№ 70
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Радева
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20211100901704 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Кумулативно предявени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът „Е.Р.М.", ЕИК******* (с предишно
фирмено наименование „ЧЕЗ Р.Б.“ АД), твърди, че притежава лицензия за
разпределение на електрическа енергия № Л – 135 – 07/13.08.2004г.
Ответникът „М.Е.“ АД е лицензиран търговец на електрическа енергия,
с който ищецът е в облигационна връзка въз основа на рамков договор №16 –
281/19.04.2016г., с който се уреждат финансовите взаимоотношения, касаещи
мрежови услуги за крайни клиенти, сключили комбиниран договор по чл.11,
т.10 от ПТЕЕ с търговец на електрическа енергия.
Твърди, че със сключения договор страните уговарят отношенията във
връзка със заплащането от страна на търговеца на ел. енергия на
задълженията на крайните клиенти към ищеца, с които търговецът е сключил
комбиниран договор по чл.11, т.10 от ПТЕЕ.
Ищецът твърди, че един от клиентите на ответника, с който последният
е сключил договор за доставка на ел. енергия на свободния пазар е „Н.М.“
ООД.
На 06.08.2018г. в обект магазин на потребителя „Н.М.“ ООД, находящ се
в гр.Благоевград, кв.Грамада, при извършване на проверка на средството за
търговско измерване (СТИ), служители на ищеца са констатирали, че е
осъществено неправомерно въздействие върху измервателната система.
Проверяващите са установили, че е налице случай на непълно/неточно
отчитане на електрическата енергия, чрез промяна на схемата на свързване на
електромера. За извършената проверка е съставен констативен протокол (КП)
1
№3023949/06.08.2018г., в който подробно са описани констатациите. На
проверката са присъствали и служители на МВР.
Въз основа на съставения протокол и на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, в
съответствие с чл.48, ал.1 ПИКЕЕ(отм.) е преизчислена сметката на „Н.М.“
ООД за доставената, неизмерена и неплатена ел. енергия, включително
мрежови услуги до 90 дни, съгласно чл.48, ал.1 от Правилата.
Фактурата за преизчислената неизмерена ел. енергия, вкл. и мрежови
услуги, е издадена от ищеца с получател ответника, на основание чл.51, ал.2
ПИКЕЕ(отм.). Фактът, че фактурата се издава на ответника се базира на
наличието на рамковия договор, сключен между страните по делото.
Ищецът твърди, че отношенията между субектите на свободния пазар на
ел. енергия се уреждат от ПТЕЕ, приети от КЕВР, като съгласно чл.28, ал.2
ПТЕЕ крайният снабдител/доставчик от последна инстанция, какъвто е
ответникът, заплаща на оператора на електроразпределителната мрежа суми
за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за
цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчик от последна инстанция
количество ел. енергия. Съгласно чл.31, ал.1 ПТЕЕ търговците и
доставчиците от последна инстанция плащат дължимите суми за мрежови
услуги на съответния мрежови оператор независимо дали са получили пари
от клиента. Текстът е възпроизведен и в сключения между страните по делото
рамков договор.
Ищецът твърди, че базирайки се на съществуващата с ответника
регулация, е издал на последния, на основание чл.51, ал.2 ПИКЕЕ(отм.) вр. с
чл.6, ал.4 от рамковия договор фактура за неизмерената ел. енергия,
включително и за мрежови услуги, ползвани в обекта на „Н.М.“ ООД, а
именно фактура №**********/31.08.2018г. на стойност 276 771,23лева, която
сума ответникът не е заплатил.
Ищецът твърди, че ответникът „М.Е.“ АД е префактурирал тази сума на
„Н.М.“ ООД и в тази връзка е издал фактура №**********/21.09.2018г. тази
фактура е оспорена от „Н.М.“ ООД и към датата на подаване на исковата
молба е налице висящо исково производство, понастоящем в САС – в.т.д.
№2298/2020г. на 9-ти състав. По него е постановено решение, което са
атакува пред ВКС. По това дело ищецът е привлечен като трето лице-
помагач на „М.Е.“ АД.
Твърди, че производството по това дело е преюдициално по отношение
на настоящия спор и има искане по чл.229,т.4 ГПК.
Тъй като ответникът не е извършил плащане на съдебно заявеното в тази
искова молба вземане, моли съда, след като установи основателността на
претенцията, да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати
сумата от 276 771,23лева, като претендира и обезщетение за забава за
плащане на тази сума, в размер на 77 880,38лв., за периода на забава от
29.09.2018г. до 16.08.2021 година. Претендира законната лихва върху
главницата и разноските по делото.
В срока за отговор ответникът „М.Е.“ АД, ЕИК *******, оспорва
основателността на претенциите.
2
Твърди, че на 21.08.2018г. ищецът му е изпратил писмо и КП №
3023049/06.08.2018г. за проверка на неточно измерване и/ или неизмерване на
ел. енергия на средство за търговско измерване идентификационен №
32Z103101580704Q на клиент на ответника, а именно - „Н.М.“ ООД.
В полученото писмо е посочено, че е извършена корекция на
количествата ел. енергия за изминал период, като е начислена служебна сума
в размер на 230 642,69лева без ДДС за мрежови услуги.
Ответникът твърди, че ищецът е изискал от него да извърши плащане на
тази сума, на основание рамков договор № 16 – 281/12.04.2016г.
Поради високия размер на претенцията и неяснотата по формирането и,
ответникът е поискал да не се прилага в този случай рамковия договор и да
бъде извършено фактуриране на сумата директно към „Н.М.“ ООД като за
целта се подпише тристранно споразумение.
Основание за това искане е фактът, че ответникът не е страна в
отношенията между ищеца и „Н.М.“ ООД по измерване на ел. енергията,
както и това, че представител на ответника не е присъствал при извършване
на проверката и съставяне на КП, а също и защото служебно начислената ел.
енергия от ЕРП-то не е мрежова услуга.
Не спори, че е извършил префактуриране на претендираната от ищеца
сума, като е издал за „Н.М.“ ООД фактура №**********/21.09.2018г.
Твърди, че неучастващото по делото лице „Н.М.“ ООД, като потребител
на ел. енергия в собствения му обект, носи пълната отговорност за
констатираните нарушения и се явява задължено лице за изчислените
санкционни суми.
Ето защо твърди, че насочената срещу него претенция е неоснователна и
е в противоречие с ПИКЕЕ. Твърди, че начислената от ищеца сума е
санкционна мярка, която не попада в обхвата на рамковото споразумение.
Не оспорва искането на ищеца по чл.229, т.4 ГПК.
Прави искане „Н.М.“ ООД да бъде конституирано като него помагач в
този процес.
В допълнителната искова молба ищецът „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, ЕИК *******,
оспорва твърдението на ответника „М.Е.“ АД, ЕИК *******, че
корекционната фактура е следвало да се издаде на „Н.М.“ ООД и това е така,
тъй като съгласно ПИКЕЕ и договора фактурата следва да се издаде на
ответника. Твърди, че въз основа на съставения след проверката КП на
обекта на „Н.М.“ ООД е преизчислена сметката на това дружество за
доставена, неизмерена и незаплатена ел. енергия, включително мрежови
услуги за период от 90 дни. Връчена е на ответника, на основание чл.51, ал.2
ПИКЕЕ (отм.), съгласно който в случаите, когато клиентът е на свободния
пазар се издава от оператора на разпределителната мрежа, като в случаите,
когато с търговеца има сключен договор фактурата и информацията се
предоставя на търговеца, а в случаите, когато няма сключен договор с
конкретния търговец, фактурата се предоставя директно на клиента. Поради
наличие на сключен договор фактурата е издадена на името на ответника.
