Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 185
гр. Троян, 22.05.2019
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Троянски районен съд първи
състав
на двадесет и втори април
две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка Банчева,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 682
по описа на съда за 2018 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен иск с
правно основание чл.226 от Кодекса за застраховането /отм./ и акцесорна претенция за законна лихва
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, с цена на иска
24 900 лева, предявен от А.
К. Ч. с адрес: ***, чрез пълномощника й адвокат Ц.А.,***“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : гр.София, р-н Лозенец, ул.“Джеймс Баучер“
№ 87, представлявано заедно от С.С.П.и К.Д.К.. Върху
сумата на предявения иск се претендира и законна лихва, считано от датата на
предявяване на иска.
Ищцата твърди, че на 26.07.2013 год. около 06.40 часа съпругът й С.Ч.е пострадал при пътно-транспортно произшествие в гр. Троян, на ул. „*******. Произшествието настъпило по вина на К.С.М., ЕГН **********,***, който при управлението на лек автомобил марка „Рено“, ***** с регистрационен номер ******, нарушил правилата за движение и причинил тежко пътно-транспортно произшествие. Причина за настъпилото ПТП било обстоятелството, че водачът на МПС заспал зад волана, при което МПС-то, на прав пътен участък, излязло в дясно извън пътя и се блъснало в метален стълб. По случая било образувано досъдебно производство № 325/2013 год. по описа на РУ - Полиция гр. Троян. Ищцата твърди, че съпругът й се возел на задната седалка на описаното по-горе МПС, с което настъпил инциндента. От катастрофата преживял много болки и страдания, но поискал К.С.М. да не бъде подвеждан под наказателна отговорност и делото било прекратено с постановление изх. № 1063/05.12.2013 год. на Районна прокуратура гр. Троян.
Ищцата сочи, че за автомобила с
регистрационен номер ******* управляван от деликвента,
имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" в ЗД „БУЛ ИНС" АД, с период на покритие до
22.11.2013 год., като моментът на настъпване на ПТП попада в обхвата на
застрахователното покритие на полицата.
В молбата е изложено, че в резултат от ПТП С.Ч.получил множество тежки травми, като в следствие на фрактура на два прешлена на гръбначен стълб - ЛЗ и Л5, до момента той не може да движи долните си крайници, неподвижен е и напълно парализиран от кръста надолу вече близо 5 години. Въпреки всички опити да възстанови здравето си и до този момент той е неподвижен и не може да се обслужва сам. Налага се да ползва инвалидна количка, тъй като долните му крайници са неподвижни. Не може да извършва елементарни движения, включително да се изправя самостоятелно от легнало в седнало положение.
Ищцата твърди, че още от първия ден на
катастрофата тя преустановила да ходи на работа и всеки ден пътувала до гр.
София до болницата, в която бил настанен съпругът й. От този ден до сега не се
е връщала на работа, като в следствие на това доплатила необходимите осигуровки
за пенсия, като вместо заплата получава пенсия в размер, доста по-нисък от
заплатата.
Освен
физическите травми, се твърди, че инцидентът оказал сериозно психологическото
отражение в живота на ищцата и семейството й. Със съпругът й едва се издържали на 2 пенсии, като
по-голямата част от нейната пенсия била използвана за негови нужди — хапчета,
катетри, памперси.
Ищцата твърди, че предявила пряко претенцията си пред
застрахователното дружество, но до този момент няма отговор.
Направено е искане съдът да постанови
решение, с което да бъде осъден ответника ЗД „БУЛ ИНС" АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1407, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Ваучер" №
87, да й заплати застрахователно обезщетение в размер 24 900 /двадесет и
четири хиляди и деветстотин/ лева,
представляващи неимуществени вреди вследствие на настъпило ПТП през периода на
действие на Договор за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите", материализиран в Застрахователна полица *******, с
период на покритие от 30.11.2012 год. до 29.11.2013 год., ведно с обезщетение за забава, считано от
25.07.2018г. до окончателно изплащане на сумата. Претендира всички разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, с който изцяло
оспорва процесуалната легитимация на ищцата. Оспорва предявения иск по
основание и по размер, като прекомерно
завишен.
Ответникът
не оспорва наличето на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил „Рено“ модел „******
Ответникът
оспорва твърденията , изложени в ИМ, че се касае за деликт. Оспорва
обстоятелството, че ПТП се дължи на вината на водача К.С.М.. При условията на
евентуалност претендира , че е налице съпричиняване на вредоносния резултат,
тъй като пострадалият е бил без предпазен колан.
Направено
е искане предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и на ответника
да бъдат присъдени направените в производството разноски.
Ищцата
А.Ч. се явява в съдебно заседание лично и с пълномощника си от адв.Ц.А. ***, който поддържа предявения иск и прави искане същият
да бъде уважен, като на ищцата бъдат присъдени разноските за адвокатско
възнаграждение.
За
ответника, редовно призовани, не се явава законен представител и не се
представлява от процесуален представител в съдебно заседание. Постъпило е
писмено становище чрез пълномощника адв.М.Г., който
оспорва иска по основание и размер по съображенията, изложени в отговора и
прави искане същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира
разноските в производството, съгласно списък по чл.80 ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във
връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приетите доказателства по
делото - Констативен
протокол за ПТП с пострадало лице peг. № ЗМ 325 от 29.07.2013г. на РУП – Троян; Схема на местопроизшествието ПТП, станало на 26.07.2013г.; Постановление за прекратяване на наказателно производство изх. № 1063 от
05.12.2013г. на Районна прокуратура - Троян; Наказателно постановление №******на ОДМВР -Ловеч, РУП – Троян, се
установява, че на 26.07.2013г.
около 06:40 часа С.А.Ч. - съпруг на ищцата, е пострадал при пътно-транспортно
произшествие в гр.Троян, на ул.“*****. При управлението на лек автомобил марка
Рено, модел „******* водачът К. М. е нарушил правилата за движение и причинил
тежко пътно-транспортно произшествие. Причина за настъпилото ПТП е
обстоятелството, че водачът заспал зад волана, при което управляваното от него
МПС на прав пътен участък излиза в дясно извън пътя и се блъска в метален
стълб. По случая е образувано досъдебно производство № 325/2013г. по описа на
РУ - Полиция гр.Троян. Ищецът се възползвал от правата си по чл.343, ал. 2 от НК и поискал прекратяване на образуваното наказателно производство. С
постановление изх. № 1063/05.12.2013г. на Районна прокуратура - гр. Троян наказателното
производство е прекратено. При прекратяване на наказателно производство на К. М.
е съставено Наказателно постановление №14-0359-000268 от 09.05.2014г., с което му е наложено наказание за ПТП-то, от което съпругът на
ищцата е пострадал. Наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в
сила.
Видно от полица „Задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с № *******, с период на покритие 30.11.2012г до 29.11.2013
г., за лек автомобил марка „Рено”,
модел „****** собственост на К.А.Д., управляван на 26.07.2013г. от К.С. М., е
имало валидна застраховка към датата на настъпване на застрахователното
събитие.
За доказване на твърденията, изложени в исковата молба, ищцата е
ангажирала гласни доказателства.
Разпитаната по делото свидетелката М.С.Ч.-дъщеря на ищцата, дава подробни
показания относно необходимостта от полагане на непрекъснати грижи от страна на
майка й към пострадалия й баща, който е изцяло неподвижен в следствие на наестъпилото
през 2013г. ПТП. Свидетелката сочи, че майка й отдава 99% от времето си за грижи и обслужване на
неподвижния си съпруг, като може да се отклони за минимално време, за да отиде само
до магазин и аптека. В грижите я отменят само тя и състра й. Свидетелката пояснява какви
приспособления са направени в апартамента, в който живеят родителите й за
по-доброто обслужване на баща й, който
се движи в инвалидна количка. Същият е тежък и за да бъде преместен е
необходима и чужда помощ. Свидетелката твърди, че в дома на родителите й
продължават да идват лекари по различни поводи. Майка й се принудила да сменя
катетъра на баща й, за да не търсят непрекъснато лекар, тъй като тази
манипулация са налага някой път и нощно време или на няколко дни, в зависимост
дали се получава инфекция. Показанията са и относно обстоятелствата, че баща й
изцяло е зависим от обслужването от страна на майка й, която се грижи за него
24 часа, изцяло нейни са ангажиментите за закупуване на необходимите
консумативи и лекарства, превоз, изключително влошеното психическо състояние на
баща й, който е бил трудоспособен,
инициативен, събирал се е с приятели, обичал да ходи за риба. Твърди , че в
резултат на непрекъснатите грижи и липса на време за себе си, майка й изцяло
променила начина на живот. Преди тя посещавала концерти, ходела на театър, събирала
се с приятелки, а сега това било невъзможно поради необходимостта да бъде до
пострадалия от ПТП неин съпруг. Най-много й тежало, че няма възможност да взима
внуците си при себе си-нещо, което е било обичайно преди настъпване на ПТП и инвалидизирането на съпруга й.
По искане на
ответника е разпитан като свидетел деликвента К.С.М.. Същият сочи в своите
показания, че той е управлявал лекия автомобил и е причинил ПТП, при което е
пострадал С.Ч., който се е возил на задната седалка, в дясно. Не може да посочи
дали Ч. е бил с поставен предпазен колан, като твърди, че от общ четиримата
пътуващи в автомобила, той не е възприел кой е с поставен колан, освен, че той
като водач е бил поставил такъв. М. пояснява, че към датата на настъпване на
ПТП са били в близки приятелски отношения със С.Ч., като семейно са се
събирали, но след това М. е преустановил контактите си с тях. Споделя, че е
виждал С.Ч., придвижван чрез инвалидна количка с помощта на съпругата си.
Ищцата А.Ч.
дава обяснения, в които подробно изброява грижите, които полага 24 часа в
денонощието за обслужване на пострадалия
в ПТП свой съпруг. Заявява, че и двете й дъщери са налага да й помагат. Ищцата
излага, че е принудена да стои в къщи със съпруга си и единственото й
развлечение е да отиде до аптеката и да стоят със съпруга си на терасата на
апартамента. Твърди, че изцяло е
променен начина й на живот след инцидента, който определя като „затворник в собствената си къща“.
Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели като последователни, логични и непротиворечиви помежду си.
Показанията на свидетелката М.Ч. преценява с оглед другите данни по делото,
предвид възможна заинтересованост, съгласно чл.172 от ГПК, но не констатира
противоречия със събраните доказателства.
По делото е изискана медицинската
документация за лечението на съпруга ищцата- С.А.Ч.,
от които се установява, че след настъпване на ПТП същият е бил лекуван в
следните болнични заведения:
- МБАЛСМ „Пирогов" ЕАД гр. София,
където е лекуван в Клиниката по неврохирургия в периода от *************
-
„МБАЛ гр. Троян" ЕООД, отделение по
„Физикална и рехабилитационна медицина", където е лукавн в периода ******************
-
МБАЛ „Проф.
д-р Параскев С."***, отделение за „Физикална и
рехабилитационна медицина"; където е лекуван в периода ******************
При така
установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна намира следното:
Отговорноста на застрахователя в
хипотезата на чл.226 от КЗ при застраховката "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя
е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на деликвента, но и
дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени
вреди не е защитено с иск по чл. 45 ЗЗД против деликвента.
Ищцата А.Ч. се легитимира
като увредено от деликвента лице, претендираща право на обезщетение за
причинените й неимущуствени вреди, което може да бъде упражнено алтернативно
или срещу застрахователя, или срещу деликвента . Осигурената от
закона алтернативна защита на това право – с иск по чл. 45 ЗЗД или с иск по чл.
226 от КЗ /отм./ , е предоставена на
избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно
– на обезвреда за причинени от деликта вреди.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че ищцата не е активно легитимирана да предяви иск по чл.226, ал.1
от КЗ /отм./. Нейният съпруг С.А.Ч. е пострадал от ПТП, а тя е увредено лице / по см. на чл.265 КЗ - пострадало е лицето, което е починало или е
претърпяло телесни увреждания, причинени от моторни превозни средства, а увредено
е лицето, включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за
вреди, причинени от моторни превозни средства
Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал.1 от КЗ /отм./, Обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата. Съгласно ал.3, за трети лица се смятат всички лица, с изключение на лицето, което
отговаря за причинените вреди.
Съгласно ТР № 1
/23.12.2015г. на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/2014г., всяко лице, извън деликвента,
се явява трето лице по см. на чл.257, ал.1 КЗ и като пострадало от деликт,
разполага с правото на пряк иск срещу застрахователя.
Ищец по прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е увреденото лице,
чиито имуществени и/ или неимуществени блага са увредени като пряка и
непосредствена последица от застрахователното събитие съгласно договора за
застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между застрахователя и прекия
причинител. Застрахователното събитие е обективно съществуващ факт в
действителността, с който са свързани определени правни последици - това е
самото вредоносно събитие, в резултат на което за застрахования настъпват
вреди, подлежащи на обезщетяване по силата на сключения застрахователен
договор.
В
случая се претендират неимуществените вреди, които са неизмерими с пари и
затова именно следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които
имат право на него, се определят на принципа на справедливостта –ППВС №
4/25.05.1961г. на Пленума на ВС. В т.2 на посоченото ППВС е посочено, че кръгът
на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане обхваща най-близките роднини, вкл. съпругът. В
разпоредбата на чл.257, ал.3 от КЗ /отм./ също не е изключен съпругът от кръга
легитимирани лица, както е например в чл.80, ал.2 от ЗЗ / отм., обн. ДВ бр.86
от 11.10.1996г./ , отричащ качеството на „трето лице“ на водача на МПС и на
съпрузите на пострадалия. /Решение № 165/16.02.2010г. по ч.т.д. № 211/2009г. на
ВКС, І Т.О./.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди: противоправно
деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.
От доказателствата по делото се
установява, че на 26.07.2013 г. в гр.Троян е настъпило ПТП по вина на К. М., който при
управлението на лек автомобил марка „Рено“, модел *******, е нарушил правилата
за движение и е причинил тежка телесна повреда на С.А.Ч.-съпруг на ищцата, по
повод на което е образувано досъдебно производство № 325/2013г. на РУ ”Полиция”
- Троян. На основание чл.343, ал.2 от НК, вр. чл.243, ал.1, т.1 във връзка с
чл.24, ал.1, т.9 от НПК наказателното производство е прекратено. С влязло в
сила наказателно постановление №****** ОДМВР – Ловеч от 09.05.2014г., на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2 от ЗДвП, на водача, причинил ПТП е
наложена глоба в размер на 100 лева.
Предвид изложеното съдът приема, че по делото безспорно е установено
виновно и противоправно поведение на водача на лекия
автомобил К.С. М.. Тази вина се презумира, а по делото от страна на ответника
не са ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция, съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
По делото няма спор, че лек автомобил ”******* е имал застраховка „ГО“
при ответното дружество ЗД „Бул Инс“АД , валидна към датата на настъпване
на застрахователното събитие –
26.07.2013г., поради което ответникът е материално легитимиран да отговаря по
предявения иск.
В хода на производството е доказан и факта, че причиненият вредоносен
резултат-телесните увреждания на С.Ч., е в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното деяние – причините за настъпилите увреждания на съпруга на
ищеца са от процесното ПТП, в резултат на което същия е получил множество тежки
травми, които от своя страна са пряко свързани с причинените на ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, безпокойства и стрес, свързани с полагане
на непрекъснати грижи за неподвижния й съпруг и лишаване от личен живот, от
културни развлечения и от общуване с близки и приятели, и най-вече с внуците.
При изложените съображения, съдът намира предявения иск за неимуществени
вреди за основателен по своето основание.
Предвид наличието на валидна
застраховка на автомобила, с който е причинено процесното ПТП и доказаната
деликтна отговорност на застрахования, са налице са предпоставките за
ангажиране на отговорността на застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В конкретния случай ищцата е предявила претенция за обезщетение на претърпени неимуществени вреди в размер на 24 900 лв. При определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на обезщетението на неимуществените вреди, съдът следва да съобрази конкретните обстоятелства по всеки отделен случай, а именно характерът на причинените увреждания, естеството и интензивността на претърпените болки и страдания, липса на възможност за оздравяване на С.Ч.и съответно- за преустановяване полагането не непрекъснати грижи спрямо него от ищцата, обществено-икономическите условия към момента на настъпване на увреждането, наличие на съпричиняване и др.
По делото се доказа, че вследствие на
претърпяното пътно-транспортно произшествие от съпруга на ищцата, за нея са настъпили неминуемо душевни болки, страдания,
неудобства, притеснения и ограничаване на социалните контакти и невъзможност за
участие в културни развлечения. От представените медицински документи и експертни решения на ТЕЛК за С.Ч., се
установява, че същият е инвалид 95% с чужда помощ и се придвижва с инвалидна
количка, с което се доказват твърденията на ищцата за непрекъснатост на
полаганите грижи спрямо увредения й съпруг и изцяло отдаване на времето й за
него.
Относно възражението за СЪПРИЧИНЯВАНЕ
Съдът намира, че по делото не се доказа направеното възражение от
страна на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия С.Ч.. Съпричиняването трябва да се докаже по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване.
За да бъде намалено обезщетението за вреди съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, без да е необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е
приносът на увреденото лице да е конкретен, т.е. да се изразява в извършването
на определени действия или въздържането от такива действия от страна на
увреденото лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги,
когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно съпричиняване на
вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на
вредата.
Дори да се
приеме, че пострадалият е пътувал в процесния автомобил без поставен предпазен
колан, това обстоятелство не е достатъчно за доказване наличието на
съпричиняване на увреждането.
Относно размера на
обезщетението, което по принцип следва да овъзмезди действително настъпилите за
третите лица вреди, при претендирани обезщетения за неимуществени вреди, е
приложим принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията,
съгласно чл. 52 ЗЗД, основано на цялостна преценка на
конкретни обективни обстоятелства. Понятието "справедливост" по
вложения от законодателя смисъл не е абстрактно, а всякога обусловено от
конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване, характерът
на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за
увредения, които решаващият съд е длъжен да прецени в тяхната съвкупност.
Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент.
Предвид гореизложеното и
като изходи от
обстоятелствата, при които са причинени търпените от ищцата неимуществени вреди,
съдът намира за справедливо обезщетение, което е в размер на 10 000 лева.
По тези съображения настоящият състав
счита, че исковата претенция за присъждане на неимуществени вреди е основателна
и доказана в размер на сумата от 10 000 лева, а в останалата част до пълния
претендиран размер на сумата от 24 900 лв., искът
като неоснователен и недоказан следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на производството
и на основание чл. 78, ал.1
от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски
за адвокатски хонорар в размер на 1280.00лв. лева, които съобразно разпоредбата
на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, следва да се платят на адв.А. за оказаната от него безплатна правна помощ на
материално затруднено лице. Пълномощникът на ответника е направил възражение за
прекомерност, но съдът намира, че адвокатското възнаграждение е определено в
съответствие с разпоредбата на вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради което възражението е
неоснователно и ответното дружество следва да заплати на пълномощника на ищцата,
съобразно уважената част на иска, сумата 514.05 лева. Ищцата следва да заплати на ответника
на основание чл.78 ал.3 от ГПК заплатеното от него адвокатско възнаграждение, което,
съобразно отхвърлената част от иска, е в
размер на 803.21 лв. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
Троянски районен съд държавна такса върху присъденото обезщетение в размер на 400.00
лв.
Мотивиран от горното и на основание
чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД
„БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София,
р-н Лозенец, ул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано заедно от С.С.П.и К.Д.К., да заплати на А. К. Ч., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл.226, ал.1 Кодекс за застраховането
/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД, сумата 10 000.00
/десет хиляди/ лева – представляващи
неимуществени вреди вследствие на настъпило ПТП през периода на действие на
Договор за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите", материализиран в Застрахователна полица 02112002642633,
с период на покритие от 30.11.2012 год. до 29.11.2013 год., ведно с обезщетение за забава, считано от
25.07.2018г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 24 900.00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София, р-н Лозенец,
ул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано заедно от С.С.П.и
К.Д.К., на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на Районен съд – Троян сумата 400.00 /четиристотин/ лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на иска.
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София, р-н Лозенец,
ул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано заедно от С.С.П.и
К.Д.К., на основание чл.38, ал.1, т.2,
вр. с ал.2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адв.Ц.А.
***, сумата от 514.05 /петстотин и четиринадесет лв. и 05ст./ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение по оказана безплатна правна помощ, съразмерно
с уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.
К. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на основание 78, ал.3 от ГПК на „ЗД
„БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София,
р-н Лозенец, ул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано заедно от С.С.П.и К.Д.К., сумата 803.21 /осемстотин и три лв. и 21 ст/
лева, разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението може да
се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: