№ 3376
гр. Варна, 14.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100501756 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Б. П. ЗЛ. чрез Е.З.
срещу решение № 261509 от 05.05.2021 г., поправено с решение № 262486 от 25.08.2021 г. и
решение № 260334 от 27.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 16973 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Варна, четиридесет и девети състав, с което са отхвърлени предявените от
въззивника против ЕТ „Вълко Вълканов" - Нови Пазар обективно съединени искове с
правно основание член 128, алинея 2 във връзка с член 121, алинея 3 от КТ за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 14 924,38 лева, представляваща трудово възнаграждение,
формирано като разликата между полученото от него трудово възнаграждение за периода
31.08.2014 г. – 23.10.2014 г., и минималната часова ставка за периода във Федерална
Република Германия и Обединено кралство Великобритания, както и иск с правно
основание член 71, алинея 1, точки 1, 2 и 3 от ЗЗДискр, за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие претърпени от ищеца болки и страдания, породени от нечовешкото отношение,
свързано с незаконни бездействия за периода 31.08.2014 г. – 09.06.2020 г.; както и е осъден
Б. П. ЗЛ. да заплати в полза на ЕТ „Вълко Вълканов" - Нови Пазар сторените разноски в
размер на 2 000 лева, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
недопустимо, както и постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. На
първо място се излага, че в доклада е въведено непоискано изменение на претенцията, което
е довело до недопустимост на решението, като съдът се е произнесъл по иск с правно
основние член 128, алинея 2 от КТ. Изложени са подробни съображения, че е налице пряка
дискриминация по отношение на въззивника, като се набляга, че доказателствената тежест е
1
разпределена неправилно. Иска се решението да бъде обезсилено и делото да се върне на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове, евентуално – да бъде
отменено и да се уважат исковите претенции изцяло.
Във въззивната жалба са направени следните доказателствени искания:
1/ Да бъде извършена служебна проверка на решение № 212 от 07.12.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 271/2017 г. на ШОС и решение № 298 от 09.01.2019 г., постановено
по гр.д.№ 2180/2018 г. на ВКС, като съдът се произнесе с нарочен съдебен акт дали приема
установените в решенията факти за ненуждаещи се от доказване;
2/ Да бъдат указани на ответника последиците от непредставяне на поисканите и
допуснати от съда доказателства на основание член 192 от ГПК във връзка с член 161 от
ГПК и да го задължи да ги представи, както е поискано в исковата молба;
3/ Да бъдат назначени експертизи в съответствие с поисканите в исковата молба, като
същите бъдат съобразени с длъжността, вписана в командировъчната заповед;
4/ За приемане на копие от молба от 02.02.2021 г.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирани страни по делото,
имащи правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
Направените доказателствени искания с въззивната жалба са неотносими към предмета
на спора и недопустими съобразно нормите на ГПК. По отношение на цитираните решения
съдът може единствено да приложи разпоредбата на член 297 от ГПК. С искането да бъдат
указани на ответната страна последиците от непредставяне на поисканите и допуснати от
съда доказателства на основание член 192 от ГПК във връзка с член 161 от ГПК, се
нарушава разпорадбата на член 26, алинея 2 от ГПК. Заключението на вещото лице пред
първата инстанция е оспорено на други основания, като искането то да бъде съобразено с
длъжността, вписана в командировъчната заповед, се прави за първи път с въззивната жалба,
поради което и попада под ограниченията на член 266, алинея 1 от ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното и на основание член 267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31 октомври 2022
година от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3