О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, …………………
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговска колегия, VІ-12 състав в закрито заседание на 05.10.2020 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
като взе предвид докладваното
от съдия П.Колев т.д. № 2436 по описа за
2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 71 ТЗ и чл. 74 ТЗ.
Ищцата Д.М.Т., ЕГН **********
твърди се, че съпругът й - А. А.Т., ЕГН ********** (починал на 14.05.2019 г.),
е бил съдружник в ответното дружество „В.2." ООД, ЕИК ******. Сочи се, че
като съдружник същият притежавал общо 38 315
дяла с номинална стойност 10 лева всеки (или 50% от капитала на
дружеството).
Поддържат, че съгласно
чл. 13, ал. 3 от дружествения договор на ответника, ищцата Д.Т. като пълнолетен
наследник на съпруга й има право да наследи неговите дружествени дялове и да
стане съдружник в ответното дружество. Твърди се, че в тази връзка ищцата провела
срещи с управителя на ответника – В.Н., който бил същевременно и другият
съдружник в дружеството, като Т. заявила желанието си да упражнят правата си –
ищцата да встъпи като. Твърди, че му връчила в тази връзка заявление в писмен вид,
а също и заявление чрез ЧСИ, доколкото управителят не предприел необходимите
действия. Сочи, че заявлението й било връчено на ответника в предвидения в
дружествения договор 6-месечен срок от смъртта на починалия съдружник. Поддържа
се, че Д.Т. встъпила като съдружник в ответното дружество на общо 1/6 от дружествените дялове на
починалия съдружник. Сочи се, че управителят не предприел нужните действия в
противоречие с чл. 6, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ по вписването й като съдружник по
партидата на ответника и не я признавал като такава, въпреки уговореното в чл.
13, ал. 3 от дружествения договор на „В.2."
ООД, според която преживелият съдружник не можел да се противопоставя на
пълнолетните наследници, решили да встъпят като съдружници
в дружеството.
Твърди се, че на
15.11.2019 г. В.Н.- като съдружник и управител на дружеството, незаконно свикал
и провел Общо събрание на съдружниците (ОСС), за което ищцата не била уведомена
по съответния ред и не присъствала. Сочи се, че на ОСС еднолично били приети
следните решения: 1) за заличаване на А. А.Т. като съдружник и за преобразуване
на дружеството в еднолично, като било прието, че наследниците на починалия
съдружник не са упражнили правото си по чл. 13, ал. 3 от дружествения договор;
2) за едновременно намаляване и увеличаване на капитала, с което бил изваден от
номиналната стойност на капитала дела на починалия съдружник; 3) за приемане на
нов учредителен акт на дружеството, което с първото решение било превърнато в
еднолично. Поддържа се, че приетите решения били незаконосъобразни и
противоречали на дружествения договор - били приети от ОСС, на което ищцата (в
качеството й на съдружник) не била поканена по надлежния ред и не присъствала,
а решението по т. 2 било прието въз основа на правна възможност, която ТЗ
уреждал само по отношение на акционерното дружество (чл. 203 ТЗ), но не и за
ООД.
Сочи се, че въз основа на
приетите решения управителят подал в ТР заявление за заличаване на починалия
като съдружник и преобразуването на дружеството в еднолично (заявление А4, с
вх.№ 20191115122215), изменение на капитала, като подал и заявление за
обявяване на приетия от него нов учредителен акт (заявление Г1, с вх.№
20191115122504).
С оглед изложеното, моли
да бъде установено, че ищцата Д.Т. има качеството на съдружник във „В.2."
ООД на общо 1/6 от дяловете на починалия А.Т..
Моли още и за отмяна на
решенията на ОСС на ответика от 15.11.2019 г. като
приети в противоречие със закона и дружествения договор. Претендират се и
направените разноски по делото.
Ответникът „В.2."
ООД е депозирал отговор на исковата молба, като оспорва исковете.
Поддържа, че липсвали
доказателства, че Д.Т. поела дяловете на малолетните деца. Намира, че доколкото
ищцата не притежава качеството на съдружник в дружеството, то няма право да
оспорват решенията на ОСС на дружеството, нито да защитава членствени
права. Поддържа, че доколкото ищцата никога не е била съдружник в ответното
дружество, нито е такива към момента, то не съществува активна правна
легитимация и искът по чл. 71 ТЗ се явявал недопустим. Същите съображения за
недопустимост поддържа и по отношение на исковете по чл. 74 ТЗ. Сочи, че по
идентични искови молби от ищците, но спрямо други търговски дружества („Вето
2000“ ООД, „Вето 2002“ ООД и „******“ ООД) били образувани т.д. 2434/2019г.,
СГС, 6-22 с-в, т.д. 2435/2019г., СГС, 6-11 с-в и т.д. 2437/2019 г., 6-7 с-в, по
които съдът прекратил производствата поради недопустимост на исковете.
В условията на
евентуалност счита иска по чл. 71 ТЗ за неоснователен. Намира, че не се е
осъществил сложният ФС, по силата на който Д.Т. и малолетните деца да придобият
качествата на съдружници в ответника. Поддържа, че
чл. 13, ал. 3 от дружествения договор действително предвиждал възможност за
това, но в случая не било достатъчно само изявлението на наследниците на
починалия съдружник, но още и две допълнителни предпоставки – 1) наследниците
на починалия съдружник да са уредили помежду си взаимотношенията
си по повод собствеността върху дяловете и 2) взето решение на ОСС на дружеството за приемането на нови
съдружници в дружеството, каквото липсвало. Тези
други предпоставки според ответника в случая не били налице.
Намира, че решенията на
ОСС на ответника от 15.11.2019 г. били изцяло в съответствие с разпоредбите на
ТЗ и дружествения договор на дружеството. Доколкото Д.Т. нямала качеството на
съдружник, ответникът нямал задължение, основание и причина да я уведомява и
кани на общо събрание. Поддържа, че възможността по чл. 203 ТЗ за едновременно
увеличаване и намаляване на капитала на дружеството била приложима и по
отношение на ООД по аналогия (чл. 149, ал. 1 ТЗ). Намира исковете по чл. 74 ТЗ
за неоснователни и недоказани, доколкото решенията се явявали изцяло
законосъобразни.
Моли за прекратяване на
производството по делото поради недопустимост на исковете, евентуално за
отхвърлянето им като неоснователни. Претендира направените разноски по делото.
Ищцата
е депозирала ДИМ. Оспорва изложените твърдения и възражения на ответника. Сочи,
че има правен интерес при предявяване на исковите претенции, доколкото
притежава качеството на съдружник в ответното дружество, както и че нейните
права били застрашени - управителят отказвал да предприеме действия за
вписването и в ТР като съдружник, срещу което нарушение бил предявен искът по
чл. 71 ТЗ и било прието решение на ОСС без ищцата да е била поканена, срещу
което нарушение бил предявен кумулативно съединеният иск по чл. 74 ТЗ.
Поддържа,
че съгласно чл. 13, ал. 3 от дружествения договор пълнолетните наследници на
починал съдружник стават съдружници в дружеството
само въз основа на изрично волеизявление от тяхна страна, без да е необходимо
да бъдат приемани с отделно решение на ОСС. Намира, че такава била
действителната общо воля на страните, която следвало да бъде тълкувана в
съответствие с чл. 20 ЗЗД. Твърди, че в периода от смъртта на съдружника А.Т.
до провеждането от на ОСС на 15.11.2019г., В.Н.
водил многократни преговори с Д.Т. и обсъждал детайлите във връзка с
вписването й като съдружник в дружеството.
Ответникът
е депозирал допълнителен отговор. Поддържа довода си, че ищцата не притежава
правен интерес да предявят настоящите искове. Поддържа в тази връзка
изложеното от него в ОИМ. Поддържа
твърдението си, че ищцата не е станала съдружник по силата на чл. 13, ал. 3 от
дружествения договор, т.е. не е налице предвиденият ФС за това. Поддържа
съображенията си за неоснователност на исковете.
По допустимостта на иска:
Дружественият дял представлява част от имуществото на дружеството с ограничена отговорност / чл.127 от ТЗ/, а правото на членство е регламентирано
като право на участие в управлението
на дружеството, в разпределението на печалбата, право на сведение за
хода на дружествените
дела, на преглеждане на книжата на дружеството
и на ликвидационен дял – чл.123 от ТЗ. В нормата на чл.129, ал.1 от ТЗ е предвидено наследяване на дружествения дял, наред с възможността за прехвърлянето му. Следователно законодателно е проведено разграничение между притежаването на дружествения дял и правата на съдружника
в О. , т.е. членственото правоотношение. Предмет на наследяване е единствено дружественият дял, който извод
произтича не само от характеристиката
на дяловете от капитала като
имуществено право и от същността на
правото на членство, но и от изричната законова
регламентация на прехвърлянето на дяловете и свързаните с тях права на
съдружника. Прехвърлянето на дялове е подчинено
на различен режим в зависимост от това дали
приобретателят е също съдружник или е трето лице, като
в последния случай законът предписва спазването на изискванията
за приемане на нов съдружник.
Изводът е, че прехвърлянето на дялове на трето
лице не произвежда
действие за дружеството, ако приобретателят не e приет за съдружник
по решение на Общото събрание
– чл.122 от ТЗ.
Правото на наследяване възниква при настъпване на юридическо събитие
/смърт на съдружник/ за разлика
от прехвърлянето на дяловете, което е предмет на правна
сделка. Наследяването винаги е право с имуществен характер, тъй като личните
и неимуществените права на наследодателя не преминават върху
неговите наследници. При смърт на
съдружник в О. имуществените
му права – дяловете на капитала
се наследяват, но не и правото
на членство. Наследникът се явява приобретател на дяловете като
трето лице за дружеството по смисъла на
чл.129, ал.1 от ТЗ, поради което придобиването
на членственото право се подчинява
на реда за
приемане на нови съдружници. В този случай наследникът
не замества и не встъпва в членственото
правоотношение на своя наследодател, а придобива права на съдружник на
собствено основание, като наследяването има значение само
на придобивно основание за дяловете
от капитала.
Приемането на нов съдружник е от компетентността на Общото събрание,
поради което при липса на решение за
приемане на наследника за съдружник,
същият не разполага с неимуществените права по чл.123 от ТЗ. Притежаването на дялове по
наследство обуславя единствено правото на наследника да
получи равностойността на дяловете по
реда на чл.125, ал.3 от ТЗ.
На следващо място, приемането на наследника за
съдружник в дружеството с ограничена отговорност е предоставено на волята на Общото
събрание. Поради липсата на законодателно уредено правоприемство в членственото правоотношение на наследника на
починал съдружник, решението на Общото
събрание не е единствено формален акт. Общото събрание
е властно да откаже на наследника
да го приеме
на съдружник, независимо, че той би могъл
да отговаря на законовите изисквания
за приемане на съдружник и не са поставени
ограничения от такъв характер в дружествения договор.
Защитата на членствените правата по чл.71от ТЗ е представена на съдружник в дружеството с ограничена отговорност (Опр.№166/30.03.2009 г. по
ч.т.д.№132/2009 г. на ВКС І ТО). В този съдебен акт изрично
е прието, че когато обстоятелствата изложени в
исковата молба, на които ищеца основава претенцията си, съставляват упражняването на правата обвързани с довода за автоматично придобиване на членство в дружеството и по делото не
съществува спор, че ищците не
са били приети за съдружници
в ответното дружество, същите
не са надлежна
страна в процеса и не разполагат с легитимация за предявяване на иска по чл.71 от ТЗ(съответно
по чл.74 ТЗ). Тъй като исковата молба е основана на твърдения с такъв
характер, това налага съдът да ревизира
становището си, с което е оставил без уважение възражението за недопустмост, приемайки, че наличието
на членствено правоотношение е въпрос по същество.
С оглед установената недопустимост на иска и на
осн. чл.130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определението за даване на ход на устните
състезания.
ВРЪЩА ИСКОВА МОЛБА № 141546/18.11.2019 г. и прекратява
производството по делото.
Определението
подлежи на обжалване пред САС в 1 седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: