и К*** ЕАД. Ищецът няма интерес да оспорва последните договори, тъй не е
страна по тях. Ищецът обаче има интерес да оспори като нищожни договорите, сключени
между него и А*** ЕООД, по които дължи заплащане на възнаграждание, като
противоречащи на добрите нрави. Доколкото поръчителстовото е акцесорно задължение, то
следва да се приема, че и задължението за поемане на отговорност за поръчителстване през
кредитодателя по договора за кредит срещу възнаграждение е също акцесорно задължение и
зависи от валидността на главното правоотношение. Съгласно чл. 4 от договора за кредит
кредитополучателят е значително ограничен в избора си на поръчител по договора, тъй като
следва да представи банкова гаранция в срок до 10 дни от падаване на заявлението или да
сключи договор с одобрено от кредитора юридическо лице в още по - кратък срок от 48 часа.
8
Следва да се приме, че изпълнението на тези условия от кредитополучателя в така
определените срокове е невъзможно. Ако ищеца е в състояние да осигури за срок от 10 дни
банкова гаранция в размер на задълженията по договора, то той не би кандидатствал за
кредит. По отношание на другото изискване за обезпечение от предварително одобрено от
кредитодателя дружество, неясно остава, защо кредитодателят К*** ЕАД не приема за
поръчители физически лица, а само юридически лица и то предварително одобрени от К***
ЕАД. Безспорно това условие ограничава правото на избор на ищеца, тъй като същия не
разполага с възможността сам да избере поръчител, който безвъзмездно без уговорено
възнаграждение да гарантира изпълнението на задълженията му по договора за кредит.
Налице е неравнопоставеност между правата и задълженията на страните, тъй като избрания
от кредитора К*** ЕАД поръчител А*** ЕООД винаги възмездно поръчителства срещу
заплащане на възнаграждение от кредитополучателя. Срещу задължението си да заплати
възваграждение на А*** ЕООД ищеца не получава нищо в замяна. Обезпечение на
вземането си получава кредитора по договора, който е поставил и изискване на сключване
на подобен договор като условие за отпускане на заема. Също както вече бе отбелязано по -
нагоре от съда К*** ЕАД видно от ТР на РБ е едноличен собственик на капитала на А***
ЕООД. Последиците от непредоставяне на обезпечение са посочени в чл. 4, ал.2 от договора
за кредит от 12.07.2022г., а именно непораждане действие на договора за кредит. Налице е
накърняване на добрите нрави, тъй като едната страна налага на другата несъразмерна
тежест, възползвайки се от по - неблагоприятното положение на кредитополучателя, което
води до нищожност на договорите, сключени между ищеца по делото и А*** ЕООД.
Нищожните договори не пораждат права и задължения между страните , т.е в отношенията
между ищеца по делото и А*** ЕООД, но така с оглед вече изложеното тази
недействителност на договорите не се отразява на същинските договори за поръчителство и
поетите от А*** ЕООД като поръчител към К*** ЕАД като кредитор задължения по тях.
Предвид изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
от него разноски в размер на 250 лева за платени такси по делото. Тъй като ищецът е било
представляван от адвокат по реда на чл. 38 ЗАдв., на проц. представител на ищеца следва да
се определи възнаграждание в размер на 2000 лева за така предявените искове.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че сключеният на 12.07.2022г. между К. Ж. Г. ,
ЕГН ********** , *** и К*** ЕАД, ЕИК ***, ***, договор за потребителски кредит
№2604307/12.07.2022г. е недействителен съгласно чл.22 ЗПК вр. чл.11 , ал.1 , т.10 ЗПК
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че сключеният на 12.07.2022г. между К. Ж. Г. ,
ЕГН ********** , *** и А*** ЕООД, ЕИК ***, ***, договор за предоставяне на
поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал.1 ,предл. 3 от ЗЗД
9
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че сключеният на 16.05.2022г. между К. Ж. Г. ,
ЕГН ********** , *** и А*** ЕООД, ЕИК ***, ***, договор за предоставяне на
поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал.1 ,предл. 3 от ЗЗД
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че сключеният на 06.03.2022г. между К. Ж. Г. ,
ЕГН ********** , *** и А*** ЕООД, ЕИК ***, ***, договор за предоставяне на
поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал.1 ,предл. 3 от ЗЗД
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че сключеният на 26.01.2022г. между К. Ж. Г. ,
ЕГН ********** , *** и А*** ЕООД, ЕИК ***, ***, договор за предоставяне на
поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал.1 ,предл. 3 от ЗЗД
ОСЪЖДА К*** ЕАД, ЕИК ***, ***, да заплати на К. Ж. Г. , ЕГН ********** ,
***, сумата от 50 лева / петдесет лева / , представляваща платени от ищеца държавни такси
ОСЪЖДА А*** ЕООД, ЕИК ***, ***, да заплати на К. Ж. Г. , ЕГН ********** ,
***, сумата от 200 лева / двеста лева / , представляваща платени от ищеца държавни такси
ОСЪЖДА А*** ЕООД, ЕИК ***, ***, да заплати на адвокат П. П. от САК ,
БУЛСТАТ ***, сумата от 1600 лева / хиляда и шестотин лева / , представляваща
възнаграждание за процесуално представителство на длъжника по делото по реда на чл. 38
от ЗАдв.
ОСЪЖДА К*** ЕАД, ЕИК ***, ***, да заплати на адвокат П. П. от САК ,
БУЛСТАТ ***, сумата от 400 лева / четиристотин лева / , представляваща възнаграждание
за процесуално представителство на длъжника по делото по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
10