№ 1974
гр. София, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110154087 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава Осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от К. М. М., с която срещу С. Л. З. (С.)
и Д. Л. З. са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за
заплащане от всеки ответник на следните суми:
- сума от по 2400 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
плащането, представляваща обезщетение за нарушено право на ползване на ищеца по
отношение на ½ идеална част от тавански етаж /подпокривното пространство/ на
двуетажна жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. София, у.;
- сума от по 3000 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
плащането, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ищеца по
отношение на ½ идеална част от съсобственото между страните дворно място,
представляващо УПИ II, имот пл. № 894, кв. 40 по плана на гр. София, местност
„Манастирски ливади – запад“, цялото с площ 303,36 кв.м., находящ се на адрес: гр.
София, у..
Ищецът твърди, че с ответниците са съсобственици на описания в исковата
молба поземлен имот и построената в същия двуетажна жилищна сграда, като ищецът
притежавал правото на собственост върху първи партерен етаж и 1/2 идеална част от
поземления имот, в който сградата е построена, както и 1/2 идеална част от
подпокривното пространство на сградата. Поддържа, че ответниците от своя страна
притежават в съсобственост правото на собственост върху втория жилищен етаж,
както и останалата ½ ид.ч. от дворното място и от подпокривното пространство при
равни дялове – всеки от тях по ¼ ид.ч. Поддържа, че общи за всички съсобственици са
общите части на сградата в т.ч. и стълбищната клетка, водеща към подпокривното
пространство. Твърди също, че след закупуването на имота през 2003 г. е бил
1
възпрепятстван от ответниците да ползва според правата си таванските помещения и
дворното място, като единствената част от двора, която ползвал, е била градинка пред
терасата му с площ от около 25 кв.м. Ответниците ползвали целия тавански етаж и
дворното място, като заели същото със стари, непотребни вещи и боклуци, които не
разрешавали да се изхвърлят или да се разположат в едната част на двора. Съобщава,
че по иск по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът е разпределил ползването на дворното място и
таванското помещение, но ответниците не се съобразявали със съдебния акт, влязъл в
сила на 16.06.2016 г. Поканил ответниците да му заплащат обезщетение за лишаване от
ползване, респ. да му осигурят възможност да ползва съсобствените части от имотите
през 2013 г., 2016 г. и през м.април 2022 г., като им изпратил нотариални покани, но
ответниците отказвали да му предоставят достъп до съсобствените имоти, за да ползва
същите. Не му заплатили и претендираното обезщетение. Иска от съда да присъди
обезщетение за лишаване от ползването на таванския етаж в размер на 80 лева
месечно, а за лишаване от ползването на дворното място според правата му по 100 лева
месечно. Моли за уважаване на исковете и претендира разноски.
Ответниците оспорват предявените претенции с доводи за тяхната
неоснователност. Отричат да са препятствали достъпа на ищеца до съсобствените
имоти. Сочат, че с постановеното съдебно решение в производството по чл. 32, ал. 2
ЗС е определено кой съсобственик коя част от дворното място да ползва, като
пространството около сградата е било определено за общо ползване. Твърдят, че
понастоящем съществуват два входа към дворното място – вход откъм улицата, който
се ползвал само от ищеца, и друг вход, пак откъм улицата, който се ползвал от
ответниците. Освен това страните разполагали и с различни входове към сградата, като
за да стигнат до своя вход, ответниците преминавали по цялото протежение на двора и
заобикаляли сградата. Ищецът ползвал югоизточната част от двора откъм улицата с
площ от около 30 кв.м. Същата била оградена с телена ограда изцяло и ответниците
изобщо нямали достъп до нея. Отделно поддържат, че не са препятствали достъпа до
таванското помещение, което не се заключвало, там нямало вещи на ответниците, те не
го и ползвали от години. Дворът също бил свободен и ищецът можел да го ползва
според правата си. Считат, че ищецът злоупотребява с права, предявявайки исковете,
тъй като целял да купи дяловете на ответниците от съсобствените имоти на ниска цена.
Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на
производството доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
С оглед становищата на страните с доклада по делото съдът по реда на чл. 146,
ал. 1 ГПК е отделил за безспорни в производството следните обстоятелства: че ищецът
е собственик на първия етаж от жилищната сграда, построена в имота, както и на по ½
ид.ч. от дворното място и от подпокривното пространство; че ответниците са
собственици на втория жилищен етаж, както и че всеки от тях е собственик на по ¼
ид.ч. от дворното място и от подпокривното пространство; че в производство по чл. 32,
ал. 2 ЗС е постановено решение за разпределение на ползването на съсобствените на
страните имоти според правата им в съсобствеността, както и че същото е влязло в сила
преди началото на процесния период, за който ищецът претендира обезщетение; че
ищецът е ползвал през процесния период необезпокоявано част от дворното място с
площ между 25 - 30 кв.м., като не е спорно коя точно реална част от дворното място е
ползвана само от ищеца.
С решение № I-49-52/08.07.2015 г., постановено по гр.д. № 3431/2004 г. на СРС,
I ГО, 49 с-в, влязло в сила на 16.06.2016 г., е разпределено на основание чл. 32, ал. 2 ЗС
2
между страните ползването на съсобственото помежду им дворно място, като на К. М.
е възложено да ползва дял I, защрихован с червен цвят в скицата към заключението на
съдебно-техническата експертиза, приета в това производство, неразделна част от
решението на съда по чл. 32, ал. 2 ГПК, а на З.и е възложено ползването на дял II,
защрихован в син цвят съгласно същата скица. Разпределено е ползването и на
таванското помещение, като съдът е постановил М. да ползва лявата част от същото, а
З.и – дясната.
Установено в производството от приетата нотариална покана, изпратена от
ищеца до ответниците, чрез нотариус Р. Д., че ищецът е поискал от ответниците да му
предоставят ползването на таванския етаж от имота и на дворното място според
правата му, а ако това не бъде сторено – да му заплащат обезщетение за лишаването от
ползването на съответните части от сградата и от дворното място. Поканата е връчена
на ответниците на 17.04.2013 г.
С друга покана, изпратена на 30.08.2016 г. (след постановяване на решението в
производството по чл. 32, ал. 2 ЗС), ищецът е поискал от ответниците да се съобразят с
постановеното от съда разпределение на ползването и да му предоставят достъп и до
таванското помещение, като почистят дела, определен за ползване на ищеца, да го
освободят от вещите си и да го предадат на М.. Удостоверено е връчването на поканата
на ответниците в кантората на нотариуса на 15.09.2016 г.
Между страните е постановено влязло в сила решение, с което ответниците са
осъдени да заплатят на ищеца обезщетение за лишаване от ползване на ½ част от
таванското помещение и ½ част от дворното място за периода 17.04.2013 г. –
16.06.2016 г.
Ищецът е изпратил до ответниците и покана чрез ЧСИ .ен Бъзински със
съдържание, сходно на това по предходно изпратената покана, а от страна на съдебния
изпълнител е удостоверено връчването на книжата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на
ответниците.
Представен в производството е констативен протокол, съставен от нотариус И.
Н. по молба на ищеца, съгласно който нотариусът е посетил имота на 26.06.2018 г.,
като в 18:50 ч. ищецът е поискал да влезе на втори и трети етаж на жилищната сграда,
като вратата, водеща до тези етажи е била заключена, а след почукване никой не я е
отключил.
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите П. Г., Д. Ц., Л. Т. и Е. Д.. Въз
основа на показанията им съдът приема за установено следното:
Свидетелят Г., приятел на сина на ищеца от много години, живеещ близо до
процесния имот, знае за спорове между страните. Познава имота добре, посещавал го е
много пъти, като от показанията му става ясно, че семейството на ищеца влизат в
имота си през порта от ул. „Б.“. От дворното място ползвали около 30 кв. – оградено
пространство с метална ограда. Освен входът, ползван от семейството на М., имало и
друг вход към имота, пак от същата улица, представляващ порта, през която може да се
влезе и с кола. Страните ползвали различните входове. К. и семейството му не
ползвали другия вход, през който влизали само ответниците. Съгласно показанията, в
частта от двора откъм другия вход имало трева, клони, изпопадали дървета, боклуци.
Свидетелят е влизал около 10 метра навътре в този двор и описва мястото като
„джунгла“, „сметище“. Определя площта на дворното място около 300-350 кв. Заявява,
че не е влизал навътре в имота, но дворът назад бил дълъг. От улицата нямало поглед,
3
нищо не се виждало освен клони. От показанията става ясно, че синът на ищеца преди
около две години си купил кола, която искал да паркира в двора. Тогава се опитали да
изчистят това пространство, за да си прибира колата. Ответниците ги спрели и ги
предупредили, че ще викнат полиция и тогава спрели да чистят. През вратата, ползвана
от ищеца, не можел да влиза автомобил, защото била по-малка портата, обаче през
другия вход това било възможно. Свидетелства, че З.и са правили ремонт на покрива
преди пандемията, но като цяло покривът бил в лошо състояние и към момента на
депозиране на показанията имало течове в сградата, вкл. и в жилището на ищеца.
Свидетелят не е влизал на таванския етаж, виждал е снимки, изготвени от вещи лица.
Ищецът искал да ремонтира покрива, но ответниците не го допуснали до таванския
етаж. На свидетеля не му е известно ищецът да живее на ул. „Булаир“. От показанията
на Г. става ясно, че той е присъствал веднъж на препятстване на достъпа от страна на
ответниците – когато синът на ищеца си купил кола, която искал да паркира в двора с
оглед трудното паркиране в квартала. Бил купил и врата, която искал да сложи, тъй
като порталната врата, от където в имота можело да се влезе с автомобил, не се
отваряла. При предявяване на свидетеля Г. на скицата, неразделна част от решението, с
което ползването на дворното място е разпределено между страните, свидетелят е
заявил, че розовото на скицата пред сградата се ползва от семейството на ищеца.
Заявил е, че през частта, оцветена в синьо, са се опитвали да влязат, тази част се
опитали да изчистят, за да се постави вратата, купена от Мирослав, но са били
възпрепятствани от ответника З..
От показанията на свидетеля Ц., съсед на ищеца от бл. 18 в кв. „Бъкстон“,
където М. живеел преди да се премести в къщата на ул. „Б.“, се установява, че е виждал
ответниците на адреса и са му известни споровете, които има ищецът с тях. М. ползвал
само малка част от двора около 20 кв. м. точно пред входната врата на етажа му.
Страните ползвали различни входове за влизане към имота си. М. ползвал входа, който
е срещу входа на жилището му. Там било и заграденото дворчето, оградено с отделна
ограда. Останалата част от двора свидетелят определя като „джунгла“ – обрасла с
храсти, дървета, не се поддържала. За тази част от двора се влизало от друго място, от
другия край на двора, от същата улица, но през друга врата. К. М. правил опит да влезе
в тази част на двора, но възникнал конфликт със З.и - не разрешили да се влезе през
двора, тйй като бил тяхна собственост. Това му е известно от ищеца. Свидетелят не е
влизал в другата част от двора, нито се е качвал на тавана, но отвън се виждало лошото
му състояние, вкл. и това на покрива – имало счупени стъкла и керемиди. Известно му
е, че за тавана се влиза през входа на комшиите. Спомня си за случай, при който заедно
със сина на ищеца отишли да чистят двора. Той взел нова врата и искал да смени
входната врата, през която влизат ответниците, за да си вкарва колата в двора. Тогава
имало разправии – ответникът З. излязъл и започнал да се кара с тях. Оставили вратата
в двора, не я монтирали. Свидетелят знае, че на ищеца се препятства достъпът от самия
М. и от сина му. На свидетеля не е известно частта при портала да е предоставена за
ползване на ответниците. Знае, че за таванския етаж се влиза от задния вход. Съгласно
показанията ответниците словесно препятствали достъпа до тавана, но не е бил пряк
свидетел на такъв случай.
От показанията на свидетеля Л. Т., бивш съпруг на ответницата С., К. М. не
живеел в къщата, но там живеели сина му (Мирослав) със своето семейство.
Свидетелят често ходел в имота, помагал на ответниците за различни неща. К. М. бил
на първия етаж с отделен вход. Ответниците обикаляли целия двор, за да стигнат до
входа на къщата за втория етаж. На тавана всеки можел да се качи, не се заключвал. От
4
улицата до тавана, съгласно показанията, нямало заключена врата. Същевременно
свидетелят в показанията си е заявил, че входът, от който влизали за втория етаж
ответниците, синът на ищеца го е разбивал поне два пъти. Свидетелят тогава оправил
вратата, дал ключ на сина на ищеца и той след това разбил вратата отново. Таванското
помещение било напълно свободно – три дни преди депозиране на показанията
свидетелят изхвърлил 8 чувала с боклук и счупени керемиди от покрива. Таванът бил
общ, не бил преграден никъде. На свидетеля е известно, че лявата част е отредена за
ползване на ищеца, а дясната част - на ответниците. Свидетелят изхвърлил всички
боклуци от тавана. В дясната страна имало стари дрехи на ответниците. Целият двор
бил свободен, но ищецът не си ползвал неговото място в задната част на двора, която
била обрасла с храсти. Преди години имало барака на предишните собственици, но тя
изгнила и сега имало само храсти. Съгласно показанията С. С. живеела на друго място
и идвала там, защото е собственик. На втория етаж живеел само Д.. Свидетелят на
няколко пъти в показанията си е акцентирал, че вратата към втория етаж не се
заключва, като същевременно е заявил, че след като синът на ищеца разбивал вратата,
лично свидетелят я поправил и дал ключ на ответника З., който поел ангажимент да го
предаде на сина на ищеца.
От показанията на свидетеля Е. Д. се установява, че е ходил много пъти в
къщата им на ул. „Б.“, последно преди 3-4-5 г., когато сменяли керемиди със свидетеля
Т.. С. и Д. обитавали втория етаж. За да се качи човек на тавана, трябвало да мине на
ответниците през етажа. Свидетелят не е видял нищо да има на тавана, свободно се
влизало. Дворът бил обрасъл с храсталаци, не се поддържал. Първият етаж се обитавал
от други собственици, които влизали през различен вход. Входна врата на ответниците
не се заключвала никога. На свидетеля не е известно дали ответницата С. в момента
живее там, но за ответникът З. знае, че живее. С. и Д. З.и се грижели за тяхната част от
двора, навътре в двора било обрасло.
По искане на ищеца по делото е допуснато, изслушано и е прието заключението
на съдебно-техническата оценителна експертиза, което съдът кредитира като
обективно дадено от специалист, притежаващ необходимите специални знания и
отговарящо в пълнота на поставените задачи. Заключението си вещото лице е
изготвило въз основа на наличната по делото док.тация и допълнителни проучвания,
извършени за целите на експертизата. Извършен е бил оглед на имота в присъствието
на страните. Съгласно същото, съдът приема за установено, че дворното място е с площ
292 кв.м., а застроената площ на сградата е 62 кв.м. Съгласно съдебното решение за
разпределение на ползването на дворното място, на ищеца е предоставена за ползване
площ от 26,35 кв.м. откъм улицата и 60,35 кв.м. в югозападната част на двора. Площта
около сградата за общо ползване е около 40,13 кв.м. Вещото лице е заключило че
наемната цена за периода за ½ част от дворното място възлиза на сумата 10 371 лева.
Вещото лице е посочило, че ищецът може да ползва за паркиране на автомобил
разпределената му съгласно съдебното решение площ откъм улицата. От направените
измервания на място е установено, че светлата площ на таванското пространство е
46,88 кв.м. Средният пазарен наем за ½ част от таванското помещение за периода е
определен на 3121 лева. Констатирано е, че достъпът до таванското помещение се
осъществява през входа, водещ и до втория етаж от къщата.
От поясненията на заключението на вещото лице В. по реда на чл.200 ГПК в
проведеното на 20.04.2023 г. съдебно заседание съдът приема за установено по делото,
че входът за таванското помещение е само един и за да се стигне до същото трябва да
се влезе през вратата на къщата от вътрешната страна на двора, която служи за достъп
5
и до втория жилищен етаж на ответниците. Вещото лице е уточнило, че предоставената
оценка на средния пазарен наем, а именно сумата 10371 лева е за ½ част от 190 кв.м.,
т.е. за площ 95 кв.м. или по 109,17 лева за кв.м. за процесния период от пет години.
Към настоящото производство е приложено гр.д. № 45976/2020 г. по описа на
СРС, 120 с-в, образувано по молба на ищеца по чл. 207 ГПК. В кориците на това дело,
на л. 75 от същото, се съдържа извънсъдебно признание на ответниците към 18.01.2021
г., чрез техния адвокат в това производство адв. Стойко Стоев, че обитават процесния
имот, който са придобили по наследство от техните родители, както и че това е
единственото място за живеене и на двамата.
В това производство е прието заключението на СТЕ, съгласно което южният
вход на къщата, заедно с цялата вътрешна стълба, вкл. подхода към таванското
помещение и покрива се ползват изцяло от собствениците на втория етаж, а по
същество това са общи части на сградата. Установено е, че конструкцията в тази част е
компрометирана, счупена и негодна за употреба.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за
основателността на предявените искове ищецът следва да установи, че е налице
съсобственост между страните върху процесните недвижими имоти, размера на
притежаваните дялове, че ответниците са ползвали същите през процесния период в
размери, надвишаващи правата им и накърняващи правата на ищеца, че е поискал
писмено обезщетение от ответниците за ползите, от които е лишен, както и какъв е
размерът на дължимото обезщетение за процесния период.
В тежест на ответниците по предявените искове е да установят, че имотите са
ползвани от тях според правата им, респ. че са осигурили възможност на ищеца да
ползва съсобствените имоти или са му заплатили обезщетение.
На първо място и доколкото страните са обвързани от влязло в сила решение за
разпределение на ползването на съсобствените части от имота, следва да се посочи, че
исковете са предявени при твърдения, че ответниците не се съобразяват с
постановеното съдебно решение и лишават ищеца от ползване на дворното място и
таванското помещение според правата му в съсобствеността. Ето защо и съдът приема,
че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество на същите.
Както се посочи и по-напред между страните не са спорни обстоятелствата, че са
съсобственици на дворното място и на таванското помещение при квоти, заявени от
ищеца с исковата молба.
Установено е на следващо място, че още преди процесния период ищецът е
отправил до ответниците писмена покана на осн. чл. 31 ЗС за предоставяне на
възможност за ползване на дворното място и на таванското помещение, а в условията
на евентуалност за изплащане на обезщетение за ползването на процесните имоти.
Съгласно трайната и безпротиворечива практика на ВКС по приложението на чл. 31,
ал. 2 ЗС писменото поискване представлява едностранно волеизявление на лишения от
ползване съсобственик, отправено до ползващия съсобственик, с което се иска
/претендира/ заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен. Веднъж
отправено, писменото поискване действа занапред без ограничение във времето до
настъпване на правопогасяващ факт – прекратяване на съсобствеността или
преустановяване на ползването от съсобственика /в този смисъл ТР № Тълкувателно
6
решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК/.
По твърденията на ищеца, че през процесния период е бил лишен от
възможността да ползва разпределената му за ползване със съдебното решение част от
дворното място, съдът намира следното:
Не е спорно, а и като ненуждаещо се от доказване в производството е отделено
обстоятелството, че ищецът ползва част от дворното място, намиращо се
непосредствено между жилищната сграда и ул. „Б.“, както и че тази част е оградена
посредством поставена от ищеца ограда. Не е спорно, че оградата е поставена на
границата между определените от съда за ползване от страните дялове на
незастроената част от дворното място. Доколкото е налице влязло между страните
решение, постановено в производство по чл. 32, ал. 2 ЗС, то и съдът приема, че е
определена обща за ползване площ около сградата с оглед необходимостта от
функционалното й обслужване и достъп до нея. Следователно и спорът за лишаване на
ищеца от ползване на разпределеното със съдебно решение дворно място съдът
приема, че е за останалата част от дял I съгласно съдебното решение, неразделна част
от което е скицата на вещото лице, на която графично са обозначени дяловете, от които
е решено страните да се ползват. Видно е, че тази част от дворното място е
разположена непосредствено зад определената за ползване на ответниците част от
дворното място откъм ул. „Б.“ по неговата дължина.
Установено е от събраните в производството свидетелски показания, а и по това
обстоятелство не е формиран спор между страните, че достъпът до имота се
осъществява посредством два отделни входа, разположени откъм ул. „Б.“. Ищецът
ползва входа откъм разпределената му за ползване част от дворното място, която се
намира между сградата и улицата. Ответниците ползват другия вход от същата улица,
който е разположен и чрез който достъпват разпределената им за ползване съгласно
съдебното решение част от дворното място. От скицата, неразделна част от това
решение, заключението на вещото лице В., прието в настоящото производство и
показанията на разпитаните свидетели, съдът приема, че ответниците правомерно и в
съответствие с начина, по който е разпределено ползването, влизат в имота през входа,
водещ към означената като дял II част, минават покрай къщата, за да достигнат входа
на втория жилищен етаж, намиращ се южната част на фасадата на сградата.
Същевременно в настоящото производство от страна на ищеца не е доказано да се
препятства достъпът му до вътрешната част от дворното място (останалата част от дял
I, намираща се навътре в дворното място, след частта, разпределена за ползване на
ответниците). От събраните гласни доказателствени средства е доказано, че
вътрешността на дворното място е обрасло с храсталаци, че не се поддържа, не се
обработва и на практика не се използва от никой от съсобствениците. Никой от
свидетелите в показанията си не установява ответниците З.и да държат в тази част от
дворното място свои вещи, да обработват земята или по какъвто и да било начин да
пречат на ищеца да ползва тази част от разпределения му съгласно съдебното решение
дял от поземления имот. Не може да се приеме, че неполагането на грижи за тази част
от имота, респ. състоянието, в което същата се намира, е израз на действия на
ответниците, с които последните пречат на ищеца да я ползва. Ето защо и съдът
приема, че не е установено в настоящото производство, че ответниците са създавали
пречки на ищеца да ползва определената със съдебното решение останала част от дял I,
като са ползвали същата, респ. са препятствали достъпът му до тази част по някакъв
начин. Видно е, че тази част от дворното място, може да се достъпва чрез определената
за общо ползване площ около сградата, за която също не е установено да е завзета от
7
страна на ответниците.
В допълнение на изложеното следва да бъдат анализирани и показанията на
свидетелите Г. и Ц., които са присъствали на словесен конфликт между сина на ищеца
и ответника З. по повод предприети от Мирослав М. действия по почистване на двора с
цел поставяне на портална врата, през която да минава автомобилът му, за да паркира
същия в дворното място. Както се посочи и по-горе, въз основа на доказателствата по
делото (писмени, гласни и експертизи) съдът приема, че всяка от страните ползва
отделен вход за влизане в поземления имот. Входът на ищеца е този срещу сградата,
откъдето е и входът за първия жилищен етаж. Тази част е била разпределена за
ползване на ищеца съгласно съдебното решение и същата се ползва от него, за което не
е налице спор между страните в настоящото производство. Другият вход, който се
намира също откъм ул. “Б.”, се ползва от ответниците за влизане в имота през
разпределената им за ползване част от дворното място откъм улицата. Тази част е
означена със син цвят като дял II на скицата, неразделна част от решението по чл. 32,
ал. 2 ЗС. Свидетелите на ищеца са заявили в показанията си, че в тази част от двора при
входа на ответниците е поставена голяма портална врата, през която би могъл да
премине автомобил, но същата не се отваряла и не се ползвала. Синът не ищеца искал
да паркира автомобила си в дворното място, както и да подмени тази портална врата с
нова, която също бил закупил. За целта с неговите приятели започнали да чистят тази
част от дворното място, която част съдът приема, че с решението по чл. 32, ал. 2 ЗС е
разпределена за ползване на ответниците. Изрично в показанията си свидетелят Г. е
заявил, че са започнали да чистят частта от двора, означена със син цвят на скицата и
там са искали да поставят портална врата, през която с автомобила си да преминава
Мирослав М., синът на ищеца. Следователно и действията на ответника З. не биха
могли да се квалифицират като препятстващи достъпа на ищеца или на член от
семейството му, респ. като лишаващи ги от ползване на частта от двора съгласно
влязлото в сила съдебно решение.
Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не е исково, а е спорно производство за
съдебна администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по
повод ползването и управлението на общата вещ. Това производство приключва с
решение на съда, което замества липсващо решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1
ЗС или такова негово решение, което е вредно за общата вещ. Това съдебно решение
не формира сила на пресъдено нещо, но има изпълнителна сила. Същото е
задължително за страните и те следва да се съобразяват с начина, по който съдът е
постановил да се ползва имота. Акцентирайки на последното и въз основа на
доказателствата по делото съдът намира, че ищецът не е установил при условията на
пълно и главно доказване през процесния период да е бил лишен чрез поведението на
ответниците от възможността да ползва другата част от дворното място, разпределена
му за ползване със съдебното решение, постановено по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС.
Обстоятелството, че ищецът или негов родственик искат да ползват дворното място за
конкретна цел, напр. да паркират автомобили вътре, не им дава основание да не
зачитат утвърдения по съдебен ред начин на ползване на незастроената част от
дворното място, ако това налага да преминават през частта от имота, разпределена за
ползване на ответниците (както се установява в случая от свидетелските показания).
В обобщение на изложеното, съдът намира, че исковете за обезщетения за
лишаване от ползване на ищеца от дворното място съобразно правата му, подлежат на
отхвърляне, доколкото не е установено ответниците да не се съобразяват с начина на
разпределение на ползването, установен по задължителен за страните начин със
8
съдебно решение, нито да ползват по-голямо пространство от дворното място, от това,
което им се полага съобразно правата им.
По отношение на исковете за обезщетения за лишаване от страна на ищеца от
ползване на таванското помещение:
Въз основа на доказателствата по делото и безспорните между страните
обстоятелства, съдът приема, че ищецът има правото да ползва лявата половина от
таванското помещение. Същевременно всички материали по делото сочат и това съдът
приема, че е установено по безспорен начин в производството, че достъпът до
подпокривното пространство, където се намира и таванското помещение, е осигурен
единствено през входа на къщата, който се ползва от ответниците. Доказано е също, че
за да се стигне до тавана, се преминава през антрето на втория етаж, водещо до
жилището, собственост на ответниците, което не е отделено със самостоятелен
жилищен вход или по друг начин. Съгласно свидетелските показания на разпитаните
по делото свидетели таванският етаж е ползван само от ответниците. Съдът не
кредитира показанията на двамата доведени от ответниците свидетели, които са
заявили, че достъпът е напълно свободен и че входната врата на къщата към втория
етаж никога не се е заключвала, съответно през целия процесен период е била
отключена и ищецът е могъл са ползва разпределената му част от тавана. Последното е
в пряко противоречие с показанията на самия свидетел Т., от които става ясно, че синът
на ищеца поне два пъти е разбивал входната врата на ответниците, след което се е
налагало същата да се ремонтира, да се поправя бравата, така че да се заключва тази
врата. Последното съдът намира, че се установява именно от показанията на Т.,
доколкото ако една врата никога не се заключва, то тя няма как да бъде разбита, да се
налага ремонтът й и да се предава ключ от нея на ответника З. с цел същият да се даде
на представител на ищеца. От друга страна, свидетелят Д. е заявил, че не е посещавал
имота в период между 3 и 5 години преди депозиране на показанията, с оглед което и
същите не могат да се приемат за релевантни към исковия период. От друга страна,
съдът отчита и показанията на свидетеля Т., че дни преди депозиране на показанията
(т.е. след процесния период) е изнесъл от таванското помещение 8 чувала с боклуци и
счупени керемиди, които ответниците са съхранявали горе, след като са правили
ремонти на покрива и са подменяли керемиди.
Възражението на ответниците, че за ищеца липсва материална легитимация, с
оглед което и за него не могат да възникват вземания за обезщетения за лишаване от
ползване, тъй като не живее на адреса на процесния имот, са напълно неоснователни.
Правото на собственост е абсолютно вещно право и същото може да се упражнява
освен лично, също и чрез предоставяне ползването на вещта на друго лице. В случая
по делото по несъмнен начин е доказано, че на адреса на процесния имот живее синът
на ищеца със семейството си, а дали лично К. М. живее там е напълно ирелевантно.
Доколкото обаче той притежава право на собственост върху имота, то и той е
носителят на вземанията, които материалният закон (ЗС) предоставя на собственика на
вещта.
В допълнение на изложеното съдът намира за неоснователно и възражението на
ответницата С., че за нея липсва пасивна материална легитимация да отговаря по
предявения иск, тъй като не живеела на адреса на процесния имот. От една страна, е
налице признание на този ответник, направено пред съд, че към 18.01.2021 г. обитава
имота и за нея това е единственото място за живеене. От друга страна, дори С. да не
живее в имота, то правото на собственост върху същия тя упражнява чрез своя брат, а
като съсобственик има задължение да осигури ползване на вещта и от останалите
9
собственици според правата им, независимо дали физически пребивава на адреса или
не.
Ето защо и претенциите на ищеца за лишаване от ползване според правата му на
½ част от таванското помещение следва да се уважат. На основание чл. 162 ГПК за
размера на предявения иск съдът ползва заключението на вещото лице В., съгласно
което средният пазарен наем за ½ част от таванското помещение за исковия период
възлиза на сумата 3121 лева или всеки ответник следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 1560,50 лева. За разликата до пълните предявени размери от 2400 лева,
претендирани от всеки ответник, исковете следва да се отхвърлят.
По разноските:
При този изход от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от
438,38 лева от общо сторени разноски в размер на 1517 лева за заплатена държавна
такса, такса за издаване на съдебно удостоверение, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение съобразно изхода от спора.
Ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК имат право на разноски за
адвокатско възнаграждение. В полза на ответника З. следва да се присъди сумата
568,81 лева за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адв. З. в размер на
сумата 800 лева съобразно съдържанието на представения с отговора на исковата
молба договор за правна защита и съдействие. Възражението на процесуалния
представител на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за неоснователно, доколкото
тези разноски са дори под минимума съгласно Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Другият ответник също претендира разноски за адвокатско възнаграждение, но
от представения по делото договор за правна защита и съдействие на л.125 не се
установява посочената в списъка с разноски сума в размер на 1200 лева да е била
заплатена. В съдържанието на самия договор липсва уговорен размер на адвокатското
възнаграждение, нито е обозначен начин на плащането му (в брой или по банков път).
Не са представени и никакви доказателства за заплащане на това възнаграждение, с
оглед което и при съобразяване на разрешението, дадено с ТР № 6/2012 г. ВКС,
ОСГТК, за съда липсва основание да присъди разноски в полза на ответника С.
съобразно отхвърлената част на исковете срещу нея.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Л. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, у., . да заплати
на основание чл. 31, ал. 2 ЗС на К. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, бул. „Г. сумата 1560,50 лева, ведно със законната лихва от
предявяване на иска (05.10.2022 г.) до окончателното плащане,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване в периода 04.10.2017 г.
– 04.10.2022 г. на К. М. М. според правата му в съсобствеността на
разпределената му за ползване с решение № I-49-52/08.07.2015 г.,
постановено по гр.д. № 3431/2004 г. на СРС, I ГО, 49 с-в, влязло в сила на
16.06.2016 г., част от таванското помещение на жилищната сграда, находяща
се в гр. София, у., изградена в УПИ II, имот пл. № 894, кв. 40 по плана на гр.
София, местност „Манастирски ливади – запад“, като ОТХВЪРЛЯ този иск
за разликата над уважения до пълния предявен размер от 2400 лева, като и
10
изцяло иска по чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата 3000 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване в периода 04.10.2017 г. – 04.10.2022 г.
на К. М. М. според правата му в съсобствеността на разпределената му за
ползване с решение № I-49-52/08.07.2015 г., постановено по гр.д. № 3431/2004
г. на СРС, I ГО, 49 с-в, влязло в сила на 16.06.2016 г., част от дворното място,
представляващо УПИ II, имот пл. № 894, кв. 40 по плана на гр. София,
местност „Манастирски ливади – запад“ с адрес на имота: гр. София, у..
ОСЪЖДА Д. Л. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, у., . да заплати
на основание чл. 31, ал. 2 ЗС на К. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, бул. „Г. сумата 1560,50 лева, ведно със законната лихва от
предявяване на иска (05.10.2022 г.) до окончателното плащане,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване в периода 04.10.2017 г.
– 04.10.2022 г. на К. М. М. според правата му в съсобствеността на
разпределената му за ползване с решение № I-49-52/08.07.2015 г.,
постановено по гр.д. № 3431/2004 г. на СРС, I ГО, 49 с-в, влязло в сила на
16.06.2016 г., част от таванското помещение на жилищната сграда, находяща
се в гр. София, у., изградена в УПИ II, имот пл. № 894, кв. 40 по плана на гр.
София, местност „Манастирски ливади – запад“, като ОТХВЪРЛЯ този иск
за разликата над уважения до пълния предявен размер от 2400 лева, като и
изцяло иска по чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата 3000 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване в периода 04.10.2017 г. – 04.10.2022 г.
на К. М. М. според правата му в съсобствеността на разпределената му за
ползване с решение № I-49-52/08.07.2015 г., постановено по гр.д. № 3431/2004
г. на СРС, I ГО, 49 с-в, влязло в сила на 16.06.2016 г., част от дворното място,
представляващо УПИ II, имот пл. № 894, кв. 40 по плана на гр. София,
местност „Манастирски ливади – запад“ с адрес на имота: гр. София, ул. „Б.“
№ 56.
ОСЪЖДА С. Л. С., ЕГН **********, и Д. Л. З., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. София, у., . да заплатят на К. М. М., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, бул. „Г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в
размер на 438,38 лева, представляваща разноски за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА К. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
бул. „Г., да заплати на Д. Л. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, у., . на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 568,81 лева, представляваща разноски
за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба, подадена до
Софийски градски съд чрез Софийски районен съд, в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11