Решение по дело №4192/2024 на Софийски градски съд

Производството е по реда на чл.44, ал.1 вр. чл.2, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по инициатива на компетентните органи на Федерална Република
Германия въз основа на удостоверение за конфискация съгласно приложение II от Регламент
(ЕС) 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14.11.2018 г. относно взаимно
признаване на актове за обезпечаване и конфискация, издадено въз основа на акт за № 1
JKLs 750 Js 4133/21 от 13.12.2022 г., влязъл в сила на 21.12.2022 г., издаден от Областен Съд
Мюнхен I на ФРГ, по силата на който спрямо българския гражданин Н.Н. Ц. е постановено
ОТНЕМАНЕ на парична сума в размер на 98 077,10 евро с левова равностойност от 191
822,13 /сто деветдесет и една хиляди осемстотин двадесет и два лв. и 13 ст./ лева,
представляваща облага от престъпна дейност или равностойността на тази облага от
престъпление съставляващо измама в престъпна група и по занятие в 141 случая в реална
съвкупност съгласно чл.263, ал.1, ал.5, чл.25, ал.2, чл.51, ал.4, изр..2, чл.53, чл.73 и чл.73с от
НК на ФРГ.
В публичното съдебно заседание представителят на СГП поддържа становище, че са
налице всички основания за приемане за изпълнение решението на германските власти,
постановено срещу българския гражданин Ц.. Сочи, че решението е влязло в сила,
депозирано е и удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2006/783/ПВР относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на Решение за конфискация и регламент
(ЕС) 2018/1805 на ЕП и на Съвета от 14.11.2018 година относно взаимно признаване на
актове за обезпечаване и конфискация, което е издадено от компетентен орган, преведено е
на езика на изпълняващата държава и съдържа необходимата информация в пълнота,
описание на престъплението, дата и място на извършване, приложими правни разпоредби,
степента на участие на осъденото лице в престъпната група. Твърди, че от доказателствата
по делото се установява, че съдебният акт за конфискация е влязъл в законна сила,
постановен е от съд, който е компетентен по наказателни дела. В удостоверението изрично е
посочено сумата на облага от престъплението, поради което попада в обхвата на чл.2, ал.2,
т.1 от Специалния закон. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.14, ал.2, т.1, т.8, т.11 и т.20
от Специалния закон не се изисква двойна наказуемост, макар че такава очевидно е налице.
Смята, че от описаната фактическа обстановка на деянието може да се приеме, че Ц. е
осъден за деяния, които в най-пълна степен съответстват на престъпление по чл.321, ал.3, вр.
ал.2 от НК, както и престъпление по чл. 211 от НК на Република България. Сочи, че от
постъпилите доказателства се установява, че имуществото предмет на конфискация, а
именно банковите сметки се намират на територията на Република България, а осъденото
лице е български гражданин. Същевременно не са налице факултативните основания за
постановяване на отказ от признаване и изпълнение на решението за конфискация, тъй като
удостоверението е пълно и отговаря на съдебното решение. Няма данни за същото деяние да
е постановено решение за конфискация от друга държава различна от издаващата държава.
Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство.
Престъплението, за което е осъдено лицето попада под българската юрисдикция, тъй
като е извършено от български гражданин в чужбина.
По така представените данни засегнатото лице е наказателно отговорно и не се ползва
с имунитет. В удостоверението е изрично отбелязано, че засегнатото лице се е явило лично
на съдебния процес.
Ето защо намира, че следва да бъде постановено решение за признаване и изпълнение
на акт за конфискация в размер на левовата равностойност в размер на 98 077,10 евро
наложена по отношение на българския гражданин Н.Н. Ц..
Упълномощеният защитник на осъденото лице- адв.Н. оспорва искането за признаване
1

на присъда на Областен съд Мюнхен І от 13.12.2022 г. и за привеждането й в изпълнение и
моли съда да откаже изпълнението на присъдата, по следните съображения. На първо място
счита удостоверението за непълно, тъй като в него липсва подробно описание на
престъпленията довели до решението за конфискация, както по отношение на фактите, така
най-вече във връзка с правната квалификация и във връзка с приложимите законови
разпоредби въз основа на които съдът във ФРГ е постановил посоченото в удостоверението
отнемане на описаната там сума. Счита, че в удостоверението не е ясно посочено въз основа
на коя точно разпоредба от правото на ФРГ на осъденото лице е наложено съответното
наказание „отнемане“ на посочената в удостоверението, приложено по делото сума. С оглед
на това и предвид разпоредбата на чл.14, ал.2 от Специалния закон, намира че съдът не
може да прецени обстоятелствата свързани с двойната наказуемост по случая, поради което
и въз основа на чл.19, ал.1, т.1 от Специалния закон съдът може да откаже изпълнението на
посоченото решение. Отделно сочи, че съгласно чл.14, ал.4 от приложимия закон, съдът
признава решения за конфискация или отнемане при условие, че имуществото – предмет на
решението се намира на територията на Република България или лицето, срещу което е
постановено решението притежава имущество на територията на Република България,
доходи или местоживеене или обичайно местопребиваване в нашата държава. Твърди, че в
случая по делото няма никакви доказателства доверителят му да притежава въобще на
територията на Република България посочената сума пари или поне някаква част от нея. На
това основание иска да бъде отказано признаване на постановеното решение за конфискация
от съда във ФРГ.
На последно място счита, че съдът трябва да постанови отказ и въз основа на чл.19,
ал.1, т.8 от Специалния закон, тъй като намира, че в случая сме изправени пред
постановяване на присъда за конфискация въз основа на разширени правомощия по
законодателството на издаващата държава. Позовава се на чл.10, ал.1 от Закона, според
който приложимо по настоящото дело е правото на Република България, при това
положение към процесната хипотеза следва да намери приложение чл.53, ал.2, вр. ал.3 от
НК. Ето защо намира, че решението не следва да бъде допускано до изпълнение, защото
посочената в удостоверението сума всъщност не би могла да бъде квалифицирана нито като
пряка, нито като непряка облага от престъпление по смисъла на цитираната разпоредба на
НК. Посочените в присъдата и в удостоверението суми на първо място не могат да бъдат
квалифицирани като пряка облага, защото те видимо от самата присъда не са постъпили
пряко в патримониума на доверителя му, а според цитираните разпоредби на наказателния
закон следва да се квалифицира само като такава получена при непосредствена последица
от престъплението, защото законодателят изисква наличие на връзка в смисъл на обусловена
между конкретното инкриминирано деяние и съответно получената облага, каквато в
настоящия случай, видно от самата присъда, тъй като става дума за получавани от осъдения
възнаграждения в качеството им на такива по трудов договор, липсва. С оглед на това
заключава, че в настоящата хипотеза посочената в присъдата сума не може да се
квалифицира като непряка облага по смисъла на приложимото българско законодателство,
защото няма данни за осъществено надлежно разпореждане с пряка облага, нито пък
съществуват данни за преобразуване на пряка облага, такива доказателства по делото просто
липсват. Именно поради това визираните суми не могат да бъдат квалифицирани като
такива по чл.53, ал.2, б.“б“ от НК, поради което и не подлежат на отнемане по смисъла на
българското законодателство. Подчертава, че извършваната от доверителя му дейност
такава, каквато тя е описана в приложената по делото присъда, по своето естество не е от
естество да генерира пряко за него икономическа изгода. Посочените в присъдата суми са
получавани от неговия доверител като негово трудово възнаграждение въз основа на
сключен трудов договор под формата на заплати. Следователно сумата не би могла да бъде
квалифицирана като пряка или като непряка облага по смисъла на цитираните разпоредби
на българския закон, а оттук прави извод, че самото решение е постановено при разширени
2

правомощия по правото на ФРГ, поради което отправя молба съдът да не го допуска за
изпълнение.
Осъденото лице Н. Ц. заявява, че няма какво да добави и поддържа казаното от
защитника си.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, становищата на
страните и разпоредбите на закона, съобразно вътрешното си убеждение, намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
Осъденият Н.Н. Ц. е роден на ******* г. в гр.София, българин, български гражданин,
неженен, осъждан, ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София, ул.******* I №******* и
настоящ адрес гр.София, ул.******* ап.022.
С акт за № 1 JKLs 750 Js 4133/21 от 13.12.2022 г., влязъл в сила на 21.12.2022 г.,
издаден от Областен Съд Мюнхен I на ФРГ българският гражданин Н.Н. Ц. е осъден за
извършено от него престъпление съставляващо измама в престъпна група и по занятие в 141
случая с 45 пострадали в реална съвкупност за периода от април 2019 г. до юли 2021 г.
съгласно чл.263, ал.1, ал.5, чл.25, ал.2, чл.51, ал.4, изр.2, чл.53, чл.73 и чл.73с от НК на ФРГ,
като му е наложено наказание от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода. Прието е, че
същият е работел в кол център в гр.София като ретенционен агент за Трейдинг- платформи
Е А.Ф. Груп, Женева Капитал Груп, Цюрих Файненшъл груп, като всеки път на
пострадалите е инсценирано противно на истината, че могат да инвестират пари във
финансови продукти, а в действителност парите, преведени от пострадалите са получени от
самата групировка на извършителите, част от която е бил и Ц.. Според присъдата Ц. е
причинил обща щета с деянията си в размер на 2 238 976,00 евро на 45 пострадали, като 4
случая са останали на фазата на опита. Прието е още, че Ц. е придобил в резултат на
деянията си сумата от 98 077,10 евро под формата на плащания на заплати и бонуси, поради
което и с присъдата съдът е разпоредил конфискацията на стойностен заместител до този
размер.
Въз основа на този акт е издадено и удостоверението по приложение II по
съставляващо измама в престъпна група и по занятие в 141 случая в реална съвкупност
съгласно чл.263, ал.1, ал.5, чл.25, ал.2, чл.51, ал.4, изр..2, чл.53, чл.73 и чл.73с от НК на ФРГ.
Видно от удостоверението, решението за конфискация е постановено от съдебен орган
на решаващата държава за извършено от осъденото лице престъпление, което попада в
списъка на престъпленията, за които не се изисква двойна наказуемост и съставлява участие
в организирана престъпна група и киберпрестъпност. Независимо от това обаче от
описанието на деятелността на лицето, може да се направи извод, че в случая тази
деятелност съставлява престъпление и съобразно българското законодателство – участие в
ОПГ и измама.
Видно от удостоверението и от присъдата, лицето е присъствало лично на съдебния
процес, в рамките на който е била постановена присъдата спрямо него и е било уведомено
съгласно законодателството на изпращащата държава за правото си да обжалва решението и
за сроковете за това, което Ц. не е сторил.
От текста на удостоверението се установяват и индивидуализиращите белези на
осъденото физическо лице данни– три имена, дата на раждане и последен известен адрес на
пребиваване в България, а самото удостоверение сочи още и размера на сумата, която е
постановено да бъде отнета (конфискувана) от лицето, а именно в размер на 98 077, 10 евро;
обстоятелствата във връзка с извършеното престъпление, за което е осъден Ц. и във връзка, с
което е постановено отнемането на парична сума в определен размер от същия, както и
самите нарушени разпоредби, съответно органа, издал решението и това как, кога и при
какви условия същото е влязло в сила, подлежало ли е на обжалване и обжалвано ли е било,
дадена ли е била възможност на лицето да се защити.
3

Възраженията на защитата за непълно удостоверение, поради липса на описание на
деянието и неговата правна квалификация, съдът намира за неоснователни. Такива са
налични както в самото удостоверение, така и в приложената към него присъда на
германския съд и същите са не само пълни, но и подробни. Що се отнася до това дали е
посочен точно закона и възможно ли е да се прецени на база на това наличието или не на
двойна наказауемост на деянието, следва да се отбележи, че доколкото се касае за
престъпления, включени в списъка по чл.14, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, то и не се налага
изследването за двойна наказуемост на деянията. Независимо от това обаче, с оглед
описаните в удостоверението факти, повече от ясно е, че деятелността на Ц. съставлява
престъпление и по българския закон по смисъла на чл.321 от НК и по чл.211 от НК- участие
в ОПГ и измама.
Достатъчно ясно също така в удостоверението са посочени и основанията на база на
които е постановена конфискацията и характера на същата- изрично е отбелязано, че става
въпрос за облага от престъпна дейност или е равностойно на пълната или на част от
стойността на тази облага. В конкретния случай е ясно посочен размерът на сумата, която
подлежи на отнемане от осъденото лице, чрез събиране на тази сума от имущество, което се
твърди осъденият да притежава в Р България, като е посочено и конкретното имущество-
недвижимо такова, както и банкови сметки на името на осъдения в България.
Недвусмислено също така е отразено, че въпросната сума, която съдът е разпоредил да бъде
конфискувана от осъдения, чрез събирането й от имущество на лицето в България е
равностойна на сума в същия размер, получена от осъдения под формата на плащания –
заплати и бонуси във връзка с осъществяваната от него престъпна деятелност.
При така установените факти настоящият съдебен състав прие наличието на законови
предпоставки и липса на нарочни пречки за признаване на решението за наложена
конфискация.
В конкретния случай според съда настоящето производство е по реда на чл.44 и сл. от
ЗПИИРКОРНФС, който предполага директно приложение на Регламент (ЕС) 2018/1805 на
Европейския парламент и на Съвета от 14.11.2018 г. относно взаимно признаване на актове
за обезпечаване и конфискация, издадено въз основа на акт за № 1 JKLs 750 Js 4133/21 от
13.12.2022 г., влязъл в сила на 21.12.2022 г., издаден от Областен Съд Мюнхен I на ФРГ.
Самото удостоверение е такова за конфискация и е издадено съобразно приложение II на
въпросния Регламент. Между двете процедури- тази по чл.16 от ЗПИИРКОРНФС и тази по
чл.44 от ЗПИИРКОРНФС не е налице съществена разлика, но от значение е факта, че
разпоредбата на чл.16 от ЗПИИРКОРНФС се отнася само за деяния, които съставляват
престъпления и по българския закон и за които и по българския закон се предвижда
наказание конфискация. В конкретния случай обаче не се касае за конфискация, наложена на
Ц. като наказание или имуществена санкция по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от
ЗПИИРКОРНФС. Става въпрос за решение за конфискация или отнемане по смисъла на
чл.2, ал.2, т.1 вр. ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, а именно за решение за конфискация или
отнемане на имущество, представляващо облага от престъпление или е равностойно на
пълната или на част от стойността на облагата. Това изрично е отбелязано и в самото
удостоверение. Решението за това е постановено от съдебен орган, като така постановената
от германския съд конфискация не е наказание, а има аналог и по българското право в
разпоредбата на чл.53, ал.2, б.Б от НК, според която отнемат се в полза на държавата
пряката и непряка облага, придобити чрез престъплението, ако не подлежат на връщане или
възстановяване, а когато липсват или е отчуждена се присъжда нейната равностойност.
На следващо място осъденото физическо лице- Н. Ц. има адрес на територията на Р
България, като се установява да има трайна връзка с територията на Р България, където е
изпратен да търпи и наложеното му наказание лишаване от свобода.
Горните две обстоятелства сочат липсата на задължителна пречка за признаване на
4

решението.
Удостоверението съдържа и всички, предвидени в закона и рамковото решение
реквизити, лицето не е санкционирано за същото деяние в друга държава, не е изтекла
погасителна давност за изпълнение на решението, няма имунитет или привилегии,
определящи като недопустимо изпълнението на решението, изпълнението на акта не
противоречи на принципа ne bis ne idem.
Престъплението, във връзка с което е постановен акта на конфискация е извършено на
територията на Р България, като обаче се явява довършено на територията на ФРГ и
съставлява престъпление и според закона на Р България, поради което и това не е основание
за отказ да бъде прието за изпълнение така постановеното решения спрямо Ц.. Изрично е
посочено в удостоверението за налични банкови сметки на лицето в България, както и за
имот негова собственост тук, което е достатъчно, за да се приеме за изпълнение в България
така постановеното решение. Въпрос на самото изпълнение е вече дали по тези банкови
сметки има налични средства и дали цитираният в удостоверението имот е действително
собственост на лицето. Въпроси, които ще трябва да изследва изпълняващият орган (в
случая НАП), а не съдът.
Неоснователни се явяват и възраженията на защитата във връзка с това, че сумата, за
която е осъден Ц. да му бъде отнета, не съставлява пряка и непосредствена облага от
престъпната деятелност, за която той е признат за виновен и осъден, поради това и сме
изправени пред хипотезата на разширени правомощия по законодателството на издаващата
държава, което защитата намира като основание за отказ за приемане на решението на
германския съд.
На първо място и съобразно разпоредбата на чл.53, ал.2, б.Б от НК на Р България,
подлежи на отнемане не само пряката, но и не пряката облага, придобита от
престъплението. На следващо място съобразно параграф 1, т.4 от ДР на ЗПИИРКОРНФС вр.
чл.2, ал.2, т.1 вр. ал.1 от с.з. „облага“ означава всяка икономическа изгода, която е придобита
чрез престъпление, независимо от какво имущество произтича, поради което и никъде не е
поставено изискване на конфискация, отнемане да подлежи само пряката облага от
престъплението, респ. при липсата й да се присъжда равностойността на същата, какъвто е и
настоящият случай. Икономическата изгода може да е под всякаква форма и от всякакво
имущество, видно от цитираната разпоредба. В този смисъл е и чл.2, т.4 от Регламента,
според който „облага“ означава всяка икономическа изгода, придобита пряко или косвено в
резултат на престъпление, състояща се от всякакъв вид имущество, включително
последващо влагане или преобразуване на пряко придобитото, както и всяка оценима полза.
С оглед на това възраженията на защита по този въпрос, съдът намери за неоснователни.
Тези съображения мотивираха настоящия състав да приеме, че в конкретната
хипотеза не е налице основание да откаже признаване на решението. Тъй като то се отнася
до парична сума в друга валута- евро, съдът определи равностойността й в български левове
по курса на БНБ за деня на влизане на решението в сила– 21.12.2022 г., която в случая
възлиза на 191 822,13 /сто деветдесет и една хиляди осемстотин двадесет и два лв. и 13 ст./
лева.
Така мотивиран съдът постанови решението си.

5

Номер на акта:	562
Дата:	2 октомври 2024 г. (в сила от 10 октомври 2024 г.)
Съдия:	Величка Маринкова

Дело:	20241100204192
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	9 юли 2024 г.

Решение по дело №4192/2024 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите