Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. София, 07.10.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав,
в публично заседание на четвърти октомври, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА И.
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА
МАРТИНОВА
мл.с.
ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при участието на секретар К. Лозева
, като разгледа докладваното от съдия Станимира И. въззивно гражданско дело № 3125 по описа
за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
С Решение № 16080/18.01.2020г. по
гр.д. № 80408 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 27-ми състав е
признато за установено на основание на чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит, чл. 86 от ЗЗД, че Д.С.И., ЕГН **********, с адрес: *** дължи н. „А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***,
офис-сграда „********заплащане на сумата от 1383,74лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
-26.04.2017г.., до изплащането й, представляваща неплатена главница по договор
за потребителски кредит № 2303845/08.05.2015г., вземане за което са прехвърлени
н.А.з.с.н.в.”ЕАД с рамков договор за цесия от 01.12.2015г. , за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 25645/2017г. по описа на СРС, като Д.С.И., ЕГН ********** е осъдена да
заплати н. „А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК ********съдебни
разноски от 464лв. по исковото дело
и 82лв. по заповедно дело, като неоснователни
са отхвърлени исковете за горница
над 1383,74лв. до 1500лв., както и исковете за такса разходи от 45лв.; за
неустойка от 855,87лв., за обезщетение за забава в размер на 162,74лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5020978/07.02.2020г. по регистъра на СРС от ответника по исковете - Д.С.И.,
ЕГН ********** чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител в частта, в която исковете са
уважени. Изложила е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила, на материалния закон, необосновано. Посочила е, че не била редовно
уведомена за цесията, исковата молба не била връчена на ответника лично, нито
на упълномощен от нея представител, особеният представител не можел да получава
такива изявления, които да обвържат въззивника,
защото представителството било процесуално, а не материално-правно. Договорът
за цесия не сочел процесното вземане, изписаните
данни в Приложение № 1 не кореспондирали с договора за цесия, потвърждението за
цесията не установявало за кой договор се отнася, а и Приложение № 1 било
извлечение, а не в цялост. Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ищец
А.з.с.н.в.”ЕАД,
ЕИК ********е оспорило жалбата. Навело е твърдения, че решението в обжалваната
част е правилно. С договора за цесия било постигнато съглашение да се прехвърлят
вземанията, конкретните вземания били посочени в Приложение № 1, потвърждението
за цесията доказвало прехвърляне на процесното
вземане. Нямало пречка назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител да представлява длъжника при получаване на уведомлението за цесия.
Претендирало е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2034688/20.12.2018г. н. „А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***,
офис-сграда „********срещу Д.С.И.,
ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от
Закона за потребителския кредит вр. с чл. 92 и чл. 99
от ЗЗД, да признае за установено, че
Д.С.И.,
ЕГН ********** дължи н.А.з.с.н.в.”ЕАД,
ЕИК ********заплащане на сумата от
1500лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -26.04.2017г..,
до изплащането й, представляваща неплатена главница по договор за потребителски
кредит № 2303845/08.05.2015г.; такса
разходи от 45лв.; неустойка за неизпълнение на договорно
задължение от 855,87лв.; обезщетение
за забава в размер на 162,74лв., вземане
за които са прехвърлени н.А.з.с.н.в.”ЕАД с рамков договор за цесия от 2010г. по
Приложение № 1 от 01.12.2015г. , за
които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 25645/2017г. по описа на СРС, като му се
присъдят разноски. Навело е твърдения, че „И.А.М.”АД сключило с ответника
договор за потребителски кредит за 1500лв.
, предоставена му била сумата, уговорени
били възнаградителни
лихви от 221лв., както и лихви за забава, такси, задълженията следвало да се
погасят на двуседмични вноски от по 86,05лв. до 22.05.2015г.. Съгласно договора при забава на плащанията се
начислявала законна лихва за забава. Платена по договора била неустойка от
195,93лв.; договорна лихва от 221лв. и лихва за забава от 83,07лв. С рамков
договор за цесия от 16.11.2010г. и Приложение №1/01.12.2015г.към него н. „А.з.с.н.в.”ООД
правоприемник на който бил ищецът били прехвърлени процесните
вземания, ищецът уведомил ответника за цесията, за което имал пълномощия от кредитодателя. Уведомяване за цесията била и исковата молба
с приложенията й.
Ответникът Д.С.И., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител е оспорила
исковете. Посочила е, че не била изпаднала в забава, платила била
500лв., неправилно било приложена разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД. Клаузата за
неустойка била нищожна, както и не дължала таксите, защото разходи не били
извършени. не била редовно уведомена за цесията, исковата молба не била връчена
на ответника лично, нито на упълномощен от нея представител, особеният
представител не можел да получава такива изявления, които да обвържат въззивника, защото представителството било процесуално, а
не материалноправно. Договорът за цесия не сочел процесното вземане, изписаните данни в Приложение № 1 не
кореспондирали с договора за цесия, потвърждението за цесията не установявало
за кой договор се отнася, а и Приложение № 1 било извлечение, а не в
цялост. Претендирала е разноски.
По делото е приложено заповедно дело
№ 25645/2017г.. по описа на СРС, 27-ми
състав. съгласно което по заявление вх. № 3029861/26.04.2017г. е издадена заповед за
изпълнение, с която е разпоредено Д.С.И., ЕГН ********** да
заплати н.А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК ********,
1500лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението -26.04.2017г.., до изплащането й, представляваща
неплатена главница по договор за потребителски кредит №
2303845/08.05.2015г.; такса разходи от 45лв.;
неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 855,87лв.; обезщетение за забава в
размер на 162,74лв., вземане за които
са прехвърлени н.А.з.с.н.в.”ЕАД с договор за цесия от 01.12.2015г., както и съдебни разноски от 101,27лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен със
залепване на уведомление, на 28.11.2018г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че
е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил
на 20.12.2018г.
По делото е приет договор № 2303845/08.05.2015г.,
носещ подпис за страните по него, съгласно който „И. А.М.”АД се е задължило да
предостави и е предоставило на Д.С.И. кредит
от 1500лв. срещу задължение на
кредитополучателя да върне сумата за срок от
40 седмици, да плати договорна възнаградителна
лихва
от 35% годишно, която за
срока на договора е 221лв., платима за същия период, с размер на всяка от вноските от
по 86,05лв. брой на вноски 20 с посочен падеж на всяка от тях, първата – на
22.05.2015г., последната на 12.02.2016г., годишен процент на разходите от 41,71%.
Съгласно чл. 8, ал.2 от договора при забава на плащането по вноска се
дължи законна лихва за забава. Съгласно чл. 3 от договора с подписването на
договора заемателят удостоверява, че е получил
сумата. Съгласно чл. 10 от договора заемодателят има право да прехвърли
вземанията си по договора на 3-то лице.
Приет
е рамков договор от 16.11.2010г. , носещ подписи на страните по него, съгласно
който „И. А.М.”АД се е съгласило да
прехвърли н. „А.з.с.н.в.”ООД ликвидни и И.скуеми
вземания по договори за потребителски кредити, като вземанията ще се индивидуалИ.рат с Приложение № 1,
съставено като електронен документ и което има характер на допълнително
споразумение, като дата на прехвърляне е дата на потвърждение за приемане на
Приложение № 1 в електронна система на купувача, като продавачът издава писмено
потвърждение за сключената цесия. Съгласно чл. 4.9. продавачът писмено
уведомява длъжника за цесията.
Прието
е извлечение от Приложение № 1/01.12.2015г. към договора за цесия от 16.11.2010г., сочещо
задължение на ответника по договор от 08.05.2015г. с главница от 1500лв., по който
задължения са общо 2844,73лв.
Прието
е пълномощно от с което което „И. А.М.”АД е
упълномощило „А.з.с.н.в.”АД от негово име да уведоми длъжниците
за прехвърляне на задълженията им по договорите за кредит сключени с И. А.М.”АД,
които са прехвърлени с договора за цесия от 16.11.2010г.
Прието
е писмо от 03.12.2015г. и от 05.12.2018г. от И. А.М.”АД чрез „А.з.с.н.в.”АД до
ответника, с което е уведомен за прехвърляне на задълженията му по договор с И.
А.М.”АД от 01.12.2015г. към „А.з.с.н.в.”АД,
като е посочена банкова сметка ***, както и че може да ги плати в „И. Пей” с
посочен номер на задължението и общ размер на сумата.
Приети са известие за доставяне, съгласно което писмо от
ищеца до ответника изпратено на
постоянния му адрес, се е върнало с отбелязване от 2015г., че получателят е непознат на адреса,,
а на 05.12.2018г. – че на адреса не се отваря врата.
Прието
е потвърждения от „И. А.М.“АД, съгласно които вземанията му към длъжника по
договора посочен в Приложение № 1 /2015г. са прехвърлени н. „А.з.с.н.в.“ЕАД с
договор за цесия от 16.11.2020г.
С
прието по делото заключение по счетоводната експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото и проверка при „И. А.М.“ АД е посочило, че процесните суми са
били начислени като задължения на ответника по договора за кредит от 2015г.,
платена сума е 500лв., която била отнесена за погасяване на договорни лихви от
221лв., на неустойка от 195,93лв. и на лихва за забава от 83,08лв.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените
искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от от Закона за потребтелския кредит
вр. с чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит „договорът за потребителски кредит” е писмен договор с конкретни реквИ.ти, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на
заем, отсрочено или разсрочено плащане, лИ.нг и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане.
Страни по договора за потребителски
кредит са „потребителят” и „кредиторът”, като „потребител” е всяко фИ.ческо лице, което е страна
по договор за потребителски кредит и не действа
в рамките на своята професионална или търговска дейност,
а „кредитор” е всяко фИ.ческо или юридическо
лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална
или търговска дейност.
Съдът приема
за установено по делото, че
на 08.05.2015г. И. А.М.”АД и ответника
са сключили писмен договор като И. А.М.”АД се е задължило и е предоставило на ответника
потребителски кредит от 1500лв.
срещу задължение на кредитополучателя да върне сумата за срок от 40 седмици на 20 двуседмични вноски от по 86,05лв. с конкретно посочени
падежи, последната на 12.02.2016г., при договорна възнаградителна
лихва
от 35% годишно, която за
срока на договора е 221лв., годишен процент на разходите от 41,71%, лихва за забава при просрочие в
размер на законна лихва за забава, като
заемодателят има право да прехвърли вземанията си по договора на 3-то
лице. Договорът носи подпис на страните по него, не нарушава
императивните правила на чл. 10, чл. 11 и чл. 12 от ЗПК в рдакциите
към сключване на договора, така уговорените съглашения не противоречат на
добрите нрави, клаузите не заобикалят закона и не са неравноправни. При
обикновена проверка от външна страна на приетия по делото договор се
установява, че той съответства на И.скванията на чл.
10 от ЗПК - четими са лесно, няма ползване на чужд език, препятстващ
възприемането на съдържанието на договора. Договорът сочи ясно брой на вноски и
техния размер, падежите им, това представлява и погасителния план, не е било
необходимо отделно приложение към договора представляващо погасителен план. В
случая лихвата е с фиксиран процент и не е било необходимо да се посочва
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми. С оглед гореизложеното съдът приема, че договора за кредит е валиден,
удостоверява валидно възникнало задължение на ответника към кредитодателя
да му заплати процесната главница и възнаградителна лихва, както и лихва за забава в размер на законната
лихва за забава. Уговорената възнаградителна лихва не
противоречи на добрите нрави, доколкото е съобразена с вида на договора за
кредит и необезпечеността му, спецификата на дейността на кредитодателя.
Съдът приема за установено по
делото че кредитодателят е прехвърлил на ищеца процесните вземания с договора за цесия по Приложение № 1.
Договорът за цесия от 2010г. е рамков договор, сочещ съглашенията на страните
по вземанията, които ще се прехвърлят в бъдеще. Рамковият договор за цесия от
2010г. не прехвърля вземания, които към този момент не са възникнали.
Конкретните вземания, които се прехвърлят са обект на допълнителни съглашения.
Такова е съглашението по приетото по делото Приложение № 1/ 01.12.2015г., с
което е прехвърлено процесното вземане. Приетото по
делото извлечение и потвърждението за прехвърлянето му доказват, че предмет на
договора за цесия са вземанията на кредитодателя по
договора за кредит от 08.05.2015г., сключен с ответника. С разпоредбата на чл. 10 от договора
за потребителски кредит е постигнато съглашение за цедиране
на вземанията по договора и И.скването на чл. 26 от ЗПК не е нарушено. При така установеното съдът приема, че ищецът е придобил процесните вземания срещу ответника.
Съдът
приема за установено по делото и че за прехвърлянето на вземането длъжникът
е редовно уведомен по смисъла на чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД и така цесията е проявила действието си спрямо ответника. Целта на задължението на цедента за уведомяване
на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен
при изпълнение на неговото задължение
- да изпълни задължението си точно като плати
на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно
релевантно за действието на цесията
е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор
/цедента/, а не съобщението, извършено от новия
кредитор /цесионера/. Няма пречка , обаче, цедентът да упълномощи цесионера
да уведоми длъжника за извършената цесия. В този случай представителната
власт възниква по волята на
представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36
ЗЗД като обемът
й се определя според това, което
упълномощителят е изявил съобразно чл. 39
ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99,
ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД. Това уведомяването съгласно чл. 99,
ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД от цедента не може да бъде заместено от съобщението за издадената заповед
за изпълнение по реда на
чл. 410
ГПК. Това е така, защото заповедта за изпълнение и съобщението са издадени от съда,
а не от цедента, съответно от негов пълномощник. Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство
обаче включително и с връчване на приложените
към исковата молба доказателства, едно от които
е изявление на цедента или неговия
пълномощник , с което се съобщава цесията следва да бъде съобразено от
съда по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК - с връчване на уведомлението на цедента,
съответно на негов пълномощник по чл. 99, ал.3 и ал. 4 в хода на исковото
производство, цесията има
действие спрямо длъжника.
(В този смисъл Решение №
114/07.09.2016г. по т.д. № 362/2015г. на ВКС, ІІ-ро
Т.О.; Решение №
3/16.04.2014 г. по т.д. №
1711/2013 г. на ВКС, I –во
Т.О.; Решение №
78/09.07.2014 г. по т.д. №
2352/2013 г. на ВКС, І-во Т.О. ; Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ Т. О. ;
решение №
137/02.06.2015 г. по гр. д.
№ 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III Г. О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК). Връчването на уведомлението за цесия ведно с останалите книжа по делото
на ответника чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител е валидно. Връчването
на книжата по делото, включително и уведомлението за цесията не касае строго лични субективни
права на длъжника и няма пречка това
действие да се извърши за него от особен представител. /В този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г., на ВКС, 1-во ТО; Определение №
72/05.02.2021г. по т.д. № 1188/2020г. на ВКС, 1-во Т.О./ Следва да се посочи, че особеният
представител има всички права като пълномощник, ангажиран лично от страната,
той може да прави материалноправни възражения срещу
вземането , предмет на делото – правопрепятстващи, правоунищожаващи, правопогасяващи,
поради което и не следва на особеният представител да се отрече правото и да
приема изявления от кредитора, отразяващи се на субективното материално право.
Да се приеме обратното би означавало да се поставят страните по делото в неравнопоставено положение, което не е целта на
законодателя при уреждане на института на особения представител. В конкретния
случай от прието по делото пълномощно се установява, че цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми длъжника за така
извършената цесия. С исковата молба е представено уведомление за извършената
цесия, изготвено от пълномощника на цедента, като
същото е адресирано до ответника и сочи вземания по процесния
договор за кредит. Това уведомление е връчено в хода на исковото производство
на ответника, поради което и съдът приема, че за цесията ответникът е надлежно
уведомен.
При
така възприето съдът приема за установено по делото, че за ищеца е възникнало
валидно вземане към ответника за плащане на процесните
суми за главница от 1383,74лв. С въззивната жалба не
са въведени оплаквания срещу изводите на районния съд за размера на тази сума,
при обосноваване на тези изводи районният съд не е допуснал нарушение на императивна правна
норма и съобразно ограниченията на чл.
269 от ГПК съдът приема за установен размер на дължима
главница.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС в обжалваната част следва
да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се
постави в тежест на въззивника и той следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия разноски за възнаграждение за особен
представител от 223,04лв., разноски
за възнаграждение за юрисконсулт от 100лв..
Въззивникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 27,67лв., представляваща разноски за държавна такса –
такава не е събрана предварително,
защото той е представляван от особен представител, назначен по реда на чл. 47,
ал. 6 от ГПК. Интересът
е един за ищеца-да събере
вземанията си, които имат един източник-твърдяното облигационно отношение
и
приложима е разпоредбата на чл. 72, ал.1 от ГПК.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 16080/18.01.2020г. по гр.д. № 80408 по описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 27-ми състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Д.С.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати н. „А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***,
офис-сграда „********на основание на чл.
78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от общо
323,04лв. /триста двадесет и три лева и 0,04 лева/, представляващи съдебни разноски за производство пред СГС.
ОСЪЖДА Д.С.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание на чл. 78, ал. 1 вр. с чл. 81 от ГПК сумата
от 27,67лв. /двадесет и седем лева и
0,67лева/, представляващи държавна такса за въззивно
производство.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.