РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Русе,
14.09.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІІ
състав, в публично заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и
участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 142
по описа за 2022 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е
по искова молба вх.№ 1425/04.04.2022 г. на Н.С. ***, уточнена с молба вх.№
1641/18.04.2022 г. /л.10-л.13 от делото/. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди от отменен по съдебен ред незаконосъобразен
акт – Наказателно постановление № П-368/30.09.2016 г.,
издадено от заместник-кмета на Община Русе, за периода от 20.09.2016 г. (датата на съставяне на АУАН) до 05.04.2017 г. (датата на влизане в сила на съдебното
решение за отмяна на издаденото НП), съгласно пояснението на исковата молба, направено от
страната в първото открито съдебно заседание по делото на 20.05.2022 г., по
реда на чл.143, ал.2 ГПК вр. чл.204, ал.5 от АПК /протокол от съдебно заседание
на л.39-л.41 от делото/. Според изложеното от ищеца в
исковата молба „Още от издаване на глобата с фиш, после АУАН и НП, той е
изпаднал в стресово състояние. Притеснил се, че е обвинен в деяние, което не е
извършил и което не счита за нарушение. Чувството му за несправедливост се
засилило след като не били взети в предвид възраженията, които изрично посочил
преди това на административнонаказващия орган. Издаденото НП се отразило на
поведението на ищеца. Той се определя като концентриран и организиран. От
спокоен и умерен след инцидента се затварял в себе си и не комуникирал, а
когато комуникирал, ставал избухлив, конфликтен и при най-малкия повод вдигал
скандали. Станал разконцентриран и с променливи настроения. Поради тази
причина, незаконосъобразното НП повлияло и на семейните отношения на ищеца,
които се влошили. Той започнал да се страхува да паркира в гр. Русе, като
винаги имал усещането, че ще бъде глобен, независимо, че е паркирал правилно.
Започнал да взема глог, мента и валериан и си правел чай за успокоение на
нервите. Отслабнал. Състоянието му на тревожност продължило месеци, докато
минат двете съдебни инстанции и НП е отменено с влязло в сила съдебно решение.
Психичното състояние на ищеца се влошило, като той недоумявал че ответната
община, като специализирана институция, може да ангажира
административнонаказателната му отговорност при положение, че той не е виновен
за извършеното нарушение, което състояние е продължило в значителен период от
време“. С. посочва, че изпитал притеснение и обида от това, че е обвинен в
деяние, което не е извършил. Това повлияло отрицателно върху поведението му,
довело до отчуждаване и затваряне в себе си, промяна на поведението му, липса
на сън, намаляване на теглото и прочие.
Претендира се обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 300,00 лева (след направеното изменение на иска
досежно размера му в съдебното заседание от 20.05.2022 г.), ведно със законната лихва от 20.09.2016
г. до окончателното плащане на присъденото обезщетение и направените по делото
съдебни разноски, съгласно представен списък /л.114 от делото/.
Ответникът по
иска – Община Русе, представляван в процеса от юрисконсулт Я.М., счита
заявените от С. искови претенции за неоснователни и недоказани. Ответникът е представил подробен отговор на
исковата молба с вх. № 1916/09.05.2022 г. (л. 30-32) и писмени бележки. Посочва, че
описаните от С. вреди не са в следствие на процесното наказателно постановление
като ищецът не е посочил никакви доказателства за настъпването им. Отделно от
това навежда довод, че от една страна наложеното наказание с отмененото
наказателно постановление е изключително ниско, а от друга страна - ищецът и преди това е бил санкциониран за
същото нарушение, поради което не може да се твърди, че именно процесното
наказателно постановление е предизвикало сочените от него преживявания.
Дейността на ищеца като търговец не е била възпрепятствана и е продължила по
обичайния си начин, без данни за влошено психично състояние на ищеца. Според
ответника липсва пряка причинно-следствена връзка между твърдяните вреди и
отмененото наказателно постановление. Претендира
разноски по представен списък /л.115 от делото/.
Представителят
на Окръжна прокуратура Русе изразява подробно становище за неоснователност и
недоказаност на исковата претенция.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд – Русе намира за установено от
фактическа страна следното:
С Наказателно постановление № П 368/30.09.2016
г., издадено от зам.-кмета на Община Русе, е
ангажирана административнонаказателната отговорност на Н.С.С. за това, че на 19.08.2016
г. около 09:50 часа в гр. Русе, кръгов път от ул. „Алеи Възраждане“ паркирал
ремарке с рег.№ Р 0092 ЕЕ в нарушение на пътен знак В-28 от ЗДвП, забраняващ
паркирането. Прието е, че С. е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183,
ал. 2, т. 1 от същия закон му е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лева /л.4 от приложеното анд №2069/2016 г. на РРС/.
Недоволен от
така наложеното му административно наказание С. е оспорил НП пред Районен съд –
Русе, като е било образувано АНД № 2069/2016 г. по описа на съда. С Решение № 6/06.01.2017
г., постановено по посоченото дело, състав на Районен съд – Русе е отменил
оспореното наказателно постановление. Съдът е установил, че наказателното
постановление е издадено въз основа на съставен АУАН № 120795/20.09.2016 г.,
след като ищецът е оспорил съставен му преди това фиш за налагане на глоба №
0024263/19.08.2016 г. за същото нарушение. В мотивите на съдебният акт е
посочено, че наказаното лице (ищецът в настоящото производство)
не е
извършило нарушението, за което е санкционирано, тъй като с деянието си –
паркиране, не е нарушил забраната, въведена със знак В28, която в конкретния
случай не се разпростира до мястото, на което е паркирано процесното ремарке.
Независимо от това съдът за пълнота на мотивите е посочил, „че предвид мястото,
където е било превозното средство е възможно паркирането му да е в противоречие
с други правила за движението по пътищата, например чл. 98, ал. 1 т. 5 и 6 от ЗДвП, според който престоят и паркирането са забранени на пешеходни или велосипедни пътеки и на
разстояние по-малко от 5 метра преди тях, както и на кръстовище и на по-малко
от 5 метра от тях“.
Решението на РРС е
обжалвано пред Административен съд – Русе и е оставено в сила с Решение №
79/05.04.2017 г., постановено по КАНД № 41/2017 г. по описа на АдмС – Русе. В
мотивите на касационната инстанция са потвърдени изводите на районния съд
относно неправилната правна квалификация на административното нарушение.
Решението е влязло в сила на 05.04.2017 г.
В хода на делото ответникът представя копия от
три броя съставени АУАН срещу ищеца в периода 28.07.2016 г. – 06.09.2016 г. и
издадени въз основа на тях НП (потвърдени
по съдебен ред),
като две от наказателните постановления са издадени на 30.09.2016 г., датата на
издаване на отмененото наказателното постановление, от което се претендира
настъпването на неимуществени вреди (л. 64-л.105).
По делото е изискана
информация от трета, неучастваща в производството, страна – ОДМВР – Русе, за
наличието/липсата на наложени наказания за нарушения на ЗДвП. От представения
отговор – справка за нарушител/водач (л. 51-55)
е видно, че ищецът е
наказван многократно за нарушения по ЗДвП, включително за неправилно паркиране.
От Центъра за психично
здраве е предоставена информация, че Н.С. не се води на диспансерен учет към
центъра и за него няма данни за проведени хоспитализации в отделенията на
центъра (л.
56).
По искане на ищеца като свидетели са разпитани С.Н.С.
(син на ищеца) и Д.Н.С. (служител във фирмата на ищеца към 2016 г.). В
показанията си св. С.С. посочва, че си спомня случая, в който баща му бил
глобен заради неправилно паркиране на платформа до Парка на младежта в гр. Русе
през месец август 2016 г. Сочи, че родителят му има и други нарушения, но си
спомня именно този случай, в който бил с
баща си, когато последният видял, че на платформата имало сложена бележка с
глоба и много се ядосал. Според свидетеля баща му подал жалба до Общината във
връзка с наложената му глоба с фиш, но от там не отменили глобата. Ищецът
оспорил глобата пред съда като при оспорването не ползвал адвокатска защита, а
се представлявал сам и много се ядосвал. Свидетелят твърди, че е виждал баща си
нощем да пише постоянно, да се ядосва и да чете закони. Твърди още, че след този
случай ищецът постоянно се карал със съпругата си /майка на свидетеля/ и за
най-малкото нещо родителите му са правели скандали. Баща му бил недоспал,
трудно му било да работи. Ищецът постоянно говорел за случая с глобата като
повтарял, че той е правият и че може да паркира на процесното място. Свидетелят
заявява, че баща му е обжалвал всички наложени му глоби като е пишел жалбите си
сам и тогава е ставал нервен и раздразнителен. Св. С. не знае как са приключили
производствата по оспорване на другите актове, с които на баща му са наложени
глоби. Твърди, че е виждал баща си през нощта да пие медикаменти за стомах.
Свидетелката С. заявява,
че е ищецът бил неин работодател през 2016 г. като е извършвала сезонна работа
през лятото в парка в гр.Русе (уточнява, че периодът е от м. март до м.
октомври), а през есента и зимата си е била в къщи. Спомня си, че една сутрин
през месец август 2016 г. при започване на работа С. останал много изненадан
като видял залепен фиш на ремаркето. Твърдял, че е паркирал правилно и затова
се е изненадал от наложената му глоба. Започнал да ходи по инстанции във връзка
с този фиш и съставения му после акт. След този случай ищецът станал нервен,
избухлив за всяко нещо, правел скандали, ако свидетелката е объркала нещо в
работата си. Св. С. посочва, че знае за посочената глоба за ремаркето, но не
знае дали ищецът е бил наказван и с други глоби. Той постоянно казвал, че отива
в съда, че „обжалва разни работи“, но какво точно свидетелката не може да каже.
След съставянето на фиша С. бил притеснен, че не е виновен, а пък са го
глобили. Свидетелката посочва, че ищецът се е оплаквал от стомах и вземал
някакви хапчета, но не знае какви. Оплаквал се още, че „не може да спи, че
ставал, че имал разправии вкъщи и там бил нервен“. Свидетелката твърди, че е
видяла залепения на ремаркето фиш заедно с ищеца, но не знае по това време с
тях да е имало и друго лице. Не е запозната дали ищецът е видял фиша преди това
и дали е бил с някой друг тогава.
По делото служебно е
изискано и приложено копие от искова молба на Н.С. ***/08.04.2022 г. по описа
на АдмС – Русе (л. 61-62), въз основа на която е образувано адм.д.№ 152/2022 г.
по описа на съда, което към датата на постановяване на настоящото решение е
висящо. От съдържанието на исковата молба по адм.д.№ 152/2022 г. е видно, че
ищецът претендира присъждане на обезщетение по реда на ЗОДОВ за претърпени
неимуществени вреди от отменен незаконосъобразен акт – Наказателно
постановление № П 369/30.09.2016 г. на зам.-кмета на Община Русе. Исковата
молба е напълно идентична с исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото производство. Описват се същите страдания и вреди, иска се същото по
размер обезщетение като различието е само в отменения акт, от който се сочи, че
са настъпили вредите, а именно наказателно постановление със следващ номер и от
същата дата като разглежданото в настоящото производство, с което на ищеца е
наложено същото по размер наказание за същото по вид нарушение по ЗДвП.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Исковата
молба е процесуално допустима –
същата е подадена от лице, което твърди настъпили неимуществени вреди
вследствие на отменено по съдебен ред НП,
а като ответник е посочено юридическото лице, в чиято структура е органът, от
чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК.
Разгледана по
същество, исковата претенция е неоснователна
по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
сочи, че държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава ХІ от същия кодекс, а за
неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Член 1 от ЗОДОВ
постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия
на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Отмененото наказателно постановление
само по себе си не е достатъчно основание за ангажиране на отговорността на
съответния административен орган по чл. 1 от ЗОДОВ. Законът не презюмира
настъпването на вреди като последица само поради факта на отмяна на даден
електронен фиш или наказателно постановление. За да възникне правото на
обезщетение задължително е необходимо кумулативното наличие на няколко
определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; те да са
при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда -
имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При
липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да
се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Неимуществените (моралните) вреди
представляват засягане на честта, достойнството, доброто име в обществото и се
изразяват в болки и страдания, които лицето е изживяло. Тоест, неимуществени
вреди са всички отрицателни преживявания в резултат на увреждането. Тяхното
доказване трябва да бъде пълно и главно и лежи върху ищеца.
В трайната си практика Европейския
съд по правата на човека изтъква, че претърпените страдания и унижение трябва
да превишават неизбежния елемент на страдание или унижение, присъщ на
определена форма на законосъобразно отнасяне или наказание. Следователно, за да
е налице неимуществена вреда трябва лицето да е подложено на стрес или
затруднения, чиято интензивност превишава неизбежната степен на страдание,
присъщо на дадено действие на държавен орган (жалба Кудла срещу Полша [Kudla v.
Poland [GC], no. 30210/96, §§ 93 94, ECHR 2000 XI]; вж. решение по делото Ирландия
срещу Великобритания [Ireland v. the United Kingdom, judgment of 18 January
1978, Series A no. 25, p. 65, § 162]). За да се разглежда дадено отношение като
увреждане, то трябва да достигне определен минимум на сериозност /делото
"Г. срещу България" (Жалба № 47823/99)/. Преценката на този минимум е
относително понятие и зависи от общите факти по делото и по-конкретно от
естеството и контекста на отношението, условията на изпълнение на мярката,
нейния срок, физически и психически последици, както и понякога, от пола,
възрастта и здравословното състояние на потърпевшия (Справка "Валашинас
срещу Литва", № 44558/98, § 101, ЕСПЧ 2001 VIII). Задължението на съда се
ограничава следователно до проучване на личното състояние на ищеца, претърпял
спорното отношение (Справка "Аер срещу Белгия", решение от 30 юли
1998 г., Сборник с решения и постановления 1998-V, стр. 1958-1959, §§ 34-37).
В конкретния случай, по настоящото
дело, не беше установено интензитета на безпокойството и притеснението на ищеца
да надвишава минимума на сериозност, които биха били изпитани от друго лице в
същото положение – съставен срещу него акт за установяване на административно
нарушение и издадено наказателно постановление. Воденето на съдебни дела е
единственият легитимен и легален начин дадено лице да защити правата си, за
които счита, че са нарушени и да получи необходимата защита, гарантирана му от
закона. В този смисъл притеснението, свързано с подготовката и участието в
съдебните дела по оспорване на наказателното постановление, е следствие на
взетото от самия ищец решение да се представлява сам, без да ползва адвокатска
помощ.
Свидетелските показания на С.С. не
могат да бъдат ценени като безпристрастни и непредубедени, на първо място предвид
факта, че свидетелят е син на ищеца. На следващо място съдът намира, че тъй
като свидетелят С. към момента, за който се твърди, че са настъпили вредите - в
периода м. август 2016 г. – м. април 2017 г., е бил на възраст 12 години /роден
на *** г., видно от Удостоверение за съпруга и родствени връзки на Община Русе
от 27.04.2022 г. на л.28 от делото/, той не е имал способността и зрелостта да
възприеме и най-вече да анализира състоянието на баща си и връзката му с
конкретното наказателно постановление. В
този смисъл неговите показания не доказват претърпени болка и страдания, гняв и
притеснение, които да са надвишили неизбежния праг на отрицателни емоции,
свързани със съставяне на акт за установяване на административно нарушение,
съответно с издаване на наказателно постановление.
От показанията на св. С. също не се
установяват претърпени страдания от
ищеца, промяна в психическото му състояние. Свидетелката не излага лични
впечатления за здравословното и психическото състояние на Н.С., а препредава споделеното
от ищеца пред нея. Единственото лично впечатление на свидетелката е, че ищецът
й се е карал повече, когато обърквала нещо в работата си. Това обаче може да се
дължи на множество други обстоятелства и липсват каквито и да е данни това да е
обусловено от издаденото наказателно постановление.
Няма ангажирани доказателства издаденото
процесно наказателно постановление да е повлияло върху здравословното състояние
на ищеца. Разпитаните по делото свидетели не дават надеждни сведения в тази
насока. И двамата твърдят, че ищецът се е оплаквал от болки в стомаха, но не е
ясен техният произход. Впрочем липсват данни, че твърдяните болки са се появили
първоначално именно в процесния период. Понижаването на теглото на ищеца,
безсънието, безпокойство, също не се доказаха. Липсват обективни доказателства,
установяващи влошаване на здравословното състояние на Н.С. в резултат на
отмененото като незаконосъобразно НП. Не е налице конкретно доказана
консултация с медицински специалист, както и направени медицински изследвания и
предписана терапия, установяващи твърденията в исковата молба, включително и по
отношение на психическото състояние на
Н.С..
От събраните по делото
свидетелски показания няма потвърждение, че от издаденото наказателно
постановление за ищеца е настъпило влошаване на отношения с близки /вкл. съпругата/,
познати и колеги. Няма данни професионалната дейност на ищеца да е била
затруднена по какъвто и да е начин във връзка с издаденото наказателно
постановление. Обстоятелството, че той се е считал за неоснователно обвинен за
деяние, което самият не смята за нарушение, не води автоматично до извод, че му
се дължи обезщетение за това негово субективно усещане. От данните по АНД №
2069/2016 г. по описа на РРС и от мотивите на постановеното по това дело
решение на въззивната инстанция, потвърдени и от касационния съд, е видно, че в
конкретния случай не става въпрос за липса въобще на нарушение от страна на
ищеца, а за неправилното му квалифициране от административнонаказващия орган и именно
това е и причината за отмяната на издаденото наказателно постановление. В този
смисъл тезата на ищеца, че не е извършил нарушение, а е бил санкциониран
незаконосъобразно, въпреки правомерното си поведение и именно поради тази
причина е преживял значителни притеснения, безпокойство и психологически стрес,
не може да бъде споделена. Описваните от ищеца страдания не кореспондират и с вида
на наложеното административно наказание /с имуществен характер/ и с ниския му
размер – глоба от 20 лв., което е в пъти по-малко от наложени му по същото
време други административни наказания.
С оглед на изложеното до
тук, твърдението на С. за настъпили неимуществени вреди от отмененото
наказателно постановление остана недоказано в хода на съдебното производство.
По тази причина не може да се установи наличието на третата предпоставка за
реализиране на отговорността на държавата по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ –
причинно-следствена връзка между отменения незаконосъобразен акт и настъпили
вредоносни последици.
Независимо от това, дори
и да се приеме, че все пак ищецът е преживял притеснение и безпокойство, то в
случая е от значение периодът, за който се твърди, че той е претърпял
неимуществените вреди, чието обезщетяване търси в настоящото производство. В
тази връзка няма как преди датата на връчване на процесното наказателно
постановление (18.10.2016 г.), то да е причина за каквито и да е неимуществени
вреди, причинени на С., тъй като до посочената дата същият не е знаел за
съществуването на това наказателно постановление. Следователно, в периода 20.09.2016
г. - 17.10.2016 г. отмененото наказателно постановление не може да предизвика
негативни неимуществени вреди в правната и житейската сфера на ищеца. Дори да
се предположи, че след съставянето на акта за установяване на административно
нарушение на 20.09.2016 г., ищецът е знаел, че ще последва издаване на
наказателно постановление (бъдещо несигурно събитие предвид разпоредбата на чл.
52, ал. 4 от ЗАНН), то той не е в състояние да разграничи от кой точно от
съставените му АУАН са настъпили неимуществени вреди, тъй като до 20.09.2016 г.
на ищеца са съставени и други АУАН – от 06.09.2016 г. (л. 77), от 22.08.2016 г.
(л. 91), наказателните постановления - № К 373 и № К 374, по които са издадени
също на 30.09.2016 г. Такова разграничение не може да бъде направено и по
отношение на издадените наказателни постановление № П 368 и № П 369, и двете от
30.09.2016 г. (от първото НП са твърдяните в настоящото производство
неимуществени вреди). Видно от съдържанието на подадените от Н.С. две искови
молби, въз основа на които е образувано настоящото дело и адм.д. № 152/2022 г.
по описа на АдмС – Русе /все още висящо/, ищецът описва едни и същи последици
за него като произтичащи и от едното, и от другото отменени наказателни
постановления, съответно с № П 368 и с № П 369 от 30.09.2016 г. От справка в
деловодната система на АС-Русе, на настоящия състав служебно е известно
съдържанието на съдебното решение постановено от АдмС – Русе по КАНД № 61/2017
г. във връзка с оспорването на НП № П 369/30.09.2016 г. на зам.-кмета на Община
Русе, от отмяната на което ищецът претендира вреди по адм.д.№ 152/2022 г. по
описа на АдмС – Русе. От това решение е видно, че и НП № П 369/30.09.2016 г.
(предмет на исковата молба, въз основа на която е образувано адм.д.№ 152/2022
г. по описа на настоящия съд) е издадено въз основа на АУАН, съставен на
20.09.2016 г. за абсолютно същото по вид административно нарушение, като
санкционираното с НП № П 368/30.09.2016 г. (вреди от отмяната, на което се
претендират в настоящото производство). И в този случай първо е бил съставен
фиш за глоба и след това предвид възраженията на нарушителя е съставен АУАН и
издадено НП. Различието е единствено в това, че се касае за нарушение,
извършено на 19.08.2016 г. (в случая на НП № П 368) и такова извършено на
22.08.2016 г. (в случая на НП № П 369), като нарушенията са напълно идентични
като деяние и направена от административнонаказващия орган правна квалификация.
По този начин ищецът сам не разграничава твърдените претърпени от него
неимуществени вреди от кой точно отменен като незаконосъобразен акт са пряка и
непосредствена последица. Липсва основание да се заключи, че това е процесното
наказателно постановление.
При липса дори на една от
трите кумулативно необходими предпоставки отговорност на държавата по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ не може да се реализира. В настоящия случай не са налице две от
общо трите предпоставки - не се доказа настъпването на неимуществени вреди и не
се доказа наличие на причинно – следствена връзка между такива и отмененото по
съдебен ред Наказателно постановление № П-368/30.09.2016 г., издадено от заместник-кмета
на Община Русе. Претенцията на Н.С. за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 300,00 лева,
както и за законна лихва от 20.09.2016 г. до окончателното плащане на главницата,
следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.
При прилагането на
правилото на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде
уважено искането на ответника за присъждане на възнаграждение за осъществената
от юрисконсулт правна защита. Съдът определя размера му на 200 лева, съгласно чл.
25 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от ЗПП, при
съобразяване на фактическата и правна сложност на спора и активното процесуално
поведение по делото на представителя на Община Русе.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд – Русе, осми състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
иск от Н.С. *** за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 300,00 лева,
причинени от отменено по съдебен ред като незаконосъобразно Наказателно
постановление № П 368/30.09.2016 г., издадено от заместник-кмета на Община
Русе, ведно със законната лихва върху главницата от 20.09.2016 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА
Н.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Община Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 (двеста)
лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: