№ 3595
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100507874 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20259220/24.11.2020г. по гр.д.№ 37278/2019г. по описа са
Софийски районен съд 90 състав ответника „ДЗИ О.З.“ ЕАД, ЕИК******* е
осъдено да заплати на Е. Х. Ц., ЕГН ********** сумата от 1248,38 лв.,
представляваща останало неизплатено обезщетение, дължимо след
изплащането на обезщетение в размер на 42 лв. за причинени имуществени
вреди, настъпили в следствие на увреждането на собственото на ищцата МПС
– „Пежо 206“, с рег. № ******* в резултат на ПТП, настъпило на 12.04.2019г.
в гр. София, във връзка със Щета № 44012131911523, ведно със законната
лихва за периода от 16.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
Искът е отхвърлен за разликата над уважената част до пълния предявен
размер от 1314,76 лв.
Срещу решението в частта му, в която е уважен предявения иск, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника „ДЗИ О.З.“ ЕАД. Изтъква че съдът неправилно не е приел
възражението за прилагане на чл. 4.6. от Общите условия в застраховката.
Сочи че на основание горепосочения член застрахователя е възразил срещу
размера на дължимото застрахователно обезщетение като се е позовал на
правото си да определи размера на дължимото обезщетение в размер на до
10% от застрахователната сума по полицата, тъй като по заведената преписка
по щета застрахованият не представил изрично предвидените в т.9.6 от
Общите условия документи за настъпилото застрахователно събитие. Тъй
като за процесното застрахователно събитие не е представен документ
1
заявява, че за застрахователя е възникнало правото да определи
възнаграждение в размер на 42 лв. Сочи че за процесната застрахователна
полица са образувани застрахователни преписки поради което, като по
другите са изплатени застрахователни обезщетения и е достигнат
застрахователния лимит. Ето защо моли за отмяна на постановеното решение
и постановяване на друго с което искът се отхвърля.
Въззиваемата Е. Х. Ц. в законоустановения срок е депозирала отговор с
който счита че жалбата е неоснователна и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 405, ал. 1
КЗ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбата оплаквания, същото е и правилно, като въззивният
съд споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и
на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка
с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
Съгласно чл. 343, ал. 1, чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с договора за
имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на
премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора
застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно
обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди.
Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да
бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 и започва да тече от деня, в
който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ.
Следователно предпоставките, които следва да са налице кумулативно,
за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ са: 1. Наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2. Настъпване на
застрахователно събитие в срока на действие на договора, което е покрит от
застраховката риск, и в причинна връзка, с което са настъпили вреди в
претендирания размер; 3. Изпълнение на задълженията за уведомяване на
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на
необходимите документи за неговото установяване. В тежест на ищеца е да
докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата към
датата на настъпване на застрахователното събитие.
2
Не е спорно а и от доказателствата по делото се установява, че между
ищецът и ответника бил сключен договор „Каско+“, обективиран в полица
№440118220020358 със срок на валидност от 00:00 часа на 18.11.2018г. до
23:59 часа на 17.11.2019г. Договорът имал предмет процесния автомобил
„Пежо 206“, с рег. № ******* Застрахователната сума била определена в
размер на 4200 лв., а застрахователната премия била в размер на 450 лв.
Не е спорно по делото, че на 12.04.2019г. в гр. София на паркинг в
района на кръстовището между бул. „Петко Каравелов“ и ул. „Е. Б.“
настъпило ПТП при което бил увреден процесния автомобил „Пежо 206“, с
рег. № *******. На автомобила били повредени предния капак, лайсната на
предната броня, предната решетка, решетка декоративна, ляв фар, панел под
фаровете, рамка на радиатор, основа на фар, калник преден ляв, основа на
предна броня основа на преден калник, лайсна под фаровете лява и дясна.
Ищцата Е. Х. Ц. отправила претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение като при ответника била образувана преписка именувана Щета
№ 44012131911523.
Във връзка със заведената щета ответникът заплатил на ищцата сумата
от 42 лв.
Не е спорно а и се установява, от приетото по делото заключение по
допуснатата и неоспорена съдебно-автотехническа експертиза, че размерът на
разходите за възстановяване на настъпилите вреди по процесния възлиза на
сумата от 1290,38 лв. с ДДС.
Спорен по делото, включително пред настоящата съдебна инстанция, е
въпросът налице ли е твърдяното от ответника основание, освобождаващо го
от задължение да изплати застрахователно обезщетение в пълен размер, а
именно наличие на предпоставките, предвидени в чл. 4.6. от Общите условия
на дружеството - застраховател.
Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обещетение в уговорен
между страните по договора срок и което не може да надхвърля
застрахователната сума, освен ако това е предвидено в този закон. С оглед на
чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност.
По отношение на застрахователното обезщетение, което се дължи с
оглед чл. 386, ал. 2 от КЗ, то трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на събитието. Меродавна за застрахователното
обезщетение е действителната стойност на застрахованата вещ и на вредите,
причинени на нея в деня на застрахователното събитие и стойността, с която
може да се купи друга вещ от същия вид и същото качество като повредената.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице основанията за
приложението на чл. 4.6. от приетите по делото Общи условия за застраховка
"Каско на МПС".
Съгласно чл. 4.6. от Общите условия отговорността на застрахователя
3
за застрахователно събитие, доказано на база декларация по образец от
застрахования е в размер до 10% от застрахователната сума като в срока на
застраховката общия размер на щетите, признати въз основа на декларация на
застрахования не може да надхвърля 20 % от застрахователната сума.
Разпоредбите, уреждащи основанията за намаляване или отказ от
плащане на застрахователно обезщетение в Кодекса за застраховането, в сила
от 01.01.2016 г., са тези на чл. 363 и чл. 364 КЗ - касаещи случаите на неточно
обявяване на обстоятелства при сключване на застрахователния договор; чл.
395 КЗ - свързана с неизпълнение задълженията на застрахования за
предотвратяване и ограничаване на вредите; чл. 403, ал. 4 КЗ, касаеща отказа
за заплащане на застрахователно обезщетение при умишлено неизпълнение
на задължението за съобщаване; както и общата разпоредба на чл. 408 КЗ,
съгласно която застрахователят може да откаже плащане на обезщетение
само: при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застрахования или застраховащия; при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на
застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор,
както и в други случаи, предвидени със закон. Общата разпоредба на чл. 408
КЗ установява правилото, че основание за отказ за плащане на
застрахователно обезщетение е само това неизпълнение на предвидени в
застрахователния договор задължения, което е значително с оглед интереса на
застрахователя. Тази разпоредба на практика е подобна на чл. 211, т. 2 от
отменения КЗ. Ето защо и съдебната практика във връзка с него, даваща
отговор на въпроса кое неизпълнение от страна на застрахования на негови
законоустановени или предвидени в договора задължения е значително с
оглед интереса на застрахователя като основание за отказ за плащане на
застрахователно обезщетение, намира приложение и по новия ред. Трябва да
е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и
настъпилото застрахователно събитие, респ. неизпълненото задължение да е
от естество да доведе до увеличаване на размера или разширяване обхвата на
вредите или да явява препятстващо доказването им. Наличието на такава
причинна връзка трябва да се изследва и доказва във всеки един случай, като
тежестта на доказване на тази връзка е у застрахователя, който се позовава на
правоизключващите възражения. Същевременно, условието за значителност
следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед това да се не се
допуска посредством договорни клаузи, формално основани на текста на чл.
211, т. 2 КЗ (отм.), да се уговарят правни последици в ущърб на интереса на
застрахования, когато не може да се констатира накърняване на легитимния
интерес на съответния застраховател. Става дума както за значителност на
неизпълнението, така и на самото задължение с оглед на неговия вид и
характер. Това е такова задължение на застрахования, което е от съществено
значение за застрахователя и без чието изпълнение биха се създали
съществени пречки за него да осъществява своята дейност. Следователно, в
случаите, визирани в чл. 211, т. 2 КЗ(отм.), застрахованият не изпълнява
задължения предвидени в закона и договора, не ги изпълнява виновно,
неизпълнението е в пряка причинна връзка със съществено увеличаване на
риска или е довело до неговото реализиране и затова следва да се приеме, че
при изпълнението на тези задължения не би се стигнало до настъпване на
4
застрахователното събитие. Застрахователят трябва да докаже, че виновното
неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на
застрахователното събитие. При този фактически състав застрахователят
може да откаже да заплати застрахователното обезщетение.
Следва да се направи категоричен извод, че ако задължението е било
изпълнено, не би се стигнало до настъпване на конкретното застрахователно
събитие - ПТП /в този смисъл е Решение № 185 от 05.03.2014 г. по т. д. №
350/2012 г ., Т. К ., I Т. О. на ВКС/. Трябва да бъде установено дали ищецът е
изпълнил свои съществени задължения, произтичащи от застрахователния
договор и имащи отношение към носенето на риска.
В конкретния казус, не се твърди, нито се установява, наличие на
причинна връзка между неизпълнението на задължението за предоставяне на
документи и настъпилите вреди. Освен това, представянето на документите
касае единствено доказването на обстоятелствата, при които са настъпили
вредите, а не предотвратяване на реализирането им. Задължението,
предвидено в клаузата на чл. 4.6 от ОУ, застрахованият да представи някои
от документите, съгласно чл. чл.9.6.1 от ОУ, включително при щети
настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно действащата
нормативна уредба, компетентните органи не посещават мястото на
събитието, като клаузата ограничава отговорността на застрахователя до 10%
от застрахователната сума. Настоящата инстанция намира, че тази клауза се
явява нищожна, като противоречаща на законовата разпоредба на чл. 408 КЗ,
която урежда случаите, при които застрахователят може да откаже плащане
на обезщетение. Не може с договора клауза да се ограничи или въобще
изключи отговорността на застрахователя, като тази клауза поставя и условия
за изплащане обезщетение за всички причинени от събитието вреди, от
фактори, независещи от волята на застрахования наличието на които по
никакъв начин не способства увеличаване на риска или на размера на вредите,
като отделно и поставя застрахования в неизгодна позиция, поради което се
явява неравноправна.
Във въззивната жалба не се оспорва размера на обезщетението,
определено съобразно нормите на КЗ, а именно чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно
който при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. То не може да
надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/ - чл. 386, ал. 1 КЗ.
С оглед на гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на производството право на разноски има въззиваемата.
На нея е оказана бепзпратна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от
ЗАдв поради което на адв. Д. П. Ш. следва да бъде присъдена сума в размер
на 300 лв. за въззивното производство.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20259220/24.11.2020г. по гр.д.№
37278/2019г. по описа са Софийски районен съд 90 състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ О.З.“ ЕАД, ЕИК******* да заплати на адвокат Д. П.
Ш., на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. във вр. с чл. 78, ал.3 от ГПК сумата
от 300 лв. възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Е. Х. Ц.
във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6