Решение по дело №560/2019 на Районен съд - Бяла Слатина

                                   Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Б.С.,16.04.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ наказателен състав, в публичното си заседание на 05 март, Две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Т. ВЕЛЬОВСКИ

 

при секретаря Теодора Маринова, като разгледа докладваното от съдия Вельовски НАХд.№ 560/2019г. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе, взе предвид следното: 

            В.А.С. ***, с ЕГН **********, е обжалвал НП № 1016/20.11.2018г. на Началник РУ - Б.С., при ОД на МВР-Враца, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 30.00 лв., на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД, за нарушение на чл.7 от ЗБЛД.

            ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 – 63 ЗАНН.

            В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП. В с.з. тези претенции се поддържат от жалбоподателя, като се прави искане за отмяна на Наказателното постановление.

            Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

            По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

            Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции, и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

            Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59-60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

  От анализа на събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

  На 23.09.2018г. жалбоподателят В.А.С. ***, посока към гр.К.. В това време, около 10.45ч., в гр.Б.С., на ул.”В. Л. до „Каменния мост“ служителите при РУ-б.с– свидетелите Л.В.К., В.Г.П. и Л.М.Ц., които били на работа по контрол на автомобилното движение съгласно утвърден план, забелязали, че водачът на мотопеда управлява без да използва защитна каска, поради което го последвали със служебния автомобил. Жалбоподателят С. спрял в близост до кръстовището на ул.“И.С“ и ул.“Г.Б.“, като към него се приближили свидетелите К. и П.. Те му се представили и му казали, че са го последвали, за да го спрат и извършат проверка, тъй като управлява мотопеда без да използва защитна каска. За целта му разпоредили да им представи личната си карта и свидетелството за управление на МПС, но С. отказал да им представи същите, поради което двамата служители извикали и колегата си Ц. за съдействие за установяване самоличността на нарушителя.

 Жалбоподателят В.С. бил приведен в сградата на РУ-Б.Слатина, където той представил на проверяващите личната си карта. Служителите констатирали, че същата била с увредена цялост – спукана, но всички данни по личната карта били четливи, след което на жалбоподателя бил съставен АУАН № 1016, бл.№ 850507/23.09.2018г., за нарушение на чл.7 от ЗБЛД. В.С. възразил срещу това нарушение и написал в акта, че същото не отговаря на истината. Били му съставени и други актове по ЗДвП.

На 26.09.2018г. В.С. подал писмено възражение по АУАН № 850507/2018г., което е разгледано от административно-наказващия орган, след което до жалбоподателя е изпратено писмо № 248000-8677/19.11.2018г., с което го уведомява, че след извършена проверка е приел, че съставеният акт е съставомерен, поради което ще му бъде наложено съответното наказание по ЗБЛД. Въз основа на така съставения акт на 23.09.2018г. е издадено НП № 1016 от 20.11.2018г. Със същото жалбоподателят е наказан с глоба от 30 лв., на осн.чл.81, ал.2, т.2 ЗБЛД, за нарушение на чл.7 от ЗБЛД, за това, че на 23.09.2018г., около 10.45ч., в гр.Б.С., кръстовището на ул.“И.С“ и ул.“Г.Б.“, при извършена полицейска проверка лицето представя повредена лична карта. Именно това наказателно постановление се обжалва.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства – АУАН № 1016, бл.№ 850507/23.09.2018г., НП № 1016/20.11.2018г., писмено възражение по АУАН, писмо № 248000-8677/19.11.2018г., документи за извършени проверки в РУ-Б.Слатина /л.12-л.15 от делото/, 3 бр. писмени сведения, докладна записка, Заповед № 8121з-818/09.07.2015г., Заповед № 8121з-493/01.09.2014г., както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите Л.В.К. - актосъставител, В.Г.П. и Л.М.Ц.. Съдът кредитира показанията на тези свидетели като обективни, безпристрастни, логически последователни и изцяло подкрепящи се от приобщените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:

Съдът счита, че административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е протекло при допускане на съществени процесуални нарушения, което е достатъчно основание за отмяна на НП, без да се разглеждат въпросите по съществото на делото.

АУАН не отговаря на изискванията в чл.42, т.3 от ЗАНН, а НП не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не е посочено точното място на извършване и констатиране на нарушението. От показанията и на тримата свидетели се установи, че жалбоподателят е представил личната си карта на проверяващите служители в сградата на РУ-Б.С., след като бил вече приведен там, но в акта е посочено местоизвършване на нарушението кръстовището на ул.“И.С“ и ул.“Г.Б.“, както и в НП мястото на нарушението е индивидуализирано като извършено на кръстовището на ул.“И.С“ и ул.“Г.Б.“, където се установява от показанията на свидетелите, че на това място са били извършени други административни нарушения – по ЗДвП, но не и твърдяното от АНО по ЗБЛД. Това създава неяснота къде точно е осъществено нарушението. Недопустимо е едва в съдебно заседание да се уточнява местоизвършване на административното нарушение, тъй като се нарушава правото на защита на жалбоподателя. Административнонаказателното производство е строго формално и нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление по аргумент от чл.42 и 57 от ЗАНН. Извършените процесуални нарушения са съществени и са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. При тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено изцяло на процесуално основание, без да се засягат въпросите по съществото на делото относно това има ли извършено деяние, виновно ли е извършено то, съставлява ли административно нарушение, на кой закон и извършено ли е то от жалбоподателя.

На следващо място, съдът констатира, че нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в атакуваното наказателно постановление се съдържа датата на извършеното нарушение - един от задължителните реквизити на тези актове, регламентирани в разпоредбите на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което е съществено обстоятелство, касаещо индивидуализиране на времето на извършване на нарушението, което от своя страна има значение за определяне началния момент, от който започва да тече давност. Посочена е единствено датата на установяване на нарушението. Допуснатото нарушение също е съществено нарушение на императивни норми, засягащо защитата на нарушителя и правото му на такава. Изискванията към реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление /чл.42 и чл.57 от ЗАНН/, имат за цел да осигурят на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице възможността да организира ефективна защита, както по правото, така и по фактите и в двете фази на производството - производството пред административния орган по издаване на наказателното постановление и производството пред съда по обжалването му. Когато някой от тези реквизити липсва или е опорочен до степен неподлежаща на саниране по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН, съдът следва да отмени крайния акт - обжалваното наказателно постановление, като постановено при съществено нарушение на закона.

Според чл.7 ал.1 от ЗБЛД гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване. Съгласно разпоредбата на чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД се наказва с глоба от 30 до 200 лева лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен документ.

Според разпоредбата на санкционната норма деецът трябва лично да изгуби, повреди или унищожи български личен документ. Съгласно чл.6 от Закона за административните нарушения и наказания за да се квалифицира едно деяние като административно нарушение, то трябва да е извършено виновно. Не е посочено в наказателното постановление какво точно деяние е извършил жалбоподателя, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и каква е субективната страна на деянието. Дали жалбоподателят има виновно поведение за това нейно състояние. Ако АНО е желаел да ангажира отговорността на С., то той във всички случаи е следвало коректно да опише нарушението, като посочи как и кога нарушителят е повредил, за да може да даде възможност на лицето да изгради своята защита на база обективните факти, сочещи осъществения състав на нарушение.  Не е посочил наличие на осъществено от негова страна действие, вследствие на което да е настъпило спукването на личната карта.  В конкретния случай АНО въпреки наличието на правна възможност не се е възползвал от разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН и не е провел разследване на спорните обстоятелства, при което да установи категорично в какво се изразява повреждането на документа и кога именно е станало това. В конкретния случай жалбоподателят е лишен от това негово основно право на защита, а пък липсата на описание на нарушението лишава и съда от възможността да осъществи адекватен съдебен контрол за законосъобразност на издаденото НП. Всичко това е достатъчно да се отмени НП.

В конкретния случай административният орган е нарушил и разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН. Тази правна норма не дава възможност за налагане на административно наказание, въпреки обстоятелството, че нарушителят е извършил деянието виновно, след като има основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. В ЗАНН не е предвиден законен критерий за маловажен случай на административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Съгласно чл.11 от ЗАНН въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелства изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. Преценката за „маловажност” на случая подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н.д. 1/2005 г./, доколкото е свързана с правилното приложение на материалния закон е в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното решение. Съда намира, че всички тези обстоятелства са изяснени и дават основание да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК, където като „маловажен случай” е определен този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съдът като взе предвид факта, че въпреки повреждането на личната карта това не е довело до настъпването на вредни последици, а и всички данни по личната карта били четливи, счита, че административно-наказващият орган не е следвало да издава наказателно постановление, а да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Въз основа на гореизложените мотиви, съдът намира, че са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано.

Водим от гореизложеното и на осн.чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

 

                                              Р    Е    Ш    И :

 

 

ОТМЕНЯ  НП № 1016/20.11.2018г. на Началник РУ - Б.С., при ОД на МВР-Враца, с което на В.А.С. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 30.00 лв., на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД, за нарушение на чл.7 от ЗБЛД, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.   

          

     

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: