Решение по дело №329/2017 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 декември 2017 г.
Съдия: Събина Ненкова Христова
Дело: 20172000500329
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е  Ш Е Н И Е

 

 

№116/12.12.2017г.

гр. Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски апелативен  съд,     гражданско отделение, на  петнадесети ноември  2017г.,   в  публично съдебно заседание в състав :

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЗЛАТИНА ИВАНОВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ РУМЯНА  МАНКОВА

                                                                                        СЪБИНА ХРИСТОВА                            

 

 

Като разгледа докладваното от съдия Христова в.гр. дело № 329  по описа за 2017г. на Апелативен съд – Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК

Образувано е по постъпила въззивна жалба от С. П. С. , чрез адв. М. , против решение № 247/27.06.2017 г. по гр.дело № 1733/2016 г. по описа на Бургаския окръжен съд.

Иска се отмяна на решението като неправилно е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и постановяването на друго, с което исковете на въззивника да бъдат уважени.

На първо място, твърди се, че по отношение на иска за земята съдът е смесил правното основание на чл.21 СК/ какъвто иск не е предявяван/ и иска с правно основание чл.23, ал.1 СК. Според въззивника, предявените по делото искове са установителни, целящи да установят изключителната собственост на ищеца върху имотите, поради придобиването им с лични негови средства, при условията на пълна трансформация. Искът по чл.21 СК е конститутивен и цели промяна на правното положение посредством оборване на презумпцията за равенство на приноса при придобиване на имущество.

Предвид вида на предявения иск, наличието на принос от страна на ответницата и на друго общо имущество между страните е ирелевантно за делото.

Навеждат се оплаквания за недостатъчно задълбочено изследване на доказателствата по делото и за неправилно прилагане на разпоредбата на чл.181, ал.1 ГПК по отношение на представения договор за дарение от майката на С. П. Решението противоречи на задължителната практика на ВКС – решение №235/04.06.2010 г. по гр.дело №176/2010 г. по описа на ІІ г.о на ВКС по реда на чл.290 ГПК. Неправилно е прието, че ответницата би могла да бъде увредена от договора за дарение поради възможността получените по него средства да бъдат използвани като лични. Решението е постановено при прилагане на хипотетична причинно – следствена връзка.

Неправилно е прието, че непредставянето от страна на ищеца на митническа декларация за дарените средства и за влагането им в банка, опровергава твърденията за получаването им. Допълнително, в тежест на ответницата е следвало да се възложи доказването на въведенето от нея оспорване. Приети и неоспорени, но необсъдени по делото са и данъчните декларации на Н. Ш. , от които е видно, че същата е разполагала с достатъчно средства.

В обобщение, счита, че е доказал по този иск влагането на лични средства за закупуване на земята, получени преди брака от разпореждане с недвижим имот и такива, дарени целево от неговата майка . По делото не са представени доказателства за вложени в покупката на имота лични средства на ответницата.

По отношение на процесната сграда, по делото е безспорно установено, и не е оспорено от ответницата, възлагането на строителството на жилищната сграда на „П“ . Обстоятелството, че дружеството е ползвало подизпълнители, вкл.“Р“ потвърждават основателността на иска, тъй като второто дружество е изцяло лична собственост на ищеца, т.е къщата е изградена изцяло с негови лични средства и труд. Ответницата не е доказала влагането в сградата на средства, придобити по време на брака и не въвежда такива твърдения. По отношение на банковия кредит, представени са доказателства, че сумата е получена от „Р“ , освен това кредитополучател е С. П. С. ,т. е средствата са изцяло лични.

Не следва да се кредитират показанията на св . Русева и Р. поради близката им родствена връзка с ответницата и противоречията, съдържащи се в тях. Неправилно обаче, съдът е отказал да кредитира показанията на св. К. , предвид съответствието им с останалите доказателства по делото.

Навежда се оплакване за необсъждане на всички представени по делото доказателства и за неправилно прилагане на материалния закон.

Счита за доказан и иска с правно основание чл.55 ЗЗД. Претендира разноски.

В отговор на въззивната жалба, подаден от адв. С. , пълномощник на Т. Р. , се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Опровергава изложените в нея твърдения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Счита правната квалификация на иска, определена от съда, за правилна. Съобразно нея, правилно е разпределена и доказателствената тежест на страните по делото. Намира, че по делото са анализирани подробно и изчерпателно всички събрани доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и не са налице твърдените във въззивната жалба процесуални нарушения. Изводът на съда, че не е опровергана презумпцията за съвместен принос е правилен и следва да бъде потвърден.

Правилно съдът е отхвърлил и втория иск на С. П. поради липса на доказателства за строеж на постройката с изцяло лични средства. От доказателствата по делото е видно, че строежът е осъществен по стопански начин, без участието на „П“. Поради това твърденията на ищеца за прихващане по договор за посредничество с това дружество със сумите, дължими за строежа на къщата, са без правно значение. Релевантен относно преценката за влагане на лични средства е моментът, в който постройката е изградена на груб строеж. По делото не са представени строителни книжа, страна по които е „П“ . От друга страна, представените от Т. Р. актове във връзка със строителството, не са оспорени от въззивника.

Неоснователни са и твърденията за липса на доказателства за влагане на средства, придобити по време на брака, предвид приложения договор за кредит и доказателствата за извършени от бившите съпрузи разпоредителни сделки

П. от ищеца доказателства за установяване на твърдяната от него трансформация са съставени от роднини или от свързани лица. Допълнително, личното вземане на ищеца от строителната фирма и направеното от майка му дарение не представляват лични средства, предвид задължението му за издръжка на семейството и не опровергават липсата на принос от страна на въззиваемата. Не е установен по делото по несъмнен начин извънбрачния произход на средствата, вложени в покупката на терена и строежа на сградата . Твърденията на ищеца не са доказани и по пътя на косвеното доказване. Не е доказано и твърдяното от С. П. прихващане, предвид направеното от ответната страна оспорване на част от документите, съобразно правилно указаната от съда доказателствена тежест. Претендира разноски.

Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените оплаквания приема за установено от фактическа и правна страна след цялостен анализ на представените по делото доказателства следното:

С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил иска за установяване на собственост по силата на трансформация на лични средства от единия съпруг с правно основание чл. 23, ал.1 СК по отношение на две вещи – дворно място и построена в него сграда.

За да приеме решение в този смисъл съдът е приел, че от една страна представените от ищеца доказателства не доказват при условията на пълно главно доказване, че вещите са закупени с негови лични средства, а от друга страна събраните доказателства не оборват законовата презумпция за съвместен принос на двамата съпрузи в придобиване на вещите.

С исковата молба е поискано признаване на право на собственост на първо място по отношение на едно дворно място, придобито по време на брака на страните, за което обаче ищецът твърди, че е закупено с изцяло негови лични средства от преди брака – 15 000лв. от продажба на друг негов имот и 10 000 евро от дарение от неговата майка.

Страните са бивши съпрузи. Бракът им е сключен на 21.11.2004 г. и е прекратен с развод от 01.04.2016 г.

На 16.08.2005 г., по време на брака, с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 53, том ІІ, рег. № 3* дело № 219/2005 г. на нотариус Л. К. , рег. № 247 на НК, с район на действие РС Б. , ищецът е придобил УПИ *,295 в кв. 14 по плана на в.з. Минерални бани, кв. Ветрен, гр. Б., с площ от 762 кв.м., представляващ ПИ с идентификатор 07079.701.98 по КККР на гр. Б., като е заплатил продажна цена от 2000 лв. Макар страна по договора да е само единият съпруг по силата на законовата презумпция по чл. 21, ал.1 СК, имотът е станал съпружеска имуществена общност и поради това е допустима претенцията за установяване, че поради вложени лични средства, имотът е собственост на единия съпруг.

Установено е по делото, че на 08.11.2004 г. с нотариален акт № 188 по н.д. № 711/2004 г. на нотариус Б. К. , рег. № 2* Бургас, ищецът преди брака с ответницата е продал свой собствен недвижим имот в с. В. за сумата 15 000 лв., която получил в брой от купувача. Поради това, че от продажбата на личния имот до покупката на процесния са изминали 9 месеца, ответницата е оспорила твърдението на ищеца, че цената от 2 000 лв. е заплатена с негови лични средства. В тази връзка въвзивният съд приема следното:

За преобразуването на лично имущество по  чл. 23 СК правно значение имат влагането на средства при придобиването на вещта и източникът на вложените средства. Ищецът носи тежестта да докаже двете групи обстоятелства при условията на пълно главно доказване. Съдебната практика допуска възможността доказването да бъде извършено с косвени доказателства, но при тази хипотеза изводът, че личните средства са вложени в покупката на вещта следва да бъде единствено възможен при съвкупната преценка на представените по делото доказателства. /Решение № 836 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4221/2008 г., IV г. о., ГК/

В настоящия случай получаването на сумата от 15 000 лв. в брой не е оспорено и е доказано, че ищецът е разполагал с тази сума. Не може обаче по косвен път да се направи единствено възможен извод, че с тези средства е закупено дворното място в кв. Ветрен. Това е така, защото за пълното доказване на трансформацията на лично имущество не е достатъчно само да се установи наличието на лични парични средства. Необходимо е да се докаже пряко или по косвен път влагането на личните средства именно в покупката на имота в кв. Ветрен. След като по отношение на паричните средства, с които е заплатена продажната цена на този имот не е проведено доказване от страна на ищеца за произхода на им, то съдът не може да направи извод, че те са от продаденото преди брака негово имущество.

По тези съображения, искът за установяване на собственост поради пълна трасформация на лични парични средства от продажба на друг личен имот по отношение на дворното място в кв. Ветрен е неоснователен. Същото се отнася и за направеното неговата майка дарение на парична сума. По отношение на това дарение, въззивният съд споделя изцяло съображенията в обжалваното решение и препраща към мотивите по този въпрос.

По отношение на собствеността на построената в имота жилищна сграда въззивният съд приема следното

С. като е закупено дворното място в имота е построена жилищна сграда.

На 01.11.2006 г. ищецът сключил с “П” ЕООД, ЕИК *********, договор за строителство на вилна сграда (груб строеж и довършителни работи) съгласно одобрени проекти и разрешение за строеж № И-182/18.11.2005 г. Договорено било възнаграждение за строителя в размер на 337 568,05 лв., което да се плати при завършване на строежа и съставяне на акт обр. 15.

На 10.10.2007 г. между ищеца и “П” ЕООД бил сключен друг договор - Р. договор за посредничество, съгласно който ищецът приел да извършва посредничество, изразяващо се в осигуряване на клиенти за възложителя за сключване на договори за строителни услуги. По този договор било уговорено възнаграждение в размер на 2,5 % от стойността на сключените договори с клиенти, без ДДС, като за договори на стойност над 1 000 000 лв. възнаграждението се редуцирало до 1,7 % без ДДС.говорено било възнаграждението да се плаща в 14-дневен срок от сключването на договора за строителни услуги.говорено било всеки отделен случай на осъществено посредничество да се удостоверява с подписването на двустранен протокол, в който се отбелязват данни за клиента, сключването на договор за строителство, стойността на строителството и размера на възнаграждението за посредника за конкретния случай.

Въз основа на Р. договор за посредничество ищецът осигурил трима клиенти - търговски дружества, които сключили с “П” ЕООД договори за строителни услуги. За тези договори били съставени и съответните протоколи: (1) Протокол № 1/21.12.20078 г. с клиент “Г” ООД, ЕИК *********; договор от 21.12.2007 г. за груб строеж и съпътстващи работи на обект “О” на стойност 8410360,25 лв. без ДДС и възнаграждение за посредника 142 976,12 лв.; (2) Протокол № 2/04.11.2008 г. с клиент “Ш” ЕООД, ЕИК *********; договор за от 04.11.2008 г. за строителство на обект “Курортен комплекс П. 1 и П. 2” на стойност 2906022,98 лв без ДДС и възнаграждение за посредника 49402,39 лв и (3) Протокол № 3/17.11.2008 г. с клиент “Г” ООД, ЕИК *********; договор от 17.11.2008 г. за довършителени работи, инсталации и вертикална планировка на обект “О” на стойност 8725476,19 лв без ДДС и възнаграждение за посредника 148333,10 лв.

На 20.03.2009 г. между ищеца и третото лице “П” ЕООД било сключено С. за изменение на договора за строителство от 01.11.2006 г. и Р. договор за посредничество от 10.10.2007 г. Със споразумението страните уговорили, че на основание чл. 65 ЗЗД “П” ЕООД вместо да заплати на С. дължимото възнаграждение по рамковия договор ще му предостави строителни услуги по договора за строителство между тях. Вилната сграда с подобренията била въведена в експлоатация на 26.10.2009 г.

За да възникне право на индивидуална собственост върху построеното в полза на единия съпруг, е необходимо да се докаже, че вложените в строителството до построяване на сградата до степен на завършеност „груб строеж“ парични средства са негови лични, защото съобразно придобивния способ това е моментът, в който възниква правото на собственост върху построеното. По делото този въпрос е спорен.

За да установи момента на завършване на сградата към релевантния етап на строителството съдът анализира представените в тази насока писмени и гласни доказателства и приема следното:

Не се спори, че по време на брака, върху закупения поземлен имот е построена жилищна вилна сграда на два етажа със застроена площ от 146 кв.м., заедно с прилежаща второстепенна постройка и други подобрения. Строителството е осъществено въз основа на разрешение за строеж № И-182/18.11.2005 г. Не е спорно, че акт обр. 14, който се издава, когато сградата достигне до етап „груб строеж“ е издаден през 2007г. Това е моментът, към който следва да се преценява стойността на сградата, размера на вложените средства и да се установява техния произход.

Фактът на издаване на акт обр. 14 през 2007г. е възпроизведен в официален документ акт обр. 15 от 02.04.09г., неоспорен от страните. По тази причина съдът не кредитира показанията на свидетелите, водени от ответницата, че сградата е завършена напълно през м. ноември 2006г. и в нея семейството и близките им са празнували К. на 2006г., тъй като освен на удостовереното в официален документ, тези показания противоречат и на множеството писмени доказателства – договори и други актове по строителството, както и на свидетелските показания на св. В. , който е без родство със страните и е бил технически ръководител на строежа по силата на договор със С. С.

Въз основа на така установеното съдът приема, че на основание чл. 77 ЗС правото на собственост върху сградата и подобренията е придобито със завършване на строителството на етап „Г“ , за което на основание чл. 169 ЗУТ са издадени всички необходими строителни книжа през 2007г.

Стойността на вложените средства при това положение следва да се изчислява към 2007г.

По делото е представен договор за строителство от 01.11.2006г., сключен между С. и “П” ЕООД, ЕИК *********, с който ищецът възложил на дружеството строителството на вилната сграда, а дружеството се съгласило да го изпълни със свои сили, средства и материали (чл. 1).говорено е възнаграждение за строителя в размер на общо 337 568,05 лв. / 222 244,40 лв. за груб строеж и 115 323,65 лв. за довършителни работи/, което да се плати при завършването на строежа и съставянето на акт обр. 15, както и на двустранен приемателен протокол между възложителя и изпълнителя.

Свидетелят И. , за когото ответницата признава факта, че е бил нает по договор като технически ръководител на обекта, потвърждава, че строителството се е изпълнявало от дружеството, което е било главен изпълнител, а за определени дейности са изпращали различни подизпълнители. Според него строителството е започнало през 2006г. и е продължило до 2009г., като той е наблюдавал СМР през целия период. Свидетелят потвърждава, че с управителя на “П” ЕООД се е запознал на строежа, разяснява подробности около покупката на бетона с оглед стандарта за качество. Соченият от него търговец е вписан в техническия паспорт на строежа ,раздел ІV „С“. Показанията на този свидетел се подкрепят от други писмени доказателства, които не са съставени с участието на ищеца – актовете по строителството съдържат данни относно времето и видовете строителни работи, които са извършени, които съвпадат с времето, сочено от свидетеля. Показанията кореспондират с датата на сключване на оспорения договор, както и със заявената от ищеца в декларацията му пред Община Б. дата за начало на строителството. Св. К. също потвърждава, че строителството е изпълнено от дружеството “П” ЕООД.

Договорът е оспорен от ответницата по отношение на неговата дата, по отношение на посочените в него стойности и по отношение на неговата действителност, като според нея дружеството въобще не е участвало в строителството. Оспорени са и протоколите, с които в полза на ищеца са договорени комисионни въз основа на Р. договор. Съгласно чл. 180 ГПК, договорът като частен документ е доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от лицата, които са го подписали. Тъй като договорът за строителство не е формален доказването му може да стане с всички допустими по ГПК средства. След като по делото е доказано построяването на сградата, след като е установено, че тя е била готова до степен „груб строеж“ най-рано през 2007г., след като свидетелите посочват, че изпълнител на строежа е било дружеството “П” ЕООД, след като ответницата не оспорва, че технически ръководител е бил св. В. след като не се установява в този период строителството да е изпълнявано от собствената на ищеца фирма „Р“, която е изпълнявала обекти на други места, то съдът приема, че представения по делото договор за строителство действително обвързва страните по него, а по отношение на ответницата има достоверна дата най-рано към 2007г., когато сградата е завършена до степен „груб строеж“. При това положение, доколкото представените от ищеца доказателства представляват частни документи, в негова тежест е провеждането на пълно главно доказване на отразените в тях обстоятелства, за да бъде обвързана ответницата от материалната им доказателствена сила. Необходимо е да се установи по делото, че “П” ЕООД е изпълнило строителството в уговорения обем и за своя сметка, срещу което за ищеца е възникнало задължението по договора да заплати възнаграждението. По делото не е представен двустранния приемателен протокол, предвиден в договора, липсват каквито и да са доказателства строителят да е изградил сградата в договорения обем за своя сметка. Поради това обстоятелство не може да се приеме за доказано в полза на “П” ЕООД да е възникнало вземане, с което да е извършено прихващането по протокола по чл. 65 ЗЗД от 2009г. с насрещните вземания на ищеца. За да настъпи правния ефект на преобразуването на личните средства в лична собственост върху придобитото с тях, не е достатъчно да се докаже единственото наличието на договор, от който ищецът би могъл да стане титуляр на вземане, което несъмнено има характерна лично имущество. За доказване на вземането в този случай е необходимо доказване на разместване на престации, а не само уговорки, за което свидетелстват подписаните договори и протоколи. При отсъствие на доказателства за тяхното изпълнение съдът не може да приеме наличието на действителни вземания, с които страните по договора за строителство са направили документираното прихващане, което от своя страна да е противопоставимо на ответницата, тъй като правният ефект от прихващането в този случай е оборване на законовата презумпция за съвместен принос, от която тя черпи правата си. При липсата на доказателства, че строителят е изпълнил задълженията си по договора за своя сметка, остава единствения извод, че в хода на строителството му е било плащано от възложителя, за какъвто извод има основание предвид доказателствата по делото, че семейството е осигурило средства като е продало през 2006 г. други недвижими имоти. /нотариални актове, приложени с отговора на ответницата/.

След като по делото не е доказано ищецът да е изключителен собственик на дворното място и построената в него жилищна сграта, но неоснователен е и искът за връщане на дадените по договор за наем на недвижим имот, инкорпориран в споразумение по чл. 51, ал. 1 СК суми с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД.

Въз основа на изложеното въззивният съд достига до крайни изводи, които съвпадат с изложените от окръжния съд в обжалваното решение и го потвърждава.

На въззиваемата при този изход на делото се дължат разноски в размер по приложения списък от 3 000лв.

Мотивиран от изложеното Бургаски апелативен съд

 

РЕШИ

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 247/27.06.2017 г. по гр.дело № 1733/2016 г. по описа на Бургаския окръжен съд

ОСЪЖДА С. П. С. , ЕГН **********, от гр. Б., в.з. Минерални бани, ул. Е. № 3, със съдебен адрес: гр. Б., ул. М. № 6* офис № 1, чрез адв. Хр. М. , да заплати на Т. Д. Р. , ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. Славейков, бл. 5, вх. 2, ет. 6, ап. 18, със съдебен адрес: гр. Б., ул. Ш. № 61, сумата 3000лв. - разноски по делото в настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

 

ЧЛЕНОВЕ