3
Представя допълнително споразумение между ищеца и ответника под
№1 от 02.09.2019г., сключено въз основа на рамковото споразумение и излага
доводи относно действаща към момента на сключване на двата договора
нормативна база.
Моли съда да постанови спиране на производството по настоящето дело
до приключване на спора по в.т.д.№2298/2020г. по описа на САС, 9-ти състав.
В допълнителния отговор на ответника „М.Е.“ АД, ЕИК ******* се
съдържа твърдение за неоснователност на предявената претенция. Твърди, че
не се установява въз основа на каква методика ищецът е извършил корекции
на сметката , за която е издал фактура на стойност 230 642,69лв без ДДС за
мрежови услуги, като в този смисъл твърди, че оспорва и размера на иска.
Оспорва съдържанието на констативния протокол от 06.08.2018г. и
отново твърди неприложимост на рамковото споразумение в конкретния
случай. Изразява съгласие за спиране на делото, както е поискал и ищеца.
Страните са направили своите доказателствени искания.
По искането на ответника „М.Е.“ АД, ЕИК *******, за конституиране
на „Н.М.“ ООД, ЕИК *******като негово помагач, с определение
№1395/10.12.2021г. е уважил това искане и е конституирал като помагач на
ответника „Н.М.“ ООД, ЕИК *******
В дадения му от съда срок помагачът „Н.М.“ ООД, ЕИК ******* е
депозирал становище по претенциите и е направил своите доказателствени
искания.
В изразеното становище по предявените искове тази неглавна страна се
твърди, че исковете са неоснователни.
Това е така защото нормата на чл.51, ал.2 ПИКЕЕ (отм.) не може да
послужи като основание за издаване на процесната фактура, поради което и
сумите по нея са недължими. Единственото правомощия на
разпределителното дружество е да предостави информация на доставчика за
евентуални задължения, но не и да фактурира задължения. Втората хипотеза
на цитирания текст също не предвижда издаване на фактура на доставчик, а
единствено на клиент.
Вторият аргумент на помагача за неоснователност на предявените
претенции е, че сумата по процесната фактура включва суми, които не са
дължими по рамковия договор, на който ищецът се позовава. Твърди, че тези
суми включват не само суми за мрежови услуги, но и други суми, като в
самата фактура е посочен констативен протокол, но същият не е
индивидуализиран, както не е индивидуализирана и стопанската операция, за
която е издадена фактурата (напр. за доставена ел. енергия или за нещо
друго). Поради това помагачът твърди, че липсва основание за заплащане на
претендираните от ищеца суми.
Следващият аргумент на помагача е, че сумите, посочени във фактурата
и дължими за количества и стойност съгласно нейното приложение не са
дължими, тъй като не е била налице основание за съставяне на протоколи и
извършване на корекция на сметки по реда на ПИКЕЕ(отм.). Оспорва да е
4
налице надлежно протоколиране на промени в схемата за свързване на
обекта; протоколите не са индивидуализирани чрез номер и дата, те не могат
да се свържат с дружеството- помагач. Ето защо твърди, че процесната
фактура го касае.
Твърди, че при извършване на проверките от служители на ищеца
представител на помагача не е присъствал, не е присъствал и представител на
ответника, като не са съставени протоколи при спазване на процедурите по
ПИКЕЕ(отм.). Единственото, което е извършено и смяната СТИ на
дружеството помагач, но същият няма нищо общо със спорната фактура. Ако
при тази подмяна на уред е извършена и промяна в схемата, то не може да се
приеме, че е налице основание за дължимост на претендираните суми.
Навежда възражения и доводи за нищожност на клаузите по чл.6, ал.4 и
чл.7, ал.3 от рамковия договор, като противоречащи на ПИКЕЕ(отм.), които
предвижда специфични правила относно дължими суми като корекция на
сметки, така и на чл.82 ЗЗД.
Твърди, че липсата на основание за дължимост на главницата води до
извод, че и акцесорната претенция се явява неоснователна. Моли съда да
отхвърли исковете.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
По делото не е налице спор, че ищецът „Е.Р.М.", ЕИК******* (с
предишно фирмено наименование „ЧЕЗ Р.Б.“ АД) притежава лицензия за
разпределение на електрическа енергия № Л- 135 – 07/13.08.2004г., със срок
на действие от 35 години, издадена от ДКЕВР(сега КЕВР), за което
обстоятелство е представено надлежно писмено доказателство.
По делото не е налице спор между страните, а това се установява и от
представинете писмени доказателства, че на 12.04.2016г. е сключен рамков
договор № 16 – 281/19.04.2016г., по силата на който ищецът, като мрежови
оператор и ответникът „М.Е.“ АД, ЕИК *******, в качеството си на търговец
на електрическа енергия, разполагащ с лицензия № Л-355-15/20.04.2011г.,
издадена от регулатора, на основание чл.11, т.13 вр. с чл.23 ПИКЕЕ – чл.1 от
договора, са сключили този договор.
С постигнатото съгласие страните по договора са дефинирали
понятията, използвани в споразумението. С нормата на чл.2 от последното са
приели, че предмет на договора са отношенията във връзка със заплащането
от страна на търговеца на мрежови услуги за крайни клиенти, с които
търговецът е сключил комбиниран договор по чл.11,т.10 ПИКЕЕ, като
търговецът (настоящ ответник) е поел задължение да заплаща на мрежовия
оператор (настоящ ищец) ежемесечно дължимите суми за мрежови услуги за
клиентите, описани в Приложение №1, което е неразделна част от договора,
като задължението за плащане не е обусловено и предпоставено от извършено
плащане на търговеца от неговите клиенти.
С разпоредбата на чл.3 от договора страните по него са се съгласили, че
всички отношения между клиентите, в качеството им на ползватели на
електроразпределителната мрежа и мрежовия оператор, извън този договор,
5
се уреждат съгласно сключените с мрежовия оператор договори, съответно
съгласно Общите условия (ОУ) за достъп и пренос на електрическата енергия
през електроразпределителната мрежа на мрежовия оператор.
Страните са приели, че срокът на договора е до края на календарната
година, през която е сключен с опция автоматично да бъде продължен за
всяка следваща календарна година.
Съгласно чл.6 от договора търговецът е поел задължение да заплаща на
мрежовия оператор дължимите суми за всички мрежови услуги, вкл. за
балансиране на електроенергийната система за разпределение, за съответния
отчетен период, дължими от крайните клиенти на търговеца, по утвърдени от
КЕВР цени. Страните са се съгласили, че дължимите от търговеца суми за
мрежовите услуги се определят на база на потребените от клиентите на
търговеца, съгласно Приложение №1, количества електроенергия за
съответния отчетен период и на база предоставена мощност на обектите на
клиентите; като потребените от клиентите на търговеца количества
електроенергия се определят въз основа на данни за измерените количества
от показанията на средствата за търговско измерване, собственост на
мрежовия оператор. С нормата на чл.6, ал.3 от договора търговецът е поел
задължение да заплаща на търговеца и дължимите от клиентите суми за
използваните и отдадени реактивни количества ел.енергия; както и
дължимите от клиент по Приложение №1 суми, вследствие на неизмерване,
непълно или неточно измерване, определени по реда на раздел IX от ПИКЕЕ,
като в тези случаи мрежовият оператор предоставя на търговеца
необходимата допълнителна информация и документи(съставени
констативни протоколи) – чл.6, ал.4 от договора.
С разпоредбата на чл.7 страните са уредили отношенията си във връзка с
издаваните от мрежовия оператор фактури, като с ал.3 са приели, че
мрежовият оператор издава на търговеца фактура с дата на данъчно събитие
последния ден на месеца, за който се отнася, за начислени суми, вследствие
на установено неизмерване, непълно или неточно измерване, определение по
реда на ПИКЕЕ.
С нормата на чл.8 страните са уговорили срокове за плащане на
задълженията от страна на търговеца, като конкретиката е внесена с
Приложение №2 към договора, приемайки, че плащането ще се извършва по
банков път, чрез посочената сметка на мрежовия оператор, като плащането
ще се приеме за извършено при заверяване на сметката на мрежовия
оператор, а забавата ще породи вземане за кредитора под форма на неустойка,
в размер на законната лихва за забава за периода на забавата.
Страните са детайлизирали правата и задълженията, които произтичат
от този договор и уговорили са основанията за преустановяване на
договорната връзка.
Към договора е представено Приложение №2 към договора и образците
към него относно останалите две приложения.
По делото не е представено Приложение №1 към договора,
представляващо списък с клиентите на търговеца, който е настоящ ответник,
6
но от неговите изявление, съдържащи признание, че помагачът му „Н.М.“
ООД е негов клиент и поради липсата на спор по това обстоятелство, го
приема за установено в процеса. Спорът е повдигнат от помагача едва с
бележките по съществото на спора, поради което съдът приема възражението
за направени извън преклузивния срок, тъй като качеството на помагача на
неглавна страна и влизането му в процеса, на по- късен етап, не е основание
да се приеме, че по отношение на него не важат преклузивни срокове. С
постановеното определение за насрочване на делото в открито съдебно
заседание, съдът е определил срок на тази страна да вземе становике по
претенцията и да направи своите доказателствени искания. Ето защо съдът
приема, че това възражение касателно договорната обвързаност на помаача с
ответника се явява преклудирано.
Във връзка с обстоятелството за отношения между ответник и негов
помагач, по делото не е спорно и е установено, че между тези страни се е
развил исков процес, приключил с влязло в сила решение по т.д.№165/2018г.
по описа на ОС-Благоевград на 09.09.2022г., с което е отхвърлен предявения
от „Н.М.“ ООД срещу „М..Е“ЖИ" АД иск по чл.124 ГПК за недължимост на
сумата от 276 771,23лв., начислена по фактура №**********/21.09.2018г.,
което е потвърдено в тази част с решение на САС, постановено по т.д.
№2298/2020г., недопуснато до касация с определение№483/09.09.2022г. по
т.д.№1830/2021г. по описа на ВКС, ТК, първо т.о. Относно наличие на този
процес и основанието за предявяването на иска страните не спорят, а това се
установява и от приложенията към исковата молба на ищеца, че е налице
издадена от ответника към помагача фактура за заплащане на процесната сум,
което е последица от предявяване на фактурата от настоящия ищец към
настоящия ответник, във връзка с извършената корекция на сметките на
помагача.
Извън горното от представения по делото докямент на листове 171-173
се установява по категоричен начин, че на 01.01.2017г. между ответника и
помагача е сключен договор №1294 за продажба на електрическа енергия и
участие в балансираща група, по силата на който ответникът 4М..Е“ АД е
поел задължение да продава на 4Н.М.“ ООД нетна активна електрическа
енергия и да осигурява услуги по балансиране и прогнозиране на
количеството, необходима на купувача, като член на стандартна балансираща
група на продовача, като са се съглисили, че всички разходи за релизираните
небаланси8 недостиг/излишък) са за сметка на продавача-координатор. С
нормата на чл.2 от договора са приели, че цената на 1/ МВтч нетна ел.
енергия с включени разходи по прогнозиране и балансиране е 75лв.
Съгласили са се, че върпу така определената цена допълнително да се
начисляват ДДС, акциз и такса „Задължения към обществото“, като
нормативно определена добавка върху цената на електрическата енергия.
По делото не е налице спор, че на 02.09.2019г. е сключено допълнително
споразумение към преждеописания рамков договор във връзка с приетите от
КЕВР ПИКЕЕ, обн. в ДВ, бр.35 от 30.04.2019г., в сила от 03.05.2019г., с което
страните по рамковия договор внасят изменения и допълнения в
споразумението от 19.04.2017г., съобразно новата нормативна база.
7
По делото не е налице спор, че на 01.06.2017г. между настоящия ищец,
обозначен като разпределително дружество и „Н.М.“ ООД, ЕИК *******
обозначено като ползвател, е сключен договор № ********** за предоставяне
на достъп до и пренос на електрическа енергия през разпределителната
мрежа.
Съобразно чл.1 от този договор е приетите с него дефиниции, мрежови
услуги означава достъп до преносната и електроразпределителната мрежа,
пренос на електрическа енергия по електропреносната и
електроразпределителната мрежа, извършване на измерване на количествата
ел. енергия и други услуги, определени от КЕВР.
С разпоредбата на чл.2 от договора страните са приели, че предмет на
сключената сделка е осигуряване от страна на разпределителното
предприятие на достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа на
електрическа енергия до обекта/ обектите на ползвател, посочени в
Приложение №1, както и задължението на другата страна по договора да
заплати на разпределителната предприятие цена за мрежови услуги.
С разпоредбата на чл.4 страните са приели, че договорът влиза в сила
след завършване на процедурата за избор на доставчик на електрическа
енергия по свободно договорени цени от страна на ползвателя и е със срок на
действие до датата на влизане в сила на Общи условия за изпълзване на
електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, изготвени на основание
чл.104а от ЗЕ и одобрени с решение на КЕВР.
По делото е представен констативен протокол №1014270 от
06.08.2018г., съставен от служители на ищеца в гр.Благоевград за извършена
проверка на електромера на помагача на ответника, въз основа на която
проверяващите са установили, че при посочените в протокола показания,
електромерът е подменен за последваща проверка. При направената проверка
е установено, че измервателната група мери изразходваната енергия с грешка,
равна на минус 92, 85% по- малко, вследствие на което е съставен протокол
№3023949 от 06.08.2018г. от отдел „НТЗ“ и след съставяне на протокола е
възобновена нормалната схема за измерване на електрическата енергия.
Протоколът съдържа еднолинейна схема на обекта.
По делото ищецът е представил заверени преписи от констативен
протокол №3023949 от 06.08.2018г., съставен в 15,20 часа на посочената дата
от служители на ищцовото дружество, в гр.Благоевград, като в него е
удостоверено, че потребителят „Н.М.“ ООД отсъства; обект на проверката е
магазин в ж.к. „Грамада“ в гр.Благоевград. Като свидетели на извършената
проверка са посочени В. Н. К. и А.И.Д.. Които са положили подпис на
протокола.
Обект на проверката е средство за търговско измерване (СТИ) с
фабричен № *******, с производител Astaris, година на производство – 2005,
при посочено напрежение и ток, код на броячи и при тарифи I – III. В
протокола са посочени констатираните пломби и направените от
проверяващите лица констатации, а именно: нарушена пломба на предпазния
щит на електромерното табло; шунтиращите планки на междинния клеморед
8
са изтеглени в горно положение и са шунтирани вторични токови вериги от
токовите трансформатори към електомера на трите фази „R“, „S“ и „T“ и по
този начин е осъществена промяна в схемата на свързване на измервателната
група, в следствие на което СТИ (електромерът) измерва – (минус) 92,85%
по-малко от действително консумираната ел. енергия. Посочено е по какъв
начин и с какъв уред е измерена констатираната грешка в отчитането.
Протоколът носи подписите на тримата проверяващи и неговата автентичност
не е оспорена в процеса.
На 07.08.2018г. ищецът изпраща към ползвателя „Н.М.“ ООД писмо, с
което го уведомява за извършената проверка, за съставения протокол от
06.08.2018г. и за това, че предстои да се извърши корекция на сметката за
консумирана ел. енергия по ПИКЕЕ. Представено е предложението за
корекция на сметката, съобразно което следва да се доначисли на „НАРОДНА
МЕБЛ“ООД 1 787 469 kWh, поради констатирана грешка в измерването-
минус 92,85%. Книжата са връчени на страна на 24.08.2018година, за което
обстоятелство не е налице спор по делото.
Във връзка с оспорване верността на констативния протокол по делото
са допуснати и изслушани свидетелски показания, дадени от Н. Г. Г., В. Н. К.,
Б.А. П. и В. П. В..
Свидетелят Н. Г., заявява, че работи като полицай в гр.Благоевград и в
качеството си на патрулиращ полицай е посетил адрес в кв.Грамада в
гр.Благоевград, мебелна фабрика, в която има множество складове и цехове с
различни ползватели. Посещението е била за оказване на съдействие на
служители на „ЧЕЗ“, които в присъствие на двамата патрулиращи полицаи,
единият от които е свидетелят Г., са отворили електрическото табло и са ги
поканили да видят състоянието на кабелите и връзките. Заявява, че протокол
№3023949 от 06.08.2018г.носи негов подпис. Не може да си спомни какво
точно е видял и какво са му обяснили служителите на „ЧЕЗ“ по причина на
изминал период от време и липса на компетентност по въпросите за ел.
енергията.
Свидетелят В. К. два показания относно това, че е имал качество на
свидетел при извършена проверка от служители на ищеца от отдел
„Нетехнически загуби“ извършена в гр.Благоевград, относно изправност на
електромер. Твърди, че това са служители П., П., които констатирали, че
пломбите на електромера, на щита на таблото са нарушени. Констатирано е
шунтиране на електромера, в горно положение, вместо в долно, което тава
възможност ток да протича, но при нарушение. Заявява, че проверката е
търсен потребителя, но не е открит, твърди, че протокол №3023949 от
06.08.2018г.носи негов подпис. При констатираното нарушение/ скъсана
пломба, се налага смяна на електромера, за което се съставя протокол, както
се е случило и в случая.
Свидетелите В. В. и Б. П. дават показания, от които се установява, че в
качеството им на служители на ищеца са извършили проверки, като една от
проверките е на „Н.М.“ ООД в гр.Благоевград. Свидетелят В. уточнява, че
това е проверка на електромер, който се намира в електронно табло на
9
фасадата на трафопоста ( фабрика „Б.Д.“). Целта на проверката е за смяна на
електромер, като при отваряне на таблото констатирали, че пломбата, с която
е пломбиран щита, седи свободно. Самият щит представлява прозрачна врата,
през която абонатът може да проверява и да вижда показателите на
електромера. Твърди, че за да се отваря и затваря свободно тази врата,
означава, че пломбата е манипулирана. След това констатирали, че има
въздействие и върху клемореда, което се изразява в шунтиране на токовите
вериги. В резултат на това шунтиране токът не преминава през електромера,
т.е. не се отчита и електромерът не измерва действително изразходваната ел.
енергия. Пояснява по какъв начин са извършили замерване и с какъв еталонен
уред, който измерва грешката в отчитане на ел. енергията. Твърди, че
констативен протокол №1014270 от 06.08.2018г. е съставен от него и негов
колега. Твърди, че те са се обадили на своите колеги от отдел „Нетехнически
загуби“ ( НТЗ), което са посетили мястото на проверка след тях. Един от тези
служители е свидетелят П., който заедно с П., съставили друг протокол за
констатираното нарушение, след като се обадили на полицията. След
проверката от НТЗ електромерът е сменен, пломбиран и всичко е
приключило. Обяснява подробно последователността на извършените
действия и съставените актове и констатациите, които са направили въз
основа на огледа на електромера и шунтирането на същия. Пояснява
измерването, което е осъществено от тях и от другите служители на ищцовата
компания.
Свидетелят Б. П. внася допълнителни пояснения към процесния случай,
като заявява пред съда, че служители от ЧЕЗ, екип „Средно напрежение“ са
ги уведомили за констатирано от тях нарушение. Констатирали и те с П.
същото, направили замерване, отчели голяма грешка в измерване на ел.
енергия – минус 92%. Обяснява в какво точно се изразява въздействието
върху процесния електромер- шунтиране, чрез поставяне на шунтиращи
пастили на токовите трансформатори в горно положение, което възпрепятства
правилното измерване на електрическата енергия, която се потребява. Както и
другият екип, не установили връзка с потребителя, когото установили чрез
справка в „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛНЕНИЕ“ по абонатен номер. Съставили
констативен протокол, поканили полиция, за да покажат нарушението, тъй
като промяната в схемата за свързване била видима. Заявява, че е видял
нарушената пломба на защитната прозрачна врата към електромера- щита.
Свидетелят Б. С. заявява, че е бил на обекта в деня на проверката,
защото поливал дръвчета и лозници. Дава показания, че двама души го
помоли да премести маркучите, за да не достига вода да кабелите. Те
работили доста време, прекарали на трафопоста около 2-3 часа, после дошли
и други хора. Заявява, че нищо не разбира от работата им и не знае какво
точно правят. Пояснява, че тези двама души, които не може да разпознае били
пуснали кабели от таблото към машинка, поставена на земята, натискали и
гледали. Не може да внесе повече конкретика относно видяното.
Показанията на този свидетел съдът не кредитира тъй като в тях липсва
необходима конкретика и същите не водят до изясняване на спора, нито въз
основа на тях може да се направи категоричен и недвусмислен извод, че е
10
налице въздействие върху СТИ, осъществено от трети лица или пък е налице
потребяване на ел. енергия от друго лице, извън титуляра.
По делото са допуснати технически експертизи.
От първоначалната СТЕ (депозирана на 04.03.2022година), изготвена от
вещото лице инж. Б. Г., приета от съда като годно доказателствено средство и
от неговото допълнително заключение (депозирано на 23.05.2022година) се
установява, че вещото лице, въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, включително констативните протоколи, упоменати по- горе,
дава заключение, че в резултат на извършено направомерно въздействие
върху електромера на „Н.М.“ ООД е налице неправилно отчитане на
изразходваната ел. енергия, като констатираната грешка в отчитането е минус
92,85%. Посочено е, че грешката е измерена с преносим калибриран еталолен
уред от посочената в заключението марка.
Вещото лице е посочило, че сумата по фактура
№**********/31.08.2018г. е изчислена на база съставения констативен
протокол №3023949/06.08.2018г. и въз основа на действащата нормативна
база ПИКЕЕ(отм.)- чл.48, ал.1,т-2, б.“а“. Вещото лице е дало заключение, че
дължимата сума, с която е коригирана сметката на този потребител е
изчислена въз основа на съотношение между изразходвана от потребителя ел.
енергия по трите тарифи, отчитащи върхова, дневна и нощна ел. енергия към
датата на проверката - 06.08.2018г. и на 90-ти ден от деня на проверката –
09.05.2018г.
Вещото лице е констатирало какви са общите енергийни мощности,
отчетени и заплатени от „Н.М.“ ООД, какви са отчетените стойности при
проверката и за 90-дневен преходен период и каква и грешката при отчитане
на изразходвана ел. енергия, вземайки предвид и обстоятелства, че този
период обхваща два ценови периода.
Въз основа на това вещото лице е достигнало до извод, че стойността,
посочена във фактурата включва следните компоненти: неизмерена и
незаплатена ел. енергия – 130 618,65лв. без ДДС; общо изчислена сума за
незаплатени мрежови услуги – 100 023,95лв. без ДДС, формирана от
16 851,06лв. без ДДС за пренос през разпределителната мрежа + 2 168,79лв.
без ДДС за достъп до електропреносната мрежа + 14 788,32лв. без ДДС за
пренос през електропреносната мрежа + 66 215,77 лв. без ДДС – задължения
към обществото.
В депозираното на 23.05.2022 година заключение вещото лице инж. Г., е
направило извод, че сумата то процесната фактура е правилно изчислена, като
при остойностяването са използвани действащите към момента на корекцията
утвърдени цени на КЕВР. В обстоятелствената част на заключението вещото
лице обосновава тези си изводи, въз основа на които е достигнало до извод, че
посочената обща стойност във фактурата е правилно определена.
В дадените пред съда пояснения по експертизата инж. Г., на зададените
му въпроси, пояснява по какъв начин влияе на измерването външното
въздействие върху СТИ, по какъв начин се извършва замерването и по какъв
начин се определя грешката в измерването. Последната може да бъде
11
определена само чрез замерване, което може да се осъществи чрез процентен
измерител, а ако не е наличен такъв- по друга методика. Пояснява, че ищецът
е извършил изчисление на грешката при отчитане чрез процентен измерител,
какъвто е използван и от вещото лице при изготвяне на заключението, в
резултат на който метод процентът на грешка се изчислява върху процент от
реално отчетена електроенергия, получена като коефициент. Процентът може
да се изчисли и на база товаров профил.
Във връзка с направеното оспорване на заключението на инж. Г. от
„Н.М.“ ООД е допусната тройна СТЕ, изготвена от вещи лица инж. Б. Г., инж.
К. Т. и инж. В. М., които в депозираното на 01.11.2022 година заключение,
базирано на представените по делото документи, дават заключение, че два
различни еталонни уреда могат да отчетат една и съща грешка, като при
описаното в протокол №3022949/06.08.2018г. положение на шунтиращите
планки (изтеглени в горно положение) протича ток през електромера и може
да се определи какво количество като процент,в частност е възможно,
протичане на 7,15% електрическа енергия.
В дадените в о.с.з. обяснения от вещите лица поясняват, че уредите, с
които е извършено измерване не се влияят от товара, тъй като консумацията
на ток в различните часове е различна и е възможно резултатите от
измерване, което е осъществено с различни еталонни уреди, да бъдат еднакви,
защото независимо, че консумацията на ток е различна, целта на измерването
е да се определи грешката в измерването.
При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните
изводи:
Тезата на ищеца е за наличие на предпоставки за ангажиране на
имуществената договорна отговорност на ответника, чийто правопораждащ
юридически факт включва наличие на договорна връзка между страните по
делото, наличие на договорна връзка между ответника и неговия помагач, по
силата на която ответникът като търговец на ел. енергия продава на помагача
такава; изразходвана от помагача ел. енергия, която е била неправилно
отчетена, по причина въздействие върху СТИ, отчитащо тази ел. енергия и
липса на плащане на коригиращата сметка на помагача.
Тезата на ответника и на неговия помагач е липса на основание да се
извърши плащане на съдебно заявените вземания, по аргументи, изложени в
отговора на исковата молба и становището на помагача.
Наличието на договорна обвързаност между главните страни в процеса е
доказано и сключеният между тях договор намира правното си основание в
разпоредбата на чл.23 ПТЕЕ, съгласно който предмет на рамковия договор по
чл.11,т.13 е уреждане на финансовите взамимоотношения, които касаят
мрежовите услуги за крайните потребители, като рамковият договор се
сключва между мрежовия оператор и доставчика от последна инстанци, репс.
търговеца.
Именно такъв е предметът на представения по делото договор, който
обвързва главните страни в процесуалната връзка, а именно- договор, с който
се уреждат отношенията във връзка със заплащането от страна на ответника
12
на мрежовите услуги за крайни клиенти, с което ответникът е сключил
комбиниран договор па чл.11, т.10 ПТЕЕ, като по силата на постигнатото
съгласие търговецът- ответник е поел задължение да заплаща на мрежовия
оператор дължимите суми за всички мрежови услуги, вкл. за балансиране на
екетроенергийната система за съответния отчетен период, дължима от
крайните клиенти на търговеца, по цени, утвърдени от КЕВР(чл.2 вр. с чл.6 от
договора). С алинея 2 на чл.6 е определана базата, на която се определя
цената на мрежовите услуги, а ал.4 - урежда хипотеза на заплащане на цената
на мрежовите услуги, дължими от клиентите, вследствие на неизмерване,
непълно или неточно измерване, определени по реда на раздел IX от ПИКЕЕ,
като в този случай мрежовият оператор е поел задължение да предостави на
търговеца необходимата допълнителна информация и документи – съставени
констативни протоколи.
Въз основа на така приетото от страните в обвързващия ги договор,
съдът приема, че по силата на постигнатото съгласие настоящият ответник
„М.Е.“ АД е поел задължение да заплаща на настоящия ищец, явяващ се
мрежови оператор, цената на мрежовите услуги, които са неизчерпателно
изброени в нормата на чл.6, ал.1 от договора. Дефиницията на мрежови
услуги не е легална, но е част от съдържанието на процесния договор,
обвързващ главните страни в процеса, като в чл.1 от него под мрежови
услуги страните са приели, че се означава достъпът до електропреносната и
електроразпределителната мрежа, пренос през електропреносната и
електропреносната мрежа, утвърдени от КЕВР добавки за съответния ценови
период (ако има такива), както и други услуги, определени от КЕВР. Тази
дефениция е „разширена“ с разпоредбата на чл.6, ал.1 от договора, която
прави опит неизчерпателно да изясни понятието мрежови услуги, чрез
включване на балансиране на електроенергийната система за разпределение и
др.
По делото не е налице своевремнно повдигнат спор относно това, че
помагачът на ответника, „Н.М.“ ООД се явява клиент, по смисъла на
определенията по чл.1 от договора и е в облигационна връзка с ответника
„М.Е.“ АД ( договор по чл.11,т.10 ПТЕЕ), от тези, които се съдържат в
приложение №1 към процесния договор, за времето на неговото действие.
Както е посочено и по- горе, възражение в тази насока помагачът е въвел едва
с писмените бележки по същината на спора, което настоящият състав приема
за преклудирано.
За пълнота на изложението съдът намира за необходима до посочи
следното:
Във връзка с искането на ищеца настоящето производство да бъде
спряно, на основание чл.229, т.4 ГПК, до приключване на спора по т.д.
№165/2018г. по описа на ОС- Благоевград, което е приключило с отхвърляне
на иска на „Н.М.“ ООД срещу „М.Е.“ АД и по което настоящият ищец има
качество на помагач на последното, е представено решение
№136/10.03.2021г., постановено от състав на САС по т.д.№2298/2020г., с
което решението на ОС-Благоевград, в частта, с което претенцията по чл.124
ГПК за недължимост на сумата от 276 771,23лв., предявена от „Н.М.“ ООД
13
срещу настоящия ответник, е отхвърлена. Актът на въззивна инстанция не е
допуснат до касация с определение №483/09.09.2022година, постановено по
т.д.№1830/2021г. по описа на ВКС, ТК, първо т.о. В провелото се
производство по т.д.№165/2018г. по описа на ОС-Благоевград и пред
въззивната инстанция, съдът е обсъждал въпроса, че настоящият помагач е
преминал от регулирания на свободния пазар на електрическа енергия с
договор за продажба на електрическа енергия и участие в балансираща група
въз основа на договор №МЕ-1294/14.03.2017г., сключен с „М.Е.“ АД, което
дружество се е задължило да продава нетна активна електрическа енергия и
да осигурява услугите па балансиране и прогсозиране на количеството ел.
енергия, необходимо на „Н.М.“ ООД. В този смисъл направеното от помагача
възражение за липса на договорна обвързаност с ответника, респ.
включването му с списъка, представляващ Приложение №1 към процесния
договор между ищеца и ответника не се възприема от състава на съда за
основателно. За да приеме този извод съдът се основава и разпоредбата на
чл.298 ГПК, с която законодателят очертава пределите на силата на пресъдено
нещо (СПН), като освен субективните и обективните предели. Последица от
влязлото в сила решение има и за съда (всички съдилища в Републиката- по
аргумент от нормата на чл.297 ГПК). Съобразно цитираната разпоредба
влязлото в сила съдебно решение е задължително не само за страните и
техните правоприемници, но и за съда, постановил решението, както и за
всички съдилища, учреждения и общини в Република България.
Ето защо съдът приема, че ответник и помагач са в договорно
правоотношение, което се намира във връзка с процесния договор, по който
ищецът дири изпълнение.
Съгласно чл.20, ал.1 от ПТЕЕ предмет на договорите по чл. 11, т. 10 са
продажбата на електрическа енергия и плащането на всички използвани от
крайния клиент услуги: „достъп до електропреносната и/ или
електроразпределителната мрежа“, "пренос на електрическа енергия през
електропреносната и/или електроразпределителната мрежа" и "отговорност за
балансиране", в случаите, когато доставчикът на електрическа енергия и
координаторът на балансираща група са едно и също лице“. В договорите се
уреждат отношенията във връзка с плащането на дължимите суми за мрежови
услуги за съответния ценови период.
Съпоставяйки разпоредбите на процесния договор в контекст на
понятието „мрежови услуги“ и предметния обхват на договорите по чл.11,т.10
ПТЕЕ, съдът намира, че е налице припокриване на предмета на договора,
който обвързва ищец и ответник, с предмета на договора по чл.11,т.10 ПТЕЕ,
с оглед законовата му регламентация.
Налице е и частично съвпадение на предмета на процесния договор с
предмета на договора между ищеца и помагача на ответника, но действието
на последния договор е поставено в зависимост от действието на договора
между ответника и неговия памагач, както е прието с нормата на чл.4 от него.
Това съвпадение не е случайно и то има за основа действащата
нормативна база касателно този тип обществени отношения: ЗЕ, ПТЕЕ,
14
ПИКЕ във варианта, относим към процесниото събитие и общите закони,
регулиращи облигационните връзки между страните по делото.
Съгласно нормата на чл.91, ал.1 и 2 ЗЕ сделки с електрическа енергия
могат да се сключват по регулирани от комисията цени, по свободно
договорени цени между страни и на борсов пазар, както и на балансиращ
пазар на електрическа енергия. Сделките с електрическа енергия се
извършват при спазване на разпоредбите на този закон и Правилата за
търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ).Страни по сделките с електрическа
енергия са посочените в нормата на чл.92 ЗЕ субекти.
Както правилно сочи ищецът, в настоящия случай са налице две
съществуващи паралелно облигационни връзки, имащи характер на търговски
сделки.
От една страна е налице сключен между ищец и ответник рамков
договор по смисъла на чл.11, т.13 от ПТЕЕ и от друга страна – сключен
договор между ответник и негов помагач с характериските на този по
чл.11,т.10 ПТЕЕ. И двата договора касаят права и задължения на страните по
тях, като едновременно с това е налице е договор между ищеца и помагача
„Н.М.“ ООД.
Следва обаче да се направи преценка, че независимо от това, че и трите
договора касаят мрежови услуги, те имат различна цел.
Тази различна цел се обосновава с различния характер на сделките,
които обвързват страните по тях и се предопределя от промяната в правната
регулация на обществените отношения свързани с енергийната система на
страната и нейната либерализация.
Както изрично е посочено в договора, който обвързва ищеца и „Н.М.“
ООД предмет на този договор е осигуряване от страна на разпределителното
предприятие на достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа на
електрическа енергия до обекта/ обектите на ползвател. Изрично е посочено в
договора, че той е предпоставен от договора,, който ползвателят ще сключи с
доставчика на електрическа енергия – чл.4.
Предмет на договора между ищеца и ответника е уреждане на
финансовите отношенията във връзка със заплащането от страна на търговеца
на мрежови услуги за крайни клиенти, с които търговецът е сключил
комбиниран договор по чл.11,т.10 ПИКЕЕ, като с нормата на чл.3 са
направили ясно отгрничение в смисъл, че всички отношения между клиентите
на търговеца, в качеството им на ползватели на електроразпределителната
мрежа и мрежовия оператор, извън този договор, се уреждат съгласно
сключените с мрежовия оператор договори, съответно съгласно Общите
условия (ОУ) за достъп и пренос на електрическата енергия през
електроразпределителната мрежа на мрежовия оператор.
Ето защо не може да се приеме доводът на помагач, че е налице
припокриване на предмета на договорите, които са сключени между
търговеца- ответник и ищеца и между помагача на ответника и настоящия
ищец, в качеството му на мрежови оператор.
15
С писмените си бележки по съществото на спора помагачът въвежда
възражения по основателността на претенциите и по отношение на размера на
същите.
По възраженията по основателността на исковете.
В настоящия процес по искане на помагача е извършена (повторна)
проверка на корекционната процедура, която ищецът е осъществил (каквато
проверка относно истинността на констативните протоколи, изготвени от
ищеца е осъществена и в исковото производство по т.0.№165/2018г. по описа
на ОС-Благоевград, поради оспорването им от „Н.М.“ ООД). Уредената в
ПИКЕЕ (отм.)корекционна процедура се отнася за случаите, при които липсва
средство за търговско измерване; при които при метрологичната проверка се
установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с
грешка извън допустимата (чл. 48, ал. 1); при които при проверка на
измервателната система се установи промяна на схемата за свързване (чл. 48,
ал. 2), какъвто е и настоящият случай; при които е установена повреда или
неточна работа на тарифния превключвател (чл. 49). Следователно, с
изменението на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и приетите
въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г. в сила от
16.11.2013 г.), действащи към момента на проверката, е предвидена
възможност за оператора на ел.разпределителната мрежа да коригира
едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или
неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната
причина за неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на
извършване на корекцията.
В настоящето производство оспорените от помагача частни
свдетелствуващи документи, съставени и издадените по реда на
ПИКЕЕ(отм.), от служители на ищцовото дружество се установява да са
верни, като изслушаните по делото технически експертизи потвърждават
верността на извършените удостоверявания и математическата точност на
посочените корекционни стойности. Ето защо този въпрос, кайто е бил и
предмет на изследване в спора между помагач и ответник, е намерил своето
разрешение в постановеното от ОС – Благоевград влязло в сила решение по
т.д.№165/2018г., като в настоящето производство в хода на съдебното дирене
не се установява, че атакуваните откъм вярност протоколи, съставени от
служители на ищеца да са неверни. Всички възражения на помагача относно
тази корекционна процедура и резултатите от нея, включително стойността на
задълженията и истинността на констативните протоколи, по виждане на
състава са преклудирани, с оглед проведеното предходно производство,
уреждащо отношенията му с ответника.
Въведените възражения от помагача в писмените белеижки относно
приложимата нормативна база касателно корекцията, извършена от
служители на ищеца и липса на пълно и главно доказване от ищеца на
стойността на сумата по гланицата, която претендира, е опит да се достигне
до ревизия на последиците от постановеното по т.д.№ 165/2018г. решение на
ОС- Благоеврград, с което неговата установителна претенция, че ответникът
„М.Е.“ АД няма вземане в посочения размер спрямо него, който е идентичен с
16
размера на главницата, която се претендира в настоящия процес, за да се
освободи от имуществена отговорност.
Възражнията са преклудирани не само поради произнасяне по
повдигнатите в писмените бележки възражения, в процеса между „Н.М.“
ООД и „М.Е.“ АД, чийто помагач е бил настоящия ищец, но и поради това, че
са въведени в процеса едва с писмените бележки.
По възраженията относно размера на главницата.
По отношение на това, че претендираният размер от ищеца на съдебно
заявеното вземане е определен неправило (възражение, които помагачът е
направил едва в писмените бележки по съществото на спора) съдът намира за
необходимо да посочи следното, макар и тези възражения да са направени
извън процесуалните срокове, които обвързват както главните, така и
подпомагащите страни в процеса.
Съобразно издадената от ищеца към ответника фактура
№**********/31.08.2018г., на основание чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ, чл.51
ПИКЕЕ(отм.) и чл.7 вр. с чл.6, ал.4 от процесния договор, общо дължимата
сума, която се претендира въз основа на извършената корекция на база
количеството ел. енергия, е в размер на 276 771,23лв. с ДДС. Компонентите
на тази фактура са стойностите по констативен протокол относно количество
ел. енергия, без ДДС; задължения към обществото и достъп до
електропреносната мрежа и пренос през електроразпределителната мрежа и
през електропреносната мрежа.В изготвеното от вещото лице инж. Г.
заключение тези компененти са индивидуализирани като суми, при което са
взети предвид решенията на КЕВР относно цената на ел. енергията, релеванти
за процесния период на време и е направено заключение, че сумите са
изчислени математически правилно. Вещото лице е посочило, че корекцията
на ел. енергия е изчислена правилно въз основа на констатираната от
служителите на ответника грешка при отчитане на ел. енергията, който извод
е потвърден и от тройната експертиза, която дава заключение, че
констатираната грешката е вярна, тъй като и двата измерватилни уреда, които
с я отчели са имали за задача за изчислят самото откланение при отчитане,
т.е. стойностното изражение на грешката.
Въпросът относно приложимия закон (ясно е направено разграничение
между процедурата по ПИКЕЕ(отм.) и нормите на общия граждански закон,
уреждащ правилата на продажбата (вкл. и в определението на ВКС, с което
актът на въззивната инстанция не е допуснат до касация) е разрешен със СПН
по преждецитираното дело и в настояещото производство всякакви
възражения относно недоказаност на стойността на задължението по
корекциофната фактура, базирано на възражения за недоказаност на
установеното по нея въз основа на проверката, извършена от служители на
ищеца, е недопустимо.
По възражението на помагача е за включване като елемент от сумата по
фактурата задължения към обществото, който компонетн не подава в
мрежовите услуги.
Съобразно чл.31, ал.1 ЗЕ КЕВР, при изпълнение на правомощията си за
17
ценово регулиране,се ръководи освен от принципите по чл. 23 и 24 и
посочените в нормата принципи. Точка 3 от цитираната разпоредба
задължава комисията извън разходите по т. 2 цените да могат да включват
невъзстановяемите разходи, свързани с прехода към конкурентен енергиен
пазар, както и разходите, произтичащи от изпълнение на задължения към
обществото, свързани със сигурността на снабдяването, включително за
защита на обектите, представляващи критична инфраструктура в
енергетиката.
По своята същност такса „Задълженията към обществото“ като част от
компонентите, формиращи крайната стойност по процесната фактура, аксата
включва разходите по изкупуването на електрическата енергия от
производители от възобновяеми източници, които продават на
преференциални цени, разходите по изкупуване на енергията от
високоефективно комбинирано производство (когенерация) и разходите по
дългосрочните договори. Ето защо всички крайни потребители заплащат тази
такса, която е нормативно задъложе в ЗЕ и нейната стойност се определя от
КЕВР. Целта на тази такса е субсидиране на предприятията и стимулиране за
преминаване към по- екологично производство на електрическа енергия в
дългосрочен план.
Както е посочено по- горе предмет на договора, който обвързва главните
страни в това производство е уреждане на финансовите отношения на
страните във връзка със заплащането от страна на търговеца на мрежови
услуги за крайни клиенти, с които търговецът е сключил комбиниран договор
по чл.11,т.10 ПИКЕЕ, като в додената от страните дефиниция на мрежови
услуги страните са приели, че същото не е изчерпателна и в това понятие
следва да бъдат включени и други компоненти, съобразно решенията на
КЕВР.
Относно дължимостта на стойността на електрическата енергия.
Съобразно нормата на чл.51, ал.1 ПИКЕЕ (отм.) операторът на
разпределителната мрежа предоставя на крайния снабдител и доставчик от
последна инстанция информация за дължимата сума от съответния клиент,
вследствие на установеното неизмерване, непълно или неточно измерване,
определена на база коригираните количества електрическа енергия,
действащата цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува
от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на
технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Алинея втора от
цитираната разпоредба предвижда, че за клиенти, закупуващи електрическа
енергия по свободно договорени цени от доставчик, различен от крайния
снабдител, или доставчик от последна инстанция, операторът на
разпределителната мрежа предоставя на доставчика информация за
дължимата сума от съответния клиент вследствие на установеното
неизмерване, непълно или неточно измерване. Ако между оператора на
разпределителната мрежа и търговеца няма сключен рамков договор въз
основа на сключен комбиниран договор между клиента и търговеца,
операторът представя на клиента фактурата за дължимата сума вследствие на
18
неизмерване, непълно или неточно измерване, определена на база
коригираните количества електрическа енергия, действащата цена, по която
операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик
електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и
дължимите мрежови цени.
Следователно, част от компонентите на корекционната фактура, която
ищецът е издал към ответника следва да се включи стойността на
електрическата енергия, поради което и това възражение, което съдът
разглежда за пълнота на изложените се явява неоснователно.
По възраженията на помагача за нищожност на нормите на чл.6, ал.4 и
чл.7, ал.3 от договора, поради противоречието им с ПИКЕЕ (отм.).
Възражението е неконкретизирано.
Нормите от догговора съответстват на разпоредбата на чл.31 ПТЕЕ (в
частност чл.6, ал.4 от договора), а разпоредбата на чл.7, ал.3 от договора
урежда сроковете за заплащане в хипотези като настоящата. За да е налице
нищожност поради противоречие със закон- основание, посочено в чл.26,
ал.1, предл.1 ЗЗД, следва да се посочи изрично нормата, на която противоречи
договора, тази норма да е от императивен характер. Смисълът на това
основание е ясно- законът не позволява правно действие по сделката, което да
му противоречи, респ. при нужда да осигури принудително изпълнение.
Противоречие със закона и налице и тогава, когато сделката противоречи на
правен принцип. В настоящия случай съдът не намира основание да приеме
тезата на помагача, че двете цитирани от него разпоредби от процесния
договор противоречат на посочения подзконов нормативен акт. Поради което
приема, че това възражение се явява несъстоятелно.
При така изложеното съдът намира, че предявеният главен иск се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По екцесорната претенция.
Ищецът претендира мораторна лихва за периода на забава от
29.09.2018г. до 16.08.2021г., включително в размер на 77 880,38лв.,
приемайки, че съобразно облигационната връзка между главните страна,
крайният срок за плащане на главницата е 28.09.2018г. и от следващата дата
ответникът е изпазнал в забава.
Както повелява нормата на чл.86 ЗЗД неизпълнението на парично
задължение в срок влече последиците от забавата, а именно заплащане на
обезщетение за периода на забава.
Съобразно чл.8 от процесния рамков договор страните са се съгласили
търговецът да заплаща стойността на фактурите по чл.7, в сроковете,
посочени в приложение №2 към договора.
Съобразно това приложение фактурите по чл.7, ал.3 от договора, които
касаят начислени суми за установено неизмерване, непълно или неточно
измерване следва да се заплатят в срок от 28 дни от датата на данъчното
събитие.
Легалната дефиниция на понятието данъчно събитие се съдържа в
19
чл.25, ал.1 ЗДДС, съгласно която данъчно събитие по смисъла на този закон е
доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този
закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16
от закона. Съгласно ал.2 от цитираната разпоредба, дестващ към момента на
съставяне на данъчната фактура (ДВ. бр.97 от 5 декември 2017г.) данъчното
събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е
прехвърлена или услугата е извършена, т.е. когато е осъществена съответната
стопанска операция. Съгласно чл.12, ал.3 ППЗДДС с изключение на случаите
по чл. 25, ал. 5 от закона, при извършване на доставки с периодично или
непрекъснато изпълнение всеки период, за който е уговорено плащане, се
смята за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква на датата, на
която плащането е станало дължимо. Процесната фактура е издадена към
момента на установяване на неизмерване, респ. неправилно измерване и е с
дата 31.08.2018г., поради което правилно ищецът се позавава на срока,
посочен в чл.7, ал.3 от договора и приложение №2 към него. Следователно
крайният срок за плащане, който е относително определенс договора, е
28.09.2018г. Ето защо началният момент на забавата е датата 29.09.2018г., а
крайните срок, който ищецът сочи е 16.08.2021г.
Съдът служебно изчислява, че размерът на обезщетение за забава е
сумата от 80 955,58лв. Ищецът претендира сумата от 77 880,38лв., която
съдът приема за доказана като размер и основателна, поради установената
забава за изпълнение на породеното парично задължение.
Ето защо и тази претенция следва да бъде уважена като основателно
предявена и доказана.
При извод на съда за основателност на предявените осъдителни
претенции, то разноските следва да бъдат присъдени на ищеца, за които
страната е направило своевременно искане и е представила списък по чл.80
ГПК.
Съобразно този списък, ищецът претендира заплатена държавна такса
от 14 186,07лв.; депозити за вещи лица и свидетели, общо в размер на 975лв.
и юрисконсултско възнаграждение.
Посочените в списъка разноски, с изключение на претендираното
юрисконсултско възнаграждение, са заплатени от страната, поради което
съдът приема, че са реално извършени.
По отношение на юрисконсултското възнаграждение, съдът приема, че
същото следва да е в размер на 450лв., съгласно Наредба за заплащането на
правната помощ, към която препраща законът с нормата на чл.78, ал.8 ГПК
вр. с чл.37 от Закона за правната помощ.
Ето защо размерът на разноските, които ответникът дължи на ищеца е
общо от 15 611,07лв, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
20
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.6, ал.4 от рамков
договор №16 – 281/19.04.2016г., вр с чл.11, т.10 ПТЕЕ, „М.Е.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша“,
бул.*******, да заплати на „Е.Р.М.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“*******, район „Младост“, БенчМарк Бизнес
Център, сумата от 276 771,23лв.(двеста седемдесет и шест хиляди
седемстотин седемдесет и един лева и двадесет и три стотинки),
представляваща стойнсот по коригираща фактура№**********/31.08.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 19.08.2021г. до
окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 ЗЗД, „М.Е.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша“, бул.*******, да
заплати на „Е.Р.М.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“*******, район „Младост“, БенчМарк Бизнес Център, сумата
от 77 880,38лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата
от 276 771,23лв., за периода на забава от 29.09.2018г. до 16.08.2021година.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „М.Е.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша“, бул.*******, да
заплати на „Е.Р.М.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“*******, район „Младост“, БенчМарк Бизнес Център,
разноски по водене на делото в размер на 15 611,07лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието в процеса на „Н.М.“ ООД, ЕИК
******* със седалище и адрес на управление гр.Благоевград, ул.“*******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
21