Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
24.09.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9529/2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И.К.П., с която е предявен срещу ЗД Б.И. АД иск с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ за сумата от 42000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 09.08.2016 г., причинено от водач,
гражданската отговорност на когото е застрахована при ответника. Претендира
законната лихва от деликта и разноските.
Ищецът твърди, че е пострадал при ПТП, настъпило на 09.08.2016
г., в резултат на което е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания. За
установяване на авторството на деликта и причинените на ищеца съставомерни
последици има влязло в сила решение на наказателния съд.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
настъпване на твърдяните вреди и причинната им връзка с произшествието. Претендира
разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди:
С решение от 08.03.2017 г. по НАХД №2/2017
г. на РС – Поморие, А.С.С.е признат за виновен в това, че на 09.08.2016 г.
около 10,00 ч., на главен път I-9, в района
на отбивката за с. Ахелой, при управление на автомобил „Опел”, с рег. № *******нарушил
правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2 и чл.23,
ал.1 ЗДвП, с което причинил на И.К.П., водач на товарен автомобил „Фиат“,
средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на тораколумбалната области
счупване на преден горен ръб на 12-ти торакален прешлен.
Съгласно чл.
300 ГПК влязлото в сила решение на наказателния съд е задължително за гражданския
съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Поради това, настоящият състав е обвързан от приетото от
наказателния съд, във връзка с настъпването на увреждането, механизма, по който
се е осъществило, неговото авторство и причинените съставомерни последици.
От представените медицински документи и заключението
на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на
произшествието ищецът е получил следните увреждания: компресивна фрактура на 12-ти гръден прешлен, симптоматичен радикулит,
контузия на гръдно-поясната област, контузия на корема. Пострадалият е претърпялa болки и страдания с голям интензитет непосредствено след
произшествието за 30 дни, значителни до 3 месеца и умерени до 6 месеца. След
произшествието е приет за лечение в МБАЛ Бургас за срок от 3 дни, проведено му
е медикаментозно и инфузионно лечение, поставен му е имобилизиращ гръдно-поясен
корсет. През първите 8-10 месеца ищецът е имал трайно затруднение на движенията
на снагата, а след 12-тия месец е възстановена работоспособността му. Всички
описани травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с
произшествието. Към момента фрактурираното прешленово тяло на 12-тия гръден
прешлен е зараснало с остатъчна клиновидна деформация в предната част и
запазена анатомична цялост в задните отдели на гръбначния канал в областта на
увредата. Пълно анатомично възстановяване не е възможно, но във функционален
аспект ищецът е възстановен напълно, а периодичните болки в гръбначния стълб не
затрудняват социалния и трудов статус на ищеца.
От показанията на свидетелката П.П.,
съпруга на ищеца, се установява, че след катастрофата ищецът е бил на легло,
оплаквал се е от болки в областта на кръста, След болничния престой около един
месец по време на домашното лечение отново е бил неподвижен, не е можел да се
обслужва сам и е ставал трудно от леглото. До 6-тия месец след произшествието
се е нуждаел от чужда помощ, а на работа е започнал да ходи след осмия месец
след инцидента, но с намалено натоварване. Към момента е променил начина си на
живот – избягва физическо натоварване, изпитва болки при преумора.
По изложените съображения съдът
намира, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между
деянието и вредите. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „Опел”, с рег. № *******което наказателният
съд е приел за противоправно. От решението на наказателния съд, представените
медицински документи, заключението на съдебно-медицинската експертиза и
показанията на свидетелката Петрова се установява причинната връзка между
получените от пострадалия травматични увреждания и произшествието. Поради това
следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача А.С.С.при управление на лек автомобил „Опел”, с рег. № *******Установява се
по делото от справката от Гаранционен фонд, че е налице полица по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответника и делинквента,
сключена на 24.06.2016 г. Поради това съдът приема, че към момента на
произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от
делинквента вреди на трети лица.
По изложените съображения в полза
на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на
вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти – броя и вида на уврежданията; интензитет и продължителност на
болката; период на възстановяване; необходимостта от чужда помощ; създадените
на пострадалия неудобства, изразяващи се в ограничение на физическото
натоварване и необходимост от приемане на медикаменти при проявяване на болка. Ищецът
е получил счупване на гръбначен прешлен, бил е обездвижен в продължение на един
месеца, а след това около 6 месеца, докато е траело възстановяването е имал
затруднения да се движи и е ползвал чужда помощ. Болките са били интензивни в
първите 30 дни след произшествието, а към момента и за в бъдеще ще продължават
да се явяват при претоварване и промяна на времето. Счупването е зараснало, но
с остатъчна деформация която от своя страна, освен периодичните болки при
претоварване, не причинява затруднения за социалния и трудов статус на ищеца. При
съобразяване на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение
е в размер на 30000 лв. Размерът на обезщетението основно е повлиян в най-висока степен от продължителния
период на лечение и продължителното обездвижване и затруднение на движенията,
както и от липсата на пълно възстановяване, доколкото остатъчните болки при
преумора и промяна на времето ще се явяват и в бъдеще. В същото време следва да
се има предвид, че към момента ищецът е възстановен, като остатъчните болки не
се очаква да затрудняват социалния му живот или трудовата му изява.
Върху така определеното обезщетение
ответникът дължи законна лихва. Разпоредба
на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от
делинквента лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се
поставя, считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Видно от доброволна
претенция вх. № ОИ-319706/21.05.2018 г., на посочената дата пострадалият е
предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение и от този момент
ответникът му дължи има изплащане на законната лихва. С оглед изложеното,
лихвата следва да се присъди от посочената дата – 21.05.2018 г.
По
разноските:
На ищеца следва да се присъдят направените разноски за
съдебно удостоверение, съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 4,96
лв.
На процесуалния представител на ищеца следва да се
присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 1204,96 лв. адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита.
На ответника следва да се присъди, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата от 428,57 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1200 лв. – държавна такса,
както и сумата от 250 лв. разноски по делото.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД Б.И.
АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати
на И.К.П., ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата
от 30000 лв.,
представляваща обезщетение на
неимуществени вреди – болки и страдание от произшествие, осъществено на 09.08.2016
г., заедно със законната лихва от 21.05.2018
г. до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
от 4,96 лв., представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата до пълния предявен размер от 42000 лв.
ОСЪЖДА ЗД Б.И.
АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на адв. П. Й.В., с рег. № по Единен
адвокатски регистър: **********, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 1204,96 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА И.К.П., ЕГН:**********,
да заплати на ЗД Б.И. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата от 428,57 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗД Б.И.
АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1200
лв. – държавна такса и сумата от 250 лв. – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: