№ 2725
гр. Бургас, 24.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20242100100291 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Бермар Инженеринг“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Мехмед Идриз, против „Банка ДСК“ АД,
ЕИК *********, и Сан Сити ООД /н/, ЕИК *********, представлявано от синдика
Снежана Маджарова, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че поземлен имот с
идентификатор 07079.8.12., с площ 38822 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид поземлен имот без
определено стопанско предназначение, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 07079.8.13, 07079.671.662, 07079.671.27, 07079.8.10, 07079.8.11,
07079.8.15 и 07079.8.14, със стар идентификатор на поземления имот ПИ № 000177, с
административен адрес в гр. Бургас, кв. Меден Рудник, местност „Капчето“, в
землището на кв. „Меден Рудник“ – Бургас, ведно със следните сгради, попадащи в
имота, както следва: 1. Сграда с идентификатор 07079.8.12.1., с площ от 637 кв.м. брой
етажи: 2, предназначение- складова база, склад; 2. Сграда с идентификатор
07079.8.12.2., с площ 250 кв.м., брой етажи: 1, предназначение- складова база, склад; 3.
Сграда с идентификатор 07079.8.12.3., с площ 142 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение- складова база, склад; 4. Сграда с идентификатор 07079.8.12.4., с площ
90 кв.м., брой етажи: 1, предназначение – складова база, склад; 5. Сграда с
идентификатор 07079.8.12.5., с площ 199 кв.м., брой етажи: 1, предназначение-
складова база, склад; 6. Сграда с идентификатор 07079.8.12.6, с площ 261 кв.м., брой
етажи: 1, предназначение – складова база, склад; 7. СГРАДА с идентификатор
07079.8.12.7, с площ 259 кв.м, брой етажи: 1, предназначение- складова база, склад; 8.
Сграда с идентификатор 07079.8.12.8, с площ 145 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение- друг вид обществена сграда; 9. Сграда с идентификатор 07079.8.12.9,
представляваща работилница, масивна, заснета по КК с площ 771 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение- друг вид производствена, складова инфраструктурна сграда; 10.
Сграда с идентификатор 07079.8.12.10, с площ 147 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение – постройка на допълващо застрояване; 11. Сграда с идентификатор
07079.8.12.13, с площ 528 кв.м., брой етажи: 1, предназначение – складова база, склад;
12. Сграда с идентификатор 07079.8.12.18, представляваща диагностичен пункт,
1
метален, заснета по КК с площ 148 кв.м., брой етажи: 1, предназначение – друг вид
производствена, складова, инфраструктурна сграда; 13. Сграда с идентификатор
07079.8.12.20, с площ 108 кв.м., брой етажи: 1, предназначение- друг вид сграда за
обитаване, НЕ ПРИНАДЛЕЖАТ на длъжника Сан Сити ООД /н/. Твърденията са, че
ищецът е собственик на процесните имоти, като ги е придобил чрез покупко-
продажба, обективирана в нотариален акт № 2, т.Х, рег.№ 16293, н.д. №
1676/21.12.2021г. на нотариус Симеон Илиев, върху които ЧСИ е започнал
принудително изпълнение. По молба на взискателя Банка ДСК АД бил извършен опис
на имота и сградите, както и оценка на имуществото. Ето защо ищецът счита, че за
него има интерес от предявяване на иск по чл.440 ГПК, за да защити правото си на
собственост. Сочи се,че ищцовото дружество владее и ползва имотите. То е придобило
имотите от Ангел Грудев Ангелов, който от своя страна ги е закупил на публична
продан, по която е издадено постановление за възлагане, влязло в сила. Според ищеца,
банката няма право да насочва изпълнение върху имотите му, понеже те вече са
продадени на публична продан от ЧСИ.
Ответникът- длъжник Сан Сити ООД /н/, чрез синдика си, е подал отговор, в
който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Заявява, че имотът и сградите в
него са собственост на „Дъга 2004“ ЕООД, ЕИК *********, по силата на апортна
вноска от страна „Сан сити“ ООД. Сочи се, че ищеца не е станал собственик на имота,
тъй като неговият праводател не е придобил правото на собственост върху имота,
понеже постановлението за възлагане е било отменено изцяло от съда. Ето защо
сключеният по-късно договор за покупко-продажба не е прехвърлил върху ищеца
собствеността върху терена и сградите. Със съдебно решение е бил уважен искът на
банката по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на сделката, с
която имотът е прехвърлен от „Сан Сити“ ООД на “Дъга 2004“ ЕООД. Така банката
има възможност да проведе принудително изпълнение върху имота, който е в
патримониума на „Дъга 2004“ ЕООД, и да се удовлетвори от продажбата на имота. В
тази връзка се заявява, че имуществото, върху което е насочено принудителното
изпълнение, не е собственост на длъжника по изпълнителното дело- “Сан Сити“ ООД,
а е собственост на третото лице “Дъга 2004“ ЕООД. С тези аргументи се моли иска да
бъде отхвърлен.
Ответникът- взискател “Банка ДСК‘ АД е подал отговор, в който оспорва иска.
Заявява се, че предявената претенция е недопустима поради липса на правен интерес,
тъй като ищецът няма самостоятелно право на собственост върху имотите, предвид на
това, че праводателят му Ангел Ангелов никога не е бил техен собственик. Това било
така, тъй като постановлението за възлагане на имота, с което се легитимира като
собственик, е било отменено от съда, поради което Ангелов, понеже не е станал
собственик на имота, не е можел да го прехвърли валидно на ищеца. Твърди се, че
имотът и сградите продължават да са собственост на „Дъга 2004“ ЕООД. В тази връзка
ищецът няма интерес. Заявява се също, че искът е недопустим и защото се води срещу
ненадлежен ответник, тъй като “Сан Сити“ ООД /н/ е длъжник по вземането, но не е
собственик на имотите, срещу които е насочено принудителното изпълнение. Твърди
се, че ищецът няма права, които да се противопоставят на банката, в чиято полза са
наложени две възбрани преди вписването на акта за право на собственост. По
2
същество се пледира за неоснователност и недоказаност на иска. Освен това правата
му не могат да се противопоставят на банката, която през 2013г. и 2016г. е вписала две
възбрани върху имота. После банката успешно е провела иск по чл.135 ЗЗД, с
решението по които е обявен за недействителен апортът на имота в капитала на “Дъга
2004“ ЕООД. Така банката може да се удовлетвори от имота, независимо, че той е
собственост на трето лице. Всички действия на длъжника с възбранения имот, не са
противопоставими на взискателя. Докато не бъдат удовлетворени вземанията на
взискатели от продажбата на възбранени имоти, възбраната запазва своето действие. С
тези мотиви се моли искът да бъде отхвърлен.
Предвид заявеното в отговора на банката, с разпореждане от 09.05.2024г., съдът е
указал на ищеца да насочи иска си и против „Дъга 2004“ ЕООД, за което се твърди, че
е собственик на имота. В изпълнение на указанията, искът е бил насочен и против
ответника “Дъга 2004“ ЕООД. Искът е коригиран в смисъл, че се иска да бъде прието
за установено, че процесните недвижими имоти не са собственост на “Сан Сити“ ООД
и на “Дъга 2004“ ЕООД.
Ответникът „Дъга 2004“ ЕООД е подал отговор, с който признава иска за
основателен. Заявява, че ищецът е собственик на имота, като го е придобил на правно
основание. Банката дълго време правела опити да продаде имота на публична продан
на основание вписана в нейна полза договорна ипотека. За да бъде спряно
принудителното изпълнение, ответникът заплатил сумите, за които била вписана
ипотеката. С решение на ВКС било прието, че дружеството е изплатило дължимите
суми по ипотеките и те трябва да бъдат заличени. След това ЧСИ вдигнал наложената
възбрана. Вдигането на възбраната било обжалвано, но било потвърдено от съда,
понеже след заличаване на ипотеката, следва да бъде вдигната и възбраната.
Действията, които ЧСИ е извършил спрямо имота, като се ползва възбраната, били
незаконосъобразни и злоупотреба с право. Имотът бил продаден на публична продан
от ЧСИ, а по-късно ищецът го в закупил. Моли се искът да бъде отхвърлен.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните, приложения поделото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Делото е било докладвано в съдебно заседание с посочено правно основание на
предявения иск, като такъв по чл.440 ГПК. Страните са заявили, че нямат възражения
по доклада и същия е бил приет за окончателен.
С оглед на така приетата и докладвана правна квалификация настоящата
инстанция намира предявената претенция за недопустима по следните съображения:
Съобразно мотивите на т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по т.д.
№ 3/2015 г., ОСГТК на ВКС приема, че искът по чл. 440 ГПК предоставя защита на
трето лице в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е
насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се
засягат правата на това лице. Правният интерес от този иск произтича от твърдението
на третото лице, че негово право е засегнато от предприетите изпълнителни действия.
Целта е при уважаването на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на
длъжника и по този начин да се отрече възможността да се насочи принудителното
3
изпълнение за негово задължение върху имущество, което принадлежи на трето лице.
Поради това, за да е допустим искът, освен посочените по-горе предпоставки, се
изисква и принудителното изпълнение върху вещта да не е приключило. Сочи се, че
правото на иск по чл. 440 ГПК не е поставено в зависимост от това дали ищецът се
намира във владение на имота или не. Съобразно практиката на ВКС, обективирана в
Определение № 274 от 22.01.2024 г. по к.ч.гр.д.№ 36/2024 г., която настоящия състав
възприема, прието е, че същинската цел на иска по чл. 440 ГПК е да се отрече правото
на принудително изпълнение върху конкретна вещ, върху която ищецът, трето за
изпълнителното производство лице, заявява самостоятелни права, които отричат
правата на длъжника и с това отричат правото на взискателя да насочи изпълнение
върху вещта за събиране на паричното си вземане от длъжника. Върховната инстанция
е приела, че когато се провежда изпълнение върху имот, който е бил предмет на
уважен иск по чл. 135 ЗЗД, приобретателят по увреждащата сделка е длъжен да търпи
изпълнение върху придобития имот, като се позовава на мотивите на т.1 на
Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по т.д. № 5/2013 г., и Тълкувателно
решение № 2 от 9.07.2019 г. по т.д. № 2/2017 г., двете на ОСГТК на ВКС. Когато от
своя страна приобретателят се е разпоредил с имота в полза на трето лице, то също ще
търпи изпълнението, ако сделката, от която черпи права, е вписана след вписване на
исковата молба по чл. 135 ЗЗД. Този извод се следва от разпоредбата на чл. 135, ал. 1,
изр. 3 ЗЗД. Същото важи и за последващите приобретатели. Пак там ВКС, позовавайки
се на мотивите на т. 3 от Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. по т.д. № 1/2017 г. на
ОСГПК на ВКС, е посочил, че приетото правило на чл. 135, ал. 1 изр. 3 ЗЗД дава
защита на кредитора и спрямо последващите приобретатели, придобили права върху
имуществото от лицето, с което длъжникът е договарял, ако са недобросъвестни или
са се облагодетелствали безвъзмездно от праводател, по отношение на когото искът
може да бъде уважен. Ако прехвърлянето на правата е извършено след вписване на
исковата молба по чл. 135 ЗЗД, съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК обявената
недействителност на сключената от длъжника сделка може да бъде противопоставена
на последващите приобретатели, които са длъжни да търпят принудително изпълнение
върху придобитите от тях права. Само ако приобретателят, с когото длъжникът е
договарял, се е разпоредил с имота преди вписването на исковата молба по иска по чл.
135 ЗЗД, постановеното по този иск решение ще бъде непротивопоставимо на
последващия приобретател и то ако акта на последния е вписан преди вписване на
исковата молба. Това разрешение следва да намери приложение и при прехвърляне на
имуществото от лицето, в чиято полза се е разпоредил длъжникът, извършено преди
предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД. По- нататък върховната инстанция е приела, че
когато страни в изпълнителното производство са лица, обвързани от влязло в сила
позитивно решение по чл. 135 ЗЗД, изпълнението може да бъде насочено върху имота,
предмет на увреждащата сделка. Ако този имот се намира в собственост на трето лице,
придобило права от приобретателя по сделката, то може да се брани с иск по чл. 440
ГПК само ако неговата придобивна сделка е вписана преди вписване на исковата молба
по чл.135 ЗЗД. Оттук произтича и правният интерес на това трето лице от иск по чл.
440 ГПК, с който да заяви собствените си права, противопоставими на ищеца по чл.
135 ЗЗД /взискател в изпълнителното производство/ и съответно да отрече правото на
4
принудително изпълнение върху имота. В тази хипотеза искът по чл. 440 ГПК ще бъде
допустим. Ако обаче третото лице е вписало своето придобивно основание след
вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, то ще бъде принудено да търпи изпълнение
върху своя имот за чужд дълг и не разполага със защитата по чл. 440 ГПК.
В настоящия случай ищецът твърди, че е придобил имота през 2021 г., като по
делото се установява от решение № 150/16.09.2022г., постановено по в.гр.д. №
196/2022 г. по описа на Апелативен съд- Бургас, че исковата молба на развилото се
производство по чл.135 ЗЗД е била вписана в Имотния регистър на 11.12.2013 г., а
решението по делото- на 23.02.2016 г. /л.92 гръб/. В този смисъл безспорно е, че
третото лице- в случая „Бермар Инженеринг“ ЕООД, е придобило имота /на 21.12.2021
г./ след вписване на исковата молба, а и на решението по успешно проведения Павлов
иск. Следва да се посочи, че дори и постановлението за възлагане, с което праводателя
на ищеца се легитимира като собственик при продажбата му през 2021 г., е
постановено след вписването. Ето защо съобразно изложеното по- горе се налага
извода за недопустимост на производството по чл.440 ГПК поради липса на правен
интерес, тъй като тези обстоятелства нямат значение за конкуренцията на права и няма
да доведат до изключване на правото на взискателя да проведе принудително
изпълнение.
Независимо от горното, производството е недопустимо и на друго,
самостоятелно основание, а именно чл.637, ал.6 от ТЗ. Нито една от страните по
делото не твърди, че процесните имоти са собственост на длъжника „Сан сити“ ООД.
Самият предмет на делото е именно установяването на този факт. Проведеното
успешно производство по чл.135 ЗЗД не внася промяна, тъй като относителната
недействителност е само спрямо кредитора, упражнил правото по чл.135 ЗЗД, и
доколкото съществува качеството му на неудовлетворен кредитор. С обявяването на
относителна недействителност се цели в отношенията между кредитора и длъжника да
се възстанови имущественото състояние на длъжника по време на възникване на
задължението, когато имуществото, предмет на разпореждане е притежавано от
длъжника. Между сключилите атакуваната сделка страни и всички други лица, тя е
действителна. В този смисъл в масата на несъстоятелността не се включват активи,
придобиването на които е относително недействително спрямо трети лица поради
успешно проведен иск по чл. 135 ЗЗД, а нормата на чл.637, ал.6 от ТЗ сочи, че след
откриването на производство по несъстоятелност /11.03.2020 г. в случая/ е
недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по
имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, включително и за
защита правата на трети лица, които се считат за собственици на имоти, които не са
включени в масата на несъстоятелността, т.е. на се собствени на длъжника.
С оглед на гореизложеното съдът споделя някой от възраженията на ответната
банка за недопустимост на производството, поради което същото следва да бъде
прекратено. Следва да се посочи, че предмет на производството по чл.440 ГПК не е
дали ищеца е собственик на един имот, а предмет на изследване е дали ответника-
длъжник е собственик или не. В тази връзка всички наведени доводи, касаещи въпроса
дали „Бермар Инженеринг“ ЕООД е собственик на твърдяното от него основание, са
без значение в случая, тъй като дори и ищеца да не притежава право на собственост, то
5
иска по чл.440 ГПК няма пречка да бъда уважен, ако се установи, че длъжника не е.
Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на Банка ДСК за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на сумата от
250 лв., като взе предвид неголямата фактическа и правна помощ, както и
обстоятелството, че по делото се проведе едно съдебно заседание.
Искане от „Сан сити“ ООД /н/ и „Дъга 2004“ ЕООД за присъждане на разноски
не са направени.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 291/2024 г. по описа на Окръжен съд-
Бургас.
ОСЪЖДА „Бермар Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
Мехмед Идриз, да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, сумата от 250 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр. Бургас в 7-
дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6