РЕШЕНИЕ
№236 17.06.2021г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд
Първо гражданско и търговско отделение
На двадесет и седми май две
хиляди двадесет и първа година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА
ЩЕРЕВА
Секретар Ваня Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
търговско дело № 2665 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на И.М.И. - гражданин на *** с ЕГН **********,
гражданин на *** с име И.Е., с адрес ***, С.Е. - гражданка на *** с ЕГН ***********,
действащи лично и като законни представители на малолетното си дете У.Е. -
гражданин на *** с ЕГН **********, гражданин на ***, роден на ***г., действащи чрез
пълномощниците си адвокат Тодор Досев Досев със съдебен адрес гр.Бургас, ул.
„Цар Симеон Първи“ № 102, ет.1, ап.2, и
адвокат Емине Хюсеин Мехмед със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Сердика“ №2Б,
ет.3, офис 8, против Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, представляван от членовете на управителния съвет
Борислав Атанасов Богоев и Стефан Христов Софиянски, със съдебен адрес
гр.София, ул. „Съборна“ № 5, ет.4, ап. десен – адвокат Теодора Янкова.
Предявяват осъдителни искове за заплащане на следните обезщетения за
неимуществени вреди, претърпени от ПТП на 11.06.2018г., причинено виновно от
украинския гражданин И.С.Т. при управление на товарен автомобил марка “Скания“,
модел 124L420, с украински рег.№ ********, с прикачено полуремарке с укр. рег. №
********, със застраховка „Гражданска отговорност“ в държава – членка на
Многостранното споразумение /Споразумението между националните бюра на
застрахователите на държавите – членки на Европейското икономическо
пространство, и на други асоциирани държави/ :
1. за И.М.И. - 20 000 лв. - главница;
2. за С.Е. :
- 55
000 лв. – главница;
- 1 947
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху изплатеното
от ответника обезщетение от 10 000 лв., дължимо а периода 11.06.2018г. –
11.05.2020г.;
3. за У.Е.
- 18 000
лв. – главница;
- 389
лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху изплатеното
от ответника обезщетение от 2 000 лв., дължимо а периода 11.06.2018г. –
11.05.2020г.; ведно със законната
лихва върху всяка от претендираните главници от датата на увреждането - 11.06.2018г.
до окончателното им изплащане.
Ищците основават
исковете си на следните твърдения :
На 11.06.2018г.
пътували в автомобил „Мерцедес Вито“ с
турски рег.№ *******, управляван от брата на ищеца – Н.М.Е., като И.И. седял до
водача на автомобила, а С.Е. и У.Е. - на задната седалка, всички с поставени
предпазни колани. Около 14,00 часа на километър 44+200 на второкласен път
II-73, в Ришки проход, посока от гр.Карнобат към гр.Шумен, възникнало ПТП с
насрещно движещия се товарен автомобил „Скания“, модел 124L420 с украински
рег.№ ********, с прикачено полуремарке с укр. рег.№ ********, управляван от И.С.Т.
– товарният автомобил неправомерно навлязъл в тяхната лента и последвал челен
сблъсък на автомобилите. От този удар водачът на автомобила на ищците получил
несъвместими с живота наранявания и починал на място, а ищците получили
следните увреждания : - И.М.И. -
мозъчно сътресение с кръвонасядане в челната област, болка разпространяваща се
от бедрото по целия ляв крак, болка в дясната част на гърдите, абразия към
дясната част на гърба от лумбалната област, в лявата част на кръста пентинер 2 по
2, ескимоза и чувствителност; - С.Е. - разкъсване на слезката \далака\,
счупване на 7, 8 и 9 ребрени дъги вляво, счупване на латерална стена на ляв
максиларен синус, насиняване на ляво око; -У.Е. – контузия на главата с
повърхностна рана, кръвонасядане в дясна слепоочна област, хиперемия на дясна
предмишница и дясна подбедрица. От тези травми ищците претърпели физически
болки, страдания, неудобство, съответстващи на уврежданията на всеки от тях.
Физическата болка и страдания са естествена реакция на организма в резултат,
както на нарушение целостта на тъкани и кости в телата на пострадалите, така и
в резултат на последвалите медицински манипулации по лечението, а неудобството
- от невъзможността увредените части от тялото да функционират нормално и
необходимостта от чужда помощ. Ищците преживели и сериозни психически травми -
страх в момента на ПТП от случващото се, както и страх от неизвестността по
отношение на провеждащото се спрямо тях лечение, дискомфорт от обстоятелството,
че трябва да ползват чужда помощ, стрес от случилото се и от спомените за него
дълго време след инцидента.
С влязла в сила присъда по н.о.х.дело № 721/ 2018г. по описа на Окръжен
съд - Бургас украинският гражданин И.С.Т. бил признат за виновен, че при
описаното ПТП при управление на МПС в пияно състояние нарушил правилата за
движение, визирани в чл.1б, ал.1, т.1 и чл.20, ал.2 от Закона за движение по
пътищата, и по непредпазливост причинил смъртта на Н. М.И. и тежка телесна
повреда на ищцата С.Е.. Към момента на ПТП за описания товарен автомобил „Скания“
с украински рег.№ ******** и полуремарке с укр. рег.№ ********, имало сключена в република Украйна застраховка
„Гражданска отговорност“ с полици №13369443 и №13369410. Автомобилът нямал
застраховка на територията на Република България. Ищците не са предявили
претенции за обезщетяване на вредите от застрахователя на виновния водач в
Украйна.
На 04.11.2019г. ищците заявили пред ответника НББАЗ искания за изплащане
на обезщетения на претърпените неимуществени вреди в размер на по 150 000
лв. за И.И. и за С.Е. и 100 000 лв. за У.Е.. На 11.05.2020г. ответникът
заплатил обезщетения на С.Е. - 10 000 лв. и на У.Е. - 2000 лв. В останалите части претенциите не
били уважени от ответника.
В преклузивния
срок по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор. Признава съществуването на валиден договор за
застраховка на украинското МПС, като сочи № UA144/ 13369443, сключен с
украинската застрахователна компания „Persha”; - възникналото ПТП, механизма му
и вината на застрахования водач на товарния автомобил. Не оспорва частичното
удовлетворяване на претенциите на С.Е. и на У.Е., на които ответникът е
заплатил обезщетения съответно 10 000 лв. и 2000 лв. Оспорва претенциите по
основание и размер, като счита, че така изплатените обезщетения са достатъчни
да репарират претърпените вреди, както и че са съобразени с принципа на
справедливост – чл.52 ЗЗД. Оспорва и причинната връзка на твърдяните
неимуществени вреди на ищеца И.И. (И.Е.) с процесното ПТП, като по делото
липсвали доказателства, установяващи претърпяването на телесни увреди от ПТП. При
условията на евентуалност оспорва вида и тежестта на твърдените като претърпени
от ищците телесни увреждания и причинната им връзка процесното IITII.
Оспорва и
изключителната отговорност на И.С.Т. за причинените вреди. Предявява и
възражение за съпричиняване от страна на ищците, които към момента на ПТП били
без поставени предпазни колани, а У. Е. не е пътувал в система за обезопасяване
на деца.
Оспорва изцяло и
исковете за обезщетения за забава поради неоснователност на главните искове.
Евентуално твърди, че ответникът не е изпаднал в забава от претендираиата дата
на ПТП - ответникът не е застраховател и съгласно чл.497, ал.1, т.2 от КЗ дължи
лихва едва след изтичане на законоустановения срок за произнасяне по
извънсъдебната претенция, който не може да бъде по-дълъг от три месеца и то
само в случай, че претенциите са доказани по основание и размер. Ответникът бил
сезиран от ищците с искане за плащане на обезщетения за неимуществени вреди по
извънсъдебен ред на 06.11.2019 г. със заявление вх. № 2-4733, а с преводни
нареждания от 27.01.2020г., т.е. в законоустановения срок, НББАЗ е платило
определените обезщетения за неимуществените вреди на С.Е. и У.Е., поради което
не е изпадал в забава.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на
събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският
окръжен съд намира за установено следното:
Предявените обективно
и субективно кумулативно съединени осъдителни искове са с правно основание чл.511, ал.1, т.2 вр. чл.432, ал.1 от Кодекса
на застраховането /КЗ/ във връзка с чл.45 и чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Следните факти не
са спорни по делото и се установяват от приетите доказателства : Ищците И.М.И.
и С.Е. са съпрузи, а У. Е. е тяхно дете. На 11.06.2018г. всички ищци пътували в
автомобил „Мерцедес Вито“ с турски
рег.№ *******, управляван от брата на ищеца И.И. – Н.М.Е., като И.И. седял на
предна дясна седалка – вдясно от водача на автомобила, а С.Е. и У.Е. - на средната
от втория ред седалки в автомобила. Около 14,00 часа на километър 44+200 на второкласен
път II-73, в Ришки проход, посока от гр.Карнобат към гр.Шумен, възникнало ПТП с
насрещно движещия се товарен автомобил „Скания“, модел 124L420 с украински
рег.№ ********, с прикачено полуремарке с укр. рег.№ ********, управляван от И.С.Т.,
който навлязъл в лента за насрещно движение и последвал челен сблъсък на
автомобилите. Към момента на ПТП за товарния автомобил има застраховка „Гражданска отговорност“ с полици № 13369443 и № 13369410,
сключена в Република Украйна с украинската застрахователна компания „Persha”, и няма
застраховка на територията на Република България.
С влязла в сила присъда по н.о.х.дело № 721/ 2018г. по описа на Окръжен
съд - Бургас водачът на товарния автомобил И.С.Т. е признат за виновен в това,
че при описаното ПТП на 11.06.2018г. при управление на МПС в пияно състояние, с
концентрация на алкохол в кръвта 2,71%, нарушил правилата за движение по чл.16,
ал.1, т.1 и чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост
причинил смъртта на водача на автомобила на ищците Н.М.И. и тежка телесна
повреда на ищцата С.Е. – загуба на слезката. Така установените с присъдата нарушения правила на
Закона за движение по пътищата са следните : чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - На пътно платно с двупосочно движение на
водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има
две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен
при изпреварване или заобикаляне; чл.20, ал.2 от ЗДвП - Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
Безспорно е също, че ищците не са предявили претенции за обезщетяване на
вредите от застрахователя на виновния водач в Украйна. С писмо от 04.11.2019г.,
входирано при ответника на 06.11.2019г., ищците заявили пред НББАЗ искания за
изплащане на обезщетения за неимуществените си вреди, понесени от претърпените
от описаното ПТП травми - по 150 000 лв. за И.И. и за С.Е. и 100 000
лв. за У.Е.. С това заявление са предявени за обезщетяване неимуществени вреди,
изразяващи се във физическа болка, мъка и душевни страдания от следните травми
: - за И.И. – мозъчно сътресение с кръвонасядане в челната област; - за С.Е. - разкъсване
на слезката \далака\, счупване на 7, 8 и 9 ребрени дъги вляво, счупване на
латерална стена на ляв максиларен синус, насиняване на ляво око; - за У.Е. – контузия
на главата с повърхностна рана, кръвонасядане в дясна слепоочна област,
хиперемия на дясна предмишница и дясна подбедрица. Видно от представените
платежни нареждания, на 27.01.2020г. ответникът заплатил обезщетения на С.Е. -
10 000 лв. /5112,92 евро/ и на У.Е. -
2000 лв., а в останалите части претенциите не били уважени.
По делото е безспорно също, че Република Украйна членува в Съвета на
Бюрата, както и че украинският застраховател на виновния водач не е посочил
кореспондент в Република България. Поради това на основание чл.511, ал.1, т.2 и чл.515, ал.1, т.2 от КЗ ответникът Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи е легитимиран да отговаря по иска на
увредените лица за изплащане на обезщетение от подобно застрахователно събитие.
На основание
чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за настоящия съд по
въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че задължителната сила
на присъдата обхваща елементите на фактическия състав на извършеното
престъпление, като всички останали факти, които имат отношение към гражданските
последици от деянието, в това число несъставомерните вреди от престъплението и
евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите,
подлежат на доказване от страната, която ги твърди. Поради това настоящият съд
е обвързан да приеме, че на посочената дата и място застрахованият И.С.Т.,
управлявайки товарния си автомобил в пияно състояние е нарушил описаните
правила за движение по пътищата, в резултат на което виновно е причинил
установената в присъдата на наказателния съд тежка телесна повреда на ищцата С.Е.
– загуба на слезката. Останалите въведени в спора твърдения за причинени на
ищците други увреждания, преживени от тях болки и страдания, причинно-следствената
им връзка с ПТП и наличието на съпричиняване на вредоносните резултати от
пострадалите ищци не са в обхвата на задължителната сила на присъдата.
Приетото и
неоспорено от страните заключение на вещите лица по извършената комплексна съдебна
автотехническа и медицинска експертиза установява следните релевантни за
спорния предмет факти :
Ищецът И.И. е
пътувал на предна дясна седалка до водача, а съпругата му С.Е. пътувала на
средната седалка от втория ред седалки на автомобила, като държала в скута си
бебето им У.Е. - не се оспорва от ищците изводът на експертите, че детето У. не
е пътувало в изискуемата обезопасителна система за деца /т.нар. детско столче/.
Товарният автомобил „Скания“ навлязъл в насрещната лента и с предната си лява
част ударил лекия автомобил на ищците – в предна лява странична част. Всички
места в автомобила на ищците били оборудвани с предпазни колани, които при
силен удар и рязко движение на тялото напред се заключват, като по този начин
не позволяват на тялото да се движи напред и да се удари в облегалката на
предната седалка. Максималната ефективност на обезопасителната функция на
колана е при челни и задни прави удари. Страничното движение на тялото не е
напълно ограничено, като коланът не спира напълно движението на тялото към
страничните части на автомобила. В случая ударът е страничен, кос, като от
удара е спряно движението на лекия автомобил напред и му е придадено движение
надясно – автомобилът е избутан от влекача вдясно от пътя. При
съприкосновението на автомобилите ударният импулс е отпред назад и отляво
надясно, като движението на телата е рязко напред, след това назад, след това с
по-малка интензивност надясно и най-слабо е последното движение - наляво. При
поставени обезопасителни колани не е възможно ищците да получат травми в
предните части на тялото, възможни са травми отдясно от удари на тялото и
главата в купето на автомобила.
Въз основа на
представените медицински документи вещото дава заключение за следните
увреждания на ищците, които отговарят на механизма на процесното ПТП :
- С.Е. – разкъсване
на далака, кръв в коремната кухина, счупване на 7, 8 и 9 ребрени дъги вляво,
счупване на латералната стена на ляв максиларан синус, насиняване на ляво око;
- У.Е. – контузия
на главата с повърхностна рана, кръвонасядане в дясна слепоочна област,
хиперемия на дясна предмишница и дясна подбедрица;
- И.И. – болка в
левия крак, охлузване встрани на таза и кръвонасядане.
Уврежданията на
ищцата С.Е. и детето У.Е. са констатирани на 11.06.2018г. в МБАЛ – Шумен,
където са приети за лечение и наблюдение, а ищцата С.Е. е оперирана за
отстраняване на руптуриралия далак.
Двамата са изписани на 14.06.2018г. При изписването детето У. е в добро
общо състояние, а лечението на ищцата продължава медикаментозно. Лечението на
ищцата С.Е. е продължило в частна болница „Гювент“ в Анкара в периода
16-21.06.2018г. Вещото лице установява, че не е възможно за тези болнични
престои да бъдат изцяло излекувани получените от ищцата С.Е. травми. Травмата
от счупените ребра отшумява напълно до няколко месеца, а след премахването на
далака има следоперативен възстановителен период от около 30-40 дни, като и
след този период здравето на пострадалата е в опасност, тъй като е отстранен
кръвотворен орган, който произвежда кръвни тела и антитела, борещи се с
инфекциите. Уврежданията на ищеца И.И. са констатирани в държавна болница
„Султан Мурад“ – Едирне, Турция, в която е приет на 14.06.2018г. и след преглед
и лечение е изписан на 15.06.2018г. С протоколно определение от 18.03.2021г. по
делото е прието за безспорно, че към момента всички получени от ищците
физически наранявания са излекувани.
Съдът кредитира
изцяло заключението на вещите лица, тъй като същото е компетентно, обосновано и
неопровергано от други събрани по делото доказателства.
За установяване на
претърпените болки и страдания ищците ангажират показанията на свидетелите Ф.Х.
/майка на ищеца И.И., свекърва на С.Е. и баба на У.Е./ и А.Ч. /без родство с
ищците/. Свидетелите Х. и Ч. установяват получените от С.Е. травми, като съдът
не кредитира показанията им за изкривяване и понастоящем на челюстта и носа на С.,
тъй като същите са в противоречие с приетия за безспорен по делото факт на
пълно излекуване към момента на претърпените от процесното ПТП наранявания.
Свидетелите установяват, че след ПТП ищцата С.Е. преживява силна психологическа
травма – не може да работи, не желае да разговаря, не показва емоции, страхува
се да пътува в автомобил и да шофира, приема силни успокоителни лекарства,
изписани от психиатър. Сочат също, че след лечението на С. детето У. вече не я
познавало, а самата С. поради психическите си страдания не е била в състояние
да се грижи за детето си, което и понастоящем се отглежда от нейните родители,
живеещи в друг град. Детето понастоящем се е отчуждило от родителите си и от
баба си по бащина линия, често нощем се будело с плач, било изнервено – крещи и
удря. Детето било силно привързано към баба си и дядо си по майчина линия,
които се грижат за него, но тъй като те вече са възрастни, не могат да задоволят
нуждата на детето от общуване с родителите му. Свидетелката Х. установява, че
поради преживения от катастрофата стрес синът й И. не обърнал внимание на
болките си, а потърсил медицинска помощ едва след като се прибрали в Турция. Свидетелите
установяват и тежки психически страдания на ищеца И., но въз основа на
показанията на свидетелката Х. съдът приема, че същите се търпят основно загубата
на брат му Н., загинал при същото ПТП.
При така събраните
по делото доказателства съдът прави следните изводи :
На основание чл.45
от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму,
като на основание чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Тъй като Република Украйна членува в Съвета на Бюрата
и украинският застраховател на виновния водач не е посочил кореспондент в
Република България, на основание чл.511,
ал.1, т.2 от КЗ ответникът Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи отговаря вместо чуждестранния застраховател на гражданската
отговорност на виновния водач за обезщетяване на претърпените от ищците вреди от процесното
ПТП. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно
приложимите норми на чл.380 вр. чл.496, ал.1 от КЗ увреденото лице е длъжно да
предяви претенцията си за изплащане на обезщетение с писмено искане пред компенсаторния
орган, който следва най-късно в тримесечен срок да се произнесе. На основание
чл.511, ал.3, изр.1 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда, само ако бюрото не се е произнесло по подадената претенция в
срока по чл.496, ал.1, отказало е изплащане на обезщетение или ако увреденото
лице не се е съгласило с размера на обезщетението. При тази законова уредба
съдът приема, че материалноправната отговорност на ответника НББАЗ в случая е
ограничена само в рамките на заявените от ищците неимуществени вреди, предявени
с депозираното от тях заявление от 06.11.2019г., а именно физическа болка, мъка и душевни страдания от
следните травми : - за И.И. – мозъчно сътресение с кръвонасядане в челната
област; - за С.Е. - разкъсване на слезката \далака\, счупване на 7, 8 и 9
ребрени дъги вляво, счупване на латерална стена на ляв максиларен синус,
насиняване на ляво око; - за У.Е. – контузия на главата с повърхностна рана, кръвонасядане
в дясна слепоочна област, хиперемия на дясна предмишница и дясна подбедрица.
Така заявеното от ищеца И.И. нараняване - мозъчно сътресение с кръвонасядане в челната
област не се установява от събраните в настоящото производство доказателства, а
останалите предявени с исковата молба травми /болка, разпространяваща се от
бедрото по целия ляв крак, болка в дясната част на гърдите, абразия към дясната
част на гърба от лумбалната област, в лявата част на кръста пентинер 2 по 2,
ескимоза и чувствителност/ са ирелевантни, тъй като са извън обхвата на
отговорността на ответника. Предявените от ищците С.Е. и У.Е. наранявания са
пълно установени в производството въз основа на заключението на вещите лица по
извършената комбинирана експертиза и на събраните свидетелски показания. На същото
правно основание /чл.511, ал.3, изр.1 вр. чл.380 от КЗ/ в обхвата на
отговорността на ответника следва да се включат само заявените пред бюрото
неимуществени вреди, причинени от тези наранявания - физическа болка, мъка и
душевни страдания от травмите при ПТП. Детето У. е преживяло болки и физически
страдания от нараняванията си, които са отшумели в рамките на 3-4 дни – към
изписването му от лечебното заведение на 14.06.2018г. Ищцата С.Е. е претърпяла
най-тежките наранявания, поради което понесените от нея физически страдания са
с най-голяма интензивност, с продължителност на възстановителния период от
минимум 30-40 дни до няколко месеца и последваща опасност за здравето поради
отстраняването на кръвотворен орган /слезка/, квалифицирано като тежка телесна
повреда. Тези физически болки и страдания са пряка и непосредствена последица
от увреждането, тъй като са причинени от настъпилото ПТП.
При съвкупна преценка на събраните доказателства съдът приема за
установено, че и тримата ищци са преживели присъщите силна уплаха от
настъпването на самото пътно-транспортно произшествие, страх за собствения
живот и за живота на близките пострадали – съответно съпруг и дете. Извън
предмета на делото са психическите страдания на ищците, последвали загубата на
техният роднина Н.И.. Пряка е причинната връзка между деликта и последвалия
страх на ищцата С. да се вози в автомобил и да шофира, както и настъпилото
първоначално отчуждаване между детето, което при настъпването на ПТП е на 9
месеца, и майката, дължащо се на болничния й престой и невъзможността й да се
грижи за него през възстановителния й период. По отношение на установените
последващи психически страдания на майката и детето съдът намира, че същите не
са в пряка причинно-следствена връзка със заявените пред бюрото увреждания от
деликта, като по делото не се проведе пълно доказване последвалата депресия на
ищцата и психическите й страдания, препятстващи я да се грижи за детето си и да
работи, да се обусловени пряко от процесното ПТП и претърпените от него травми.
По тези съображения съдът приема за доказани по основание претенциите на
ищците С. и У.Е., а искът на ищеца И.И. – само по отношение на установените по
делото преживени от произшествието уплаха и страх. Останалите претендирани от
ищеца И. вреди са недоказани /мозъчно сътресение/, респективно са извън обхвата
на отговорността на ответника /болки, абразия и др./, поради което искът за
обезщетяването им е неоснователен.
На основание чл.52
от ЗЗД за определяне на справедливите размери на обезщетенията за така установените
претърпени неимуществени вреди съдът съобразява възрастта на пострадалите /И.И.
на 34 години, С. Е. на 33 години и У.Е. на 9 месеца/, преживените страхови
чувства, получените от тях описани увреждания, начинът на получаването им, вида
и интензитета на причинените болки, страдания, ограничения и неудобства,
периодите от време, през които са търпени и ще бъдат търпени за в бъдеще – от
ищцата С.Е.. От значение са също обществено-икономическата условия в страната
към момента на увреждането /2018г., ориентир за които е лимитът на
застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, което към момента на ПТП съгласно чл.492, ал.1, т.1 от КЗ е
10 000 000 лв., както и средната работна заплата за страната към този
момент – 1120 лв. по данни на НСИ. При съобразяване на тези обстоятелства съдът
намира за справедливи следните размери на обезщетенията за неимуществени вреди на
ищците : 1000 лв. за И.И., 2000 лв. за У.Е. и 60 000 лв. за С.Е..
На основание
чл.51, ал.2 от ЗЗД така определените обезщетения могат да бъдат намалени, ако
увредените лица са допринесли за настъпването на вредите. Надлежно въведено в
производството е възражение на ответника за съпричиняване на вредоносните
резултати от страна на пострадалите лица. Спорно по делото е дали ищците И.И. и
С.Е. са пътували с надлежно поставени предпазни колани съгласно изискването на
чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, с каквито съгласно
експертизата процесният автомобил е бил оборудван. Тъй като установените по
делото неимуществени вреди на ищеца И.И. се състоят само в преживени от произшествието уплаха и страх, съдът
намира, че евентуалното неизползване на предпазен колан не може да е в причинна
връзка с така установения вредоносен резултат, поради което не следва да бъде
изследвано по отношение на този ищец.
По възражението за съпричиняване на установените травматични увреждания
на ищцата С.Е., от които са търпени неимуществените вреди, предмет на
обезщетяване в настоящото производство :
Въз основа на заключението на вещите лица и обясненията им, дадени в
съдебно заседание, съдът приема, че разкъсването на слезката и счупването на
ребрата са възможни и когато тялото е надлежно прикрепено към седалката с
предпазен колан. Тъй като при удара тялото и вътрешните органи следват
инерционните сили, дори когато тялото остане фиксирано на седалката, вътрешните
органи продължават да се движат в посоката, придадена от удара, като при
скорост от 50 км/ч, с каквато се движи процесният автомобил в момента на ПТП,
обичайно настъпват разкъсвания на вътрешните органи. Вещото лице д-р Парасков установява
също, че е възможно при удара коланът да причини силно притискане в областта на
поставянето му, което да допринесе за увреждането на слезката, респективно за
счупването на ребрата. От друга страна съдът отчита, че при установения
механизъм на ПТП не са възможни наранявания от лявата страна на тялото и
главата на ищцата при поставен предпазен колан, тъй като ищцата е пътувала на
средната седалка от втори ред и при процесния удар не е възможно силно движение
на тялото напред /удар в предната облегалка за глава/, нито е възможен силен удар
в твърд предмет в ляво. По тези съображения съдът приема за установено, че към
момента на удара ищцата е била в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като не е
пътувала с поставен предпазен колан, с което е допринесла за настъпването на
част от уврежданията си, респективно за част от понесените от тези увреждания болки и
страдания. Съдът определя приносът на ищцата в размер на 20%. На основание
чл.51, ал.2 от ЗЗД определеното обезщетение от 60 000 лв. следва да бъде
намалено съразмерно с този принос - до 48 000 лв. Тъй като ответникът е
заплатил на ищцата обезщетение в размер на 10 000 лв., искът е доказан и
основателен за сумата от 38 000 лв. За разликата над тази сума до
предявения размер от 55 000 лв. искът е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
Тъй като размерът
на обезщетението на ищеца У.Е. съвпада с изплатеното от ответника обезщетение,
се налага извод за неоснователност на осъдителната претенция, без да се
изследва наличието на съпричиняване на вредоносния резултат.
По претенциите за
заплащане на обезщетения за забава в размер на законната лихва :
Разпоредбите на чл.496,
ал.1 вр. чл.512, ал.1 от КЗ определят срок за произнасяне по претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение – три месеца от предявяването й. Изтичането
на този срок поставя ответника в забава съгласно специалната норма на чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ, а датата на увреждането не е релевантна за твърдяната забава.
В случая заявлението на ищците за заплащане на претендираните обезщетения е
входирано на 06.11.2019г., поради което срокът за произнасяне изтича на 06.02.2020г.
Тъй като по делото се установи, че ответникът е заплатил обезщетения на С. и У.Е.
преди тази дата – на 27.01.2020г., неоснователните са техните искове за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
изплатените суми съответно от 10 000 лв. и от 2000 лв. за периода
11.06.2018г. – 11.05.2020г. За периода след 07.02.2020г. ответникът е в забава
по отношение на присъдените в настоящото производство обезщетения и дължи
заплащане на законна лихва върху тях до окончателното им изплащане.
По претенциите на
страните за съдебни разноски :
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищците направените от тях съдебни разноски по
водене на делото, съразмерно с уважените искове. Разноските на ищците са в
размер на 3500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения
договор за правна защита и съдействие, за които съразмерно с уважените искове
ответникът им дължи сумата от 1431,78 лв.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК ищците дължат на ответника направените съдебни разноски, съразмерно
с отхвърлените части от исковете. Разноските на ответника съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК са в размер на общо 7364 лв., включващи 6864 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение /с включено ДДС/ и 500 лв. – възнаграждение
на вещо лице. За тези разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете
ответниците му дължат сумата от 4351,54 лв. При съобразяване със задължителната съдебна практика
– тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/ 2012г., ОСГТК на ВКС
/т.11/, съдът приема, че не е надлежно сезиран с възражение за прекомерност на
разноските на ответника за адвокатско възнаграждение, тъй като същото не е
направено до приключване на устните състезания по делото, а се съдържа едва в
представената писмена защита на пълномощниците на ищците.
На основание
чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати дължимите за уважените искове
държавни такси в размер на общо 1570 лв., определени съгласно чл1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК - 1520 лв. за обезщетението на С.Е. от
38 000 лв. и 50 лв. за обезщетението на И.И. от 1000 лв.. На същото правно
основание ответникът дължи и заплащане на направените от бюджета на съда
съдебни разноски в размер на 200 лв. - заплатени възнаграждения на вещи лица.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Сдружение „НАЦИОНАЛНО
БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, представляван от
членовете на управителния съвет Борислав Атанасов Богоев и Стефан Христов
Софиянски, със съдебен адрес гр.София, ул. „Съборна“ № 5, ет.4, ап. десен –
адвокат Теодора Янкова, да заплати
на И.М.И. - гражданин на *** с ЕГН **********, гражданин на *** с име И.Е., с
адрес ***, със съдебни адреси гр.Бургас, ул. „Цар Симеон Първи“ № 102, ет.1,
ап.2 – адвокат Тодор Досев и гр. Бургас, ул. „Сердика“ №2Б, ет.3, офис 8 -
адвокат Емине Хюсеин Мехмед, сумата от 1000
лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП на
11.06.2018г., причинено виновно от украинския гражданин И.С.Т. при управление
на товарен автомобил марка “Скания“, модел 124L420, с украински рег.№ ********,
с прикачено полуремарке с укр. рег. № ********, със застраховка „Гражданска
отговорност“ в държава – членка на Многостранното споразумение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на забавата 07.02.2020г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Сдружение „НАЦИОНАЛНО
БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, представляван от
членовете на управителния съвет Борислав Атанасов Богоев и Стефан Христов
Софиянски, със съдебен адрес гр.София, ул. „Съборна“ № 5, ет.4, ап. десен –
адвокат Теодора Янкова, да заплати
на С.Е. - гражданка на *** с ЕГН *********** със съдебни адреси гр.Бургас, ул.
„Цар Симеон Първи“ № 102, ет.1, ап.2 – адвокат Тодор Досев и гр. Бургас, ул.
„Сердика“ №2Б, ет.3, офис 8 - адвокат Емине Хюсеин Мехмед, сумата от 38 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ПТП на 11.06.2018г., причинено виновно от
украинския гражданин И.С.Т. при управление на товарен автомобил марка “Скания“,
модел 124L420, с украински рег.№ ********, с прикачено полуремарке с укр. рег. №
********, със застраховка „Гражданска отговорност“ в държава – членка на
Многостранното споразумение, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на забавата 07.02.2020г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ следните осъдителни искове против Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ :
1. на И.М.И. с ЕГН
********** – за заплащане на застрахователно обезщетение за разликата над
уважения размер от 1000 лв. до предявения размер от 20 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от 11.06.2018г.,
както и за законната лихва върху дължимото обезщетение от 1000 лв. за периода
11.06.2018г. - 06.02.2020г.;
2. на С.Е. с ЕГН ***********
– за заплащане на застрахователно обезщетение за разликата над уважения размер
от 38 000 лв. до предявения размер от 55 000
лв., ведно със законната лихва, начиная от 11.06.2018г., както и за
законната лихва върху дължимото обезщетение от 38 000 лв. за периода
11.06.2018г. - 06.02.2020г.; и за сумата от 1947 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 11.06.2018г. – 11.05.2020г. върху изплатеното от ответника обезщетение
от 10 000 лв.;
3. на У.Е. с ЕГН **********,
представляван от своите родители и законни представители И.М.И. с ЕГН **********
и С.Е. с ЕГН *********** - за заплащане
на застрахователно обезщетение в размер на 18 000
лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 11.06.2018г.; и
за сумата от 389 лв. - обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 11.06.2018г. – 11.05.2020г. върху
изплатеното от ответника обезщетение от 2000 лв.
ОСЪЖДА Сдружение „НАЦИОНАЛНО
БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, представляван от
членовете на управителния съвет Борислав Атанасов Богоев и Стефан Христов
Софиянски, със съдебен адрес гр.София, ул. „Съборна“ № 5, ет.4, ап. десен –
адвокат Теодора Янкова, да заплати
на И.М.И. - гражданин на *** с ЕГН **********, гражданин на *** с име И.Е., с
адрес ***, и С.Е. - гражданка на *** с ЕГН ***********, действащи чрез пълномощниците
си адвокат Тодор Досев Досев със съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Цар Симеон
Първи“ № 102, ет.1, ап.2, и адвокат
Емине Хюсеин Мехмед със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Сердика“ № 2Б, ет.3,
офис 8, сумата от общо 1431,78 лв. за направените по делото съдебни
разноски, съразмерно с уважените искове.
ОСЪЖДА И.М.И. - гражданин на *** с ЕГН **********, гражданин на
*** с име И.Е., с адрес ***, и С.Е. - гражданка на *** с ЕГН ***********, действащи
чрез пълномощниците си адвокат Тодор Досев Досев със съдебен адрес гр.Бургас,
ул. „Цар Симеон Първи“ № 102, ет.1, ап.2,
и адвокат Емине Хюсеин Мехмед със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Сердика“
№ 2Б, ет.3, офис 8, солидарно да заплатят на Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, представляван от членовете на управителния съвет
Борислав Атанасов Богоев и Стефан Христов Софиянски, със съдебен адрес
гр.София, ул. „Съборна“ № 5, ет.4, ап. десен – адвокат Теодора Янкова, сумата
от 4351,54 лв. за направените по делото съдебни
разноски, съразмерно с отхвърлените искове.
ОСЪЖДА Сдружение „НАЦИОНАЛНО
БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, представляван от
членовете на управителния съвет Борислав Атанасов Богоев и Стефан Христов
Софиянски, със съдебен адрес гр.София, ул. „Съборна“ № 5, ет.4, ап. десен –
адвокат Теодора Янкова, да заплати
по сметка на Окръжен съд - Бургас дължимата за уважените искове държавна такса
от 1570 лв. и сумата от 200 лв. за направените от бюджета на
съда съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :