РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Велико Търново, 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, в публично заседание на двадесет и седми септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
с участието на секретаря - М.Н.и прокурора от ВТОП - Д.М.
разгледа
докладваното от съдия Дабкова касационно
а.н.дело № 10 230/2019 година по описа на съда. При това, за да се
произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч. 2-ро от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение № 43/16.05.2019г.,
постановено по АНД № 122/2019г., с което състав на Районен съд Свищов е потвърдил
като законосъобразно Наказателно постановление/НП/ № РД-05-6/19.03.2019г., издадено
от директор на РЗИ Велико Търново, с което на дружеството „ДАЙМЪНД ИВАНОВИ“ЕООД с ЕИК
********* за нарушение на въведената с чл.56, ал.1 от Закона за здравето/ЗЗ/
забрана за тютюнопушене в закрити обществени места, на основание чл.218, ал.3,
вр. ал. от ЗЗ му е наложена имуществена санкция в размер на 3 000,00лв.
Така постановеното Решение е обжалвано в законния срок, с касационна жалба, подадена от името на наказаното
дружество. В същата се навеждат доводи за неправилност на решението на РС
поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че пред РС не са
представени доказателства, че при
проверката фасовете в пепелниците са от тютюневи цигари, а не от др. вид
изделия за пушене. В НП не било посочено каква е изпълнителното деяние, с което
дружеството е нарушило закона. Пушенето на закрити места можело да се осъществи
само от физически лица. А юридическото лице не можело да отговаря по този член
от закона/ЗЗдр./, защото състав на допустителство не е предвиден в специалния
закон. По тези съображения иска от касационната инстанция да отмени решението
на РС и НП. В о.с.з. не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба се представлява от
упълномощения адвокат, който оспорва жалбата и пледира за нейната неоснователност.
По съображения, отразени подробно в протокола от с.з.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице
основания за отмяна на съдебния акт. Предлага решението на въззивния съд да
бъде оставено в сила.
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за
неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуални правила,
т.к. необосноваността на съдебния акт не е касационно основание по смисъла на
чл.348 от НПК., във вр. с чл.63 от ЗАНН. Предвид това, извърши проверка за
наличие на касационни основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК, във връзка с
чл.348, ал.2 и ал.3 от НПК. Съдът в качеството на касационна инстанция, на
основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Като прецени оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата
по делото, съобрази доводите на страните, съдържанието и реквизитите на контролирания съдебен акт, съдът приема за
установено следното:
Касаторът има качеството на страна, участвала в
производството пред РС, за която съдебното Решение е неблагоприятно. Предвид
това, касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, против съдебен
акт, подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради
следните съображения:
Процесното НП е издаден срещу дружеството след извършена
проверка на 24.01.2019г. Осъществена след подаден сигнал за тютюнопушене на
дежурен телефон в РЗИ. В бар „Мустанг“, находящ се вгр. Свищов, стопанисван от
дружеството. Проверяващите са установили, че в закритата търговска част на
заведението е задимено, имало клиенти, които в момента пушели цигари от
тютюневи изделия, като пепелирали в поставени за целта пепелници. На бар-плота
имало клиент, с поставен близо до него кутия цигари „Marlboro“, ведно с пепелник и
угарки от цигари в същия.
РС е установил фактическа обстановка, съответна на посочената
в НП, за което е мотивиран от непротиворечивата доказателствена съвкупност, в
т.ч. е кредитирал показанията на свидетелите очевидци. Приел е наличие на
формална и процесуална законосъобразност на НП, че е издадено в 6 м. срок по
чл.34 от ЗАНН, а извършването на нарушението за безспорен факт. От правна
страна е приел, че извършената правна квалификация е правилна, а
индивидуализацията на наказанието справедлива. Изложил е подробни мотиви, като
е отговорил на всички повдигнати възражения. В заключение е потвърдил НП като
законосъобразно.
Настоящият съдебен състав възприема като вярна установената
от районния съд фактическа обстановка. Констатациите на РС съответстват на доказателствата по делото –
писмени и гласни доказателствени средства, събрани по предвидения процесуален
ред на НПК. Изводите му са подчинени на логиката и причинните връзки между
явленията. Решаващият извод на въззивния съд е правно издържан и се споделя
изцяло от касационната инстанция. Поради изложеното, изводите на РС по фактите и правото не следва да се
преповтарят, по аргумент от чл.221, ал.2, изреч. последно от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1 от ЗАНН.
При
осъществената проверка, касационната инстанция установи, че РС е приложил
правилно материалния закон към безспорно установените факти. Разпоредбата на чл.56
от ЗЗдравето забранява тютюнопушенето в закрити обществени места. В случая не
се оспорва нито факта, че е осъществено пушене, нито че мястото е такова по
смисъла на легалната дефиниция на §1а, б.“в“
от ДР на ЗЗ. Като проява на защитна теза се изтъква, че не било изяснено
дали се е пушел тютюн, а не друго изделие за пушене. Всъщност това
обстоятелство е изяснено обективно, всестранно и пълно от РС. От разпита на
свидетелите се установява по категоричен начин, че е осъществено тютюнопушене,
т.к. в момента в помещението е било задимено и е имало аромат на тютюн, угарки от тютюневи цигари в пепелниците и
кутии с цигари на масите/вж. л.33 – лице и гръб/. Не са постъпвали възражения,
по констатацията, че е пушен тютюн до депозиране на жалбата пред РС. Нещо
повече, в обясненията се сочи именно пушене на цигари/вж. л.9/. При тази
непротиворечива доказателствена съвкупност не се установи РС да е допуснал
нарушения при събирането, проверката и интерпретацията на доказателствените
средства относно изясняване на този факт. Правилно и обосновано са кредитирани
свидетелските показания. От друга страна дружеството не е ангажирало никакви
доказателства, които да опровергаят фактическите констатации на АНО.
Следва да
бъде потвърден и изводът на РС по отношение на правилно определения субект на
административно-наказателна отговорност. Нормата на чл.218, ал.1 от ЗЗ
предвижда административно наказание за нарушение на разпоредбата на чл.56 от
с.з./вклч./. В приложимата редакция на ДВ бр. 40 от 2012г. за нарушаване на
забраната за тютюнопушене се предвижда санкция както за физическото лице, което
е пушило така и за юридическото лице, което е позволило в негов търговски обект
да се пуши. Към този момент законодателят не държи сметка дали нарушението във
втората хипотеза е реализирано с действие или бездействие. В този ред на мисли
настоящият състав на съда сподели извода на РС, че е достатъчно да се установи
обективният факт на неспазването на забраната за тютюнопушене. Това нарушение
не е свързано само с поведението на ФЛ-пушачи, но и това на лицата/както ФЛ
така и ЮЛ/, стопанисващи търговския обект/в случая закрито обществено място
според ЗЗ/. Без значение е конкретният израз на деянието, което се свързва с
поведението на ЮЛ и как ще го определим – „разрешил“, „позволил“ или
„допуснал“. На самостоятелно основание законът е предвидил имуществена санкция
за ЮЛ, стопанисващо търговския обект, независимо от това дали ФЛ-пушачи са
санкционирани или не. Непосочването им в АУАН е ирелевантно. Отговорността на
дружеството е ангажирана за това, че организацията на работа в обекта е довела
до нарушаване на забраната за тютюнопушене. Това нарушение е установено
непосредствено при проверката от контролните органи. Дори само едно единствено
лице да е пушило, нарушението е осъществено. Като е изтълкувал закона по този
начин, РС е приложил същия в точния му смисъл.
При тези
данни настоящата инстанция не намери основания за касиране на решението на въззивния
съд. Като е потвърдил издаденото НП, РС е постановил валиден, допустим и правилен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила от касационната инстанция.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изречение 2-ро от ЗАНН, съдът в настоящия касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 43/16.05.2019 г.,
постановено по АНД № 122/2019 г. по
описа на РС Свищов.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: