№ 171
гр. Стара Загора, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско
дело № 20255500500199 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба от М. Л. В., чрез адв.И.
М. от АК – Стара Загора, против Решение № 47/16.01.2025г., постановено по
гр.д. № 3633/2024г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се осъжда
М. Л. В. да заплати на М. П. С. сумата от 15 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физическа болка от
нанесените удари и в следствие на това нанесена средна телесна повреда -
счупване на челюст, чувство за страх, депресия, обида, унижение уплаха и
смущение, възмущение и притеснение вследствие на претърпяното, пряка и
непосредствена последица от извършеното от ответника противоправно
деяние, за което е ангажирана и наказателната му отговорност, ведно със
законна лихва от датата на извършване на деянието 17.12.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, като отхвърля иска за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 25000 лева, като неоснователен;
присъдени са разноски и е определена държавна такса.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е
осъден да заплати на въззиваемата сумата от 15 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди. Излага подробни съображения в тази
насока. Намира за неправилен изводът на съда, че с оглед принципите на
справедливостта, визирани в чл.52 от ЗЗД на въззиваемата следвало да се
присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. и че това
обезщетение било съответен паричен еквивалент, доколкото такъв е възможен
за търпени от въззиваемата страх, депресия, обида, унижение и уплаха,
1
възмущение и притеснение вследствие на претърпяното. Счита, че в тази част
описаните чувства и последици били силно надценени и не адекватни на
всички събрани доказателства, част от които изобщо - игнорирани от съда.
Например свидетелските показания, че само няколко дни след инцидента на
17.12.2020г. въззиваемата празнувала с въззивника Нова година, както и че
дълго време след това двамата поддържали близки отношения. Твърди, че
освен това било установено от материалите по делото, че непосредствено след
инцидента въззиваемата била закарана в БНМП Стара Загора от въззивника,
което намира за извод за близките отношения и проявена загриженост. Сочи,
че описаните в исковата молба и приети за доказани от първоинстанционния
съд засилени болки и страдания, наложили постъпване в болница УМБАЛ
„Свети Георги“ в гр. П. на въззиваемата на 10.11.2021г. по никакъв начин не
били обвързани с обоснована медицинска документация, доказваща
причинно-следствената връзка с извършеното близо година преди това – на
17.12.2020г. Счита, че в настоящият случай районният съд определил
обезщетение за неимуществени вреди в твърде висок размер, който не
съответства на тежестта на извършеното от него и преживянето от
въззиваемата. Всички тези обстоятелства трябвало да бъдат взети предвид и
при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Позовава се на съдебна практика. Сочи, че съобразно разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябвало да е
съобразен и с обществения критерий за справедливост, който в случая бил
надценен.
Моли съдът да отмени постановеното решение в обжалваната част, като
неправилно и вместо него да постанови друго решение, с което да определи
справедлив размер на присъденото обезщетение за причинени неимуществени
вреди, който да не надвишава размера на 7 000 лв. Претендира присъждане на
направените разноски пред въззивната инстанция.
Въззиваемата страна М. П. С. не е представила писмен отговор на
въззивната жалба в срока. В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. А.
моли съдът да отхвърли жалбата и да потвърди първоинстанционното
решение.
Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата
на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Ищцата М. П. С. твърди в исковата си молба, че с ответника М. Л. В.
имали изградена спорадична връзка, включително интимна. В първите една-
две години от връзката им нямало проблеми. Л. реализирал доходи, като
престирал труд извън територията на Република България, предвид което
често отсъствал за периоди от няколко месеца. С ответника никога не били
живели заедно в едно домакинство. М. С. имала дете от предишен брак. Преди
2
няколко години Л. започнал да проявява явна агресия спрямо нея, а
впоследствие и по отношение на детето й, и роднините на ищцата. Това
негово поведение се задълбочило и станало все по-плашещо и неприемливо.
Агресията на ответника ескалирала, като на 17.12. 2020 год. в село Б., ***, Л. й
нанесъл телесна повреда, чрез нанасяне на удари с ръце/юмрук/, а именно
счупване на челюст, като се наложило на 20.12.2020 год. ищцата да влезе в
болница, понеже в Спешен център в гр. Стара Загора не успели да открият
счупването. На посочената дата ищцата постъпила в Клиника по ЛЧХ в
УМАЛ „Свети Георги“ гр. П. и се наложило осъществяване на хирургическа
намеса. Видно от изготвената Епикриза била установена следната телесна
увреда: счупване на долна челюст, открита в областта на 37 и 38 зъб.
Наложило се осъществяване на оперативна интервенция и били поставени
стандартни метални шини на горна и долна челюст и между-челюстна
фиксация с меко-еластична тяга. Въпросните шини ищцата носела около 40
дни, като през това време не можела да се храни нормално - използвала
сламка, имала силно изразени и болезнени отоци в областта на счупването.
Тези болки намалили своя интензитет едва четири месеца след отстраняване
на шините, но продължили моменти на спорадични силни такива. Описаните
спорадични болки засилили своя интензитет и честота на проява, което в
последствие наложило през 2021 год. на 10.11.2021 год. ищцата отново да
постъпи в болница УМБАЛ „Свети Георги“ гр. П., като видно от издадената й
експертиза било налице възпаление, което било вследствие и в пряка
причинно-следствена връзка със нанесената й на 17.12.2020 год. от Л. травма.
Предвид продължаване на проявяваната от Л. агресия, включително и
физическа такава спрямо ищцата, отправените от него заплахи за здравето и
живота й, здравето и живота на нейната сестра, постоянното преследване от
негова страна спрямо нея и нейните близки, подала жалба до РП - Стара
Загора и по същата било образувано досъдебно производство. След
приключването на досъдебното производство, с предмет нанасянето на средна
телесна увреда от страна на ответника спрямо ищцата, между РП - Стара
Загора и М. Л. било сключено споразумение и същото било одобрено от PC -
Стара Загора по НОХД 900/2023 год. по описа на PC Стара Загора. Видно от
протокол № 130/31.03.2023 год., сключеното споразумение било одобрено от
съда, като съда признал М. Л. В. за виновен в това, че на 17.12.2020 год. в село
Б., ***, чрез нанасяне на удари с ръце /юмруци/ е причинил на М. П. С.,
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст, поради
което на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“Б“ във вр. чл.
39, ал. 1 във вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 е т. 2 във вр. ал. 3, т. 1 във вр. чл. 426, ал. 1 и
ал. 2 от НК му било наложено наказание пробация. За времето, през което
ищцата била с между-челюстна фиксация /около 40 дни/ същата не могла да
се храни пълноценно. Храната, която приемала била в течна форма и я
приемала с помощта на сламка. След свалянето на фиксацията, понеже
продължавала да изпитва силни болки, ищцата продължила да се храни с
течна храна, която започнала да приема на малки хапки. Отслабнала с няколко
3
килограма. Полученото травматично увреждане повлияло негативно и върху
обичайния й начин на живот. След инцидента и първия болничен престой, за
период от 40 дни ищцата била на домашно лечение. Затруднено било и
общуването с обичайния й кръг от лица, което причинило допълнителен
душевен дискомфорт за нея. От датата на инцидента и досега, въпреки
проведеното лечение, ищцата продължавала епизодично да усеща болки в
челюстта. Вследствие на претърпяното изпитала силен стрес, започнала да
изпитва страх от посегателство върху нея. Била напрегната и тревожна, сънят
й бил нарушен. Имала затруднена концентрация и понижена
работоспособност. Преживеният стрес, унижение, негативни емоционални
състояния я направили несигурна и това се отразило на поведението и
контактите й с околните. И към настоящия момент преживяното
продължавало да предизвиква силни отрицателни емоции у нея. Вследствие
описаните по-горе обстоятелства ищцата претърпяла съществени
неимуществени вреди, които счита, че са пряка и непосредствена последица от
действията на М. Л. В., изразяващи се във физическа болка от получените
наранявания, почувствала се безпомощна, обидена и унижена, претърпяла
уплаха и смущение, възмущение и притеснение, страх и депресия, вследствие
на претърпяното. Счита, че с действията си, а именно извършване на
престъпление и нанасянето на телесните увреди, ответникът и причинил
посочените неимуществени вреди, изразяващи се във физическа болка от
нанесените удари, чувство за страх, депресия, обида и унижение, уплаха и
смущение, възмущение и притеснение, вследствие на претърпяното. Счита, че
вредите й били причинени от ответника виновно, чрез едно противоправно
деяние, като същите са пряка и непосредствена последица от деянието.
Искането до съда е да се постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати на ищцата обезщетение за причинените й от М. В. неимуществени
вреди, изразяващи се във физическа болка от нанесените удари и вследствие
на това нанесена средна телесна увреда - счупване на челюст, чувство за
страх, депресия, обида и унижение, уплаха и смущение, възмущение и
притеснение, вследствие на претърпяното, пряка и непосредствена последица
от извършеното от ответника противоправно деяние, за което е ангажирана и
наказателната му отговорност в размер на 25 000 лева, ведно със законната
лихва от датата на нанасяне на увредата, а именно от 17.12.2020 год. до
окончателното заплащане.
Ответникът оспорва иска като частично основателен. Твърди, че
претендираната сума за обезщетение за причинени неимуществени вреди,
описани в исковата молба, била силно завишена, дори с оглед на трайната
съдебна практика по аналогични казуси. Приложените към исковата молба
доказателства не съдържали аргументи, подкрепящи тази силно завишена
цена на иска и причинно - следствената връзка между описаното състояние на
ищцата и вината на ответника за такъв резултат, а твърденията на ищцата за
системно и продължаващо във времето агресивно поведение на ответника не
отговаряли на истината.
4
За да постанови решението си Старозагорският районен съд е приел от
фактическа страна следното: От показанията на св. Д.Д.М. е установил, че в
началото на м.01.2021г. ищцата е била в тежко състояние, наплашена,
стресирана, разплакала се, зъбите й били в шини и метални скобички, не е
можела да говори, почти нищо не й се е разбирало, макар и трудно е обяснила,
че е пострадала от приятеля си. Имало е разлика преди случилото се с ищцата
и след това, била стресирана, казвала, че има проблеми със зъбите.
Св. З.М.М.-работодател на ищцата - също установява, че ищцата е била
с шини и ластици по зъбите си, говорела е трудно, лицето й е било отекло,
станало е ясно, че не може да работи към онзи момент. Ищцата не е била в
състояние да работи, била е стресирана и не е искала да се показва на
публични места. Свидетелят твърди, че знае, че някой я е ударил. От година и
седем-осем месеца ищцата работи при него и при промяна на времето се
оплаква, че има болки.
От показанията на свидетелите Д. и Н. съдът е установил че ищцата и
ответника са имали връзка по между си. От показанията на св. Д.М.Д.-майка
на ответника съдът е установил, че сина й и ищцата са посрещнали новата
2021г. в с. Б. заедно. Твърди, че когато е видяла ищцата през месец януари не й
направило впечатление нещо по лицето й. Св. О.Й.Н. твърди, че знае за
инцидента. Виждал е ищцата с шини на устата, когато са били заедно с М..
От приложената по делото Епикриза на Клиника по ЛЧХ при УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД - гр. П. СтРС е приел за установено, че ищцата М. Г. е
постъпила на 20.12.2020г. и е изписана на 27.12.2020г., с окончателна
диагноза:счупване на долна челюст открито. От Епикриза на Клиника по ЛЧХ
при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр. П. съдът е установил, че ищцата е
постъпила на 10.11.2021г. изписана на 12.11.2021г. с окончателна диагноза:
флегмон и абсцес в устната кухина.
От протокол №130/31.03.2023г. по НОХД 900/2023г. по описа на РС - Ст.
Загора, съдът е установил, че с протоколно определение съдът е приел и
одобрил постигнато между страните споразумение, с което е признат за
виновен ответника в това, че на 17.12.2020г. в с. Б., *** чрез нанасяне на удари
с ръце причинил на М. П. средна телесна повреда изразяваща се в счупване на
долна челюст, поради което и на осн. чл.129 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.55 ал.1 т.2
б. Б вр. с чл.39 ал.1 вр. с чл.42а ал.2 т.1 и т.2 вр. с ал.3 т.1 вр. с ал.1 вр. с чл.42б
ал.1 и ал.2 от НК му е наложено наказание „пробация“ с посочени
пробационни мерки.
От правна страна, съдът е приел, за безспорно, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с описаното
деяние на ответника, изразяващи се в причинени физически болки и
страдания. От епикризите съдът е приел, че отварянето на устата е било
болезнено и затруднено, била е извършена оперативна интервенция под
местна анестезия, поставени са били стандартни метални шини на горна и
долна челюст, осъществена е между-челюстна фиксация с меко-еластична
тяга. Трудоспособността и е била временно изгубена. От епикриза, касаеща
5
постъпването на ищцата в УМБАЛ „Св. Георги“ гр. П. на 10.11.2021г., съдът е
приел, че по повод болки и оток около долната челюст, ищцата отново е
постъпила на лечение, като през м.12.2020г. е била лекувана в клиниката с
фактура в същата област.
При определянето на размера на обезщетението и прилагането на
критерия за справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът е
отчел следните обстоятелства: на ищцата умишлено е причинено телесно
увреждане, изразяващо се в счупване на долна челюст, била е стресирана,
изплашена, разплакала се е. Зъбите й са били шинирани, говорела е трудно,
нямала е и възможност да работи. При промяна на времето ищцата се
оплаквала, че има болки. С оглед на тези обстоятелства съдът е счел, че за
справедливо репариране на претърпените от ищцата болки и страдания следва
да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15
000лв. за претърпяната средна телесна повреда. По-високо обезщетение не
следва да се присъжда доколкото след изписването на ищцата на 12.11.2021г.
от МБАЛ „Св. Георги“ гр. П. не са ангажирани доказателства за негативни
здравословни последици от причиненото телесно увреждане във времето,
освен това към настоящия момент се установява, че ищцата е възстановила
трудоспособността си и води нормален живот.
Като подложи на самостоятелна преценка събраните пред първата
инстанция писмени и гласни доказателства въззивният съд намира за
установена следната фактическа обстановка по делото: Не е спорно по делото,
че страните са били във връзка. От показанията на св. Д.Д.М. и З.М.М. се
установява, че в началото на м.01.2021г. ищцата е била в тежко здравословно
състояние, зъбите й са били в шини и метални скобички, не е можела да
говори, нищо не й се е разбирало. Лицето и е било оттекло, не е могла да
работи за известно време. Била е наплашена, стресирана, разплакала се е.
Оплаквала се е от проблеми със зъбите, не е искала да се показва на публични
места пред хора. При промяна на времето се оплаква, че има болки. В същия
смисъл са и показанията на свидетеля О.Й.Н., който твърди, че знае за
инцидента и е виждал ищцата с шини на устата, когато са били заедно с М..
Свидетелката Д.М.Д.-майка на ответника, твърди, че сина й и ищцата са
посрещнали новата 2021г. в с. Б. заедно. Твърди също, че когато е видяла
ищцата през месец януари не й направило впечатление нещо по лицето й.
От протокол №130/31.03.2023г. по НОХД № 900/2023г. по описа на РС -
Ст. Загора, се установява, че съдът е приел и одобрил постигнато между
страните споразумение, с което ответника Л. е признат за виновен ответника в
това, че на 17.12.2020г. в с. Б., *** чрез нанасяне на удари с ръце е причинил
на М. П. средна телесна повреда изразяваща се в счупване на долна челюст,
поради което и на осн. чл.129 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.55 ал.1 т.2 б. Б вр. с чл.39
ал.1 вр. с чл.42а ал.2 т.1 и т.2 вр. с ал.3 т.1 вр. с ал.1 вр. с чл.42б ал.1 и ал.2 от
НК му е наложено наказание „пробация“ с посочени пробационни мерки.
От приложената по делото Епикриза на Клиника по ЛЧХ при УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД - гр. П. се установява, че ищцата М. Г. е постъпила на
6
20.12.2020г. и е изписана на 27.12.2020г., с окончателна диагноза:счупване на
долна челюст открито. Посочено е, че на 19.12.2020г. ищцата е получила
силен удар от познато лице по нейни сведения. Като обективно състояние е
отразено, че ищцата е имала лицева асиметрия, дължаща се на травматичен
оток на меките тъкани около тялото и ръба на долната челюст вляво. Силна
палпаторна болка, фрактура на тялото на долната челюст вляво в областта на
37 и 38 зъби. Отварянето на устата е било болезнено и затруднено. Извършена
е оперативна интервенция под местна анестезия, поставени са стандартни
метални шини на горна и долна челюст, осъществена е между-челюстна
фиксация с меко-еластична тяга. Трудоспособността е била временно
изгубена. От Епикриза на Клиника по ЛЧХ при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД
гр. П. е видно, че ищцата е постъпила на 10.11.2021г. и е изписана на
12.11.2021г. с окончателна диагноза: флегмон и абсцес в устната кухина.
Посочено е, че постъпването е по повод на болки и оток около долната челюст
вляво, които се засилват. Констатирана е отново лицева асиметрия, дължаща
се на оток около долната челюст вляво болезнен при палпация. Отново е
извършена оперативна интервенция под местна упойка. Направени са дренаж,
промивка и екстрахиране на 37 зъб. Отново е изгубена временно
трудоспособността на ищцата.
От правна страна съдът приема следното: Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Виновното
поведение се презюмира до доказване на противното. За да се уважи този иск,
следва да се установи по делото, че ищецът е претърпял вреди, причинени от
действията на ответника, причинно - следствената връзка между
неправомерното поведение на ответника и настъпилите вреди на ищеца и
размера на вредите. От събраните по делото доказателства се установява
категорично, че ответникът е причинил на ищцата средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на долна челюст. Налице е влязло в сила протоколно
определение, което е задължително за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и вината.
Безспорно е, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които са в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние на ответника,
изразяващи се в причинени физически болки и страдания. Първоначално за
период от 20.12.2020г. до 27.12.2020г. ищцата е пребивавала в болница, а
впоследствие за периода 10.11.2021г. – 12.11.2021г. повторно е била в
специализирана болница със същите оплаквания. За продължителен период от
време ищцата е изпитвала силни физически болки в областта на долната
челюст, изпитвала е затруднения за отваряне на устата, при хранене и
говорене. След поставянето на шини, същата е била с фиксирана челюст, бил
е затруднен говора и храненето и. Трябвало е да се храни с течни храни и през
сламка пред целия период на фиксация на челюстта и след това. Ищцата е
била временно нетрудоспособна. Била е стресирана, уплашена, разстройвала
се лесно. Не е искала да се показва пред хора в това състояние. Впоследствие
се е наложило повторно извършване на оперативна намеса, поради
7
възникнало усложнение в същата област след близо година. Всички тези
физически болки и душевни страдания, затрудненото хранене и говорене,
фиксирана челюст са влошили за продължителен период от време обичайния
живот на ищцата.
Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД предвижда, че размерът на обезщетението
за неимуществени вреди се определя по справедливост. Съгласно т. II от
ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при
определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства,
които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди - това
са характера на негативните преживявания, интензитета и продължителността
на душевните болки, страдания и неудобства, които е преживял във връзка с
неправомерното поведение на ответника. Присъденото обезщетение за
неимуществени вреди следва да отговаря на критерия за справедливост, с
оглед данните по делото и конкретните обществено-икономически условия в
страната. Безспорно преживените физически болки са се отразили негативно
върху психиката на ищцата и са влошили качеството на живота и за дълъг
период от време. Понятието неимуществени вреди, съгласно практиката на
ВКС включва всички телесни и психически увреждания на пострадалия,
претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи изражение не само
по отношение на психиката, но и на социалния дискомфорт в определен
период от време. Критерият за справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства. От
събраните по делото доказателства става ясно, че ищцата е търпяла негативни
емоции, физически болки и морални страдания за продължителен период от
време.
С оглед предназначението на обезщетението да поправи конкретно
установените по делото лични болки и страдания, негативни емоции и
преживявания, от неправомерното поведение на ответника следва да се отчете
тежестта и характера на неправомерното действие, продължителността на
негативното въздействие върху личния и социалния живот на ищцата,
интензитета на преживените негативни емоции и влошено качество на живот
за продължителен период от време. При преценка на конкретните
обстоятелства, че ответникът умишлено е причинил на ищцата телесно
увреждане, изразяващо се в счупване на долна челюст, негативните
преживявания на ищцата, изразяващи се в стрес, страх, лабилна психика, както
и продължително търпяно неудобство от затруднен говор и хранене, периода
на нетрудоспособност на ищцата по повод на увреждането, съдът намира, че
правилно районният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 15000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди,
представляващи средна телесна повреда.
8
Моралните вреди са индивидуално определими и паричното
обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването
им, и няма да е пряка проява на справедливост, а ще бъде в дисхармония със
справедливостта определяне на парично обезщетение, по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички
наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи размера на обезщетението.
При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи
сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на
съществуващите обществено-икономически условия на живот. В този смисъл
е решение № 123/23.06.2013 г по гр. дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО. Ето
защо, съдът намира, че в определения размер от 15 000 лв., предявения иск е
основателен и доказан.
Неоснователни са оплакванията на въззивника, че съдът не е взел
предвид всички събрани доказателства, във връзка с описаните чувства и
последици за ищцата. Свидетелските показания на майката на ответника, че
няколко дни след инцидента ищцата е празнувала Нова година с ответника, не
променят характера на неправомерното деяние на ответника – престъпление,
за което е признат за виновен от съда, нито претърпените от ищцата
неимуществени вреди – физически болки и душевни страдания, в резултат на
това неправомерно поведение на ответника. Неоснователно е оплакването във
въззивната жалба, че силните болки и страдания, наложили постъпване на
ищцата в Болницата „Св. Георги“, в П. на 10.11.2021г. не са свързани с
обоснована медицинска документация, доказваща причинно – следствената
връзка с извършеното близо година преди това ответника на 17.12.2020г.
Наистина първоинстанционният съд не е назначил съдебно – медицинска
експертиза, която да установи причинно – следствената връзка между
неправомерното поведение на ответника и болките и страданията на ищцата
11 месеца след инцидента. Но е установено по категоричен начин от
приложената епикриза на болницата, че влошеното здравословно състояние на
ищцата касае същото увреждане на долната челюст вляво, както и при
първото и постъпване там, причинено от действията на ответника, поради
което съдът намира, че причинно – следствената връзка е налице.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
решение на СтРС като правилно следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 47/16.01.2025г., постановено по гр.д. №
3633/2024г. по описа на Районен съд – Стара Загора
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
9
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10