Решение по дело №2618/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2006
Дата: 9 март 2016 г. (в сила от 27 юни 2017 г.)
Съдия: Маргарита Апостолова Георгиева
Дело: 20141100102618
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.......

 

гр.София, 09,03,2016год.

 

Софийски градски Съд, Гражданско  отделение, І 14състав  в открито заседание на двадесет и пети януари  през  две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                        СЪДИЯ:    МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА                                                             

 

            При секретаря С.А. като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №2618 по описа за 2014год, за да се произнесе взе предвид следното:

             Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.

 Образувано е по предявен от Й.А.К. срещу П. на Р.Б. иск с пр.кв.чл.2, ал.1, т.2, пр.1 от ЗОДОВ/ред.ДВ, бр.17/2009/ за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 500000лв.-обезщетение за претърпени неимуществени  вреди, изразяващи се в негативно въздействие върху психиката стрес, притеснение, уронване на доброто име в обществото, влошаване на здравословното състояние, притеснения от невъзможността да полага труд, както и иск с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 190570лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01,10,2010год. до 24,02,2014год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането. /съдът съобрази уточнението заявено в съд.заседание проведено на 20,10,2014год. относно периода на претенцията за забава и сл.дело, което макар и да се сочи с №199/2002 е видно, че касае №172/2002год. на НСлС/.

Излагат се доводи срещу ищеца да е инициирано наказателно производство по досъдебно производство №172/2002год. на НСлС същия е привлечен като обвиняем за общо три деяния- за извършено престъпление по чл.333, вр.чл.330, ал.2, т.4, пр.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, за престъпление по чл.333, вр.чл.330, ал.2, т.4, вр.чл.20, ал.2 от НК и чл.116, ал.1, т.6, пр.1,2,3 и 4, т.7, т.9, т.10, пр.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.  На 02,07,2004год. по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, изпълнението на която е продължило до 16,10,2007год., когато по НОХД №2602/2004год. по описа на СГС, НК, 11 състав е изменена в мярка за неотклонение „подписка“. По повдигнатото обвинение е инициирано НОХД №2602/2005год. по описа на СГС, 11 състав, по което е постановена оправдателна присъда на 16,10,2007год., влязла в сила на 01,03,2010год. и потвърдена с решение на ВКС №488/01,03,2010год. Поддържа в периода на воденето срещу него наказателно производство да е претърпял сочените в исковата молба неимуществени вреди.

 Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

            Ответникът-П. на Р.Б. в указания законоустановен срок за отговор по чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Поддържа, че не са доказани твърдените неимуществени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението по НОХД №2602/2005год., СГС, 11 състав. При условията на евентуалност поддържа, че претендирания размер на обезщетение е изключително завишен и не отговаря на изложените фактически твърдения и обичайната съдебна практика при подобни казуси. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по претенцията за обезщетение за забава. Излага да е налице хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ, без да сочи конкретни доводи.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът  приема за установено от фактическа страна следното:

            С определение на СГС, НК, дело №133/2004год. по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по сл.д.№172/2002год. по описа на НСлС. С обвинителен акт  изготвен на  10,06,2005год. е инициирано съдебно производство на 15,06,2005год. срещу Й.А.К. за извършване на престъпление по чл.333, вр.чл.330, ал.2, т.4, пр.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, за престъпление по чл.333, вр.чл.330, ал.2, т.4, вр.чл.20, ал.2 от НК и чл.116, ал.1, т.6, пр.1,2,3 и 4, т.7, т.9, т.10, пр.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, по което е образувано НОХД №2602/2005год., СГС, 11 състав.

Постановена е присъда №44/16,10,2007год., с която Й.К. е оправдан по   повдигнатите обвинения за всички престъпления. Същата е потвърдена с решение №195/13,07,2009год. на САС постановено по ВНОХД №193/2009год., 4 състав и  Решение на ВКС №488/01,03,2010год., постановено по дело №552/2009год.

            От справка рег.№61633/20,04,2014год. на НслС се установява, че ищеца е задържан по ДП №172/2002год. на 01,07,2004год., освободен на 14,10,2004год.  и приведен в затвора в София;     

Видно от справка рег. №И-7818/23,06,2014год. на МП, ГД“ИН“  Й.А.К. *** на 14,10,2004год. като обвиняем по СД №172/2002год. НСлС и е освободен на 17,10,2007год. с изменена мярка „подписка“.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Х. се установява, че по време на престоя на ищеца в ареста и СЦЗ условията са били „ужасяващи“. Бил притеснен, че не може да присъства на погребението на майки си, която по това време починала. Бил изключително тормозен. Намирал се в условия, в които били поставени осъдени на лишаване от свобода с доживотни присъди. Докато бил в ареста започнал да се оплаква от здравословни проблеми. След постановяване на оправдателната присъда търсил работа, но без успех, тъй като в К. където живеел всички го познавали, съответно знаели за воденото наказателно производство. Съдът не кредитира показанията на свидетеля относно състоянието на съпругата и детето на ищеца, доколкото същите са неотносими към  предмета на делото.  

От показанията на св.Ж.К.-бивша съпруга на ищеца се установява, че по време на задържането на ищеца последния е видял сина си само 4-5 пъти. Престоят  на ищеца в затвора довел до отчуждаване в отношенията помежду им, което довело и до развод. В останалата част съдът намира показанията да не касаят релевантни факти.

От свидетеля Р. се установява, че К. физически бил зле, имал проблеми с гръбнака, за което му поставяли инжекции, притеснявал се  постоянно за делото, че може да бъде осъден.

По делото е изслушано заключение по комплексна съдебно- медицинска експертиза, заключението на която като обективно и компетентно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, от което се установява, че първите медицински данни за някакви неблагополучия в шийната област на лицето са от 09.03.2007 година или малко повече от 4 години от задържането му. В ЯМР от 09.03.2007 год. се описва начално състояние на дегенеративни промени в шийната област с изострен болеви синдром /изглаждане на физиологичната лордоза/ Описаните изменения - ръбцова остеофитоза от апофизите на телата, ставните фасетки и процеси унцинози на С5, С6 и С7, несъпътствани от значима хипертрофия на жълтите връзки или осификации в задния надлъжен лигамент на обхванатите от изследването тела говорят за бавно развитие на процеса, изключвайки травма. Описаният десностранен парамедиален дисков пролапс на краниалното от тези нива, без фрагментация на ядрото или или осификация на екстраануларния му компонент говори на давност на процеса не повече от 1-2 месеца, след който период вече би трябвало да се вижда осификация. Наблюдаван е и редуциран кръвоток в едната вертебрална артерия дължащ се на вариетет в развитието. Описаното състояние е хронично дегенеративно и по принцип заболяването има прогресиращ пристъпен ход. Описаните остеофити /шипове/ с времето нарастват и благодарение и на недостатъчното оросяване от едната страна могат да доведат и до хронично страдание на оросяваните от тях тъкани. Наличието на цервикобрахиален плексит може да бъде следствие от всички описани промени в анатомичните нива, но също така и следствие на силна простуда и/или надухване. В материалите по делото няма данни какво е било здравословното състояние на освидетелствания в момента на задържането му под стража. Освителствания има вариетет на разположението и преминаването на дясната вертебрална артерия, което е вродено. Около 4 години след задържането му е установена начална форма на дегенеративна болест /ошипяване/ в шийния отдел на гръбначния стълб с начална дискова херния /протрузия на диск/на три нива, която постепенно е преминала в истинска дискова херния /излизане на дисково съдържимо извън фиброзния пръстен/ на едно от нивата. Нервната система на ищеца се характеризира с наличие на отпадна неврологична симптоматика (сетивни, рефлекторни и двигателни нарушения), приблизително еднаква с тази описана при престоя на ищеца в периода 29.1.2007г - 8.2.2007г. Към датата на изготвяне на заключението освидетелстваният има нужда от оперативно лечение на дисковата херния в планов порядък, което търпи отлагане във времето.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предпоставките включени във фактическия състав на правната норма по чл.2, ал.1 т.2, пр.1 от ЗОДОВ/сега чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ/ обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни факти- повдигнато обвинение срещу ищеца в извършване на престъпление, влязла в сила оправдателна присъда, характера на претърпените неимуществени вреди, както и причинна връзка между вредите и деянието извършено от  правозащитните органи. Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.

Установи се по делото, че е налице влязла в сила на 01,03,2010год. оправдателна присъда постановена  по НОХД №2602/2005год., СГС, 11 състав.

От събраните по делото доказателства се установи и че ищеца е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение, липса на социални контакти, чувство на несигурност дали няма да бъде осъден. Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка между причинените неимуществени вреди и повдигнатото срещу ищеца обвинение. 

Предвид изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за основателност на предявеният иск, то същият следва да бъде уважен.

Обезщетението за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа обстановка, поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство, всяка от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране на доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото обезщетение по справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение за сума в размер на 500000лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.

Съгласно т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди-това са възрастта на лицето, продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил обвинен.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г по гр.дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот. Според т.13 на ТР №З от 22.04.2005 по тълк. дело N'23/2004 г., ОСГК на ВКС в тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража. Тази вреда е в причинна връзка с действията на П. на РБ, защото без повдигане на неоснователно обвинение не би се стигнало до постановяване на мярката. Това разрешение следва и от приетото в ТР № 5/15.06.2015 по т.д № 5/2013 ОСГК, предвид изключването на съда от кръга ответници по ЗОДОВ за случаите, при които включително по съдебен ред е било постановено или потвърдено задържане на обвиняемия под стража, като мярка за неотклонение
.

Размерът, в който следва да бъде уважен искът при съобразяване от страна на съда на обстоятелствата свързани с възрастта на ищеца, тежестта на престъплението, за което е привлечен като обвиняем, а именно тежко престъпление по смисъл  на чл.97, т.7 от НК,  продължителността на наказателното производство от около 8 години, от които  2002-2005год.-досъдебно производство и 2005-2010год.-съдебно производство,  взетата  мярка за неотклонение "задържане под стража", за период от 02,07,2004год. реално до 17,10,2007год. -3год., 3м. и 15дни, наложената впоследствие мярка за неотклонение „подписка“, интензитета на претърпените душевни терзания от воденото наказателно производство доказани в процеса, включително фактът, че в периода от 14,10,2004год. до 17,10,2007год. ищецът е търпял мярката за неотклонение „задържане под стража“ в затвора, където несъмнено условията са тежки и наред с лица, лишени от свобода с влезли в сила осъдителни присъди, без самия той да е признат за виновен в извършено престъпление, фактът, че отношенията му със съпругата му са се влошили именно вследствие задържането на ищеца и отчуждаването помежду им, настоящия състав  намира, че следва да обезщети в справедлив размер от 25000,00лв. Съдът съобрази и публичността на процеса видно от приложените публикации в медиите, която безспорно влияе негативно на общественото мнение.

При определяне на размера на обезщетението, съдът взе предвид  като фактори обуславящи по-нисък размер на обезщетение обстоятелството, че наказателното производство е приключило на етап съдебно производство в разумен срок. Установеното по делото влошаване на здравословното състояние на ищеца-астма и дискова херния, съдът намира да не е пряко обусловено от  престоя на К. в местата за лишаване от свобода с оглед заключението на СМЕ, от което се установи, че влошеното здравословно състояние е дегенеративно с прогресиращ ход, но не пряко обусловено от престой в местата за лишаване от свобода, още повече че липсва медицинска документация за здравословното състояние при задържането му.

Недоказано по делото е твърдението за търпени вреди от фактът, че ищецът не е могъл да полага труд след излизането му от затвора. В този смисъл свидетелските показания не сочат на пряка връзка между воденото НП и невъзможността на ищеца да намери работа.  

Съобразно изложеното исковата претенция за разликата до 500000лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Върху присъдената главница се дължи законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.

По претенцията с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно т.4 от ТР №3/2005год. при незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началния момент на погасителната давност възниква от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, т.е. в случая от 01,03,2010год. С оглед релевираното възражение за изтекла давност от страна на П. по отношение претенцията за лихва съдът съобрази приложимия тригодишен срок съобразно чл.111, б.“в“ от ЗЗД, поради което намира, че непогасено по давност е вземането за лихви за забава за периода от 24,02,2011год. до 24,02,2014год. Размерът на обезщетението определен от съда по реда на чл.162 от ГПК върху дължимата главница е 7708,73лв., в който размер следва да бъде уважен предявения иск и отхвърлен за разликата като неоснователен.

На осн.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10,00лв.

На осн.чл.10, ал.3, изр.последно от ЗОДОВ на ищеца се следва и адв.хонорар съобразно уважената част от иска. В настоящия случай се претендира адв.хонорар по реда на чл.38 от ЗАдв. Същия не следва да се присъжда, тъй като по делото липсва приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно как е договорен адв.хонорар.

 

Мотивиран от изложеното Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

            ОСЪЖДА П. на Р.Б., с адрес гр.****, да заплати на Й.А.К., с ЕГН **********, със съд. адрес ***. Н.****** на осн.чл.2, ал.1, т.2, пр.1 от ЗОДОВ/сег.чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ/ сума в размер на 25000.00лв./двадесет и пет хиляди лева/, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от -24,02,2014год. до изплащане на вземането като  ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 25000.00лв. до пълния предявен размер от 500000.00лв. като неоснователен.

            ОСЪЖДА П. на Р.Б., с адрес гр.****, да заплати на Й.А.К., с ЕГН **********, със съд. адрес ***. Н.****** на осн.чл.86, ал.1  от ЗЗД сума в размер на 7708,73лв./седем хиляди седемстотин и осем лева и 0,73ст./, обезщетение за забава, за периода от 24,02,2011год. до 24,02,2014год. като  ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 7708,73лв. до пълния предявен размер от 190570.00лв. като неоснователен, а за периода от 01,10,2010год. до 23,02,2011год.  и поради изтекла давност.

            ОСЪЖДА  П. на Р.Б. да заплати на Й.А.К., с ЕГН **********, със съд. адрес ***. Н.****** на осн.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, сума в размер на 10,00лв.-/десет лева / разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                         

                                                                        СЪДИЯ: