Р
Е Ш Е Н И Е
№ 322/15.6.2017г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на петнадесети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при
секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на
прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от
съдия |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по
адм. дело № 271 по описа на съда за 2017
г. |
||
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 4, ал. 1 от
Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Делото е образувано по жалба на П.Г.Г.
с ЕГН ********** *** против акт за установяване на
задължение № АУ000115/16.01.2017 г., издаден от старши инспектор в сектор
Контрол към отдел „МДТ“ при Община Пазарджик, в частта потвърден с
решение № 13-П-6 от 01.03.2017 г. на началник отдел МДТ при Община Пазарджик.
В жалбата се твърди, че оспореният АУЗ в потвърдената му
част е неправилен и незаконосъобразен по отношение на автомобил марка „****“ с рег. № **** и нищожен по отношение на установения
размер на задължения за лек автомобил „****“ с рег. № **** и лек автомобил
марка „****“ с рег. № ****. Моли се да бъде отменен като незаконосъобразен
оспореният акт по отношение на първия лек автомобил и обявен неговата частична
нищожност по отношение на останалите две МПС-та.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. М. АК гр. Пазарджик, която конкретизира подадената жалба, като сочи че не се оспорва АУЗ в цялата потвърдена част, а само по отношение на лек автомобил „****“ с рег. № **** като незаконосъобразен и неправилен
и по отношение на останалите две МПС-та като нищожен. Не се оспорва АУЗ в
частта, с която е потвърден данък недвижими имоти. Не се оспорва и размерът на
определеното задължение, а само неговата дължимост. Претендират се направените
по делото разноски.
Ответникът по жалбата – началник на отдел “МДТ” при
Община гр. Пазарджик, редовно призован, не се явява. По делото е постъпило
писмено становище с вх. № 1798/10.05.2017 г., в което по изложени съображения
началник отдел „МДТ“ моли съда да отхвърли подадената жалба като неоснователна.
Счита, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия,
при спазване на установените процесуални правила и в изискуемата форма.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
На П.Г.Г. е
издаден Акт за установяване на задължения № АУ000115 от 16.01.2017 г. от старши
инспектор на Сектор „Контрол“ към Отдел „МДТ“ при Община Пазарджик, с който са
определени задължения за данък сгради, ТБО и данък върху превозни средства в
общ размер на 3 096,08 лв., от които 2 406,76 лв. главница и 689,32
лв. лихва. Задължението е установено служебно, без да бъде извършвана ревизия,
на основание на действащата към онзи момент норма на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, съгласно
която, акт
може да се издаде и служебно, когато задължението не е платено в срок и не е
извършвана ревизия.
С решение №
13-П-6 от 01.03.2017 г. началникът на Отдел „МДТ“ е отменил частично АУЗ №
АУ000115 от 16.01.2017 г. в частта, с която са определени за внасяне публични
вземания за данък върху превозните средства, както и лихви за просрочия за
периода 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. и е потвърдил АУЗ в частта, с която на
жалбоподателя са определени за внасяне публични вземания за данък върху
превозните средства, данък върху недвижимите имоти и ТБО, както и лихви за
просрочия за периода 2012 г. – 2016 г. Решението е съобщено на жалбоподателя по
пощата с обратна разписка на 22.03.2017 г., като в законоустановения срок
същият е упражнил правото си на жалба пред Административен съд Пазарджик.
Установи се по
делото, че лек автомобил марка „****“ с рег. № **** е отнет противозаконно от
неизвестен извършител, за което е образувано Досъдебно производство № 757/2009
г. по описа на Районно управление на МВР Пазарджик. Лекият автомобил е отнет
противозаконно на 15.06.2009 г., видно от Постановление вх. № 2158/09 г. от
24.08.2009 г. на Районна прокуратура Пазарджик и издадена служебна бележка от
01.09.2010 г. от началника на РУП Пазарджик /л. 20-21/. С молба вх. № 44-П-120
от 01.04.2016 г. жалбоподателят е уведомил кмета на община Пазарджик с копие до
Отдел „МДТ“ за посоченото по-горе обстоятелство, както и е направил искане да
бъдат погасени дължимите от него суми по декларация № 5726/18.10.2010 г.
По делото е
представена Заповед № 2514 от 13.11.2015 г. /л. 60/, с която на основание чл.
4, ал. 4 във връзка с ал. 3 от ЗМДТ кметът на общината е определил служители от
отдел МДТ при община Пазарджик, които имат правата и задълженията на органи по
приходите в производствата по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Със Заповед №
2313/10.11.2011 г. /л. 59/ кметът на Община Пазарджик е наредил Минко Минков,
началник Отдел „МДТ“ да упражнява правомощията на териториален директор на НАП
съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ във връзка с чл. 11 от ЗНАП.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена
в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдът намира за
основателно направеното възражение за незаконосъобразност на АУЗ по т. 1, а именно по отношение на лек
автомобил „*****“ с рег. № ****. Спорът по делото се свежда до въпроса за
дължимостта на установения от органа по приходите ДПС за времето от 2012 г. –
2016 г. в контекста на разпоредбата на чл. 60, ал. 5 ЗМДТ (отм. - ДВ, бр. 95 от 2009
г., в сила от 01.01.2010 г.), съгласно която за унищожените или откраднатите превозни средства платеният данък
се възстановява пропорционално на броя на пълните месеци до края на годината,
считано от месеца на настъпване на събитието, след представяне на документ от
съответния компетентен орган. Нормата е приложима към месец юни 2009 г. -
датата, на която лек автомобил марка "****“ с рег. № **** е обявен за
противозаконно отнет. Собственикът на откраднато
или унищожено МПС има право на възстановяване на платените местни данъци от
месеца на настъпване на събитието до края на годината, т. е. задълженията на
това лице не са обвързани с прекратяването на регистрацията на превозното средство.
Съгласно предложение второ на чл. 54, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ (в сила до 31.12.2009 г.), при
кражба и унищожаване на превозно средство, декларация не се подава.
Неправилно административният
орган е приел, че по делото не са представени никакви доказателства, от които
да се установи, че данъчнозадълженото лице не е собственик на посоченото МПС по
време на проверявания период. Съдът намира, че представените по делото
доказателства, а именно Постановление вх. № 2158/09 г. от 24.08.2009 г. на
районен прокурор при Районна прокуратура Пазарджик и приложената по делото служебна
бележка от 01.09.2010 г. на началника на РУП Пазарджик безспорно установяват
факта на противозаконното отнемане на процесния лек автомобил от собственика му
П.Г.. Видно от приложеното постановление разследването по досъдебно
производство № 757/09 г. на РУ на МВР Пазарджик, водено срещу неизвестен
извършител е спряно, тъй като в законоустановения срок за разследване и въпреки
проведените оперативно-издирвателни мероприятия и процесуални действия
извършителят на деянието не е открит.
В случая административният орган
е приел, че регистрацията на автомобила е прекратена на 10.10.2016 г. При
представянето на документ, удостоверяващ факта на извършване на кражба обаче,
следва да се приложи нормата на чл. 60, ал. 5 от ЗМДТ (отм.) и облагането с
данък върху превозните средства да се преустанови от месеца, следващ събитието.
Единствено при липса на доказателства, удостоверяващи кражбата на МПС, по
отношение преустановяването на данъчното облагане би била приложима нормата на предложение първо на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ (в
сила от 1.01.2010 г.), съгласно която за превозните средства, на които е
прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на
прекратяване на регистрацията за движение. В случая обаче, жалбоподателят е
представил доказателства за извършено противозаконно отнемане на лекия му
автомобил през м. юни 2009 г., поради което облагането с данък върху превозното
средство, следва да се преустанови от месец юли 2009 г., а платените след тази
дата местни данъци подлежат на възстановяване по реда на чл. 129 от ДОПК.
С оглед на това съдът намира, че
АУЗ в частта по т. 1 следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Съдът намира за основателно
направеното възражение за нищожност на АУЗ по т. 3 и т. 4 по отношение на лек
автомобил „****“ с рег. № **** и лек автомобил марка „****“ с рег. № **** поради
следното:
Разпоредбите, регламентиращи
процедурата за издаване на АУЗД към датата на издаване на процесния акт са чл.
105 - чл. 107 от ДОПК, от които се
установяват хипотезите, при които може да се издаде АУЗД. Посочените разпоредби
- чл. 106 и чл. 107 от ДОПК са в раздел
"Предварително установяване". Граматическото и систематично тълкуване
на посочените разпоредби води до извода, че законодателят е ограничил
хипотезите, при които може да се издава АУЗД до случаите при изчисляване и
определяне на задължение по декларация в момента на приемането й, и при
неплащане на вече определено задължение по декларация. В конкретния случай тези
хипотези не са налице. Безспорно по делото се установи, че жалбоподателят не е
подавал декларация за лек автомобил „****“
с рег. № **** и лек автомобил марка „****“ с рег. № ****, с която да е декларирал дължим
данък, за да е налице основание за приложението на чл. 107 от ДОПК. От
съдържанието на оспорения АУЗ е видно, че данните за собствеността на леките
автомобили са взети от информационния масив на КАТ гр. Пазарджик. При това
положение установяването на задължения за данък върху превозното средство е
следвало да се извърши чрез единствения допустим способ, а именно чрез ревизия
(по аргумент от чл. 106, ал. 3 ДОПК).
Допуснатото нарушение е съществено, тъй като съществено различен е редът за
издаване на АУЗД и редът за извършване на ревизия. При ревизия съществуват
повече процедурни гаранции за ефективна защита на правата и интересите на
данъчния субект. И в двата случая приложим
за обжалването им е редът, установен в ДОПК (чл.
4, ал. 1, изречение последно ЗМДТ), различен обаче е по-горестоящият орган,
компетентен да разгледа жалбата по административен ред. Актът за установяване
на задължения по декларация съгласно чл. 107,
ал. 4 от ДОПК , във вр. с чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ подлежи на задължително обжалване по административен ред пред
ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, а ревизионният
акт пред кмета на общината. Съществеността на допуснатото нарушение е от степен
водеща до нищожност на издадения АУЗ в частта относно установения данък върху
превозните средства за лек автомобил „****“
с рег. № **** и лек автомобил марка „*****“ с рег. № ****.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, жалбата за основателна, поради което АУЗ в тази му част следва да се
прогласи за нищожен.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски в размер
на 360 лева, от които 10 лева – държавна такса и 350 лева за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ акт за установяване на задължение № АУ000115/16.01.2017 г., издаден от
старши инспектор в сектор Контрол към отдел „МДТ“ при Община Пазарджик, в частта по т. 1 за данък превозно средство за лек
автомобил „****“ с рег. № ****, двигател № ***, шаси № ****.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН акт за установяване на задължение № АУ000115/16.01.2017
г., издаден от старши инспектор в сектор Контрол към отдел „МДТ“ при Община
Пазарджик, в частта по т. 3 за данък
превозно средство за лек автомобил марка „****“ с рег. № *****, двигател без
номер, шаси № **** и по т. 4 за
данък превозно средство за лек автомобил марка „***“ с рег. № ****, двигател №
*****, шаси № *****.
ОСЪЖДА Началник отдел “Местни данъци и
такси” при Община гр. Пазарджик да заплати на П.Г.Г. с ЕГН ********** *** от
бюджета на общината направените
по делото разноски в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 14060 от 16.11.2018 г. по адм. дело № 8377/2017 г. на ВАС- Седмо отделение:
ОТМЕНЯ Решение № 322/15.06.2017 г. постановено по
адм. д. № 271/2017 г. по описа на Административен съд Пазарджик В ЧАСТТА, с
която е обявен за нищожен Акт за установяване на задължение №
АУ000115/16.01.2017 г., издаден от старши инспектор в сектор Контрол към отдел
"МДТ" при Община Пазарджик, в частта по т. 3 за данък превозно
средство за лек автомобил марка "****" с рег. № ****, двигател без номер, шаси № **** и по т. 4
за данък превозно средство за лек автомобил марка "****" с рег. **** , двигател № *****, шаси № **** и
ВРЪЩА делото В ТАЗИ МУ ЧАСТ за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
ОТМЕНЯ Решение № 322/15.06.2017 г. постановено по адм. д. № 271/2017 г. по
описа на Административен съд Пазарджик В ЧАСТТА, с която е осъден началник
отдел "Местни данъци и такси" при Община Пазарджик да заплати на П. Г. от гр. Пазарджик направените по делото разноски за сумата
над 98 (деветдесет и осем) лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
Решението е окончателно.