Решение по дело №1638/2018 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е  № .....

 

гр. Враца, 18 октомври 2018 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 20.09.2018 г. в състав:

 

                                                   Районен съдия: Иван Иванов

 

при участието на секретаря Мария Богданова

като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 1638 по описа за 2018 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от Т.А.Ц. с ЕГН ********** *** и Р.А.Ц. с ЕГН ********** *** срещу И.С.Н. с ЕГН ********** *** и С.С.Х. с ЕГН ********** ***.

Ищците твърдят, че заедно с ответниците са наследници по закон на Х.Д.Г.с ЕГН **********, бивш жител ***, починал на 12.09.1986 г. С решение № 365/03.09.1999 г. по преписка № 6518/13.02.1992 г. на Поземлена комисия гр. Враца на наследниците на Х.Д.Г.била възстановено правото на собственост върху следните земеделски имоти: нива от 7,004 декара, трета категория земя, имот № 042002 по плана за земеразделяне на с. Л., находяща се в землището на с. Л., община Враца, местността „Милчов лък”; нива от 11,261 декара, трета категория земя, имот № 044007 по плана за земеразделяне на с. Л., находяща се в землището на с. Л., община Враца, местността „Вълов връх“; ливада от 3,502 декара, трета категория земя, имот № 070001 по плана за земеразделяне на с. Л., находяща се в землището на с. Л., община Враца, местността „Асанова лъка“; нива от 24,425 декара, шеста категория земя, имот № 075010 по плана за земеразделяне на с. Л., находяща се в землището на с. Л., община Враца, местността „Китката Север“; ливада от 4,000 декара, трета категория земя, имот № 084008 по плана за земеразделяне  на с. Л., находяща се в землището на с. Л., община Враца, местността „Фърцови ливади“; други трайни насаждения от 2,000 декара, трета категория земя, имот № 152007 по плана за земеразделяне на с. Л., находящи се в землището на с. Л., община Враца, местността „Бели брег“. По искова молба за делба, подадена от И.С.Н. и С.С.Х. срещу Т.А.Ц. и Р.А.Ц. било образувано гр. дело № 5530/2017 г. на Врачански районен съд, като след служебна справка съдът констатира, че към 20.09.2018 г. с влязло в сила определение производството по същото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключването на гр. дело № 1638/2018 г. на Врачански районен съд с влязло в законна сила решение. Част от имотите, за които е поискано допускането на съдебна делба по гр. дело № 5530/2017 г. на Врачански районен съд, са именно имотите, посочени в исковата молба, по която е образувано настоящото дело. По гр. дело № 5530/2017 г. на Врачански районен съд липсва предявен от Т.А.Ц. и Р.А.Ц. инцидентен установителен иск за собственост на имотите, за които се води настоящото дело.

Ищците поддържат също, че са изключителни собственици на посочените в исковата молба имоти поради изтекла в тяхна полза придобивна давност въз основа на самостоятелно давностно владение, продължило от 1999 г. до подаването на исковата молба, по която е образувано делото.

Искането към съда е да признае за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици въз основа на изтекла в тяхна полза давностно владение на следните недвижими имоти: нива от 7,004 декара, трета категория земя, имот № 042002 по плана за земеразделяне на с. Л., находяща се в землището на с. Л., община Враца, местността „Милчов лък”; нива от 11,261 декара, трета категория земя, имот № 044007 по плана за земеразделяне на с. Л., находяща се в землището на с. Л., община Враца, местността „Вълов връх“; ливада от 3,502 декара, трета категория земя, имот № 070001 по плана за земеразделяне на с. Л., находяща се в землището на с. Л., община Враца, местността „Асанова лъка“; нива от 24,425 декара, шеста категория земя, имот № 075010 по плана за земеразделяне на с. Л., находяща се в землището на с. Л., община Враца, местността „Китката Север“; ливада от 4,000 декара, трета категория земя, имот № 084008 по плана за земеразделяне  на с. Л., находяща се в землището на с. Л., община Враца, местността „Фърцови ливади“; други трайни насаждения от 2,000 декара, трета категория земя, имот № 152007 по плана за земеразделяне на с. Л., находящи се в землището на с. Л., община Враца, местността „Бели брег“.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците И.С.Н. и С.С.Х. са подали писмен отговор, с който заявяват становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. В тази връзка поддържат, че с писмения си отговор по чл. 131 от ГПК по гр. дело № 5530/2017 г. на Врачански районен съд Т.А.Ц. и Р.А.Ц. са признали за допустим и основателен иска за делба на наследствените имоти, посочени в исковата молба, по която е образувано цитираното дело, като тези имоти съвпадат с имотите, за които се води настоящото дело. Поддържат също, че страните по делото никога не са имали спор за това, че всички останали в наследство от Х.Д.Г.имоти са съсобствени между наследниците на същия, като в тази връзка изрично оспорват твърдението на ищците, че са владели явно, необезпокоявано и непрекъснато процесните имоти от 1999 г. до подаването на иска. Твърдят, че предходните съсобственици на имотите – М.Х., която е починала през 2010 г., С.Д., който е починал през 2004 г. и С.Д., който е починал през 2008 г., приживе са имали съгласие помежду си за управлението на процесните имоти, обработвали са ги и са ги отдавали под аренда съвместно, а получените от тях доходи са делили според правата си в съсобствеността, което положение не се е променило и след смъртта на същите, тъй като ищците са продължили да предоставят на ответниците припадащата им се част от рентата. По тези съображения искането им към съда е да отхвърли иска като неоснователен.

Искът е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от Закона за собствеността (ЗС).

По допустимостта на иска съдът е изложил подробни съображения в определение от 29.06.2018 г. по делото. След справка в деловодната програма на Врачански районен съд съдията-докладчик установи, че по гр. дело № 5530/2017 г. на Врачански районен съд – за делба и между същите страни, макар и в различно процесуално качество, като от страна на ищците по настоящото дело Т.А.Ц. и Р.А.Ц. не е предявен инцидентен установителен иск за собственост на процесните имоти, което обуславя извод за липса на хипотезата на чл. 299, ал. 1 от ГПК и за процесуална допустимост на предявените искове. Към настоящия момент гр. дело № 5530/2017 г. на Врачански районен съд е спряно до приключване с влязъл сила съдебен акт на производството по настоящото дело.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:

 От фактическа страна.

 С определение от 29.06.2018 г. по делото съдът обяви на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване следното обстоятелство: че страните по делото са наследници на Х.Д.Г., б.ж. на С.Л., общ.Враца, починал на 12.09.1986 г., както и че с решение № 365/03.09.1999 г. на ПК – Враца на наследниците на общия наследодател е възстановено правото на собственост върху посочените в същото решение недвижими имоти.

С решение № 365 от 03.09.1999 г. по преписка № 6518/13.02.1992 г. на Поземлена комисия гр. Враца е възстановено правото на собственост на наследниците на Х.Д.Г., бивш жител на с. Л., върху следните недвижими имоти: нива от 7,004 декара, трета категория земя, имот № 042002 по плана за земеразделяне на с. Л., находяща се в землището на с. Л., община Враца, местността „Милчов лък”; нива от 11,261 декара, трета категория земя, имот № 044007 по плана за земеразделяне на с. Л., находяща се в землището на с. Л., община Враца, местността „Вълов връх“; ливада от 3,502 декара, трета категория земя, имот № 070001 по плана за земеразделяне на с. Л., находяща се в землището на с. Л., община Враца, местността „Асанова лъка“; нива от 24,425 декара, шеста категория земя, имот № 075010 по плана за земеразделяне на с. Л., находяща се в землището на с. Л., община Враца, местността „Китката Север“; ливада от 4,000 декара, трета категория земя, имот № 084008 по плана за земеразделяне  на с. Л., находяща се в землището на с. Л., община Враца, местността „Фърцови ливади“; други трайни насаждения от 2,000 декара, трета категория земя, имот № 152007 по плана за земеразделяне на с. Л., находящи се в землището на с. Л., община Враца, местността „Бели брег“.

От удостоверение за наследници с изх. № 111/30.06.2017 г. на Кметство с. Л., община Враца се установява, че наследници на Х.Д.Г.са ищците Т.Ц. и Р.Ц. – деца на дъщерята на общия наследодател М.Х. Х. и ответниците И.Н. и С.Х. – деца на сина на общия наследодател С.Х.Д..

Видно от представения с отговора по чл. 131 от ГПК отговор с вх.№ 655/15.01.2018 г. на Врачански районен съд, по гр. дело № 5530/2017 г. на Врачански районен съд Т.Ц. и Р.Ц. са изразили становище, че възстановените с решение на Поземлена комисия гр. Враца на Х.Д.Г.са съсобствени при равни дялове между тях, от една страна, и И.Н. и С.Х., от друга страна. В удостоверението за наследници е вписана и Х.-дъщеря на общия наследодател, починала на 11.02.2017 г., без да остави наследници.

 С договор за аренда от 15.09.2006 г. М.Х. Х. е отдала под аренда на „Инна Агро 2006“ ЕООД част от възстановените на Х.Д.Г.имоти, а именно нива от 24,425 декара, шеста категория земя, имот № 075010 по плана за земеразделяне на с. Л., находяща се в землището на с. Л., община Враца, местността „Китката Север“, нива от 11,261 декара, трета категория земя, имот № 044007 по плана за земеразделяне на с. Л., находяща се в землището на с. Л., община Враца, местността „Вълов връх“; ливада от 3,502 декара, трета категория земяи нива от 7,004 декара, трета категория земя, имот № 042002 по плана за земеразделяне на с. Л., находяща се в землището на с. Л., община Враца, местността „Милчов лък”.

С договор за аренда от 26.07.2010 г. М.Х. Х., чрез пълномощника си Р.Ц., е отдала под аренда на „Инна Агро 2006“ ЕООД същите три броя посочени по-горе земеделски имота.

Със служебна бележка на л. 48 от делото Г.П.Б., в качеството на управител на „Инна Агро 2006“ ЕООД е удостоверил, че на Х., в качеството на наследник на Х.Д.Г.е получавала рента в размер на 262 лв. за периода от 2011 г. до 2016 г. за 8,04 декара от общо 40,2 декара обработваема земя, като равен дял на всеки от петимата наследници – Х., Т.А.Ц., Р.А.Ц., И.С.Н. и С.С.Х..

Видно от удостоверение с изх. № 1044/18.09.2018 г. на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Враца, представените от Х. служебни бележки за получена рента за периода от 2012 г. до 2016 г. са били представяни за справка и връщани на същата.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите В.Г.Ц.-живуща на семейни начала със сина на ответницата В.Н., С.В.Н.-син на ответницата В.Н. и В.М.Н.-съпруг на ответницата В.Н..

 Свидетелката В. Ц. дава показания, че процесните имоти са наследствени и се отдават под аренда. Докато баба П. била жива, наследниците на Х.Г.били задружни, а след нейната смърт останалите наследници започнали да си разделят земята и имали несъгласия. Свидетелката  е присъствала на случай, при който Р. и Т. Ц. донесли рента на баба П. в къщата й.

Свидетелят В.Н.дава показания, че имотите са отдавани под аренда на арендатор на име Г. като майката на Р. и Т. Ц. движела отдаването под аренда. Съпругата на свидетеля, като племенница на Н. (истинското име на която е П. Стоянова), редовно получавала рента. Понякога съпругата на свидетеля ходела да си получава рентата, друг път Т. или Р. носели рентата в дома им. Свидетелят при едни случаи ходил със Стоян-чичо на неговата съпруга да прекарват с количка зърно от арендатора. Съпругата на свидетеля не получила рента само за 2017 г., в годините назад редовно получавала рента.

Свидетелят С.Н.дава показания, че процесните земи са наследствени и са давани под аренда. Преди да почине, и баба П. получавала рента под формата на пари и олио, като изпращала човек да й я носи, рента получавали и Р. и Т. Ц..     

Съдът въприема показанията на разпитаните по делото свидетели като обективно и добросъвестно дадени, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК по отношение и на тримата свидетели.

От правна страна.

От събраните по делото гласни доказателства съдът приема за недоказано твърдяното от ищците основание за собственост, а именно придобивна давност.

Придобивната  давност е способ  за придобиване на право на собственост или други вещни права посредством  фактическото упражняване съдържанието на тези права  през  период от време определен от закона – в случая 10 години (чл. 79 от ЗС), без през този период да е налице прекъсване, продължило повече от 6 месеца.

При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 от ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар. преобръщане на владението (interversio possessionis), при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. В този смисъл са и разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2012 г. на Върховния касационен съд, ОСГК.

Страните не спорят, че процесните имоти са наследствени от Х.Д.Г., поради което наличието на фактическа власт върху същите имоти от страна ищците и наличието на тяхно намерение да ги владеят като свои, отблъсквайки владението на всички останали съсобственици са задължителни предпоставки за уважаването на предявения иск.

Ищците не доказаха нито да са упражнявали лично фактическа власт върху каквато и да било идеална част от процесните имоти, нито да са отблъсквали фактическо владение на останалите съсобственици по отношение на припадащите се на последните идеални части. С оглед обстоятелството, че спорните имоти са земеделски и не са предназначени за живеене, фактическо владение върху целите имоти от само някои от съсобствениците може да бъде осъществено само чрез упражняване на фактическа власт върху същите и използването им по предназначение (обработка на земеделските имоти с цел получаване на продукция от имотите).

Събраните по делото гласни доказателства, които съдът възприема напълно, са в разрез със заявените в исковата молба твърдения, че Р. и Т. Ц. са упражнявали фактическа власт върху имота от 1999 г. до датата на предявяване на исковата молба – 18.04.2018 г. Свидетелите В. Ц., С.Н.и В.Н., въпреки че са близки на ответниците и в този смисъл са заинтересовани от изхода от делото, добросъвестно са дали показания по делото, от които се разкрива различна фактическа обстановка, а именно че процесните имоти са отдавани под аренда в периода от 2011 г. до 2016 г. от всички, които са били наследници и съсобственици към съответния момент на отдаване под аренда и всеки от тях е получавал дължимата рента според дела си в съсобствеността, в който смисъл са и представените два договора за аренда и служебна бележка от арендатора за изплатена рента. Свидетелката В. Ц. с показанията си установи, че преди смъртта на П. Д., починала през 2017 г., всички наследници на Х.Г.винаги са били задружни, от което съдът прави извод, че и за периода от възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ до 2011 г. наследниците и съсобственици общо са управлявали имотите, без да имат спорове относно принадлежността на правото на собственост. При установения по делото факт на отдаване на наследствените имоти под аренда от всеки от наследниците и съсобственици, следва извод, че всеки наследник и съсобственик е упражнявал владение върху собствената си идеална част, чрез арендатора и държател на имотите.

Следва да се отбележи, че писмените и гласни доказателства по делото са в съзвучие и с признанието на ответниците на неизгоден за тях факт, извършено с отговор с вх. № 655/15.01.2018 г. на Врачански районен съд по гр. дело № 5530/2017 г. на Врачански районен съд, а именно че имотите-предмет на настоящото дело са съсобствени при равни права между всеки от наследниците Т.Ц., Р.Ц., И.Н. и С.Х.. Признанието, като доказателствено средство, представлява изявление на неизгодни за страната факти. Върху неизгодността за признавация се крепи доказателствената сила на признанието, която следва да бъде преценявана по реда на чл. 175 от ГПК-с оглед всички доказателства по делото. В случая е налице пълно съвпадение на гласни доказателства, писмени доказателства и признание, поради което съдът приема признанието за отговарящо на действителната фактическа обстановка.

В обобщение, тъй като предмет на делото е само придобивното основание, посочено от ищците – изтекла в тяхна полза придобивна давност поради осъществено  владение от страна на ищците, която да ги направи изключителни собственици на имотите, предявеният иск се явява изцяло неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.

По разноските.

При този изход на делото право на разноски имат ответниците И.Н. и С.Х., на които следва да бъде присъден заплатеният (видно от отбелязването в договора за правна помощ) адвокатски хонорар в размер на 500,00 лв. и заплатена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5,00 лв., или общо разноски в размер на 505,00 лв., съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Така мотивиран, Врачанският районен съд

 

Р     Е     Ш    И  :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Т.А.Ц. с ЕГН ********** *** и Р.А.Ц. с ЕГН ********** *** срещу И.С.Н. с ЕГН ********** *** и С.С.Х. с ЕГН ********** *** иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици въз основа на изтекла в тяхна полза давностно владение на следните недвижими имоти: нива от 7,004 декара, трета категория земя, имот № 042002 по плана за земеразделяне на с. Л., находяща се в землището на с. Л., община Враца, местността „Милчов лък”; нива от 11,261 декара, трета категория земя, имот № 044007 по плана за земеразделяне на с. Л., находяща се в землището на с. Л., община Враца, местността „Вълов връх“; ливада от 3,502 декара, трета категория земя, имот № 070001 по плана за земеразделяне на с. Л., находяща се в землището на с. Л., община Враца, местността „Асанова лъка“; нива от 24,425 декара, шеста категория земя, имот № 075010 по плана за земеразделяне на с. Л., находяща се в землището на с. Л., община Враца, местността „Китката Север“; ливада от 4,000 декара, трета категория земя, имот № 084008 по плана за земеразделяне  на с. Л., находяща се в землището на с. Л., община Враца, местността „Фърцови ливади“; други трайни насаждения от 2,000 декара, трета категория земя, имот № 152007 по плана за земеразделяне на с. Л., находящи се в землището на с. Л., община Враца, местността „Бели брег“.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Т.А.Ц. с ЕГН ********** *** и Р.А.Ц. с ЕГН ********** *** да заплатят на И.С.Н. с ЕГН ********** *** и С.С.Х. с ЕГН ********** *** сумата 505,00 лева-направени деловодни разноски за държавна такса и внесен адвокатски хонорар.

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на  страните.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: