№ 1644
гр. Варна, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20213100502578 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 17852 от 6.10.2021 г., подадена по изпълнително дело
№ 20197120400269 по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег. № 712, от длъжника „Нано
пропъртис“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
**********, чрез адв. Д.И. срещу акт на съдебния изпълнител от 28.09.2021 г., постановен
по горепосоченото изпълнително дело, с което е отказано прекратяването на същото.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания акт. Сочи, че
изпълнително дело № 3228/2011 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Варна е прекратено
на 23.04.2018 г. поради настъпила перемпция, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди,
че за същото задължение впоследствие е образувано изпълнително дело № 20197120400269
по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег. № 712. Счита, че задължението по изпълнителен
лист № 3388 от 9.06.2011 г. е погасено по давност, доколкото е изтекла общата петгодишна
давност по чл. 116, б. „в“ ЗЗД от последното действие по принудително изпълнение по
изпълнително дело № 3228/2011 г. на ДСИ при Районен съд – Варна и първото действие по
настоящото изпълнително дело. Моли за отмяна на отказа за прекратяване на изпълнително
дело, както и за вдигане на наложените обезпечителни мерки.
В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от страна на взискателя -
Национална агенция по приходите – гр. Варна.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител е администрирал делото,
ведно с мотиви за жалбата, в които намира същата за неоснователна.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото
производство, очертани в жалбата и като взе предвид събрания и приобщен по делото
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 437, ал. 3 ГПК,
приема за установени следните фактически положения:
Изпълнително дело № 3228/2011 г. на ДСИ при Районен съд – Варна е било
1
образувано на 17.10.2011 г. по молба на Национална агенция по приходите, към която е бил
приложен изпълнителен лист изх. № 3388 от 9.06.2011 г., издаден от Административен съд –
Варна, с който „Нано пропъртис“ ЕООД е осъдено да заплати на Дирекция „ОУИ“- гр.
Варна при ЦУ на НАП сумата от 5 479,66 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение. Видно от отбелязването на гърба на ценната книга, същото е било
прекратено на 23.04.2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради настъпила
перемпция.
Изпълнително дело № 20197120400269 по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег. №
712, е образувано на 10.06.2019 г. по подадена писмена молба от Национална агенция по
приходите, в която е направено и искане за налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника. Към молбата е приложен същият изпълнителен лист изх. № 3388 от 9.06.2011 г.,
издаден от Административен съд – Варна.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е получена от
същия на 17.06.2019 г.
На 11.06.2019 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение с изх. № 11519 до „Алианц Банк
България“ АД за налагане на запор върху разплащателните сметки на длъжника.
Впоследствие, взискателят депозира нова молба от 10.06.2021 г. за налагането на
запор на банковите сметки на длъжника в „Алианц Банк България“ АД. В отговор на същата
ЧСИ е посочил, че запорът вече е наложен и е насрочил за 23.07.2021 г. опис и оценка на
движими вещи, находящи се на адреса на дружеството.
Представено е удостоверение изх. № 03037210260669 от 23.08.2021 г. от НАП – ТД –
Варна, от което е видно, че „Нано пропъртис“ ЕООД няма задължения във връзка с
горепосочения изпълнителен лист.
С молба от 28.09.2021 г. дружеството е поискало да се прекрати изпълнителното
производство поради погасяване на вземането по давност по чл. 116, б. „в“ ЗЗД в периода от
последното действие по изпълнително дело № 3228/2011 г. на ДСИ при Районен съд – Варна
до първото действие по изпълнително дело № № 20197120400269 по описа на ЧСИ Илиана
Станчева, рег. № 712.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и изхожда от активно легитимирано
лице, като същата е срещу акт на съдебен изпълнител, подлежащ на обжалване на основание
чл. 435, ал. 3 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:
В разпоредбата на чл. 433 ГПК, законодателят детайлно е регламентирал основанията
за прекратяване и приключване на изпълнителното производство, а именно: когато
длъжникът представи разписка за плащането на задължението преди образуване на
изпълнителното производство, по искане на взискателя, при обезсилването на
изпълнителния лист, когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на
който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен, когато
посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде
намерено друго секвестируемо имущество, при липсата на авансово плащане на такси и
разноски по изпълнението, при представяне на влязло в сила решение, с което е уважен
искът по чл. 439 ГПК или чл. 440 ГПК, както и когато взискателят не поиска извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години. В сочената разпоредба са уредени
фактически състави, пораждащи пряко последици върху процесуалното отношение, поради
което не следва да се допуска разширително тълкуване на процесуалната норма с добавяне и
на други възражения на длъжника, които не са изрично регламентирани в същата.
В настоящия случай, длъжникът се позовава на обстоятелства, възникнали след
постановяването на изпълнителното основание, а именно – изтичането на погасителна
давност по отношение на вземането, описано в изпълнителния лист. Същият оспорва
2
вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението, като се позовава на факт
настъпил след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, който не е обхванат от силата на пресъдено нещо.
В съдебната практика еднозначно се приема, че за да се преустанови изпълнението,
лишено от материалноправното си основание, длъжникът следва по исков ред да установи
възражението си спрямо правото на взискателя /така решение № 333 от 5.12.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1244/2010 г., III г. о., ГК, решение № 5 от 18.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №
658/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 198 от 5.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 4864/2008 г., II г.
о., ГК/. Постановеното решение, с което се уважава отрицателният установителен иск за
оспорване на изпълняемото право по чл. 439 ГПК е посочено като основание за
прекратяване на изпълнението по реда на чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.
Настоящият съдебен състав, съобрази обстоятелството, че не са представени
доказателства, а и не са наведени твърдения от жалбоподателя за успешното провеждане на
производство по иска по чл. 439 ГПК, поради което съдебният изпълнител е лишен от
възможността да преценява възражения, основани на изтекла погасителна давност за
вземането. Ето защо, следва да се приеме, че подобна преценка не би могла да бъде
извършена и в настоящото производство, доколкото същото касае проверка на правилността
на постановения акт на съдебния изпълнител, с което е отказано прекратяване на
изпълнителното производство поради настъпването на погасителна давност на вземането.
За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че представеното
удостоверение, изходящо от взискателя, че длъжника няма задължение във връзка с
изпълнителния лист, въз основа, на който е образувано изпълнителното производство, не
може да бъде ценено като обстоятелство по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото не е
депозирана нарочна писмена молба от взискателя за прекратяване на изпълнението.
Вън от горното, следва да се посочи, че въпреки настъпването на перемпция по
изпълнително дело № 3228/2011 г. на ДСИ при Районен съд – Варна, не е налице пречка,
доколкото съществува изпълняемото право, отново да се започне нов изпълнителен процес,
поради обстоятелството, че прекратяването не погасява вземането, нито обезсилва
изпълнителното основание или изпълнителния лист /така решение № 232 от 4.10.2013 г.,
постановено по гр. д. № 3046/2013 г. на ВКС/.
Въз основа на всичко гореизложено, съдът не установи твърдените от жалбоподателя
нарушения, което налага извода, че жалбата е неоснователна и като такава следва бъде
оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 17852 от 6.10.2021 г., подадена по
изпълнително дело № 20197120400269 по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег. № 712, от
длъжника „Нано пропъртис“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. **********, чрез адв. Д.И. срещу акт на съдебния изпълнител от 28.09.2021
г., постановен по горепосоченото изпълнително дело, с което е отказано прекратяването на
същото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4