Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 240/30.04.2018
г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария
Ницова
при секретаря Д*** Д*** и с участието на прокурор К***
Ц*** при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия
Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 171 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение от 16.02.2018 г. по АНД № 383 по описа за 2017г. на
Районен съд – Берковица, с което е отменено наказателно
постановление №
17-0243-000624 от 29.05.2017 г., издадено от Началник на РУ Берковица към ОД
МВР Монтана, с което на Х.В.Д. ***, е
наложена административно наказание „глоба” в размер на 3000.00лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.175А, ал.1, пр.
трето от ЗДвП и административно наказание „глоба” в размер на 10.00лева на
основание чл.183, ал.1,т.1, пр. второ от ЗДвП.
Касационният жалбоподател Началника на РУ – Берковица към ОД МВР Монтана, чрез надлежно упълномощения
процесуален представител главен юрисконсулт Катя Д*** ,
поддържа жалбата и
по същество навежда доводи за неправилност на решението на първата инстанция
поради нарушаване на процесуалните правила и противоречие с материалния закон,
като моли за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на издаденото НП.
Ответника по
касационната жалба Х.В.Д. ***, чрез преупълномощения процесуален
представител адвокат Сергей Тихолов в писмено възражение против касационната
жалба и по съществото на делото, оспорва жалбата и моли решението да остане в
сила, поради липса на сочените касационни основания за отмяна на същото.
Окръжна прокуратура –
Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез
представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна, като атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отменил
издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Берковица е
приел от фактическа страна, че на 03.05.2017 година свидетелят М*** Н*** по
време на нощното си дежурство изготвил докладна затова, че по – рано същия ден
около 14.00 часа на кръстовището на ул. „Ш*** ” и „А***.С***” видял административно
наказаното лице да управлява лек автомобил марка „О*** ”, модел „А*** ” с рег.
номер М ***негова собственост, като извършвал неправилна маневра – навлизане в
неговата лента за движение, което го принудило да спре с цел да не предизвика
ПТП, както и извършване на „кръгови движения”. Още същата вечер в 21.50 часа на
административно наказаното лице била връчена призовка да се яви в РУ –
Берковица. На 04.05.2017 година въз основа на докладната записка бил съставен
АУАН, в който била посочена фактическата обстановка, отразена в докладната,
включително и това, че водачът - Х.В.Д. ***
извършва умишлени кръгови движения по целия участък от пътя, принуждавайки
останалите участници в движението да спрат, за да предотвратят ПТП. Съставен
бил АУАН №582 от 04.05.2017год. за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и чл.100,
ал.1, т.1 ЗДвП, като във възражения Д.
написа, че „това са лични взаимоотношения между него и цивилния полицай
подал оплакването”.
На 29.05.2017 година било издадено
атакуваното НП№ 17-0243-000624 от Началник на РУ Берковица към ОД МВР Монтана, с което на Х.В.Д. ***, е наложена административно
наказание „глоба” в размер на 3000.00лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца, на основание чл.175А, ал.1, пр. трето от ЗДвП и
административно наказание „глоба” в размер на 10.00лева на основание чл.183,
ал.1,т.1, пр. второ от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие от събраните
писмени и гласни доказателства въззивния съд е установил, че автомобилът
управляван от административно наказаното лице е поднесъл, а не е използван пътя
за други цели, освен по предназначение за превоз на хора и товари. До този
извод въззивния съд е стигнал кредитирайки показанията на разпитания на
съдебното следствие в качеството на свидетел Н*** Я*** Н*** , пасажер в
автомобила на наказаният, както и отчасти показанията на свидетелят М*** Н*** изготвил
докладната записка, че „лекият автомобил навлязъл в лентата за насрещно
движение”. По отношение на вмененото нарушение по чл. чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП,
съдът е приел, че административно наказаното лице не е било спряно по надлежния
ред, за да се установи факта на неносене на контролния талон при управлението
на автомобила, тъй като е бил призован да се яви в РУ впоследствие. Поради
недоказаност на извършените вменени нарушения въззивния съд е отменил
издаденото НП.
Отговорността на Х.В.Д. *** е ангажирана на основание чл. 175а,
ал.1, предл. трето от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и
глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата отворени за обществено ползване за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. От правна страна обвинението се основава на допуснато нарушение на
законово регламентираната в чл. 104б, т.2
от ЗДвП забрана водачът на МПС да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. От фактическа страна извършването на
вмененото на санкционираното лице нарушение е обосновано с констатацията, че на
04.05.2017 г. около 14,07 часа в гр. Берковица на ул.”Ш*** ” на кръстовище с
ул.”А*** С*** ” с посока на движение от ул.”К*** и М*** ” към ул.”К*** ”, Х.В.Д. ***, управлявайки лек автомобил
марка „О*** ”, модел „А*** ” с рег. номер М 2306 ВМ, извършил умишлени кръгови
движения в целия обхват на пътното платно, принуждавайки останалите участници в
движението да спрат, за да предотвъртят ПТП
Настоящият касационен състав намира за
съответен на доказателствата и закона извода на въззивния съд за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Мотивите на въззивния съд са за недоказаност
на нарушенията предвид факта, че само единия от полицейските служители заявява,
че е навлязъл в лентата за насрещно движение и е извършвал кръгови движения,
както и че реално при установяване на нарушението по чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, наказаният не е бил спиран за проверка, за да се установи, че същият не е
носел контролен талон от свидетелството за управление.
В тежест на наказващия орган е да установи и
докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни
за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства,
които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая приетото от
наказващия орган, че описаното в съставения АУАН и в издаденото въз основа на
него НП поведение сочи на "използване на пътя за други цели, а не по
предназначение" от водача на МПС, е фактически и доказателствено
необосновано. Събраните във въззивното съдебно производство доказателства са
индиция, че в конкретния случай извеждането на автомобила от посоката му на
движение, е в резултат от поднасяне на автомобила. Дори и да се приеме за вярно
твърдението на касатора, че загубването на контрол над превозното средство и
завъртането му се дължи на други причини, най-често несъобразяване от водача на
автомобила със скоростта на движение на съответния пътен участък, то това
поведение релевира друго нарушение на правилата за движение по пътищата, но не
съставлява нарушение на чл. 104б, т.2
от ЗДвП, като основание за налагане на административни санкции по чл. 175а,
ал.1, пр. 3 от ЗДвП.
Състава на административното нарушение по чл. 175А ал.1
предл. трето от ЗДвП не съдържа като елемент създаването на
предпоставка за ПТП с останалите участниците с движението, поради което се
налага извод за противоречие между правно и фактическо обвинение, препятстващо
правото на защита и представялващо достатъчно основание за отмяна на наложените
наказания. Поведението на водача на МПС-то, описано в процесното НП сочи на
друго нарушение по ЗДвП, което не се субсумира под състава на чл. 175А от
същия закон.
Касационното основание по чл. 348,
ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение е посочено
бланкетно – не са релевирани каквито и да е било допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила по см. на чл. 348, ал.3
от НПК. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и
правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съответно
не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на
делото и постановяване на съдебното решение
С оглед на изложените съображения съдът
намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено при спазване на
съдопроизводствените правила и в съответствие със закона, следва да бъде
оставено в сила.
По
изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1
от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение от
16.02.2018 г. по АНД № 383 по описа за 2017г. на Районен съд – Берковица, с
което е отменено наказателно постановление № 17-0243-000624 от
29.05.2017 г., издадено от Началник на РУ Берковица към ОД МВР Монтана, като правилно и законосъобразно.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: