Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети януари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия
Евелина Маринова в. гр. д. № 15412 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 192674 от 14.08.2019 г. по гр.д. №
48375/2016 г. на СРС, ГО, 26 състав е признато за установено по отношение на „Ф.“
ЕАД и Е.К.В., че Б.М.Б., Я.Б.Ч., В.Б.Ч., С.Н.Х., Б.Д.Д.,
В.Д.С. и З.Ц.Б. притежават правото на собственост върху поземлен имот, находящ
се в гр. София, район „Илинден“, кв. „Захарна фабрика“, адрес: ул. „******,
съставляващ имот пл. № 435 от кв. 829 по плана на гр. София, м. „Захарна
фабрика“ с площ от 509 кв.м. при граници: Г.В.П., М.Б., братя Н.и ул. Габрово,
нанесен в кадастралната карта с идентификатор 68134.1201.130 гр. София, общ.
Столична, с площ от 492 кв.м., територия: урбанизирана, начина на трайно
ползване: незастроен имот за жилищни нужди, при граници: 68134.1201.129,
68134.1201.128, 68134.1201.131, 68134.1201.133, 68134.1201.115.
Ответниците са осъдени да заплатят на ищците, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 3 758, 20 лв. разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от ответника Е.К.В.. Счита, че обжалваното решение е неправилно. Излага
съображения, че представените от ищците нотариални актове за установяване
правото им на собственост са ксерокопия на заверени преписи, които не са
изготвени съобразно изискванията на ГПК (отм.), тъй като съгласно чл.487 ГПК
(отм.) при изготвяне на преписа нотариусът следва да отбележи от кого е бил
представен документът, от който е снет преписът, а също така – дали преписът е
снет от оригинал, или от друг препис и дали в тях не е имало зачерквания, прибавки,
поправки и други особености. Твърди, че тези изисквания не са изпълнени, поради
което с представените писмени доказателства ищците не доказват правото си на
собственост. Не се установява да са придобили последния и по давност, тъй като
не са ангажирани доказателства в този смисъл. Счита, че липсата на всички
атрибути при изготвяне на преписа правят последния нищожен. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това
да постанови друго, с което да отхвърли исковете.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищците, които считат решението за правилно и
законосъобразно. Излагат съображения, че възражението на ответника, че по
делото са представени заверени копия на заверени преписи, които не са изготвени
по изискванията на чл.487 ГПК (отм.), е направено едва в устните състезания
пред СРС, въпреки че се касае за писмени доказателства, представени с исковата
молба. В срока за отговор на исковата молба няма становище, а в първото по
делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника е
поискал допълнителен срок, защото писмените доказателства – нотариални актове,
е получил на 25.10.2018 г. и срокът му изтича на 25.11.2018 г. В този срок не е
взето становище по представените с исковата молба нотариални актове. С оглед
изложеното, считат възражението за преклудирано. Излагат съображения, че нито
един от представените преписи на нотариални актове не е направен от представен
на нотариуса оригинал. Всички те са издадени от съответните служби, които
съхраняват актовите книги с оригиналните нотариални актове, което личи от
печатите на Обща архива при СГС, където по това време са се съхранявали
оригиналните нотариални актове, а издаването на преписи преди появата на
ксерокса е ставало на машина, като са се сверявали и заверявали в Обща архива.
На следващо място, твърдят, че с исковата молба не се твърди имотът да е
придобит по давност, за да се ангажират доказателства в тази насока. Молят съда
да потвърди обжалваното решение. Претендират разноски.
Съдът, след
като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа и
правна страна:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо,
поради което съдът следва да пристъпи към обсъждане на доводите относно
правилността на решението.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно
основания чл.124, ал.1 ГПК.
Ищците твърдят, че са съсобственици на поземлен имот,
находящ се в гр. София, район „Илинден“, кв. „Захарна фабрика“, адрес: ул. „******,
съставляващ имот пл. № 435 от кв. 829 по плана на гр. София, м. „Захарна
фабрика“ с площ от 509 кв.м. при граници: Г.В.П., М.Б., братя Н.и ул. Габрово,
нанесен в кадастралната карта с идентификатор 68134.1201.130 с площ от 492
кв.м., територия: урбанизирана, начина на трайно ползване: незастроен имот за
жилищни нужди, при граници: 68134.1201.129, 68134.1201.128, 68134.1201.131,
68134.1201.133, 68134.1201.115. Твърдят, че имота са наследили от М.Х.Б.,
починал на 10.11.1968 г., от когато и понастоящем владеят имота. След смъртта
му са извършвани прехвърляния между наследниците, както следва: Б.М.Б. е дарил
своята 1/3 ид.ч. на племенницата си Н.Р.Ч.. Последната е дарила собствената си ½
ид.ч. на синовете си В. и Я. Ч.. М.Р.Б. е прехвърлил на сина си Б.М.Б.
собствената си 1/6 ид.ч. Твърдят, че притежаваните от тях ид.ч. са, както
следва: Б.М.Б. – 18/108 ид.ч., Я.Б.Ч. – 27/108 ид.ч., В.Б.Ч. – 27/108 ид.ч., С.Н.Х.
– 14/108 ид.ч., Б.Д.Д. –
7/108 ид.ч., В.Д.С. – 7/108 ид.ч.
и З.Ц.Б. – 8/108 ид.ч. При изискване на кадастрална
скица за имота са установили, че имотът е записан като собствен на „Ф.“ ЕАД.
След справка в Агенция по вписванията са установили, че с нотариален акт № 19,
том III, рег. №
6477, нот.дело № 195/2014 г. имотът е продаден на „Ф.“
ЕАД от Е.К.В., който се е легитимирал с нотариален акт № 149, том XXIV, нот.дело № 4705/1976 г.
При справка в архива на Агенция по вписванията са установили, че нотариален акт
с посочения номер и по това нотариално дело е със страни – трети лица и не
касае процесния имот. Установили са, че освен техния имот Е.В. е продал и
съседния имот, за който също е налице висящ процес. Твърдят, че той никога не е
бил собственик на имота и следователно – не е могъл да прехвърли в полза на „Ф.“
ЕАД права, които не притежава. Молят съда да признае за установено по отношение
на Е.В. и „Ф.“ ЕАД, че са собственици на процесния имот. Претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника Е.В. чрез назначения особен представител, с който оспорва
иска. Сочи, че с връчване на преписа от исковата молба не са му били връчени
голяма част от цитираните в същата писмени доказателства, а именно: всички
цитирани нотариални актове, с изключение на нотариален акт № 19, том III, рег. № 6477, нот.дело №
195/2014 г.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника „Ф.“ ЕАД.
Правото на собственост на праводателя
на ищците М.Х.Б. се установява от нотариален акт за продажба № 96, том III, рег. 496, дело № 456/1940 г. от 06.03.1940 г. и
нотариален акт за отчуждаване и регулация № 119, том XVII, дело № 3082/1941 г. от 09.10.1941 г.
Видно от удостоверение за наследници от 04.08.2016 г.,
М.Х.Б. е починал на 10.11.1968 г., като е оставил наследници по закон: Б.М.Б. –
син, Р.М.Б. – син и Н.М.Б. – син, всеки от които е придобил по 1/3 ид.ч. от
имота.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 159,
том LLXXIV, дело № 25079/93 г. от 30.09.1993 г. Б.М.Б. дарява
на племенницата си Н.Р.Ч. собствената си 1/3 ид.ч. от имота.
Р.М.Б. е починал на 31.05.1983 г., като е оставил
наследници по закон: Е.Г.Б. – съпруга, М.Р.Б. – син и Н.Р.Ч. – дъщеря, всеки от
които придобил по 1/3 от неговата 1/3 ид.ч. от имота, т.е. – по 1/9 ид.ч., като
след смъртта на Е.Г.Б. М.Р.Б. и Н.Р.Ч. притежават по 1/6 ид.ч. от имота.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 175,
том XXXIV, дело № 6756/94 г. от 29.03.1994 г. Н.Р.Ч. дарява
на синовете си В.Б.Ч. и Я.Б.Ч. по 1/2 ид.ч. от 1/2 ид.ч.
от имота (формирана като сбор на придобитата от нея по наследяване 1/6 и чрез
дарение – 1/3).
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане № 145, том LVIII, дело № 11568/94 г. от 19.05.1994 г. М.Р.Б.
прехвърля на сина си Б.М.Б. собствената си 1/6 ид.ч. от имота.
Н.М.Б. е починал на 13.02.1986 г., като е оставил
наследници по закон: С.Н.Х. – дъщеря, Е.Н.Д. – дъщеря и Д.Н.Б. – син, всеки от
които е придобил по 1/3 от неговата 1/3 ид.ч. от имота, т.е. – по 1/9 ид.ч.
Е.Н.Д. е починала на 19.02.2001 г., като е оставила
наследници по закон: Б.Д.Д. – дъщеря и В.Д.С. –
дъщеря, всяка от които е придобила по ½ от нейната 1/9, т.е. по 1/18.
Д.Н.Б. е починал на 09.12.2001 г., като е оставил
наследници по закон: З.Ц.Б. – съпруга, С.Н.Х. – сестра и Е.Н.Д. – сестра
(починала на 19.02.2001 г.), с оглед на което З.Ц.Б. е придобила 2/27, С.Н.Х. –
1/54, а наследниците на Е.Н.Д. – Б.Д.Д. и В.Д.С. – по
1/108.
Следователно, установява се съсобствеността на ищците
по отношение на процесния имот при посочените с исковата молба квоти, по
отношение на които не са заявени оплаквания пред настоящата инстанция.
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 149, том XXIV, нот.дело № 4705/1976 г. от 10.11.1976 г., по силата на
който М.Х.Б. продава на Е.К.В. процесния имот.
С нотариален акт № 19, том III, рег. № 6477, нот. дело №
195/2014 г. от 19.12.2014 г. Е.К.В. продава на „Ф.“ ЕАД процесния
имот.
Видно от писмо от Агенция по вписванията изх. №
7438/21.12.2018 г., при извършена справка по наличната документация не е
установен нотариален акт за покупко-продажба с посочени данни - № 149, том XXIV, нот. дело № 4705/1976 г.
От заключението на СТЕ, изготвена от вещото лице инж. Г.,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява пълна
идентичност между съсобствения на ищците имот с този, прехвърлен от ответника Е.В.
в полза на другия ответник „Ф.“ ЕАД.
Оплакванията пред настоящата инстанция се
съсредоточават до това, че нотариалните актове, с които ищците се легитимират
като съсобственици на процесния имот, представляват копия на преписи, които не
отговарят на изискванията на чл.487 ГПК (отм.). В тази връзка следва да се има
предвид следното:
Исковата молба е връчена на ответника В. чрез особения
представител на 13.03.2018 г.
В срока по чл.131 ГПК – на 12.04.2018 г. е постъпил
отговор на исковата молба, в който сочи, че не са му били връчени голяма част
от цитираните в същата писмени доказателства, а именно: всички цитирани
нотариални актове, с изключение на нотариален акт № 19, том III, рег. № 6477, нот.дело №
195/2014 г.
С определение на съда от 24.08.2018 г. делото е
насрочено за 19.11.2018 г.
С молба от 03.10.2018 г. ищците чрез процесуалния си
представител са отправили искане да бъде разпоредено връчване на ответника на
онези писмени доказателства, приложени към исковата молба, които твърди да не
са му били връчени.
С разпореждане от 09.10.2018 г. съдът е указал на
ищците да представят копия от представените с исковата молба приложения за
връчване на ответника.
С молба от 23.10.2018 г. такива са представени, като
препис от молбата от 23.10.2018 г., ведно с копия от приложените към ИМ писмени
доказателства са връчени на ответника чрез назначения особен представител на
30.10.2018 г., видно от оформения отрязък от съобщението за връчването им,
приложен по делото.
В първото по делото открито съдебно заседание пред СРС
на 19.11.2018 г. назначеният особен представител не е оспорил представените
писмени доказателства. Не е направил искане по чл.183 ГПК същите да бъдат
представени в оригинал или официално заверен препис. Едва в хода на устните
състезания в проведеното на 25.02.2019 г. открито съдебно заседание пред СРС е
заявил, че е установил по отношение на нотариалния акт от 1940 г., че същият е
препис, както и всички последващи актове; че нито един от тях не е ясно кога е
направен и не отговаря на изискванията на чл.487 ГПК (отм.), както и на чл.160
от Правилника за организацията и работата на районните, окръжните и военните
съдилища от 77 г.; че върху преписа следва да е отбелязано от кого е снет, дали
е снет от оригинал или от друг препис, на коя дата, от кого е представен, има
ли добавки, зачерквания, следва да бъде номериран, прошнурован и с отбелязване
на страниците; че всеки един от преписите носи единствено печат на СРС с гриф
„Вярно с оригинал“. Тези оспорвания се явяват преклудирани като несвоевременно
заявени, с оглед на което, като не ги е обсъдил, първоинстанционният съд не е
допуснал процесуално нарушение, като същите не подлежат на обсъждане и от
настоящата инстанция.
Единствено за пълнота следва да се посочи, че нотариален
акт за продажба № 96, том III, рег. 496,
дело № 456/1940 г. от 06.03.1940 г. е представен в заверено от страната копие
на препис от акта, а пред въззивната инстанция е прието и заверено от страната
копие на самия акт, с оглед на което въпросът относно реквизитите на преписа не
са от естество да променят изводите на съда относно правото на собственост на
праводателя на ищците. Нотариален акт за отчуждаване и регулация № 119, том XVII, дело № 3082/1941 г. от 09.10.1941 г. е представен в
заверено от страната копие на препис от акта, който обаче касае 103 кв.м. от
имота, придобит с нотариалния акт от 1940 г., за които не са били уредени
сметките по регулация, като въпросът относно реквизитите на преписа не са от
естество да променят изводите на съда относно правото му на собственост.
Останалите три нотариални акта, с които се прехвърлят идеални части от имота
между наследниците, са представени в заверени от страната копия на нотариалните
актове, а не на техни преписи, с оглед на което доводите за реквизити на
преписите се явяват неотносими към тях.
Доводи във връзка с изводите на първата инстанция, че
ответникът не е придобил собствеността на имота, тъй като се легитимира с
нотариален акт от 1976 г., към който момент посоченият в нотариалния акт продавач
е бил починал, не са заявени пред настоящата инстанция, поради което са извън
предмета на въззивна проверка.
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се
потвърди.
По
разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, право
на разноски имат ответниците по жалбата-ищците, на които следва да се присъди,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 850 лв. разноски за заплатен депозит за
особен представител и сумата от 1200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
192674 от 14.08.2019 г. по гр.д. № 48375/2016 г. на СРС, ГО, 26 състав.
ОСЪЖДА Е.К.В., ЕГН
*********** да заплати на Б.М.Б., ЕГН **********, Я.Б.Ч., ЕГН **********, В.Б.Ч.,
ЕГН **********, С.Н.Х., ЕГН **********, Б.Д.Д., ЕГН **********,
В.Д.С., ЕГН ********** и З.Ц.Б., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 2 050 лв. разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.