гр. Габрово, 17.04.2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГР.ГАБРОВО в открито съдебно заседание, проведено
на двадесет и пети март, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
при секретаря Радослава Кънева, като разгледа докладваното от председателя Адм. дело № 25 по описа за
2019 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 – 178 от АПК и е образувано въз основа
на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /АС Габрово/ Жалба с вх. №
СДА-01-147 от 28.01.2019 г.,
подадена от „*****“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Дряново, ул.“******“ № *,
ЕИК: *****, представлявано от И.М.Н. – Управител, с която е оспорено Предписание
№ 0000331 от 18.01.2019 г., издадено от Н.Г.– Началник отдел „Контрол по
храните“ /КХ/ при Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ –
гр.Габрово.
С оспорения ИАА, административният орган издал
предписанието е предписал „производителят на храните да предприеме коригиращи
действия за отстраняване на несъответствието и причините за появата му“.
Предписанието е дадено във връзка с констатациите от извършена проверка
отразени в Констативен протокол /КП/ №1819 от 18.01.2019 г., а именно при
проверка на готов продукт „мазнини за мазане“, от текста върху опаковката на
всеки от наличните количества се установява, че липсва информацията изискваща
се съгласно чл.32, ал.1 от Наредба за специфичните изисквания към млечните
продукти /ПМС № 119/19.07.2012 год., изм. и доп. ДВ бр.58/13-07.2018 г./.
Определен е срок за изпълнение на предписанието – 22.01.2018 г., като е
посочено, че за неизпълнение на същото е предвидена административно-наказателна
отговорност по чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от Закона за храните /ЗХ/. Предписанието е
връчено на своя адресат на 18.01.2019 г., а жалбата против същото е подадена на
24.01.2018 г.. В самото предписание е
отбелязано, че то се издава въз основа на констатации, отразени в Констативен
протокол № 1819 от 18.01.2019 г., който протокол е съставен във връзка с
проверка на „*********“ ООД, Дряново.
Основните мотиви на жалбоподателя, с оглед на които
същият смята, че оспореният от него ИАА се явява незаконосъобразен, поради
което моли същият да бъде отменен, се изразяват основно в това, че посочената
Наредба за специфичниите изисквания към млечните продукти изобщо не касае продукцията на „*****“ ООД Дряново.
Сочат също, че липсвала конкретика в предписанието, като изискванията посочени
в него са в разрез с разпоредбата на чл.59, т.3 от АПК, липсвал също и адресат,
което било съществено нарушение на изискването за форма, а освен това нормата
на чл.30 от ЗХ, не е основание за издаване на задължително предписание и то
такова, че да бъде основание за пораждане на административно наказателна
отговорност по закона за храните.
Съгласно чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗХ лицата, които
произвеждат и търгуват с храни, са длъжни да изпълняват предписанията на
компетентните органи, а според ал. 2, т. 1 същите лица имат право да обжалват
актовете на органите по този закон. С оглед на гореописаните характеристики на
оспореното предписание, последното подлежи на обжалване, независимо, че това не
е предвидено в разпоредбата на чл. 51, ал.3 от
ЗХ във връзка с чл. 51, ал.1 и ал.2 от ЗХ,
според които могат да бъдат оспорвани мерките по чл. 30, т.5, т.6 и т.8 от ЗХ,
а процесната мярка, според процесното предписание е с правно основание чл. 30, т.4 от
ЗХ, т.к. съгласно чл. 120, ал. 2
от Конституцията на обжалване подлежат всички
административни актове, които засягат адресатите, независимо дали това е
предвидено в закон и липсата на изрична законова разпоредба, която да допуска
оспорването на актовете по чл. 30, ал. 1, т. 4, сама по себе си не е основание
за недопустимост на оспорването. В случая е безспорно, че процесното предписание засяга
адресата и доколкото не е налице изрична законова норма, която да забранява
оспорването му по съдебен ред, липсват основания съобразно които да се приеме,
че оспореният акт не подлежи на съдебен контрол. Както вече бе посочено,
съгласно чл. 31, ал. 2,
т. 1 от ЗХ лицата, които произвеждат и търгуват с храни, имат право
"да обжалват актовете на органите по този закон". Следователно налице
е и изрично, макар и общо установено право на оспорване по съдебен ред на
предписанията от категорията на процесното.
С оглед гореупоменатото АС Габрово намира жалбата за
редовна и допустима, като подадена от заинтересовано лице и в предвидения от
закона срок, против подлежащ на съдебно оспорване ИАА, с който административен
орган едностранно създава задължение за адресата, от неизпълнението на което би
произлязла неблагоприятна за него последица – административнонаказателна
отговорност.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от управителя на дружеството И.Н. и от упълномощен
процесуален представител - адв. Г.М. от ГАК, който поддържа жалбата по съображенията
изложени в същата. Процесуалният представител на жалбоподателя изтъква, че сочената
в предписанието „Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти“ не
касае представляваното от него дружество, т.к. произвежданите от него продукти не
съдържат в състава си мляко, а произвежданите от дружеството продукти са изцяло
произведени и отговарящи на „Наредба за специфичните изисквания към мазнините
за мазане“ и която наредба регламентира изискванията към продуктите му.
Ответната страна, в лицето на органа издал оспорения ИАА
- Началник отдел „КХ“ в ОБДХ Габрово Н.Г., също редовно призована, се явява лично,
както и с упълномощен процесуален представител - адв. П.С. от ГАК, оспорват
жалбата като неоснователна и молят за отхвърлянето и като такава.
На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извърши служебна
проверка по отношение на изтъкнатите в жалбата съображения за
незаконосъобразност, но и за наличието на всички основания за оспорване на
процесния ИАА, посочени в чл. 146 от кодекса.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна
по следните съображения:
От фактическа страна се установява наличието на следната
обстановка:
На 04.01.2019 г. комисия в състав Н.Г.– Началник отдел „КХ“ към ОБДХ Габрово и С.С.
– Инспектор „КХ“ към същия отдел, извършват проверка на „*******“ ООД, Дряново, с управител И.Н. –
обект „Предприятие за производство и пакетиране на мазнини за мазане, млечни и
имитиращи продукти“, по т.н. официален контрол, какъвто по смисъла на §
1, т. 42 от ДР на ЗХ "официален контрол върху храните" е контрол,
който се осъществява от компетентните органи за спазване на нормативните
изисквания при производството и търговията с храни за защита на здравето на
хората и информиране на потребителя. За извършената проверка
съставят Констативен протокол /КП/ № 0001634 от същата дата, в който протокол е
отразено, че обектът е в съответствие по проверяваните теми, като цел /тема/ на
проверката според записаното в същия протокол, са: „Етикиране, проследимост,
суровини, входящ контрол, обучение на песонала, управление на отпадъците“. На
18.01.2019 г. в изпълнение на Заповед № РД 11- 32 от 09.01.2019 г. на
Изпълнителния директор на БАБХ/л.18/, комисия в същия състав извършва нова
проверка, за което съставя КП № 0001819 от същата дата – 18.01.2019
г./л.20-21/. Като констатация от проверката, в съставения КП е отразено, че
„При проверка на текста върху опаковките на мазнините за мазане, налични и в
склада за готова продукция, установихме, че „липсва информацията съгласно
чл.32, ал.1 от Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти“. Във
връзка с констатациите, подробно описани в съставения КП е издадено и
обжалваното в настоящото производство Предписание № 0000331 от 18.01.2019 г./л.22/,
издадено от Н.Г.– Началник отдел „КХ“ към ОБДХ Габрово. В мотивите за издаване
на предписанието е посочено, че „При извършената проверка в хладилната камера
за съхранение на готова продукция, бяха констатирани количества и артикули
мазнини за мазане, подробно описани в КП № 1819/18.01.2019 г., като при
проверка на текста върху опаковките на всеки от наличните количества се
установи, че липсва информацията изискваща се съгласно чл.32, ал.1 от „Наредба
за специфичните изисквания към млечните продукти“ /ПМС № 119/19.07.2012 г.,изм.
и доп. ДВ бр.58/13.07.2019г./, във връзка с която констатация на дружеството
жалбоподател е предписано: „Производителят на храните да предприеме коригиращи
действия за отстраняване на несъответствието и причините за появата му“.
Предписанието е следвало да бъде изпълнено със срок до 22.01.2019 г. Във връзка
с така даденото предписание на дружеството жалбоподател на основание чл.253,
ал.2, т.2 от Закона за ветеринарно медицинската дейност/ЗВМД/ е изготвен Акт за
забрана № 213 от 18.01.2019 година/л.23/ от С.С. ***, както и Протокол за
отговорно пазене за мазнините за мазане, за които е констатирано, че не
отговарят на изискванията на чл.32, ал.1 от Наредбата за специфичните
изисквания към млечните продукти, поименно изброени в Протокола, който протокол
е съставен на основание чл.252, т.1 от ЗВМД. При извършена нова проверка на
23.01.2019 г., за което е сставен КП № 0001820 от същата дата/л.26/ е
констатирано, че даденото предписание № 0000331 от 19.01.2019 г. е изпълнено и
мазнините за мазане в разфасовки от 125гр.; 250 гр. и 1 кгр. са етикирани в
съответствие с изискванията на чл.32 от Наредба за специфичните изисквания към
млечните продукти и само част от произвежданите продукти – 73 кашона Смес 821 „******“
от разфасовки по 10 гр. не са преетикирани съгласно изискванията на чл.32 от
Наредбата, при което забраната за преетикираните продукти е вдигната /без
посочените 73 кашона Смес 821 „******“/. При нова последваща проверка извършена
на 29.01.2019 г., за която е съставен КП № 0001821 /л.28/ е вдигната забраната и за останалите
продукти, за които е констатирано, че също са преетикирани и отговарят на
изискванията на чл.32 от Наредбата, при което за всички храни предмет на
забрана съгласно Акт за забрана № 213 от 18.01.2019 г. наложената забрана е
вдигната, т.к. всички храни предмет на даденото предписание № 0000331 от
19.01.2019 г. са преетикирани така, че да отговарят на изискванията на чл.32 от
наредбата, с което предписанието е изпълнено изцяло.
Към преписката са приложени Удостоверение за регистрация
на обект за производство на храни № 101/5404 от 8.02.2018 г./л.31/ - обект „Предприятие
за производство и пакетиране на мазнини за мазане, млечни и имитиращи продукти“
и такова под същия номер от 09.08.2018 г./л.30/, издадено от Областна дирекция
по безопасност на храните/ОДБХ/ – Габрово, с което на основание чл. 12, ал. 2,
ал. 9 и ал. 10 от ЗХ се удостоверява, че „*******“ ООД, Дряново е регистрирано
като предприятие за производство на следните групи храни – група „а“ – „мляко и
млечни продукти“ – продукти с вложени растителни мазнини и група „д“- масла и
мазнини“ – мазнини от животински произход; растителни масла; маргарини;
халварини.
Предписанието е издадено на основание чл. 30а, ал. 1 и 2,
във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 4 от ЗХ, според които нормативни разпоредби /чл.
30, ал. 1, т. 4 от ЗХ/ „компетентните органи имат право: …т. 4. да посочват в
писмен вид конкретно установените от тях отклонения от нормативните изисквания,
без да дават указания за начина на отстраняване“. Според чл. 30а, ал. 1 и 2 от
закона „в случаите, когато при официалния контрол компетентните органи са
констатирали несъответствие с нормативните изисквания, се предприемат някои от
действията по чл. 30, ал. 1 с цел производителят или търговецът на храни да
предприеме коригиращи действия за отстраняване на несъответствието и причините
за появата му“ /ал. 1/.„При предприемане на действията компетентните органи
вземат под внимание същността на несъответствието и водената документация от
производителя или търговеца.“ /ал. 2/.
Предписанието е дадено от орган притежаващ необходимата териториална
и материална компетентност, в кръга на неговите правомощия, като същото
съдържа всички изискващи се реквизити по отношение на ИАА, съобразно
утвърдените образци от ИД на БАБХ, като противно на твърдяното в него ясно и
отчетливо е посочен и адресата, като е упоменато, че „производителят на
храните“ – проверяваното дружество „********“ ООЗД следва да отстрани
констатираните несъответствия. Същото съдържа и необходимата конкретика по
отношение на констатираните несъответствия с изискванията на чл.32 от Наредбата
за специфичните изисквания към млечните продукти, които следва да бъдат
отстранени.
Както се упомена и по горе, по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗХ "официален контрол върху храните" е контрол, който се осъществява от компетентните органи за спазване на нормативните изисквания при производството и търговията с храни за защита на здравето на хората и информиране на потребителя.
"Компетентни органи" по този закон са Българската агенция по безопасност на храните и регионалните здравни инспекции /§ 1, т.26 от ДР на ЗХ/, а съгласно
чл. 28, ал. 1 от ЗХ Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) извършва официален контрол върху всички храни с изключение на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води. Също така според
чл. 30, ал.1, т. 29 и чл. 31, т.27 от Устройствения правилник на БАБХ Областните дирекции по безопасност на храните и техните директори осъществяват дейността си на територията на съответната област като осъществяват функции, възложени им с нормативен акт или със заповед от изпълнителния директор на агенцията.
По силата на чл. 27, ал. 4, т. 1, б. "е" компетентните органи в рамките на официалния контрол могат да извършват инспекция на етикетиране, представяне и рекламиране на храни включително съответствието им с Регламент (ЕО) № 510/2006 и Регламент (ЕО) № 509/2006 /. Наред с казаното, по силата на
на чл.
30а, ал. 1 от ЗХ, в случаите, когато при официалния контрол
компетентните органи са констатирали несъответствие с нормативните изисквания,
се предприемат някои от действията по чл. 30, ал. 1 с цел производителят или
търговецът на храни да предприеме коригиращи действия за отстраняване на
несъответствието и причините за появата му, като при констатирани
несъответствия компетентните органи по реда на чл. 30, ал. 1, т.
11 от ЗХ имат право да ограничат или забранят пускането на пазара на
храни и
за каквато хипотеза се касае в настоящия случай, предмет на производството по
делото.
В
случая спор по фактите не е налице и същият се свежда основно върху това,
приложима ли е Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, по
отношение на произвежданата от дружеството жалбоподател продукция, предвид
посоченото основание за издаване на
предписанието – несъответствие на информацията върху етикетите на
произвежданата продукция с изискванията на чл.32, ал.1 от същата наредба или
както се твърди в жалбата, по отношение на тези продукти намира приложение единствено
„Наредбата за специфичните изисквания към мазнините за мазане“, т.к. според
твърдяното в жалбата и в с.з. в произвежданата продукция не се използва мляко. Не може да бъде споделена позицията на жалбоподателя, че правилата
на „Наредба за специфичните
изисквания към млечните продукти“ са
неотносими по отношение на произвежданата от „*****“ ООД Дряново продукция и
към същата намера приложение единствено именно
посочената в жалбата и представените по делото писмени бележки „Наредба за
специфичните изисквания към мазнините за мазане“.
Действително при
производството на продуктите си дружеството жалбоподател не използва като суровина
мляко, но е безспорно, че същото използва като суровина за произвежданите от
него продукти „масло“, което от своя страна е произведено от мляко и съдържа в
себе си млечна киселина, тоест в продуктите му се съдържа съставка, каквато е
маслото, съдържаща в себе си мляко. Това е записано и на използвания етикет
представен по делото/л.65/ „******с масло“, в който етикет също е посочено, че
се използва като съставка краве масло 41%, поради което към произвежданите от „*******“
ООД продукти, намират приложение и двете посочени наредби. Съгласно
Удостоверение за регистрация на обект за производство на храни № 101/5404 от 08.02.2018
г./л.31/, издадено от ОДБХ Габрово, стопанисваното от „********“ ООД предприятие,
е регистрирано като обект „Предприятие за производство и пакетиране на мазнини
за мазане, млечни и имитиращи продукти“. Съгласно Регламент 1169/2011/ЕО,
Приложение II,
по отношение предоставянето на информация за потребителите, се посочват
вещества или продукти, причиняващи алергии или непоносимост, като в т.7 се
сочат „мляко и млечни продукти“, а в частта от същия регламент относно
задължителната информация върху етикетите, като основно изискване е посочено и
предоставяне на информация за алергени и други предизвикващи непоносимост
вещества, при което когато в състава на дадена храна влизат такива, те се
обявяват задължително в съставките с точното си наименование. В тази посочена
група влиза и „маслото“, използвано като суровина /съставка/ в произвежданите
от дружеството продукти. На следващо място Съгласно
чл. 1, ал. 1 от „Наредба за специфичните изисквания към млечните
продукти“ /приета с ПМС № 119 от 19.07.2012 г./, „С наредбата се определят: т. 2
изискванията към имитиращите продукти, съдържащи в състава си мляко“;
т. 3 изискванията при етикетирането на продуктите /посочени
са /, включително и тези по т.2“. Също така в раздел II от
Наредбата се определят специфичните изисквания при етикетирането на „имитиращи
продукти, съдържащи в състава си мляко“ - чл. 31 и сл. от наредбата, при
което след изменението на Наредбата с Постановление № 135 от
09.07.2018 г., обн. В ДВ № 58 от 13.07.2018 г. за изм. на „Наредба за
специфичните изисквания към млечните продукти“, чл. 32 от
същата
е изменен и съответно гласи: ал.1„При
етикетирането на имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, върху
етикета в непосредствена близост до наименованието на продукта задължително се
посочва "Имитиращ продукт" и ясно обозначение на компонента или
съставката, които са използвани като частични или пълни заместители на млечните
съставки, с размер на шрифта съгласно Приложение VI, Част А, т. 4 към Регламент
(ЕС) № 1169/2011, а съгласно ал.2. (В сила от 14.10.2018
г.) Освен информацията по ал. 1 върху етикета задължително се посочва и
количеството на съставки и категория съставки, като сурово мляко, мазнини и/или протеини от
немлечен произход, използвани в производството на имитиращия продукт, съгласно
Приложение VIII, т. 3. Както
се посочи, дружеството жалбоподател безспорно според цитираното по горе Удостоверение
за регистрация произвежда именно и имитиращи продукти. Както правилно се сочи в
представеното по делото писмено становище от процесуалния представител на
ответната страна
в Допълнение II
„Мазнини за мазане“ от Регламент № 1308/2013 на Европейския парламент и на
съвета, Част VII „Мазнини за мазане“, е дадено
следното определение - в буква А. „Млечни мазнини“:
Продукти
под формата на втвърдена мека емулсия, основно от типа „вода в масло“, извлечена
изключително и основно от мляко и/или някои млечни продукти, при които
мазнината е основната стойностна съставка. В същия този раздел са посочени търговските наименования на
„Млечна мазнина“: 1.
Масло; 2. % масло; 3. /г
масло; 4. Х% млечна паста за намазване. В буква В
е
дадено определение на „Мазнини, съставени от растителни и/или животински продукти“:
Продукти
под формата на втвърдена мека емулсия, основно от типа вода в масло, извлечени
от твърди и/или течни растителни и/или животински мазнини, подходящи за
консумация от човека, със съдържание на млечна мазнина между 10 % и 80 % от
съдържанието на мазнините. Съгласно Регламент 1308/2013 продуктите в търговски
наименования: „смес“, „3/4 смес“, „1/2 смес, „X смес за мазане“ са „имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко“, тъй като съдържат млечна
мазнина между 10 % и 80 % от съдържанието на мазнините, каквито произвежда
съгласно Удостоверението за регистрация и проверяваното предприятие, като
произведените готови продукти, установени при проверката на
18.01.2019 г. са съответно „Смес 82 % „******“; смес 60 % масленост „******с масло“; Смес 82 % „*****“; Смес за мазане 82% „Ния крийм“, подробно описани в
КП № 1819 от 18.01.2019 г., които продукти са именно „имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко“ и
за
които продукти е приложима и процестната „Наредба за
специфичните изисквания към млечните продукти“, противно на
твърдяното в жалбата, т.к. това са продукти произвеждани от дружеството
съобразно издаденото Удостоверение за регистрацията му, упоменато по горе. Ако
предприятието произвежда и/или препакетира имитиращи продукти, съдържащи в
състава си мляко, суровините за този вид производство може да се съхраняват в
тези обекти и да се използват при дейността им. Забранено е обаче, тези обекти да произвеждат
и/или препакетират млечни продукти. В
тази връзка и в подкрепа на изложеното също така следва да се посочи и
обстоятелството, че извършената проверка в обекта стопанисван от дружеството
жалрбоподател „******2013“ ООД Дряново, е във връзка със Заповед №
РД11-32/09.01.2019 г. на ИД на БАБХ – приложена и приета като доказателство по
делото /л.18-19/ относно контрола по спазване на ПМС № 135/09.07.2018 г.
относно изменението на „Наредба за специфичните изисквания към млечните
продукти“, като при проверките се акцентира върху спазването на чл.32 от същата
наредба към млечните продукти, по отношение етикирането на „имитиращите продукти“, а в т. I,
т.1 на заповедта са посочени като подлежащи на контрол всички преработвателни
предприятия, произвеждащи „имитиращи
продукти“, съдържащи в състава си мляко. Такива именно продукти произвежда
и провереният обект, стопанисван от *********“
ООД съгласно издаденото Удостоверение за регистрация, по отношение на когото е
издадено и процесното предписание. Видно от изложеното
по горе, така посочените регламенти на ЕС и приетите въз основа на изискванията
им Наредби от страна на Р.България, съдържащи съответните изисквания в областта
на производството и контрола върху храните, същите третират и
продуктите, в чиито съставки се съдържа масло. Обстоятелството
дали в произвеждания от дружеството продукт млякото
директно се използва като суровина или се използва такава, за производството на
която се използва като суровина основно мляко, каквато е маслото, който продукт
се предлага за
продажба на крайния потребител, е обстоятелството, което
определя и какво следва следва да е съдържанието на информацията върху етикетите на
съответния продукт. Именно липсата на нормативно определената
информация констатирана като несъответствие при извършената прповерка
на дружеството жалбоподател, е дало основание на административния орган да
постанови обжалваното предписание, което се явява като една
необходима
административна мярка за отстраняване на констатираното несъответствие. Предвид посоченото,
независимо, че според изложеното в жалбата, произвежданите от дружеството
изделия и посочени в съставения при проверката КП, са изцяло продукти
произведени и отговарящи на „Наредбата за специфичните изисквания към мазнините
за мазане“, не означава, че същите не следва да отговарят и на изискванията на „Наредба за специфичните изисквания към
млечните продукти“, след като както стана ясно съдържат в състава си като
суровина такава произведена основно от „мляко“,
каквото се явява „маслото“. В подадената от дружеството
жалбоподател декларация самият той е посочил каква е дейността му и носи
отговорност за достоверността на така декларираната информация. Дори в
приложеното по делото Удостоверение от 2018 г. е посочено, че той има за
дейност производство и пакетиране на мазнини за мазане, млечни и имитиращи
продукти, тоест продукти съдържащи в състава си мляко. Както се посочи, съгласно
§. 1, т. 12 от ДР на ЗХ в групите храни се различават „мляко и млечни продукти“
/б. „а“/ от „масла и мазнини“ /б. „д“/. В Удостоверението изрично е посочено,
че „******“ ООД произвежда: „масло, продукти с вложена растителна мазнина,
растителни масла, маргарини и халварини“ – т. е. не е посочено, че в така
произвежданите от жалбоподателя продукти се съдържа мляко, още по-малко, че
самите те са „млечни“. Не се установява, че дружеството се занимава с
„млекопреработка“, за да се иска от него да декларира такъв факт и то чрез
задължително предписание. На следващо място следва
да се посочи, че липсват и така твърдяните нарушения на административно
производствените правила. Правилно е посочено и правното основание за издаване
на процесното предписание – чл.30а, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.30, ал.1, т.4 от
ЗХ. Съгласно цитираната разпоредба на чл.30а, ал.1 „В случаите, когато при официалния контрол
компетентните органи са констатирали несъответствие с нормативните изисквания,
се предприемат някои от действията по чл. 30, ал.1
с цел производителят или търговецът на храни да предприеме коригиращи действия
за отстраняване на несъответствието и причините за появата му“, а съгласно ал.2 „При
предприемане на действията по ал.1 компетентните органи вземат под внимание
същността на несъответствието и водената документация от производителя или
търговеца“, при което същите съобразно чл.30, ал.1, т.4 са в
компетентността си „да посочват в писмен вид конкретно установените от тях
отклонения от нормативните изисквания, без да дават указания за начина на
отстраняване“, каквото всъщност се явява даденото предписание.
Твърдението, че разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗХ не е основание за издаване на
предписание от характера на процесното и то такова, че да поражда
административно наказателна отговорност е несъстоятелно, т.к. такава е
предвидена изрично в разпоредбите на чл.47, ал. 1 и ал. 2 от ЗХ, посочена и в
издаденото предписание, според която който не изпълни предписание на
компетентните органи по този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се
наказва с глоба от 250 лв. до 500 лв., а за същото нарушение, извършено от
юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер
от 500 лв.до 1500 лв. Настоящият
състав на съда не споделя и твърдението, съдържащо се в жалбата, че в процесното Предписание не се
съдържа конкретика и липсва посочен адресат, при което в разрез с изискванията
на чл.59, т.3 е допуснато нарушение на изискването за форма. Съгласно
цитираната разпоредба така издаденото предписание като ИАА следва да посочва
точно лицето, което се задължава да реализира конкретно поведение, съгласно
общата разпоредба на чл. 59, т. 3 от АПК и съответно липсата на адресат е
съществено нарушение на изискванията за форма /реквизит/ на ИАА, която поражда
неяснота относно задължения правен субект, а от там и досежно отговорността за
неизпълнението на акта. Предписанието може да се даде на юридическото лице или
ЕТ, осъществяващи дейност по ЗХ, но и на физическо лице, което ги управлява
и/или представлява, на служител, който отговаря за реализацията на определени
правомощия от името и за сметка на търговеца. По тази причина реквизитът е
задължителен, за да бъде ИАА законосъобразен. Санкционната разпоредба на чл. 47
също предвижда възможност предписание да се даде както на физическо, така и на
юридическо лице, съгласно двете нейни алинеи, предвиждащи санкции и за двата
типа правни субекти. В случая ясно и точно е посочено, че в така издаденото
предписание, попълнено в бланка по образец, утвърден със заповед от ИД на БАБХ
под № РД11-470/20.05.2011 г., ясно и недвусмислено е посочен адресатът на
проверката, за която е съставен и КП /също цитиран в предписанието/ и това е
обект „Предприятие за производство и пакетиране на мазнини за мазане“, находящо
се в гр.Дряново, ул.“****“ №*, който обект се стопанисва от „*****“ ООД и е
съответно адресатът на предписанието, а именно - производителят на храните,
който е посочен и към когото е отправено
и предписанието. Въз основа на
гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че при издаване на оспореното
от „********“ ООД предписание, от страна на административния орган не са налице
допуснати нарушения на процесуалния закон, които да са съществени такива, както
и че същото не е издадено в противоречие с материалния закон, които нарушения
да са основание за неговата отмяна, поради което същото се явява правилно и
законосъобразно. В открито
съдебно заседание, процесуалният представител на ответната страна – Началник
отдел КХ при ОДБХ Габрово – адвокат С., е поискала присъждане на направените в
хода на производствотоделоводни разноски, свеждащи се до заплатен адвокатски
хонорар в размер на 300.00 лева, договорен и заплатен по банков път, които
разноски с оглед развитието на правния спор следва да бъдат присъдени на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК. Присъждането на разноски е поискал и
процесуалният представител на дружеството жалбоподат, но с оглед този изход на
делото, такива не следва да му блъдат присъдени.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно,
във вр. с ал.1 от АПК, Административен съд Габрово
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „*******“ ООД, Дряново, ЕИК: *****, с
която е оспорено Предписание № 0000331 от 18.01.2019 г., издадено от Началник
отдел „Контрол по храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните -
Габрово /Н.Г./, с което на основание чл.30а, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.30, ал.1
от ЗХ се предписва „Производителят на храните да предприеме коригиращи действия
за отстраняване на несъответствието и причините за появата му“ в срок до 22.01.2019 г., като неоснователна и
недоказана.
ОСЪЖДА „*******“ ООД, Дряново, ЕИК: *****, да заплати на Областна
дирекция по безопасност на храните – Габрово сума в размер на 300.00 /триста/
лева, съставляваща деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните чрез Административен съд Габрово пред Върховен
административен съд.
Препис от решението да се връчи на страните в едно със
съобщението.
СЪДИЯ: