М
О Т И
В И
към присъда №23 от
20.03.2017 год. по НОХД №214/2017 год.по описа на РС-Хасково
Против подсъдимия К.Р.К. е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по
чл.216 ал.1 от НК ,затова че на
06.10.2016г. в гр.Хасково, противозаконно повредил чужда недвижима вещ,
собственост на Министерство на вътрешните работи - помещение за задържане в РУ
Хасково при ОД МВР Хасково, като нарушил целостта на обшивка на въздухопровод и
унищожил чужди движими вещи в него - осветително тяло и димен датчик, като
повредите възлизат на обща стойност 202,91 лева.
Подсъдимият К.Р.К. не се признава се за виновен, но дава
обяснения в хода на съдебното следствие , в които прави частични самопризнания. В
последната си дума моли да бъде оправдан.
Служебният защитник на
подсъдимия адв.Д.О. в хода на съдебните прения
счита,че
не са налице неопровержими доказателства подсъдимият да е унищожил вещите,
които след направен анализ и съпоставка на свидетелските показания на
разпитаните трима свидетели и събраните писмени доказателства сочели , че
деянието по-скоро е извършено при непредпазлива
вина у подсъдимия. От друга страна случаят следвало да се квалифицира
като маловажен при осъществяване на престъплението на чл.216, ал.1 от НК.Затова
пледира за оправдаване на подсъдимия по възведеното му обвинение.
Представителят на
Районна прокуратура поддържа
обвинението против подсъдимия, считайки
ги за доказано относно време ,място
и начин на извършване , с оглед
събраните в хода на съдебното следствие доказателствени източници .В хода на съдебните прения предлага наказанието за извършеното престъпление да бъде определено при условията на чл.54 от НК,като
на подсъдимия бъде наложено наказание „лишаване от свобода”
за срок от 1 година, което съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б „б”от ЗИНЗС да бъде
изтърпяно при „строг” режим.Гражданския иск намира за основателен и като
такъв предлага да бъде уважен.
Ощетеното ЮЛ Министерство на вътрешните работи
,гр.София е предявило против
подсъдимия граждански иск за сумата
от 202.91 лева , представляваща равностойността на
причинените имуществени вреди ,
ведно със законната лихва върху сумата до окончателното и изплащане.На
основание чл.84 и сл.от НПК е конституиран като граждански ищец в процеса.
Подсъдимият К.Р.К. е роден на ***г***,
с посочен адрес за призоваване в страната в гр.Х, ул."С пл"№, вх.,
ет., ап.. Същият е българин, български гражданин, грамотен - със средно
образование, неженен и безработен. Видно от справката му за съдимост (л.40-49 с
бюлетини), подс. К.К. е осъждан многократно, включително е изтърпявал ефективно
налагани му наказания „лишаване от свобода".
Според писмо с рег.№
272р-981/17.01.2017г. на Началник сектор „УССД" при ОД МВР Хасково(л.ЗЗ)
сградата на Районно Управление Хасково към ОД МВР Хасково била собственост
съгласно Акт за публична държавна собственост № 2167/18.10.2011г.(л.34)
на Министерство на вътрешните работи като отговорник за помещенията за
задържане бил Началника на Районно управление Хасково. Такава функция изпълнявал
към 06.10.2016г. св. Н.М.Б., видно и от служебна бележка с рег.№
272р- 1889/27.01.2017г. на Началник сектор „Човешки ресурси" към ОД МВР
Хасково.
На 05.10.2016 год .до 23.00 часа подс. К.Р.К. бил до „Ледената пързалка" в гр.Хасково.
Тръгнал да се прибира като носел в себе си, в ръката си нож тип „мачете",
подарен му по-рано от негов приятел - П Р М. В другата си ръка носел
пластмасова чаша. Същевременно св. Н.Н.Н.
- мл.експерт в сектор „Криминална Полиция" в РУ Хасково при ОД МВР
Хасково и св.С.М.Б.- полицейски инспектор в РУ Хасково при ОД МВР Хасково били
на работа от 22,00 часа на 05.10.2016г. до 04,00 часа на 06.10.2016. във връзка
с провеждане на специализирана полицейска операция на територията на
гр.Хасково. Около 23,30 часа се предвижвали със служебен автомобил към
кръстовището на ул."Георги Кирков" и ул."Странджа планина"
в гр.Хасково, където следвало да изградят установъчен пункт за проверки. Преди
да спрат движението на автомобила забелязали по ул."Булаир" да се
движи подс. К.Р.К., познат на полицейските служители поради предишните му
криминални прояви. Св. Н. и св. Б. възприели и ножа „мачете", който подс.К.К.
държал в едната си ръка. В близост до сградата на НОИ Хасково била извършена
проверка на подс.К.Р.К.. Същият бил в нетрезво и неадекватно състояние и
течността в пластмасовата чаша, която носел в себе си, имала мирис на алкохол.
Подс. К.Р.К. обяснил и за подаръка си - ножа „мачете". Полицейските
служители преценили, че в това
състояние подсъдимият е опасен ,както за себе си ,така и за околните
и взели решение да го отведат в РУ Хасково, където да бъде задържан за 24 часа.
Районно Управление Хасково при ОД МВР Хасково се намирало в гр.Хасково, на
бул."България"№83. Така със
Заповед рег.№ 1970зз-459/06.10.2016г. на 06.10.2016г. в 00,30 часа подс.К.Р.К. бил задържан в помещение за временно
задържане в РУ Хасково, на основание чл.72 ал.1 т.3 от ЗМВР.
В
07,00 часа на 06.10.2016г. като охрана на помещението за задържани лица работа
започнал св.П.А.П. - мл.инспектор в група "OOP" сектор „Охранителна
полиция" при РУ Хасково. При застъпването му на смяна в помещение №
63 бил задържан и се намирал само
подсъдимият К.Р.К.. На няколко
пъти подсъдимия се информирал от св.П.П.
кога ще бъде освободен,който на няколко
пъти му разяснявал, че ще бъде освободен най-късно с изтичане на 24-часовия
срок след задържането му.Вече към 13,30 часа подс. К.Р.К. започнал да вика, свалил си тениската, ритал
металните решетки на изолатора в помещението. Говорел си сам като употребил
думите „мишки", „боклуци", „кога ще ме освободите". Използвал
нецензурни думи, отправени не спрямо конкретен полицейски служител, а израз на
безпомощната му ситуация. Св.П. се опитал да го успокои, но малко след
това подс.К.Р.К. отишъл до вратата на
помещението за задържане и я изритал. В следващия момент нанесъл удар с юмрук
във въздухопровода, който се намирал над входа на помещението и бил изграден от
гипсокартон. Така на обшивката на въздухопровода се образували повредени
участъци с размери 20/30 см. и 20/55 см.Подс. К.Р.К. отвъртял и капака на
димния датчик на тавана, при което го счупил,а капачето му паднало на пода на
помещението. Същият представлявал конвенционален термодиференциален детектор
DCD-CE3, реагиращ на резки промени на температурата или при повишаването й над
90°С. Ударил с ръка и счупил и осветителното тяло, намиращо се на тавана в
помещението - влагозащитен плафон с решетка Е27 60W IP44, като го изкъртил в
единия му край, а декоративната му решетка се счупила.
Видно
от заключението на назначената на ДП и изслушана в съдебното следствие съдебно-оценителната експертиза стойността на щетите в помещение за задържане
на лица № 63 в РУ Хасково - увредена обшивка на въздухопровод,
увредено осветително тяло, закрепено на тавана на помещението, увреден димен
датчик на тавана възлиза общо на 202,91
лева.
Изложената по-горе фактическа обстановка
съдът прие за установена от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. Съдът кредитира показанията
на свидетелите Н.Н., С.Б.,П.П. и Н. Б изцяло като последователни, логични и обективни, понеже взаимно се допълват и се
подкрепят от останалите доказателства по делото – протокола за оглед на
местопроизшествие и заключението на съдебно оценителната експертиза за вида на причинените увреждания.
Тези показания се подкрепят частично и от обясненията на самия подсъдим , в които
той признава, че с ръка е развъртял датчика ,вследствие на което капачката
му паднал на земята . В тези им части
обясненията на подсъдимия съдът
кредитира като годно доказателствено средство.В останалата им част обясненията
на подсъдимия , в които отрича да е нанасял удари по стената на помещението и
осветителното тяло са изолирани и не се подкрепят от останалия
доказателствен материал –протокола за оглед на местопроизшествие , ведно с
фотоалбум към него и показанията на св.П. и Б ,както и противоречат и на обясненията,които подсъдимия е дал на ДП пред
разследващ полицай в присъствието на защитник , прочетени по реда на чл.279 ал.2,вр.ал.1 от НПК .В тези им части обясненията на подсъдимия
представляват защитна теза,поради
което съдът не ги кредитира. Относно
стойността на причинените имуществените вреди съобразно експертизата на в.л. И. ,съдът я прие в размер на 202.91 лв.
При така установената фактическа обстановка
съдът достига до следните правни изводи :От така установеното съдът прави
единствено възможния правен извод за обективна и субективна съставомерност на
престъплението по чл.216 ал.1 НК, по следните съображения.Престъплението по
чл.216 НК предвид систематичното му място в НК е престъпление против
собствеността. Основният състав на престъплението”унищожаване и повреждане”е
регламентиран от чл.216 ал.1 НК в две
алтернативни разновидности на изпълнителното деяние:”унищожи” или”повреди”
чужда движима или недвижима вещ. Съгласно константната съдебна практика със
задължителен характер унищожаване е налице, когато е унищожена напълно
субстанцията на вещта до степен, която прави невъзможно вещта да се ползва по
предназначението й. В случая от събраните в съдебното следствие гласни
доказателствени средства и заключението на
приетата от съда оценителна експертиза на в.л.И. се установи вида на
причинените от подсъдимия увреждания на гипсокартонената обшивка на
въздухопровода с повредени два участъка с размери 20/30 см. и 20/55 см., счупена решетка на
плафониерата на осветителното тяло и счупен димен датчик на тавана на
помещението.Според заключението на експерта
нанесените щети в помещението
,собственост на МВР могат да бъдат
отстранени, като за целта е необходим
ремонт и пребоядисване на участъка с повредите,доставка и монтаж на
капак на димен датчик и решетка на
осветително тяло ,като общата стойност на
причинените вреди възлиза на сумата от 202.91 лв.Предвид така установеното съдът
приема, че с действията на подсъдимия не
е унищожена напълно субстанцията на инкриминираните от обвинението движими вещи :димен датчик и осветително тяло до степен да бъде невъзможно ползването
им по предназначение, а само временно те
са били негодни за това,като и след
деянието помещението с намиращи се в
него вещи продължава да се ползва по
предназначение/св.П./ .По тези съображения съдът приема, че от обективна страна
подсъдимия по гореописания начин – като е нанесъл удари с юмрук по
въздохопровода,повреждайки по този начин
гипсокартонената обшивка, а като се е пресегнал към
тавана на помещението с ръка е повредил целостта на димния датчик,отстранявайки
капачето му ,както и е изтръгнал решетката на
осветителното тяло . С тези си действия той противозаконно е
повредил чужда недвижима вещ, а именно:участък от гипсокартонената обшивка с
размери 20/30 см. и 20/55 см. ,който е разрушен,както и движимите вещи –димен датчик и осветително тяло .
Повреждането е противозаконно, доколкото липсва правно основание за извършените
от подсъдимия действия.Авторството на деянието е доказано по несъмнен начин от
показанията на св.Б и П. и отразеното в огледния протокол . Съдът намира, че
в настоящия случай не може да
намери приложение разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК,независимо от акцентираната от защитата ниска стойност на предмета на престъплението . В
този смисъл и трайната съдебна
практика приема , че ниската стойност на
предмета на престъплението като единствен аргумент, не е достатъчен за
обосноваване приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. В принципен план водеща
роля за приложението на чл.9 ал.2 от НК има оценката на степента на обществена
опасност на деянието, а на втори план стои степента на обществена опасност на
дееца,която може да окаже влияние в случаите, когато неговите особени качества
имат значение или когато се установи завишена степен на неговата лична
обществена опасност . На първо място
е необходимо да се отбележи, че деянието на подсъдимия не е приключило във фазата на опита, а е
довършено.На второ място данните за личността на подсъдимия, макар и да нямат
съществено значение за преценката дали деянието е малозначително или
обществената му опасност е явно незначителна, не могат
да бъдат пренебрегвани. В конкретния случай подсъдимия
е с обременено съдебно минало ,като е
осъждан общо четири пъти, включително е изтърпявал ефективно
налагани му наказания „лишаване от свобода".
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл. За субективните намерения се съди по обективно
извършените действия.Подс.К. е съзнавал ,че помещението за задържане на лица ,с
монтираните в него движими вещи е чуждо
за него, че в резултат на нанасянето на удари и дърпане с ръце ще бъде увредено по такъв начин, че
ползването му ще бъде временно
невъзможно или затруднено, и въпреки това е въздействал с цел причиняването
на щета . Съзнавал е,че в резултат на
такова въздействие върху вещта ще се
стигне до причиняване на имуществени
вреди.
С тези правни
съображения съдът прие, че подсъдимият К.Р.К. следва да бъде признат
за виновен в извършено
престъпление по чл.216 ал.1 от НК
,затова че на
06.10.2016 година в гр. Хасково противозаконно повредил чужда недвижима
вещ,собственост на Министерство на вътрешните работи –помещение за задържане в
РУ Хасково при ОД на МВР Хасково,като нарушил целостта на обшивка на
въздухопровод и повредил чужди движими
вещи в него-осветително тяло и димен датчик ,като повредите възлизат на
стойност 202.91 лв. и на основание
чл.304 от НПК оправдан по първоначално повдигнатото обвинение да е унищожил чужди движими вещи -осветително тяло и димен датчик.
По отношение на
наказанието:При определяне на наказанието съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на деянието
и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Обществената
опасност на деянието не е ниска . Същото
се явява посегателство спрямо обществените отношения, които регламентират
правото на собственост . Събраните в производството данни за личността на дееца
обаче разкриват относително завишена обществена опасност.Подсъдимият е осъждан общо седем пъти ,като по първите
две поред осъждания за извършени от него деяния като непълнолетен е настъпила реабилитация по право на осн.чл.86
ал.1 т.1 от НК ,поради което и не следва да бъдат вземани предвид при
индивидуализация на наказанието,а по
последните две осъждания
престъпленията са в отношение на реална съвкупност,за които е определено едно общо и най-тежко наказание . От друга
страна за подсъдимия по делото
са събрани недобри
личностни данни,сочещи ги като лице с криминални регистрации в масивите на
МВР. Обремененото съдебно минало,
в съчетание с лошите
характеристични данни очертават
подсъдимия , като
личност, склонни не само към противоправно ,но и престъпно поведение и
същевременно сочат на по-висока степен на обществена опасност на самия деец.
Други
утежняващи вината на
подсъдимите обстоятелства съдът не
може да изведе от начина и условията,
при които е реализирано деянието. Стореното от него обяснява като реакция на
протест и несъгласие с предприетото спрямо него задържане за срок от
24 часа. Горното в съчетание с ниската стойност на предмета на
престъплението -202.91 лв. / под размера на минималната за страната работна
заплата / инициират и
ниска степен на обществена
опасност на самото деяние . Смекчаващо
отговорността обстоятелство е и
донякъде процесуалното поведение
на подсъдимия на досъдебното производство/независимо
от позицията му в двете фази на процеса по
отричане участието им в
инкриминираното деяние / , като още от започване на наказателното преследване
подсъдимия , макар и да не признава
вината си е съдействал на полицейските органи,посредством дадените
обяснения ,което следва
да се третира като смекчаващо
вината му обстоятелство. Подсъдимият освен това е в млада възраст
и не е трудово ангажиран , което
пък води до извод за тежко
семейно положение,поради което и следва
да рефлектира върху преценките на съда
за размера на наказанието за конкретното
престъпно посегателство. Предвид
изложеното съдът прие като цяло по- висока степен на обществена опасност за подсъдимия и
по-ниска такава на самото деяние. Преценявайки поотделно и съвкупно смекчаващите и
отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства, в
контекста на целите на чл.36 от НК
съдът прие,че са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства,поради и най-лекото
предвидено в текста на закона наказание се явява несъразмерно тежко за
извършеното. С оглед на това съдът определи наказанието за подсъдимия , при условията на чл.55 ал.1 т.2
б“б“ от НК,като съобразно
предвиденото в чл.216 ал.1 от НК замени наказанието "лишаване от свобода",
за което в особената част на НК не е предвиден минимум, с наказанието "пробация". В тази връзка съдът определи и
наложи на подсъдимия наказание "пробация" към средния размер ,а именно за
срок от две години при следната съвкупност от пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес , задължителни периодични срещи с
пробационен служител и безвъзмезден труд в полза на обществото . Същевременно
съдът прие, че изпълнението на първата пробационна мярка е най-адекватно да се
изпълнява по реда на чл. 42б от НК с периодичност на явяването на
подсъдимия пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично,а третата пробационна мярка да бъде по
200 /двеста /часа годишно за
2/две/ поредни години .Така наложените на подсъдимия наказания, според съда ще
бъдат в състояние да съдействуват за поправянето на подсъдимия и за постигане
на поставените от закона превантивни цели,както по отношение на подсъдимия,така
и по отношение на останалите членове на обществото.
По гражданския иск:
Съдът,след като призна
подсъдимия К.К. за виновен по
повдигнатото му обвинение,счете
предявения от гражданския ищец
претенция за обезвреда имуществени вреди ,причинени в резултат на престъплението по чл.216 от НК за доказан по своето основание.
Налице са елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД -противоправно
поведение , вреда,пряка причинна връзка между тях и доказана вина на подсъдимия
. Както безспорно се установи по делото гр.ищец
е собственик на
повредената недвижима вещи и движимите вещи в него .От
заключението на съдебно оценителната
експертиза се установи ,че размера на щетите ,свързана с отремонтирането на
инкриминираните вещи е
202.91 лв.,която сума
не е възстановена от подсъдимия и
представлява причинена щета на
гражданския ищец. Предвид това предявения
граждански иск спрямо подсъдимия се явява доказан ,както по основание,
така и по размер. Ето защо съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец сумата в размер на 202.91 лв.,като обезщетение за причинени от престъплението
имуществени вреди,ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането -06.10.2016г. до окончателното и изплащане,както и направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лв.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на
МВР-Хасково направените на ДП разноски в размер на 106.26 лв.,а в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Хасково
държавна такса върху уважения граждански иск от 50 лв.
Мотивиран
от гореизложеното,съдът постанови присъдата си.
Съдия:/п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:Щ.М.