Р Е
Ш Е Н И Е № 20
гр. Пловдив, 04.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на шести декември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 11884 по
описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл.109 ЗС от К.А.А. и Х.О.И. против С.А.К., Н.Л.П. и Е.Л.П.
– К., за осъждане на ответниците да премахнат изградените в имота две метални
гаражни клетки, стопанска постройка с площ от около 12 кв.м., дворна чешма, 4
броя кивита с метална конструкция с бетонови колове, натрупани дървета и вещи в
дворното място, както и да премахнат съхранявани от ответниците вещи,
складирани в общите части на жилищната сграда, находяща се в гр. **********.
Ищците твърдят в исковата молба,
че са собственици в режим на СИО на 1/3 идеална част от поземлен имот с
идентификатор № ********** по КК и КР на гр. Пловдив, находящ се в гр. **********,
с номер от предходен план: ***, включен в УПИ **********, ведно с третия жилищен етаж от построената в имота
жилищна сграда. Посочват, че ответникът С.К. бил собственик на първия жилищен
етаж от сградата в имота, а ответницата Н.П. – на втория жилищен етаж, както и
на съответни идеални части от дворното място. Поддържат, че ответниците
извършвали неправомерни действия в имота, които им пречели да упражняват в
пълен обем правото си на собственост и които се изразявали в следното:
изградена от С.К. в югозападната част на дворното място метална гаражна клетка
с размери 2,80/5,00 метра; изградена от Н.П. в югозападната част на дворното
място метална гаражна клетка с размери 2,80/5,00 метра; изградена от двамата
ответници стопанска постройка с площ от 12 кв.м. в югоизточната част на
дворното място, представляваща две стопански постройки, обединени в една;
насаждения от 4 броя кивита с метална конструкция и бетонови колове, с площ от
около 12 кв.м.; изградена дворна чешма. Твърдят, че цялата свободна площ от
дворното място била заета от вещи на ответниците, в това число дървета,
винкели, стари неупотребявани мебели и др. Намират, че с описаните действия
ответниците пречели на ищците да упражняват в пълен обем правото си на
собственост и да ползват пълноценно имота си. Посочват, че ответниците
използвали общите части на жилищната сграда като склад – намиращите се в
коридора на партера до входната врата две големи дървени стълби, стара пералня
и различни натрупани вещи, включително каси с празни бутилки. Вследствие на
описаните натрупани вещи, не можели да преминават свободно през общите части на
сградата. Молят за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника Н.Л.П., чрез адв. Г.Н., със становище за
неоснователност на предявените искове. Твърдят, че изградената още преди ищците
да придобият собствеността в дворното място второстепенна постройка, както и поставените
гаражни клетки били в режим на търпимост. За същите били издадени заповеди за
премахването им, които били обжалвани от ответниците. Поддържа, че фактът на
незаконното строителство не бил достатъчен за уважаването на предявените искове
по чл.109 ЗС, като ищецът следвало да установи конкретното ограничаване на
правото му на собственост. Посочва, че процесната постройка и двата метални
гаража били от много години в дворното място и не пречели на ищците. Оспорва
насаждението от киви да ограничава правото на собственост на ищците, като
посочва, че кивито било засадено през 2005 г. и до момента не е пречело.
Намира, че и дворната чешма не пречела на ищците. Моли за отхвърляне на
исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът С.А.К., чрез
назначения особен представител адв. С.В., е депозирал писмен отговор със
становище за неоснователност на предявените искове. Заявява, че ответникът не е
извършвал неоснователни действия в съсобствения недвижим имот, с които да
нарушава, ограничава или пречи на ищците да упражняват правото си на
собственост и да ползват имота по предназначение. Оспорва твърденията, че
изградените постройки възпрепятствали ползването от ищците на останалата
свободна част от двора, включително свободния достъп за оперативно управление и
използване на съсобствеността. Посочва, че описаните постройки и насаждения
съществували преди 2007 г., т.е. преди ищците са придобият идеалната част от
поземления имот, като при закупуването им те били запознати и се съгласявали с
установеното фактическо положение. Моли за отхвърляне на исковете.
По делото е представен и писмен отговор от ответника К.,
чрез адв. Н., с който се оспорват предявените искове. Освен това, ответникът с
писмена молба заявява, че поддържа изложените доводи от назначения му особен
представител адв. В., поради което и те следва да се вземат от съда.
Допълнително твърди и следното: Процесните гаражни клетки и второстепенна
постройка били построени преди около 35 г. и били в режим на търпимост. За
постройките ищците сезирали Община Пловдив, като били издадени заповеди за
премахването им, които били обжалвани от ответниците пред Административен съд
Пловдив. Ответникът твърди, че фактът на незаконно строителство не бил
достатъчен, за да обоснове основателност предявените искове, а следвало ищецът
да установи конкретно ограничаване на правото на собственост. Оспорва
процесните постройки, както и насажденията от киви, да пречат на ищците да
упражняват правото си на собственост върху имота. По отношение на чешмата в
двора, посочва, че последната представлява приращение
и е обща за всички съсобственици на земята, поради което и било логично
водомерът за нея да отчита общо за всички. Оспорва твърденията за наличие на
дървета по двора и стари вещи, както и бутилки под общото стълбище. Моли за
отхвърляне на исковите претенции.
По
делото е постъпил отговор и от назначения особен представител на ответницата Е.П.
– адв. А.К.. Излагат се твърдения за недопустимост на производството по
отношение на ответницата, доколкото последната не прибивавала
в имота и не извършвала действията, описани в исковата молба, които се твърди
да пречат на ищците да упражняват правото си на собственост. Счита, че не е
задължителен необходим другар в процеса. Затова моли за прекратяване на
производството по отношение на нея. Евентуално, в случай, че съдът приеме, че е
надлежен ответник, моли за уважаване на исковите претенции.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От нотариален акт за учредяване
на право на ползване и продажба на недвижим имот № **********г., вписан в СВ
Пловдив под акт № *********г., се установява, че Д. А.П. и К. А. Б. продават на
Х.О.И. и К.А.А. общо 180/360 идеални части от
поземлен имот с площ от 360 кв.м., находящ се в гр. **********, представляващ
ПИ № ***, включен в УПИ ***, *** от кв. ***, както
и третия жилищен етаж от построената в имота жилищна сграда с площ от 120 кв.м.
С нотариален акт за поправка на нотариален акт № *********г., вписан в СВ
Пловдив под акт № ********* от 22.05.2008 г. е извършена корекция на идеалните
части от собствеността на дворното място, като вместо 180/360, те са коригирани
на общо 18/104 идеални части.
С нотариален акт за продажба на
недвижим имот № ********* г., вписан в СВ Пловдив под акт № *********от
22.05.2008 г. Д. А.П. продава на Х.О.И. и К.А.А.
3/104 идеални части от УПИ ********** по плана на гр.
Пловдив, с площ от 680 кв.м., ведно с находящите се в изградената в имота
жилищна сграда избено помещение в средата на избата, с южно изложение, с площ
от 15,80 кв.м., и избено помещение, находящо се в югозападната част от
жилищната сграда с площ от 9,50 кв.м.
От нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давност № ********* от 26.08.2008 г., вписан в
СВ Пловдив под акт № ********* г. се установява, че К.А.А.
и Х.О.И. са признати за собственици на следния недвижим имот, придобит по
давност, текла в тяхна полза и в полза на праводателите
им, а именно: 1/3 идеална част от поземлен имот с площ от 360 кв.м.,
представляващ ПИ № ***, включен в УПИ ***, ***
от кв. ****, по регулационния план на гр. П., ******, с административен адрес: *******.
От нотариален акт за замяна на
недвижим имот № ******* се установява, че Я. К. К.прехвърля на С.А.К. следния
недвижим имот, а именно: 1/3 идеална част от дворно място, находящо се в гр. **********
с площ от 360 кв.м., представляващо парцел **, пл. № *** от кв. ****, ведно с
целия първи жилищен етаж от построената в имота жилищна сграда, както и ведно с
1/3 идеална част от една тухлена с бетонен покрив барака с площ от 12 кв.м.
От нотариален акт за продажба на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № **** от 23.06.1992 г. се
установява, че Л. Н. П. продава на дъщеря си Н.Л.П. 4/5 идеални части от
апартамент, находящ се на втория жилищен етаж от жилищната сграда, построена в
поземления имот с пл. № ***, включен в УПИ **********,
ведно с 3/26 идеални части от дворното място.
Видно от заповед № ****г. на ****
на Район Централен – Община Пловдив, е наредено премахването на незаконен
строеж „Метална гаражна клетка”, намираща се в югозападната част на ПИ № ***,
включен в УПИ **-***, ***, кв. ***-стар, с административен адрес: гр. **********,
изграден от Н.Л.П..
Видно от заповед № ****** от
05.06.2017 г. на ***** на Район Централен – Община Пловдив, е наредено
премахването на незаконен строеж „Метална гаражна клетка”, намираща се в
югозападната част на ПИ № ***, включен в УПИ **-***, ***, кв. ***-стар, с
административен адрес: гр. **********, изграден от С.А.К..
Видно от писмо изх. № *********
на Община Пловдив – район Централен, заповед № ********* г. на ***** на Район
Централен – Община Пловдив е влязла в законна сила и подлежи на изпълнение.
От заповед № ******** г. на ****на Район Централен – Община Пловдив, се установява, че е
наредено премахването на „стопанска постройка” с приблизителна площ от 12
кв.м., намираща се в югоизточната част на ПИ № ***, включен в УПИ **-***, ***,
кв. ***-стар, с административен адрес: гр. **********, като заповедта е
адресирана до Н.Л.П.. Заповед № ***** г. на **** на Район Централен – Община
Пловдив има същия предмет като предходно описаната, но има за адресат С.А.К..
С решение № 12145 от 10.10.2018
г., постановено по адм. дело № 2885 по описа за 2018 г. на Върховния
административен съд, II о., е отменена Заповед
№ ******г., издадена от ****на Район Централен, Община Пловдив.
С решение № 7592/07.06.2018 г.,
постановено по адм. дело № *** по описа за 2018 г. на ВАС, II о., е потвърдено решение № 2257/18.12.2017 г.,
постановено по адм. дело № 1815 по описа за 2017 г. на Административен съд
Пловдив, за отмяна като незаконосъобразна на заповед № ****** г. на ****на Район Централен – Община Пловдив.
Видно от писмо изх. №**********
г. от Пловдивски общински инспекторат при извършена проверка в имота на адрес:
гр. **********, се констатира в двора струпани около 3 куб.м. дърва за огрев, а
при проверка в общите части на жилищната сграда – наличие на стар бойлер и една
пералня.
Видно от удостоверение изх. №
94012-17519 от 24.08.2016 г. Район Централен – Община Пловдив удостоверява, че
сграда с идентификатор № **********.2, находяща се в ПИ с идентификатор № **********
с адрес; гр. ********** е премахната.
От удостоверение изх. №94-М-5611 от 10.11.2017 г., издадено от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, се установява, че Н.Л.П. има
съществуваща партида с аб. № ******, включваща
водомери с № ******за етажа и № ******за дворната чешма в имота.
Със
заповеди № ****** от 21.12.2017 г. и № ******** от 27.11.2017 г. е забранено
ползването на строеж „Вътрешно преустройство на избени помещения в жилище”,
собственост съответно на Е.Л.П. и Н.Л.П., както и на Х.О.И. и К.А.А., намиращи се в партерния етаж на триетажната жилищна
сграда в ПИ № ***, включен в УПИ II-***, ***,
кв.***-стар, по плана на ****** с административен адрес: гр. **********.
От
заключението на приетата по делото СТЕ на вещото лице В.К., което се кредитира
от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се
установява, че общата площ на ПИ с идентификатор № ********** е 363 кв.м., като
площта на построената в имота жилищна сграда е 122 кв.м. Застроената площ на
металните гаражни клетки е 28 кв.м., а застроената площ на стопанските
постройки е 13 кв.м. Площта на металната конструкция на бетонови колове е 40
кв.м., като от запад тя е на бетонови колове с височина 2,40 м., а в източния
край е закрепена (вдълбана) на западния зид на жилищната сграда. Насаждението
от киви, обозначено с № 4 на скица № 1 (л.171 от делото) е на разстояние 1,10
м. от зида на сградата. Площта за преминаване до жилищната сграда и до ПИ № ***
е 57 кв.м. Вещото лица дава заключение, че свободно място за паркиране на МПС е
възможно, ако бъде свободно мястото от южната част на металния гараж, изграден
от ответника К.. При извършването на огледа на имота на 05.11.2018 г.
намиращата се в югозападния край на дворното място голяма лодка била изместена
на отсрещния тротоар.
По
делото са ангажирани и гласни доказателствени средства. На ищците е разпитана
свидетелката В. А. Г. – сестра на ищцата К.А.. Свидетелката Г. дава сведения за
състоянието на процесния имот, като посочва, че при влизане в дворното място в
него се намират два метални гаража, като разстоянието от гаражите до жилищната
сграда е 60 см. Непосредствено след входната врата надясно има засадени 4 броя
кивита, които са поставени на метални колове и асмалък.
След двата метални гаража има място, където преди е бил гаражът, ползван от
ищците, който към настоящия момент не съществува. На това място към момента на
разпита (откритото съдебно заседание от 16.10.2018 г.) имало лодка, а преди
това – бус на ответника К.. В дворното място били
разположени и бараки, които били навътре в двора. Към момента на разпита никой
не ползвал празното пространство в дворното място, на което имало разхвърлени
боклуци. Свидетелката пояснява, че ищците нямали възможност да паркират колата
си в двора, защото нямало място за това. Изяснява, че на общите части в
жилищната сграда имало стара неработеща пералня, която стояла там около 10
години, дървена стълба, тръби за печка (кюнци), стар бойлер. Било трудно
преминаването по стълбите, в случай, че се носело нещо по-обемно.
На ищците е допуснат още един свидетел в
хипотезата на чл.147 ГПК, предвид твърдения за наличие на нови обстоятелства –
промяна на положението в дворното място, след извършване на огледа от вещото
лице. Свидетелката С. П. С. изяснява, че в началото на месец ноември 2018 г.,
на дата 09.11.2018 г. ответниците разчистили дворното място, като премахнали
лодката, изчистили дървата, листата и тревата, а на 12.11.2018 г. на мястото на
лодката била опъната мрежа. Била махната и една пералня, която била поставена
под прозореца на избеното помещение, ползвано от ищците. Към момента на разпита
– 06.12.2018 г., в двора имало само двата метални гаража, а зад гаражите един
куп дърва, като на мястото на лодката била поставена мрежа.
На
ответниците е разпитан свидетелят К. И. К.. Свидетелят потвърждава, че
металните гаражи от дворното място на адрес ******* били поставени от
ответниците С.К. и Н.П.. Пояснява, че покрай южната част на сградата има обща
част за преминаване, която е с плочки и свободно се преминавало през нея. В
дворното място има чешма, която се ползва общо от съсобствениците. Пояснява, че
ответниците съхраняват дървата си в двете бараки, във вътрешната част на
дворното място. Изяснява, че от мястото на съборения гараж може да се влезе в
дворното място с лек автомобил и то да се ползва за паркиране, тъй като било с
ширина 3 метра. Разстоянието между сградата и кивито е 2 метра най-малко, от оградната мрежа до вратата на жилищната сграда.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
По допустимостта на исковете
и процесуалната легитимация на ответниците:
Преди разглеждане по същество на
заявените искови претенции, съдът намира за необходимо да отговори на релевираните в писмените отговори възражения за
недопустимост на процеса по отношение на ответницата Е.П..
По предявен иск с правна квалификация
чл.109 ЗС, който има за предмет премахването на извършено строителство в
недвижим имот, който е съсобствен между няколко лица,
неминуемо уважаването му би засегнало правната сфера на всички лица, които
притежават вещни права върху съответния недвижим имот. Затова и надлежни
ответници – задължителни необходими
другари, в производството по предявен негаторен
иск, с който се претендира премахване на трайно прикрепени към земята растения,
сгради и други постройки или изобщо всичко, което по естествен начин или от
действието на човека е трайно прикрепено към земята или постройката (чл.110,
ал.1 ЗС), са всички лица, които притежават вещни права върху земята –
собственикът и носителите на ограничени вещни права. В този смисъл – решение №
14/22.02.2016 г., постановено по гр.д. № 4205 по описа за 2015 г. на ВКС, II
г.о. Поради тази причина, като ответник по делото е конституирана Е.П., която
притежава идеална част от правото на собственост по отношение на дворното
място. По отношение на принадлежността на правото на собственост на
конституираната ответница страните не спорят, в какъвто смисъл са и техните
изявления при проведеното открито съдебно заседание от 09.02.2018 г. Съдът има служебното задължение да следи за
надлежното конституиране на всички задължителни необходими другари в процеса,
поради което и са дадени указания на ищците да насочат иска си срещу посоченото
лице. В противен случай, би се провел един недопустим процес, без участие на
лице, което е пряко засегнато от постановеното по делото съдебно решение.
По основателността на
предявения иск с правно основание чл.109 ЗС:
За да се уважи предявен иск с
правно основание чл.109 ЗС, следва да се проявили в обективната действителност
следните материалноправни предпоставки (юридически факти), както следва: 1)да е
налице смутено право на собственост или ограничено вещно право на ищеца;
2)действие на ответника, за което няма основание и 3)причинна връзка между
първите две. Ищецът по предявения иск следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличието на всяка една от посочените предпоставки. Съгласно
т.3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във
всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и
че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие
или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-големи от обикновените
(чл.50 ЗС). В някои случаи извършеното от ответника нарушение е такова, че е
ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.
Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е
доказано, че ответникът е осъществил действия в собствения на ищеца имот или
поддържа създадени в резултат на тези действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или
ограничено вещно право или сервитут върху този имот.
В случая, ищците предявяват общо
шест обективно съединени иска с правно основание чл.109 ЗС, които ще бъдат
разгледани последователно с оглед различните фактически и правни констатации за
всеки от тях.
На първо място, ще се разгледа
искът за премахването на двете метални
гаражни клетки в дворното място. По делото се установи по безспорен
начин, че процесните метални гаражи са били изградени от ответниците С.К. и Н.П.,
още преди прибодиването на собствеността върху имота от
ищците. За това обстоятелство сведения дават както свидетелката на ищците – Г.,
така и свидетелят на ответниците – К.. От заключението на СТЕ се установява, че
двата гаража са построени в югозападната част на дворното място, като разстоянието
между тях и жилищната сграда е 60 см., видно от скица № 1 (л.171 от делото).
Процесните гаражи представляват незаконни строежи по смисъла на чл.225, ал.2,
т.2 ЗУТ, като със заповеди № ********** от 05.06.2017 г. и № ****г. на ****на Район Централен – Община Пловдив е разпоредено
премахването им. Посочените заповеди са влезли в сила и подлежат на изпълнение.
Във връзка с тях съдът намира за необходимо да отбележи отношението им към
настоящото производство по предявените негаторни
искове.
Негаторният иск е
вещен и като такъв цели да даде защита на правото на собственост от всякакъв
вид неоснователни действия, които пречат на неговия титуляр да го упражнява. От
друга страна, в приложното поле на Закона за устройство на територията попадат
тези обществени отношения, свързани със строителство, включително и налагането
на някои ограничения на правото на собственост за устройствени цели. В ТР №
31/1984 г. на ОСГК на ВС, се приема, че предявяването на негаторен
иск не е изключено от разпоредбата
на чл.160 ЗТСУ (отм.), аналогична на чл.225 ЗУТ, и правораздавателната
компетентност на съда не е отречена. Посочените в чл.160 ЗТСУ (отм.) контролни
органи и други органи на държавно управление издават констативните и
санкционните актове и предписания за премахване на съответните строежи с оглед
на обществения интерес и заради
допуснатото неподчинение на установения от закона ред за извършване на строеж.
Но чл.160 ЗТСУ (отм.) не създава юрисдикционни правомощия
на тези органи те да се произнасят дали е нарушено чуждо право на собственост,
кому и доколко е нарушено правото на собственост чрез незаконния строеж и чрез
отклоненията според одобрението на строежа. Освен това констативните актове и
предписания за премахване на незаконния строеж според тяхната същност не са
годни актове да разрешат спор в тези насоки със сила на пресъдено
нещо между заинтересованото лице и нарушителя. Заинтересованият собственик
(съсобственик) не може да се позовава на тях, за да изисква принудително
изпълнение за отстраняване на нарушението, проявено спрямо него. Такава
възможност той има само посредством принудителното изпълнение на влязло в сила
решение, постановено от съд, каквито функции нямат органите, посочени в чл.160
ЗТСУ (отм.), аналогичен на чл.225 ЗУТ. Така приетите в ТР № 31/1984 г. на ОСГК
на ВС постановки се възприемат и от актуалната съдебна практика – така решение
№ 238/17.07.2012 г., постановено по гр.д. № 1081 по описа за 2011 г. на ВКС, I
г.о., решение №401/21.07.2009 г., постановено по гр.д. № 2770 по описа за 2008
г. на ВКС, II г.о.
С посочените заповеди,
процесните гаражи са прогласени за незаконни строежи и като такива по административен
ред е разпоредено тяхното премахване. Наличието на незаконен строеж обаче сам
по себе си не представлява действие на ответника, което във всички случаи пречи
на ищеца да упражнява правото си на собственост. Напротив, във всеки един
конкретен случай, ищецът следва да докаже, че твърдяното от него действие
(бездействие) пречи на пълноценното упражняване на собственическото му право. В
случая, такова пречене се установи по делото. Както се отбеляза процесните
гаражи се намират в непосредствена близост до жилищната сграда – на разстояние
60 см., поради което и ограничават мястото за преминаване между тях и сградата.
Освен това, те заемат голяма част от свободната площ в имота, поради което
препятстват възможността за пълноценно му ползване. Следва да се отбележи, че
обстоятелство кога са разположени гаражните клетки – преди или след
придобиването на собствеността върху имота от ищците, е ирелевантно за
основателността на предявения иск. В тази връзка е неоснователен доводът на
ответниците, че ищците, закупувайки имота през 2007 г. всъщност са се съгласили
с фактическо положение към онзи момент. Затова искът за премахването им следва
да се уважи.
По отношение на стопанската постройка с площ от 12 кв.м.
съдът намира иска за неоснователен. Процесната постройка е изградена в имота
още при построяването на жилищна сграда и същата се използва от ответниците за
съхраняване на дърва и други вещи. В действителност, по делото се събраха
доказателства, че заповедите, издадени по административен ред за премахването й
са отмени с влязло сила решение, с което съдът приема, че постройката е търпим
строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Това обстоятелство обаче,
съгласно трайната съдебна практика (така решение № 129/22.07.2014 г. по гр.д. №
4880 по описа за 2013 г. на ВКС, I г.о.)
не е безусловно основание за запазване на търпимия строеж. Не такива са и
мотивите на настоящия съдебен състав за запазване на постройката, а това, че
ищците не доказаха факта на пречене. По делото не се ангажираха доказателства
постройката да пречи на ищците да упражняват правата си по отношение на имота безпрепятствано. Още повече, предвид изясненото
предназначение на сградата като складово помещение, същата не само че не пречи
на ищците, но и служи за съхранение на вещи от страна на ответниците.
На следващо място, по отношение на дворната чешма, съдът също
намира, че искът за премахването й остана недоказан. Основните доводи на ищците
по отношение на чешмата са свързани не толкова с невъзможността или
затруднението да ползват пълноценно имота си, а с това, че те също заплащат
консумирана от тази чешма вода. Въпросът кой консумира водата от тази чешма и
кой заплаща тази консумация излизат от предмета на настоящия правен спор. Освен
това, лошото състояние, което се намира последната, не е достатъчно основание
да се иска премахването. Не се установи изискуемото от закона „пречене”, поради
което и искът да премахване на чешмата ще се отхвърли като неоснователен.
Досежно искането за премахване
на четирите броя кивита, съдът
намира следното: По делото се установи по безсъмнен начин (от свидетелските
показания, както и от заключение на приетата СТЕ), че в дворното място
съществуват четири насаждения от киви, които са поставени на метална
конструкция, тип „асмалък”, разположена непосредствено
пред жилищната сграда. Твърденията на ищците, че вследствие на поливане на
насаждения, в жилищната сграда избива влага, останаха недоказани. В
действителност, свидетелката Г. дава сведения, че кивитата изискват повече вода
при поливането им и като се поливали водата отивала в основите на избените
помещения. Съдът не кредитира показанията на свидетелката в тази им част, като
намира, че същите се опровергават от заключението на приетата по делото СТЕ.
Видно от скица № 1 към заключението три от общо четирите насаждения киви се
намират на голямо разстояние от жилищната сграда, като последното, обозначено
под № 4 на скицата се намира на разстояние 1,10 м. от сградата. Затова и
посочените насаждения не пречат на ищците да упражняват правото си на собственост,
както по отношение на празната част от дворното място, така и досежно жилищната
сграда. Не без значение е и обстоятелството, че притежаваният от ищците етаж от
сградата се намира на третия жилищен етаж. Процесния насаждения от киви не
достигат на височина до този етаж, респективно и няма как да засенчват
жилищните помещения. Изложените твърдения, че се засенчвали избените помещения,
съдът не намира за достатъчни, за да се уважи искът. Избените помещения в
жилищната сграда нямат предназначението да бъдат жилищни, в какъвто смисъл са и
издадените две заповеди № РД-17-1921/ 21.12.2017 г. и № РД-17-1789/27.11.2017
г. на Община Пловдив, Район Централен, с които е забранено тяхното използване и
вътрешно преустройство в жилище. Затова, в заключение съдът намира, че
предявеният иск за премахване на четирите броя насаждения от киви и метална
конструкция към тях, следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на иска за премахване на натрупаните в дворното
място дърва и вещи: По делото се установи, от показанията на
разпитаните свидетели в откритото съдебно заседание, проведено на 16.10.2018
г., че в дворното място има натрупани вещи от ответниците, в това число дърва
за оглед, както и на мястото на премахнатия от ищците гараж, преди е стоял бусът на ответника К., а след това – лодка. След извършения
от вещото лице оглед в имота на дата 05.11.2018 г., се установи, че има промяна
в фактическото положение. Свидетелката С. П. С., разпитана в последното съдебно
заседание, проведено на 06.12.2018 г. изяснява, че към момента на разпита в
дворното място движимите вещи били премахнати, като останали само един куп
дърва, зад гаража. Лодката, която била ситуирана в двора била премахната и това
се е случило при извършването на огледа от вещото лице. Затова предявеният иск
следва да се уважи, но само досежно искането за премахване на дървата за огрев.
Същите пречат на ицщите да упражняват правото си на
собственост по отношение на дворното място. По отношение на искането за
премахване за лодката, същото ще се отхвърли, но не поради неговата
неоснователност, а поради изпълнение в хода на процеса от страна на
ответниците.
На последно място, искът за
премахване на вещите, складирани в
общите части на сградата: Установи
се по делото, че в жилищната сграда в общите части, на стълбището, което води
до жилището на ищците, са ситуирани стара неработеща пералня, както и дървена
стълба и други вещи. Посочените вещи пречат на ищците да се придвижват
свободно, при носене на по-големи и обемни вещи. Установи се също така, че в
хода на процеса старата пералня, разположена в общите части е премахната от там
и е разположена на двора. Затова следва ответниците да бъдат осъдени да
премахнат всички вещи, находящи се в общите части на сградата, както и тези,
преместени от общите части на сградата в дворното място.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, съдът намира, че право на разноски
има всяка една от страните по спора. При преценката за присъждане на сторените
по делото разноски, следва да се съобрази и фактът, че част от исковете – тези
за премахване на вещи от дворното място (лодка), са отхвърлени не поради
тяхната неоснователност, а поради премахване на вещите, т.е. изпълнение, в хода
на процеса. В този случай, разноските се присъждат в полза ищците. Затова
ищците имат право на разноски в общ размер на 880 лв., наполовина от общия претендиран размер съгласно представения списък по чл.80 ГПК. За тези разноски следва да бъдат задължени ответниците С.К. и Н.П., а не и
ответницата Е.П.. Последната, макар да е насрещна страна в производството, с
поведението си не е дала повод за завеждане на делото, доколкото се установи,
че не тя е извършила действията, с които се пречи на ищците да упражняват
правото си на собственост. Освен това, с депозирания писмен отговор, признава
предявените искове и моли за тяхното уважаване. Ответниците също имат право на
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно – ответницата Н.П.
– сумата от 250 лв., половината от претендиранато
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от
07.11.2017 г. (л.52 от делото), а ответникът С.К. – сумата от 300 лв.,
половината от претендираното адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна защита и съдействие от 10.01.2018 г. (л.114 от делото).
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА по предявения иск с правно основание чл.109 ЗС от К.А.А., ЕГН: ********** и Х.О.И., ЕГН: **********,***, срещу С.А.К.,
ЕГН: **********, адрес: ***, Н.Л.П., ЕГН: **********, адрес: *** и Е.Л.П. – К.,
ЕГН: **********, адрес: ***1; С.А.К.,
ЕГН: ********** и Н.Л.П., ЕГН: **********
да премахнат два броя метални
гаражи, находящи се в югозападната част от поземления имот с идентификатор № **********
по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед № ****** г. на ******* на АГКК,
находящ се в гр. **********, с площ от 363 кв.м., както и да премахнат намиращите се в дворното
място дърва и други движими вещи, както и да премахнат намиращите се в общите части на построената в поземления
имот жилищна сграда движими вещи, който пречат на ищците да преминат, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове с
правна квалификация чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат
изградената в югоизточната част на ПИ с идентификатор № ********** стопанска
постройка с площ от около 12 кв.м., както и насаждения от четири броя кивита с
метална конструкция и бетонови колове, като неоснователни, както и за
премахване на находящата се в дворното място лодка, поради настъпило изпълнение
в хода на процеса.
ОСЪЖДА С.А.К., ЕГН: ********** и Н.Л.П., ЕГН: ********** да заплатят на К.А.А.,
ЕГН: ********** и Х.О.И., ЕГН: ********** сумата от 880 лв. (осемстотин и осемдесет лева) – съдебно деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К.А.А., ЕГН: ********** и Х.О.И.,
ЕГН: ********** да заплатят на С.А.К., ЕГН: **********, сумата от 300 лв. (триста лева) – съдебно
деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА К.А.А., ЕГН: ********** и Х.О.И.,
ЕГН: ********** да заплатят на Н.Л.П., ЕГН: **********, сумата от 250 лв. (двеста и петдесет лева) –
съдебно деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно с оригинала.
К. К.