Мотиви
към присъда по нохд № 721/16г.
Русенската окръжна прокуратура
е обвинила подсъдимия Д.Й.Е., български гражданин, роден на *** ***,
с постоянен и настоящ адрес в Р., ул.„****”№ *, вх.* ет.*, ап.**, ЕГН **********,
в това, че на 23.12.2016г., в Русе дал дар - подкуп
- пари - един брой банкнота с номинал от 100 (сто) лева с № *** - на *** - М.Р.И.
- *** и К.Н.П. - **** и двамата служители в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Р.,
Група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“, за да
не извършат действия по служба - като полицейски служители осъществяващи контрол
по охрана на обществения ред и осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения по ЗДвП - да приключат проверка
за установяване и разкриване на административно нарушение или престъпление, съобразно
правилата по чл.170 от ЗДвП и чл.206 от ППЗДвП и да
не му съставят акт за установяване на административно нарушение за допуснато от
него като водач на МПС - л.а.„***“, мод. „**“, с
рег.№ *** нарушение с произтичащите от това последици по чл. 171, т. 1, б.„б“
от ЗДвП - „временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач…..който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания въздух, …… както и при отказ да бъде проверен с техническо
средство или да даде кръв за медицинско изследване …..” - престъпление по
чл.304„а”, пр.6 от НК.
Наказателното
производство е образувано по гл.ХХІV от НПК „Бързо производство” и делото се
разглежда по реда на чл.359 от НПК. По разпореждане на председателя на съда, е
проведено предварително изслушване. Със съгласието на своя упълномощен
защитник, адв.Н.Д. ***, подсъдимият Д.Е., признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
съдебното следствие е проведено по реда на чл.373 ал.2 и 3 от НПК.
В
обвинителната реч, представителят на Окръжна прокуратура - Русе, поддържа
изцяло обвинението, което счита за доказано по несъмнен начин. Предлага, след
като бъде признат за виновен, на подсъдимия да бъде наложено наказание към минимума,
в размер една година и шест месеца лишаване от свобода, което след това бъде
намалено според правилата на чл.58„а” от НК, както и глоба в размер хиляда лв.
Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода предлага да бъде отложено за
минимален изпитателен срок.
В
защитната си реч, адв.Н.Д. по не оспорва квалификацията
в обвинителния акт, като пледира за определяне на снизходителни наказания
(алтернативно при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК), към минималните размери,
предвидени за съответните престъпления, без да ги конкретизира.
Подсъдимият
Д.Е. поддържа становището на защитника си. В последната дума изказва съжаление
за извършеното
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Д.Е. е роден на ***г***. Живее постоянно в Р.. Завършил е средно образование.
Не е семеен и няма родени деца, за които да се грижи. Не е осъждан. Работи като
„**” в „Л. ” ООД - гр.В. Т.. В това качество му бил поверен червен на цвят
служебен автомобил „***“, с рег.№ ***
На
22.12.2016г., подсъдимият имал рожден ден. Решил да се почерпи с приятели в
питейно заведение, където отишъл със служебния автомобил. Употребил алкохол, но
не се чувствал повлиян и около 4:00 часа през нощта си тръгнал с колата.
Свидетелите
М.И. и К.П. били назначени на длъжност „****” в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Р.,
Отдел „Охранителна полиция“, Група „Организация на движението, пътен контрол и
превантивна дейност“. Съгласно предварително утвърден график от Началника на
Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Русе, двамата били дежурни от 19:00 часа на
22.12.2016г. до 07:00 часа на 23.12.2016г. Задълженията им се изразявали в
патрулно постова дейност по контрол и осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и преустановяване на административните нарушения по ЗДвП на
територията на Русе. В рамките на службата си, притежавали правомощия свързани
с извършване на контролна дейност по ЗДвП, като имали право да съставят актове
за установяване на административни нарушения. Двамата били облечени в
полицейски униформи и използвали маркиран с отличителни знаци „Полиция“ и „КАТ“
служебен автомобил, с регистрационен № ****. Около 04:20 часа, на 23.12.2016г.
автомобилът бил спрян на ул.„****“. Свидетелят М.И. бил извън автомобила и видял
л.а.„****“, с рег.№ ****, който го приближавал по ул.„***“ в посока пл.„****“. Подал му сигнал със стоп
палка, като посочил че трябва да спре пред патрулния автомобил. Подсъдимият го
възприел, но като съзнавал, че е употребил алкохол, решил да осуети извършването
на проверка. Вместо да спре, без да намалява скоростта, продължил в посока
„Регионален исторически музей“ – Р.. Завил наляво по пл.„***“, след което
продължил по ул.„***“.
Полицаите
го последвали със служебния автомобил с включен специализиран светлинен сигнал.
Застигнали колата на подсъдимия в близост до дом № * на ул.„***“, намиращ се
непосредствено до сградата на „Регионална библиотека Л. К.“. Там подсъдимият,
който вече преценил, че няма да избегне проверката спрял. Свид.М.И.,
отишъл до него, представил му се и му разпоредил да донесе в служебния
автомобил своите и на колата документи. Междувременно, по разпореждане на дежурния
при ОД на МВР - Русе, пристигнал още един полицейски екип.
Подсъдимият,
взел документите си и отишъл до свид.М.И., който
седял на предната дясна седалка в патрулния автомобил. Без да му ги подаде,
попитал с какво може да помогне. Въпреки, че му повторил какви документи трябва
да представи, подсъдимият се бавел и свидетелят излязъл от колата. Тогава
забелязал забавените му реакции и установил, че мирише на алкохол. В този
момент подсъдимият извадил документите между които имало поставени банкноти. Свид.М.И. ги видял и казал да си прибере парите.
Подсъдимият Е. се подчинил и предал свид.К.П. контролен
талон на застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а.„*** **“ с рег.№ **** и
комбинирана застрахователна полица № ***** и международна карта за автомобилна
застраховка на същия автомобил. Свидетелят му казал, че бъде извършена проверка
за употреба на алкохол. Водачът категорично отказал да бъде проверяван с техническо
средство и започнал да моли полицейските служители да не го проверяват за
алкохол и да не му вземат книжката, защото с това си вадел хляба. Междувременно
свид.М.И. започнал да оформя талон за изпращане на
медицинско изследване № 03209005, а свид.К.П. - АУАН
№ 164694/23.12.2016г. Обяснил му, че е извършил две нарушения и въпреки отказа
да му бъде извършена проба с техническо средство ще му бъде съставен акт за
установяване на административно нарушение.
Подсъдимият
знаел, че е употребил алкохол. Преценил, че концентрацията на алкохол в кръвта
му вероятно е над допустимия максимум и решил да даде паричен подкуп на
полицаите. С това искал да ги мотивира да прекратят проверката и да го освободят,
въпреки допуснатото нарушение. Докато оформяли документите свидетелите му
обяснили няколко пъти, че няма как да не му съставят акт. Тогава подсъдимият
извадил от джоба си банкнота с номинал 100 лв., със сериен № **** и я хвърлил
през прозореца на полицейския автомобил, в краката на свид.К.П.
като му казал: „Длъжен съм да опитам.“ Двамата свидетели видели парите и веднага
излезли от автомобила, като оставили колата с включен двигател и работеща
система за видеоконтрол (ВКП). В колата останали и контролен талон на
застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а.„*****“, с рег. № **** и комбинирана
застрахователна полица № **** и международна карта за автомобилна застраховка
на същия автомобил. Свидетелите докладвали за случилото се на оперативния
дежурен на ОД на МВР - Русе, който изпратил оперативни служители, с което започнало
настоящото наказателно производство. При извършения оглед на
местопроизшествие, на предната дясна седалка, на маркиран с отличителни знаци
„Полиция“ и „КАТ“ служебен автомобил, с регистрационен № **** била намерена
банкнота с номинал от 100 лв., със сериен № **** (веществено доказателство по
делото), която била иззета. При извършено изследване - експертна справка № 400
от 23.12.2016г. се е установено, че е редовно платежно средство и отговаря на
стандарта за отпечатване на БНБ. До края на производството, обвиняемият отказал
да се възползва от възможността да даде кръвна проба или да бъде проверен с
техническо средство.
Тези фактически положения са безспорни. Съдът ги
приема за установени според направеното от подс.Д.Е.
признание, а също така от свидетелските показания на: свидетелите К.П., М.И. и
К. Г., заключенията по извършените експертни изследвания, справки с №
400/23.12.2016г., протоколи за доброволно предаване, разписка, справка за
съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, допълнително споразумение към трудов договор и характеристика.
При
анализа на установената фактическа обстановка, съдът преценява, че са доказани
всички обстоятелства, имащи отношение към обективните признаци на състава по
чл.304„а” пр.6, вр. чл.304 ал.1 от НК. тъй като
на 23.12.2016г., в Русе, дал дар една банкнота с номинал 100 (сто) лева с № ****
на длъжностни лица, каквито са М.Р.И. и К.Н.П.. Двамата заемали длъжността „******”
в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Р., Група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност“ поради което представляват полицейски органи по см.
на чл.304„а” от НК. Деянието извършил, за да не извършат действия по служба, а
именно да не приключат проверка за установяване и разкриване на административно
нарушение или престъпление извършено от него, като не му съставят акт за
установяване на административно нарушение ведно с произтичащото от чл.171 т.1,
б.„б“ от ЗДвП временно отнемане свидетелството за правоуправление на МПС.
Безспорно е длъжностното качество
на свидетелите М. Р.И. и К. Н.П.. Двамата заемат полицейска длъжност в структурата
на Сектор „ПП” при ОД на МВР – Р.. Конкретните им задължения, като част от
групата „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“,
включват и контрол върху участниците в движението за спазване правилата на
ЗДвП. На 22.12.2016г. двамата изпълнявали служебните си задължения, в униформа
и с обозначен автомобил. При управление на служебния си автомобил, подсъдимият
допуснал няколко нарушения на правилата за движение и въпреки отказа за бъде
изследван с техническо средство за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество, предстояло съставянето на акт за установяване на административно
нарушение п чл.165 ал.2 т.9 от ЗДвП. Самото деяние е извършено чрез подхвърляне
на една банкнота с
номинал 100 лв., със сериен № АЗ 0744868 в автомобила. Осъществено е от подсъдимия
чрез действие.
От
субективна страна, подсъдимият осъществил това деяние при условията на пряк
умисъл. Към момента на извършването му бил пълнолетен и вменяем.
Не страдал от никакви заболявания и можел да разбира свойството и значението
на извършеното. Той съзнавал наличието на обективните признаци на състава по
чл.304„а” пр.6, вр. чл.304 ал.1от НК, като
представите за тях формирали интелектуалния момент на умисъла му. Застъпен е
и волевия момент, тъй като, предвиждал настъпването на обществено опасните
последици и ги желаел. Деянието извършил с цел да прекъсне изпълнението на
служебните задължения от полицаите, които установили извършени от него като
водач нарушения на правилата за движение. Като съзнавал законните последици от
допуснатото нарушение - временно отнемане свидетелството за правоуправление на
МПС, искал да ги и избегне, макар и по неправомерен начин.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс.Д.Й.Е., съдът съобрази следното: нормата на чл.304„а”
пр.6, вр. чл.304 ал.1 от НК, предвижда наказание
лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лв. При
индивидуализация на конкретното наказание, съдът взе предвид чистото съдебно минало,
ниската равностойност на предмета на престъплението, трайната трудова ангажираност
и добрите характеристични данни като смекчаващи вината обстоятелства. Като
отегчаващи обсъди допуснатото преди извършване на деянието нарушение на
правилата за движение, опитът да избегне полицейска проверка и данните за
предходен опит със същата правна квалификация, за който не е повдигнато обвинение.
При
значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът отмери
наказание лишаване от свобода към минимума, в размер една година и три месеца.
Поради направеното самопризнание, предвид нормата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. чл.58„а“ от НК, това наказание трябва да се намали с
една трета до размер десет месеца лишаване от свобода.
При наличието на всички формални предпоставки по чл.66 от НК,
съдът счете, че изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода
следва да бъде отложено, тъй като с оглед данните за личността на подсъдимия
това няма да попречи за реализацията на целите в чл.36 от НК. Предвид липсата
на минали осъждания, трайните трудови навици и проявеното критично отношение,
съдът отмери минималния предвиден в чл.66 ал.1 от НК, изпитателен срок от три години.
При
значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът отмери и кумулативното
наказание глоба в размер хиляда лв.
В този
размер съвкупното наказание, най-точно ще кореспондира с данните за личността
на осъдения и тежестта на извършеното престъпления, като способства за
постигане целите на закона при минимално прилагане на наказателна репресия.
На основание чл.307„а” от НК,
предметът на престъплението - банкнота
с номинал 100 лв., със сериен № ***, следва да се отнеме в полза на
държавата.
След влизане присъдата в сила,
веществените доказателства:
контролен талон на застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а. „*****“ с рег.№
**** и комбинирана застрахователна полица № *** и международна карта за автомобилна
застраховка на същия автомобил, следва да се върнат на подсъдимия, от когото са
иззети.
Причина за извършване на престъплението е незачитане на установения в
страната правов ред.
По
делото не са направени разноски.
Мотивиран
така и на основание чл.359 ал.1 от НПК, съдът
Председател: