№ 42384
гр. София, 18.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110153664 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК
Производството по делото е образувано по жалба, уточнена с молба от 17.11.2023 г.,
подадени от Е.. Д. М. с предявена осъдителна искова претенция по чл. 2в ЗОДОВ, вр. чл.
срещу Апелативен съд – София, като правоприемник на Апелативен специализиран
наказателен съд, за заплащане на сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в периода от 31.12.2022 г. до 02.10.2023 г. в резултат от
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразило се в осъждане
на ищеца по ВНОХД № 102/2018 г. по описа на АСНС по непредявено обвинение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
02.10.2023 г. до окончателното изплащане.
В сезиращата съда жалба ищецът излага твърдения, че срещу него било повдигнато
обвинение с обвинителен акт по пр. пр. № 431/2013 г. на Специализираната прокуратура.
Във връзка с последното било образувано дело № 102/2018 г. по описа на Апелативен
специализиран наказателен съд, понастоящем закрит, с правоприемник ответната страна.
Излага, че по това дело ищецът е осъден по непредявено обвинение за нови фактически
положения, измислени в хода на наказателното производство по делото и извън пределите,
очертани с обвинителния акт на Прокуратурата. Поддържа, че по това дело съдът изменя,
добавя и надгражда обвинението, като произволно и противозаконно осъжда ищеца за нови
фактически положения – относно наличието на нов съизвършител, както и относно деяния,
неотразени в обвинителния акт. В жалбата ищецът сочи, че по този начин същият е осъден
незаконно по непредявени обвинения, с което са нарушени правото на свобода и сигурност
съгласно чл. 5, § 1 от КЗПЧОС, чл. 6 ХОПЕС, правото на справедлив процес, гарантирано в
чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 47 ХОПЕС, презумпцията за невиновност по чл. 6, § 2 от
Конвенцията и чл. 48 ХОПЕС, правото на защита и представлява отказ от правосъдие
спрямо ищеца Е. М.. В депозираната уточнителна молба от 17.11.2023 г. ищецът посочва, че
дело № 102/2018 г. АСНС е приключило на 05.06.2019 г., като след обжалване на
постановената е образувано дело № 1018/2019 г. по описа на ВКС. На 16.04.2020 г. е
постановен окончателен съдебен акт, с който присъдата е потвърдена. Ищецът намира, че
въпреки това делото не е решено от фактическа и правна страна – съгласно повдигнатото му
обвинение с обвинителния акт и няма произнасяне дали ищецът е извършил
1
престъпленията, за които е обвинен. В уточнителната молба се посочва, че противоправното
поведение на ответната страна, като правоприемник на вече закрития АСНС се изразява в
осъждане по непредявени обвинения, за деяния, за които ищецът Д. не е обвинени и не е
предаден на съд с обвинителния акт по пр. пр. № 431/2013 г. на СП, в осъждането му за нови
фактически положения, неотразени в обвинителния акт. Твърди, че в резултат от това е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, отчаяние, безнадеждност,
страх, ужас. Сочи, че вследствие преживените стрес и притеснения здравословното му
състояние се е влошило и е развил хипертония и депресия. С тези съображения ищецът
отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата от 24 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 31.12.2022
г. до 02.10.2023 г. в резултат на съществено нарушение на правото на Европейския съюз,
изразило се в осъждането му по ВНОХД № 102/2018 г. по описа на АСНС по непредявено
обвинение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 02.10.2023 г. до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответната страна
Апелативен съд – София, с който предявеният иск е оспорен като недопустим, а по същество
и неоснователен. Поддържа се, че претендираните на основание чл. 2в ЗОДОВ вреди следва
да произтичат от решение на окончателна съдебна инстанция, като в този смисъл оспорва
процесното дело № 102/2018 г. по описа на АСНС да е приключило с окончателен съдебен
акт. Твърди, че на 05.06.2013 г. в Специализирания наказателен съд е внесен обвинителен
акт по досъдебно производство № 62/2015 г. по описа на МВР, пр. пр. № 431/2013 г. на
Специализираната прокуратура. Посочва, че с присъда от 09.01.2018 г., постановена по дело
№ 646/2015 г. по описа на СНС, ищецът е признат за невинен и е оправдан по повдигнатите
с обвинителния акт обвинения за редица извършени престъпления. Излага, че срещу
постановената присъда е подаден протест от Специализираната прокуратура, вследствие на
което е образувано процесното дело № 102/2018 г. по описа на АСНС. На 05.06.2019 г. АСНС
е отменил присъдата от 09.01.2018 г., постановена по дело № 646/2015 г. по описа на СНС, и
е постановил нова присъда, като е признал ищеца за виновен за извършено от него
престъпление с правна квалификация чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК
и го е осъдил на 17 години и 6 месеца лишаване от свобода, като е потвърдил присъдата на
СНС в останалата част. Ответникът посочва, че с решение от 16.04.2020 г., постановено по
дело № 1018/2019 г. по описа на ВКС, III НО, е отменена присъдата от 05.06.2019 г. на
АСНС, постановена по дело № 102/2018 г., в частта, в която е потвърдена присъдата на СНС,
и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Твърди, че въз
основа на касационното решение от 16.04.2020 г. е образувано дело № 211/2020 г. по описа
на АС-София, преобразувано в дело № 404/2023 г. по описа на АС-София, като
производството по същото е висящо и към настоящия момент не е приключило с
окончателен съдебен акт. Оспорва да е налице нарушение на норма от правото на ЕС.
Оспорва ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди, както и същите да
производство по дело № 102/2018 г. по описа на АСНС. Възразява срещу твърдението на
ищеца, че е осъден по непредявено обвинение. Ето защо, отправя искане за прекратяване на
производството по делото поради липса на процесуална легитимация на Апелативен съд –
София, респ. за отхвърлянето му като неоснователен. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, при извършена служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 вр. чл. 127 ГПК
относно редовността на исковата молба и допустимостта на предявената със същата искова
претенция, намира следното:
Изясни се, че с процесната искова молба – жалба, допълнително уточнена, ищецът Е. М.
2
претендира присъждане на обезщетение вследствие на допуснато съществено нарушение на
правото на Европейския съюз, изразяващо се в осъждането му по ВНОХД № 102/2018 г. по
описа на АСНС по непредявено обвинение, т.е. за вреди от допуснати процесуални
нарушения от съда при разглеждане на посоченото наказателно дело от общ характер.
Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България, държавата отговаря за вреди,
причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, в
частност от правораздавателната дейност на съда.
В разпоредбите на чл. 2, ал. 1, вр. ал. 3 и чл. 2в ЗОДОВ е предвиден специален ред за
защита правата на граждани при твърдения за причинени вреди от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при изчерпателно посочени хипотези, сред която и нарушаване на
права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи – арг. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, в който случай исковете се разглеждат по реда на
ГПК, а по реда на чл. 2в – при достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз.
В настоящия случай, с оглед изложените от ищеца твърдения, на които същият основава
претенцията си – за осъждането му по обвинение, каквото не му е повдигнато с обвинителен
акт, с допуснато изменение/добавяне от съда на нови фактически положения и деяния,
неотразени в обвинението, при което същото е останало нерешено от фактическа и правна
страна, въпреки постановените съдебни актове, съдът намира, че по същество исковата
претенция предполага проверка относно законосъобразността на изводите на въззивната
съдебна инстанция в крайния съдебен акт, постановен в хода на производството по ВНОХД
№ 102/2018 г. по описа на АСНС, което съдът намира за недопустимо в рамките на
производство по искова претенция, предявена пред гражданския съд по реда на чл. 2 и 2 в
ЗОДОВ, при водено наказателно производство и постановен съдебен акт. Извършването на
подобна преценка излиза извън предвидения от закона процесуален ред за проверка
правилността на актовете, поставени в хода на наказателното производство - по реда на
инстанционния съдебен контрол, регламентиран в НПК.
Предвид изложеното, предявената искова претенция се явява процесуално недопустима,
което обуславя връщане на исковата молба, с която същата е предявена.
С оглед изхода на делото – прекратяване на производството и основанието за това –
недопустимост на предявения иск, право на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, има
ответната страна Апелативен съд – София за извършените процесуални действия,
изразяващи се в депозиране на писмен отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез упълномощения
си процесуален представител - съдебен помощник в съда, с приложено към отговора
пълномощно за учредена представителна власт. Същевременно, с отговора на исковата
молба ответникът е направил изрично искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 32, т. 3 ГПК. Ето защо, в полза на
ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на сумата от 100 лева – в
минимален размер, следващ от разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, към чието прилагане препраща чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 37, ал. 1 ЗПрП. В
тази връзка съдът съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото,
приключило преди насрочване в открито съдебно заседание, както и конкретно извършените
процесуални действия от пълномощника на ответника, изразяващи се в депозиране на
писмен отговор, поради което присъди възнаграждение в минимален размер.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба – жалба с вх. № 271163/02.10.2023 г., подадена от ищеца Е. Д.
М. и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр. дело № 53664/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав, образувано въз основа на последната.
ОСЪЖДА ищеца Е. Д. М., с ЕГН: ********** да заплати на ответника Апелативен
съд – София сумата от 100 лева, представляваща сторени разноски по делото по чл. 78, ал.
8 ГПК за осъществено процесуално представителство и защита от съдебен помощник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, на ищеца – чрез началника на
Затвора-София, както и чрез процесуалния му представител адв. Ю..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4