№ 158
гр. Благоевград, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Миглена Кавалова-Шекирова
РОСИЦА ВЕЛКОВА
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20241200501136 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Д. Ю. П., ЕГН **********,
против Решение № 108/14.05.2024 г. по гражданско дело № 968/2022 г. по
описа на Районен съд – Гоце Делчев.
С Решение № 108/14.05.2024 г. по гражданско дело № 968/2022 г.,
Районен съд – Гоце Делчев е уважил изцяло предявените от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, против ответника Д. Ю. П., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422 от ГПК за претендирана
главница в размер на 1066,97 лв., договорна лихва за периода от 25.10.2018 г.
до 25.12.2019 г. в размер на 85,07 лв., лихва за забава за периода от 26.10.2018
г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в размер на 378,91 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 30.08.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, представляващи неизпълнено задължение по Договор за
потребителски паричен кредит № ********** от 25.09.2018 г., сключен между
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Д. Ю. П.. Присъдени са сторените разноски на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е депозирана жалба от Д. Ю. П., ЕГН
**********, чрез пълномощник адв. И. К. от АК - Благоевград, срещу
постановеното от Районен съд – Гоце Делчев решение. С жалбата се сочи, че
постановеното решение е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон.
Сочи, че съдът не е обсъдил правилно събраните по делото писмени и
гласни доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, интрепретирал ги
е едностранно, поради което е формирал неправилни правни изводи и е
постановил неправилен съдебен акт. Твърди, че исковата молба е била
1
нередовна, поради липсата на обосноваване непбходимостта от прилагане
към настоящото производство на ч. гр. д. № 768/2022 г. по описа на Районен
съд – Гоце Делчев. Неправилно съдът е приел, че е установено наличие на
договорно правоотношение по Договор за потребителски паричен кредит №
********** от 25.09.2018 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Д. Ю. П..
Не е съобразил разследването по висящо НОХД, за което се твърди, че има
отношение с настоящото производство.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
обжалваното решение по изложените съображения, както и да бъдат изцяло
отхвърлени предявените искове. Не се представят нови доказателства. Иска се
спиране на производството до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
производството по НОХД № 148/2024 година на Районен съд – Гоце Делчев.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия
ответник „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, чрез
пълномощник. Моли да бъде отхвърлена въззивната жалба като
неоснователна и недоказана. Намира решението на първоинстанционния съд
за правилно, законосъобразно, почиващо на приетите по делото
доказателства.
Моли да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски.
Окръжен съд Благоевград, след като прецени при условията на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид
доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от
ГПК, намира следното:
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен
състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.
Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и
упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е
допустимо. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на
императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР
1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав
намира за установено следното:
Производството пред Районен съд – Гоце Делчев е образувано въз
основа на искова молба, подадена „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
против Д. Ю. П. по предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във
вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и ичл. 86, ал. 1 от ЗЗД след проведено заповедно
производство, в което съдът е издал заповед за изпълнение за следните
претенции: сумата от 1066,97 лв. – главница, сумата от 85,07 лв. – договорна
лихва за периода от 25.10.2018 г. – 25.12.2019 г. и сумата от 378,91 лв. –
обезщетение за забава за период от 26.10.2018 г. – 29.08.2022 г., като периода
13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка.
Установява се по делото, че между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника е
бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № ********** от
25.09.2018 г., по силата, на който кредиторът е предоставил сумата от 1066,97
лв., а ответникът се е задължил да я върне в срок до 25.12.2019 г., на 15 броя
месечни погасителни вноски, като първите 14 броя вноски са в размер на
82,00 лв. всяка, а последната е изравнителна и е в размер на 81,90 лв.
2
Лихвеният процент по кредита е бил уговорен на 21,98 %, а годишният
процент на разходите - на 49,08 %. Взетите предвид допускания, използвани
при изчисление на ГПР са посочени в общите условия. Общият размер на
всички плащания е бил 1229,90 лв. След усвояване на Кредита,
кредитополучателят не е погасил нито една от месечните си вноски.
Длъжникът е изпаднал в забава от 26.10.2018 г., като поради неплащане на три
последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихви/,
кредиторът е имал право да направи кредита предсрочно изискуем, на
основание чл. 16 (2) от договора. Съгласно същата разпоредба от договора
кредитът става предсрочно изискуем автоматично, без да е необходимо
кредоторът да изпраща уведомления, покани и други. С допълнителна молба
от 09.08.2023 г. ищецът е изложил, че кредитът не е обявяван за предсрочно
изискуем и срокът на същия е изтекъл на 25.12.2019 г.
На 31.08.2018 г. е бил сключен рамков договор за продажба на вземания
(цесия) между „Ти Би Ай Банк” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, по силата на който задължението на Д. Ю. П., произтичащо от Договор
за потребителски паричен кредит № ********** от 25.09.2018 г., е било
изкупено от „Ти Би Ай Банк” ЕАД. На ответника е било връчено уведомление
за цесия на 15.11.2021 г.
По делото е изготвено заключение по допусната съдебно – счетоводна
експертиза, видно от което вещото лице констатира, че съгласно сключения на
25.09.2018 година Договор за потребителски паричен кредит № ********** от
25.09.2018 г. са уговорени следните условия на потребителския паричен
кредит, а именно: чиста стойност на кредита – 900,00 лева, такса за оценка на
риска – 114,32 лева, застраховка на кредит – 52,65 лв. или общ размер на
кредита /главница/- 1066,97 лева, обща сума дължима от потребителя 1229,90
лева. Договорени са също начин на усвояване, начин на погасяване, фиксиран
годишен лихвен процент 21,98 %, годишен процент на разходите 49,08 %,
брой месечни вноски 15, като първите 14 броя вноски са в размер на 82,00 лв.
всяка, а последната е изравнителна и е в размер на 81,90 лв, първа вноска
25.10.2018 г. Не е извършено нито едно плащане от кредитополучателя по
договора.
Сумата по Договор за потребителски паричен кредит № ********** от
25.09.2018 г. е преведена по сметка на кредитополучателя
BG54TBIB93101000000108 към „Ти Би Ай Банк” ЕАД на датата на сключване
на договора – 25.09.2018 г.
Посочени са размера и вида на непогасените задължения на
кредитополучателя по процесния договор за кредит са: главница – 1 066,97
лева, лихва – 162,93 лева.
Вещото лице е установило, към „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД също не са извършвани плащания.
Размерът на лихвата за забава за периода от 26.10.2018 г. до датата на
подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение 30.02.2022 г. е
3
2 255,97 лв.
При горните фактически констатации, настоящият състав намира от
правна страна следното:
Изложените мотиви по преценката на първоинстанционния съд за
основателност на предявените искове са правилни, като настоящият съдебен
състав намира, че правилно първоинстанционния съд е приел, че ищецът е
доказал усвояването на кредита от ответника и липсата на извършени
плащания на дължимите суми по него, както и техния размер. Но районният
съд не се е произнесъл по направено възражение на настъпила погасителна
давност, като не е обсъдил дали такава е налице и ако да, за кои суми и
периоди.
С изготвения по реда на чл. 146 от ГПК доклад по делото е
разпределена доказателствената тежест по предявените искове. Въпреки
разпределената доказателствена тежест и наличието на представени
оригинали на сключения между „Ти Би Ай Банк” ЕАД и Д. Ю. П. Договор за
потребителски паричен кредит № ********** от 25.09.2018 г. ответникът не е
ангажирал доказателства във връзка с оспорване полагането на подписи от
негова страна. Дори напротив от показанията на разпитаната свидетелка Атие
Бошнак се установява, че лицето е теглило няколко кредита по искане на
Христина Дамянова. От приложен по въззивното дело обвинителен акт по
досъдебно наказателно производство № 112/2018 г. по описа на Окръжен
следствен отдел при ОП – Благоевград срещу Х.М.Д.се установява
действително лицето Х.М.Д.а е искала от различни лица, включително и от
ответника в настоящото производство Д. Ю. П. да теглят кредити от различни
кредитни институции, като е обещаваща да възстанови получените суми, като
за тази сулуга е предоставяла част от получаваните суми на лицата –
кредитополучатели. Въпреки това не се установи процесния договор да е
предмет на досъдебното производство, но дори и да беше сключеният договор
е между дееспособни лица и поражда действия между сключилите го,
независимо от договорките между Д. Ю. П. и трето договора лице - Х.М.Д.
Доказа се по делото наличие на облигационно правоотношение между
страните въз основа на сключения на 25.09.2018 г. Договор за потребителски
паричен кредит № **********. Установено е и надлежното уведомяване на
ответника във връзка с цедиране на вземанията на „Ти Би Ай Банк” ЕАД ЕАД
спрямо него.
Видно от уговореното между страните, съгласно чл. 11.2 от Договора
сумата по кредита се превежда по сметка на кредитополучателя в „Ти Би Ай
Банк” ЕАД, като същата е посочена. Във всички случаи кредитът се счита
усвоен на датата на отпускане на сумата от „Ти Би Ай Банк” ЕАД. Въпреки
направено оспорване в исковата молба от страна на Д. Ю. П., че не е сключвал
договор и не е получавал суми по него, се установява, че е получил сумата по
своя банкова сметка.
Видно от заключението на вещото лице и от приложените по делото
4
писмени доказателства се установява, че ищецът е извършил плащане във
връзка с отпуснатия кредит, поради което съдът приема, че въззивникът е
установил фактите и обстоятелствата, за които е носел доказателствена
тежест.
Предвид, че „Ти Би Ай Банк” ЕАД претендира оставащ размер на
главница в размер на 1 066,97 лв., която се установи по делото с изготвеното
заключение на вещото лице, че не е платена, то следва да се приеме, че искът
за главница се явява основателен за сумата от 1 066,97 лв. – главница. За това
вземане не е настъпила погасителна давност, тъй като същата е 5-годишна, а
заявлението за издаване заповед за изпълнение е депозирано на 30.08.2022 г.
Съобразно заключението изцяло основателен се явява и искът за
заплащане на договорна лихва за периода от 25.10.2018 г. до 25.12.2019 г. в
размер на 162,93 лв., като ищецът е претендирал сума в размер на 85,07 лв. В
случая районният съд не е съобразил и не се е произнесъл по направено
своевременно възражение за погасителна давност. В случая дължимостта на
всяка една вноска за лихва настъпва към датата на падежа на всяка от
дължимите вноски за главница. От тази дата започва да тече и погасителната
давност за сумите като за главницата е 5 години, а за лихвите е 3 години
съобразно разпоредбите на ЗЗД - чл. 110 и сл.
Във връзка с констатираната противоречива практика на съдилищата,
относно началния момент от който започва да тече погасителната давност
/като една част считат, че началният момент, от който започва да тече
давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор
за банков кредит, е моментът на изискуемостта на съответната вноска, според
другото разрешение началният момент, от който започва да тече давностният
срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски
по договор за банков кредит, за който не е обявена, респ. не е настъпила
предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита/, Върховният касационен съд дава своето становище, което намира
израз в Тълкувателно решение № 3/2023 г. от 21.11.2024 г. В посоченото
тълкувателно решение ВКС постановява, че при уговорено погасяване на
главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи
давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 от ЗЗД от момента
5
на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за
предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с
ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната
изискуемост.
С оглед извода на въззивния състав относно липсата на настъпила
предсрочна изискуемост на договора за кредит, то при уговорено погасяване
на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска, като за главницата срока на
погасителната давност е 5 години, а срокът на погасителната давност за
лихвите е 3 години.
В настоящия случай съдът приема, че част от претенциите за заплащане
на договорна лихва са изтекли по давност или по – точно тези преди
30.08.2019 г. От изчисленията в заключението на вещото лице се установява,
че дължимата договорна лихва, непогасена по давност, към датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение е сума в размер
на 14,47 лв.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава вещото
лице е изчислило, че дължимата сума е в размер на 2 255,97 лв. за периода от
26.10.2018 г. – 30.08.2022 г. Претендира се сумата от 378,91 лв., която сума
съдът правилно е присъдил в цялост, тъй като независимо, че част от пълната
дължима сума също е погасена по давност претендираният размер е по –
малък от непогасената част, поради което решението следва да бъде
потвърдено и в тази част
По изложените мотиви, ОС – Благоевград следва да потвърди решение
108/14.05.2024 г. по гражданско дело № 968/2022 г. по описа на Районен съд –
Гоце Делчев в частта относно присъдени главница в размер на 1 066,97 лв. и
лихва за забава за периода 26.10.2018 г. – 30.08.2022 г. в размер на 378,91 лв.,
както и за присъдена договорна лихва за периода 25.10.2018 г. до 25.12.2019 г.
в размер на 14,47 лв. и отменено в частта относно присъдена договорна лихва
за периода 25.10.2018 г. до 25.12.2019 г. над размера от 14,47 лв. до пълния
размер от 85,07 лв.,
По отношение разноските:
6
С оглед изхода на делото решение 108/14.05.2024 г. по гражданско дело
№ 968/2022 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев следва да бъде отменено
и в частта относно присъдените на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
разноски над сумата от 76,90 лв. за заповедното производство и над сумата от
495,43 лв. за производството пред районен съд, съобразно отхвърлената част
от иска за заплащане на договорна лихва.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът следва да уважи искането на
въззивника за присъждане на сторените разноски пред районен съд в размер
на 9,22 лв. за адвокатско възнаграждение съобразно представен списък по чл.
80 от ГПК. Във въззивното производство на въззивника се дължат разноски в
размер на 3,46 лв. за заплатена държавна такса. размер на 300,00 лв.
На въззиваемия за въззивната инстанция се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 190,78 лв. (от определено от съда в размер на
200,00 лв.).
По изложените мотиви, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 108/14.05.2024 г. по гражданско дело № 968/2022
г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, в частта относно присъдена
договорна лихва за периода 25.10.2018 г. до 25.12.2019 г. над размера от 14,47
лв. до пълния размер от 85,07 лв., както и в частта относно присъдените на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД разноски над сумата от 76,90 лв. за
заповедното производство и над сумата от 495,43 лв. за производството пред
районен съд.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, против ответника Д. Ю. П., ЕГН **********, за заплащане на
договорна лихва по Договор за потребителски паричен кредит № **********
от 25.09.2018 г., сключен между „Ти Би Ай Банк” ЕАД и Д. Ю. П., за периода
от 25.10.2018 г. до 25.12.2019 г. за размера над 14,47 лв. до пълния предявен
размер от 85,07 лв., поради настъпила погасителна давност.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 108/14.05.2024 г. по гражданско дело №
968/2022 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, в останалата част.
ОСЪЖДА Д. Ю. П., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, сума в размер на 190,78 лв. -
7
разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на Д. Ю. П., ЕГН **********, сума в размер на 3,46
лв. - разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8