№ 7551
гр. София, 13.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110138497 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235, ал. 3, вр. ал. 5 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК .,
срещу Д. К. Г., ЕГН **********, и К. Н. Г., ЕГН **********, с която при условията на
разделна отговорност са предявени осъдителни искове за следните суми: сумата от
760,20 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2021 г., мораторна лихва в размер на сумата 74,72 лева за периода 15.09.2019 г. –
01.06.2022 г., както и сумата за дялово разпределение за периода 01.11.2020 г. –
30.04.2021 г. в размер на сумата 9,12 лева – главница и мораторна лихва в размер на
сумата 1,09 лева за периода от 31.12.2019 г. – 01.06.2022 г. Сумите се претендират от
ответниците при равни квоти – от всеки от тях по 1/2 част.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответниците, като в срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на адреса на топлоснабдения имот: гр. София, ., аб. № . за процесния
период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са
заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците са собственици на
топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребител на услугите на
ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава,
с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за
забава върху това вземане.
Ответникът К. Н. Г., чрез адв. И., оспорва предявените искове, като счита, че
претенциите на ищеца за сумата от 125,98 лева за главница за топлинна енергия са
1
обхванати от погасителна давност. Твърди, че е погасила задълженията си чрез
плащане, като представя документи за извършените плащания. Счита, че не е
изпаднала в забава за плащане на главницата, доколкото ищецът не е ангажирал
доказателства за публикуване на общите фактури след края на отоплителните сезони.
Излага съображения, че ищецът не е легитимиран да претендира вземанията за дялово
разпределение, след като трето лице е извършвало услугата. Моли исковете срещу нея
да бъдат отхвърлени.
Ответникът Д. К. Г., чрез адв. С. К.а, оспорва исковете. Поддържа, че част от
претенцията на ищеца за сумата от 125,98 лева е погасена по давност. Оспорва да има
качеството потребител на топлинна енергия за процесния недвижим имот, като в тази
връзка излага съображения, че в договорно правоотношение с ищеца е другият
ответник – К. Г., доколкото партидата се водела на нейно име. В тази връзка допълва,
че при учредено право на ползване върху имота, вещният ползвател е задължен за
разноските за ползване на вещта. Видно също така било, че К. Г. е подала молба-
декларация партидата на имота да е на нейно име. Освен това Г. е заплатила
задълженията за топлинна енергия за имота, с оглед което и исковете са неоснователни
и на това основание. Оспорва да е изпаднал в забава с оглед липсата на доказателства
за публикуване на общите фактури от страна на ищеца. Излага съображения, че за
ищеца липсва легитимация да претендира заплащането на задълженията за услугата
дялово разпределение. Моли исковете, предявени срещу него, да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
По предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, чл. 139
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, в това число, че облигационното правоотношение е възникнало на соченото
от ищеца правно основание – по силата на закона и с оглед притежаваното от
ответницата право на собственост върху имота през исковия период, обема на реално
доставената на ответника топлинна енергия, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума, изпадането в забава в плащането на главното задължение. В
тежест на ищеца е да установи също, че услугата за дялово разпределение на ТЕ е
извършена през периода, както и легитимацията си да претендира дължимостта на това
вземане.
Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
2
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора
между страните по същия/, така и презюмиран /сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор
за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/,
преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с
друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период,
е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за
доставка на топлинна енергия.
С оглед действащата нормативна уредба и установените със съдебната практика
разрешения, договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна
енергия за битови нужди може да възникне или по силата на законовата норма на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, в случай че ответникът притежава право на собственост или вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, или при постигнато съгласие между страните
по основните елементи на договора, като в последния случай доказването на
облигационната връзка в исковото производство се осъществява по общия ред на ГПК,
например с представяне на доказателства за откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество.
След горните разяснения и въз основа на събраните по делото доказателства и
отделените като безспорни с доклада по делото обстоятелства, съдът приема, че
ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване, че през процесния
период страните са били обвързани от договорно правоотношение, възникнало с оглед
притежавано от ответниците право на собственост върху недвижимия имот.
Установява се от представения по делото нотариален акт за учредяване на право
на строеж срещу задължение за построяване на жилища и други № 181, том IX, дело №
1804/1994 г. на нотариус при Софийска нотариална служба, че със същия ответниците
и трети за делото лица са учредили право на строеж в полза на СД „В.“ за построяване
на масивна жилищна сграда със застроена площ 1060,80 кв.м. в парцели, както следва:
дворно място с площ 276 кв.м., находящо се в гр. София, ул. „Златовръх“ № 63,
съставляващо парцел XXII-401 от кв. 176 по плана на гр. София, местността
„Лозенец“; дворно място с площ 265 кв.м., находящо се в гр. София, ., съставляващо
парцел XXI-400 от кв. 176 по плана на гр. София, местността „Лозенец“; дворно място
с площ 252 кв.м., находящо се в гр. София, ., съставляващо парцел XIX-396 от кв. 176
по плана на гр. София, местността „Лозенец“; дворно място с площ 245 кв.мм.,
находящо се на ул. „., съставляващо парцел XX-397 от кв. 176 по плана на гр. София,
местността „Лозенец“, срещу задължението на приобретателя на правото на строеж да
построи сградата, включващо задължение да построи за К. Н. Г. и Д. К. Г. апартамент
№ 23 на втори жилищен етаж и апартамент № 24 на втори жилищен етаж в сградата.
С нотариален акт № 13, том LXVI, дело № 12726/1997 г. на нотариус при
Софийска нотариална служба СД „В.“ е прехвърлило на К. Н. Г. и на съпруга й Д. К. Г.
3
правото на строеж върху апартамент № 23 и апартамент № 24 на втори жилищен етаж ,
заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от мястото, върху което
същата е построена, цялото с площ 1000 кв.м., съставляващо парцел ХХII-401, 400,
397, 396 от кв. 176 по плана на гр. София, местността „Лозенец.
Прието като доказателство е и разрешение за ползване № 2249/02.04.1998 г.,
издадено от ДИТСК – София за жилищна сграда, находяща се на ул. „Златовръх“ № 63-
69, парцел XXII-401, 400, 397, 396, кв. 176 по плана на местността „Лозенец“,
собственост на посочените в разрешението лица, в т.ч. и на К. Н. Г. и Д. К. Г.. Съгласно
издаденото удостоверение строежът е бил изпълнен в съответствие с издаденото
разрешение за строеж и одобрените работни проекти. Въз основа на същото съдът
приема, че правото на строеж е било реализирано и ответниците са придобили правото
на собственост върху процесния апартамент № 23.
Както се посочи и по-горе, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден
презумптивният неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди
при общи условия, възникващ по силата на закона с оглед притежавано от потребителя
право на собственост или вещно право на ползване. От събраните по делото писмени
доказателства и признанието на ответника К. Г. съдът приема за установено, че през
процесния период ответниците са били собственици на процесния недвижим имот /ап.
23, находящ се в сградата на .“/, като с оглед последното е възникнало облигационно
правоотношение между тях и ищеца с предмет продажба на топлинна енергия за същия
имот.
Като неоснователни съдът преценява възраженията на ответника Г., че през
процесния период страна по договора с ищеца е била само К. Г.. Последното не следва
от факта, че партидата за имота е на нейно име. Не се установява също така в полза на
ответницата да е било учредено вещно право на полване, доколкото ответникът Г. не е
ангажирал доказателства за тези си твърдения въпреки предоставената му от съда с
доклада по делото нарочна възможност.
Доколкото от събраните по делото доказателства не следва противното, а
ищецът претендира заплащането на цената за потребената в имота топлинна енергия от
ответниците при равни квоти, то и следва да се приеме, че всеки от тях е задължен за ½
част от неплатената цена на топлинната енергия, потребена в имота през исковия
период.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището на
ответниците, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период,
следователно същото е било топлофицирано. Установява се, че през процесния период
дяловото разпределение е осъществявано от „Т.. С Тълкувателно решение № 2/2017 г.
на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната
собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при
постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). В случая етажните собственици са взели
решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по
системата за дялово разпределение, в която връзка ответниците, като етажни
собственици в сградата, се явяват обвързани от взетото решение.
4
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, както и
представените от третото лице помагач документи във връзка с отчитането на уредите
в процесния имот, настоящата инстанция приема, че за процесния период
количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда,
в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер.
Дяловото разпределение е осъществявано от „Т. в съответствие с приложимата към
процесния период нормативна уредба. През исковия период за м.05.2018 г. – м.04.2021
г. е бил осигурен достъп от страна на потребителите за отчитране на показанията на
намиращия се в имота 1 бр. водомер. През периода не е начислявана топлинна енергия
за отопление на имота, а само такава за подгряване на вода и отдадена от сградната
инсталация по формула съобразно отопляемия обем на жилището /184 куб.м./.
Съгласно заключението и след извършеното изравняване дължимата за топлоснабдения
имот стойност на топлинната енергия за исковия период е в размер на сумата от
2877,81 лева, а за периода м.6.2019 г. – м.04.2021 г. дължимата сума за топлинна
енергия е в размер на 1867,10 лева. Стойността на услугата за дялово разпределение за
периода м.11.2020 г. – м.04.2021 г. е в размер на сумата 9,12 лева. Вещото лице е
посочило, че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични
разходи. Общият топломер е преминавал метрологични проверки през периода, с оглед
което и съдът приема, че същият е бил годно средство за търговско измерване на
преминаващата през същия ТЕ.
Във връзка с възраженията на ответниците за извършени плащания и
представените в тази връзка платежни документи, в производството е изслушано и е
прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза. От същото съдът приема за
установено, че общият размер на непогасените от ответниците задължения за
доставена ТЕ за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г. са в размер на сумата 760,20 лева.
Ищецът е отчел извършените от ответниците плащания и същите не са предмет на
настоящото производство. Съгласно заключението дължимата лихва за забава върху
непогасените вземания е размер на сумата 73,90 лева. Начислените и непогасени суми
за услугата дялово разпределение са в размер на 9,12 лева, а дължимата лихва за забава
е в размер на 1,09 лева. Непогасените задължения за периода м.06.2019 г. – м.04.2021 г.
съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза са в размер на сумата
685,10 лева, а лихвата за забава върху тази главница, начислена до 01.06.2022 г. е в
размер на сумата 55,90 лева.
По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:
Възражението за давност е основателно за периода 01.05.2018 г. – 31.05.2019 г.,
с оглед датата, от която исковете са предявени /18.07.2022 г./ и настъпването на
изискуемостта на месечните задължения за топлинна енергия съобразно общите
условия, приложими към договора. Съдът приема, че непогасени по давност за
задълженията за топлинна енергия за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г., като в тази
връзка следва да се кредитира заключението на съдебно-счетоводната екпсертиза,
предвид извършените от ответниците плащания и дадения отговор на задачата какъв е
размерът на непогасените задължения, дължими за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2021
г.
Следователно сумата, за която главните предявени искове за цена на топлинна
енергия следва да бъдат уважени, е в размер на 685,10 лева или всеки ответник следва
да бъде осъден да заплати на ищеца по ½ част от същата или по 342,55 лева, като
исковете се отхвърлят до пълния размер от 380,10 лева, поради погасяване на
5
разликата по давност.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства и заключението на СТЕ е
установено, че услугата е извършвана през процесния период от „Т.. От
доказателствата по делото е видно, че страните по същия са изпълнявали задълженията
си, изпълващи съдържанието на правоотношението, с оглед което и следва да се
приеме, че след като услугата е извършвана, то и се дължи заплащане на нейната
стойност.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – „Топлофикация
София“ ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат
заплатени сумите за дялово разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото и заключението на СТЕ
е установено, че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е
дължима на ищеца. Ето защо и тези искове са доказани по основание. По реда на чл.
162 ГПК и въз основа на приобщението по делото писмени доказателства и
заключението на СТЕ, съдът приема, че искът срещу всеки ответник е доказан и по
размер за сумата от 4,56 лева. Възражението за погасяване на това вземане по давност
е неоснователно, доколкото се претедира за периода 01.11.2020 г. – 30.04.2021 г.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Предявените искове за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
6
следва да бъдат уважени съгласно заключението на ССчЕ, като се съобрази погасената
по давност част от главницата и крайната дата, до която ищецът претенира лихва за
забава /01.06.2022 г./. Ето защо и исковете следва да се уважат до размера от 27,95 лева
срещу всеки ответник и да се отхвърлят до сумата от 37,36 лева, като неоснователни.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорните претенции се явяват неоснователни и следва да бъде отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На ищеца на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал.8 ГПК се следват разноски за
исковото производство съобразно уважената част от исковете или сума в размер на
665,68 лева от общо сторен разноски в размер на сумата 750 лева – за държавна такса
– 50 лева, депозити, от които са изплатени възнаграждения на вещите лица – 600 лева и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева.
Ответниците имат право на разноски, но последните не са сторили такива в
производството. Доколкото обаче са представлявани безплатно от процесуалните им
представители и с оглед отправените искания в този смисъл на адв. К.а и на адв.
Николов следва да се присъдят възнаграждения на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл.
38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът определя възнаграждения в минимален размер от
по 400 лева, като съобразно изхода от спора на всеки от адвокатите се следва сума в
размер на по 45 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ., ап. 23 и съдебен
адрес: гр. Ботвеград, . да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление: . на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 342,55 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с
адрес: гр. София, ., . аб. № ., ведно със законната лихва от 18.07.2022 г. до
окончателното плащане; мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 01.06.2022 г. в
размер на сумата от 27,95 лева; сумата от 4,56 лева, представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за същия имот за периода от 01.11.2020г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 18.07.2022 г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявените срещу този ответник искове, както следва: за сумата
над 342,55 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ., .
аб. № . до пълния предявен размер от 380,10 лева; за сумата над 27,95 лева,
представлваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 01.06.2022 г. до пълния
7
предявен размер от 37,36 лева, както изцяло иска за мораторна лихва върху главницата
за цена на услугата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 01.06.2022 г.
в размер на сумата от 0,54 лева.
ОСЪЖДА Д. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ., ап. 23 и съдебен
адрес: гр. София, . да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: . на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 342,55 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с
адрес: гр. София, ., . аб. № ., ведно със законната лихва от 18.07.2022 г. до
окончателното плащане; мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 01.06.2022 г. в
размер на сумата от 27,95 лева; сумата от 4,56 лева, представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за същия имот за периода от 01.11.2020г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 18.07.2022 г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявените срещу този ответник искове, както следва: за сумата
над 342,55 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ., .
аб. № . до пълния предявен размер от 380,10 лева; за сумата над 27,95 лева,
представлваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 01.06.2022 г. до пълния
предявен размер от 37,36 лева, както изцяло иска за мораторна лихва върху главницата
за цена на услугата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 01.06.2022 г.
в размер на сумата от 0,54 лева.
ОСЪЖДА К. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ., ап. 23 и съдебен
адрес: гр. Ботвеград, . и Д. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ., ап. 23 и
съдебен адрес: гр. София, . да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: . на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК сумата от
665,68 лева, представляваща разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: ., да заплати на адв. С. К.а К.а, САК, с адрес: гр. София, . на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 45 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство
на Д. К. Г. в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на „Топлофикация София“ ЕАД ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: ., да заплати на адв. Илия Асенов Николов, САК, с адрес: гр. Ботвеград, .,
сумата от 45 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на К. Н. Г. в първоинстанционното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т. на страната
на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8