№ 83
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Александър Желязков
Членове:Атанаска Китипова
Десислав Любомиров
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
в присъствието на прокурора Димитър С. Стоянов
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно
наказателно дело № 20251000600145 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 436, ал.2 във вр. глава 21 от НПК.
С протоколно определение от 14.01.2025г. на СГС, постановено по чнд
№7113/2024г. по описа на същия съд, е оставена без уважение молбата на
осъдения М. А. Г., подадена чрез неговия защитник адвокат А. В., за
постановяване на съдебна реабилитация за осъждането му по нохд
№3400/2016г. на СГС.
Срещу постановеното определение е постъпила жалба от адвокат В.,
защитник на осъдения Г., в която се твърди, че съдебният акт е
незаконосъобразен, необоснован и неправилен. Оспорва се правният извод на
съда, че Г. е продължил да проявява небрежност или безотговорност в
действията си, което е поставило под въпрос неговото възстановяване и
способността му да се интегрира безопасно в обществото. Сочи се, че той е
работил след постановяване на присъдата по второто му по време осъждане и
по време на извършване на деянието, останал е на същата позиция, издигнал
се е с служебната йерархия, това означава, че не се е налагало поради неговия
1
нрав да бъде отстранен или да бъде освободен от длъжност, която заема и в
момента. Съдът не е имал данни, за да твърди, че молителят не е успял да
преодолее склонността си към престъпления или е проявил небрежност, която
води до смърт. Тези изводи според жалбата не са подкрепени с доказателства,
тъй като Г. не е реализирал никакви последващи действия, от които да е
видно, че не е преодолял склонността си към престъпления, че не е успял да се
адаптира и да осъзнае отговорността си. Престъплението е било извършено
при непредпазливост, което означава, че не представлява сериозен риск за
обществото. Г. работи, има семейство, няма други прояви, заплатени са
гражданските искове, което доказва, че вече е интегриран в обществото и
може да се разчита, че няма да реализира други противоправни деяния.
Исканата съдебна реабилитация не е в разрез с адекватната социална и
морална отговорност на молителя, затова се иска уважаване на молбата, тъй
като са налице всички предпоставки по чл.87 от НК.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на осъдения Г.
адв.В. поддържа изцяло подадената частна жалба. Счита, че са налице всички
предпоставки за постановяване на съдебна реабилитация, визирани в чл. 87 от
НК. Твърди, че СГС погрешно е приел, че не са събрани достатъчно
доказателства за превъзпитаването на осъдения, тъй като са събрани писмени
доказателства, от които е видно, че той работи, дори е повишен, няма никакви
деяния, дори административни наказания. Иска се да бъде отменено
атакуваното определение на първоинстанционния съд и да бъде постановена
реабилитация на осъдения Г..
В лична защита осъденият Г. заявява пред апелативния съд, че няма
нищо, което да е направил през периода, за да има пречки за реабилитация.
Представителят на САП заявява становище, че жалбата е неоснователна,
а определението е правилно, обосновано и законосъобразно, затова предлага
да бъде потвърдено.
В последната си дума пред въззивния съд осъденият моли да бъде
реабилитиран.
САС в настоящия състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди становищата на страните в процеса и служебно провери
правилността на постановеното определение, намери следното:
2
Със споразумение №59/21.05.2010г. по нохд №2183/2010г. на СГС Г. се е
признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от
НК, за което му е било определено наказание „Пробация“, включващо мерките
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за по 12 /дванадесет/ месеца, както и
„Лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 3/три/ месеца. Пробацията
е била изтърпяна на 17.06.2011г., а лишаването от правоуправление на
15.10.2010г.
С присъда №276/11.11.2016г., постановена по нохд №3400/2016г. на
СГС, Г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.124,
ал.1 от НК, за което на основание тази разпоредба във вр. чл.373, ал.2, чл.58а,
ал.4 и чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 1 /една/ година, отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три
години. С решение №203/04.05.20217г., постановено по внохд №117/2017г. на
САС присъдата е била изменена, като престъплението е преквалифицирано
като такова по чл.122 от НК и наказанието е намалено на „Лишаване от
свобода“ за срок от 6/шест/ месеца, отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С решение
№270/19.03.2018г., постановено по н.д. №827/2017г. на ВКС въззивното
решение е било оставено в сила.
Молбата за съдебна реабилитация е допустима, тъй като не е настъпила
реабилитация по право, поради което молителят е имал правен интерес да
сезира първостепенния съд с настоящото искане. За да потвърди този извод на
първоинстанционния съд, въззивният състав съобрази следното:
В случая безспорно е настъпила реабилитация по право по чл.86 от НК
само по отношение на осъждането на Г. по присъдата по нохд №2183/2010г. на
СГС, считано от 17.06.2014г. По отношение на осъждането, предмет на
делото, не може да настъпи непълна реабилитация по право по чл.86 от НК с
оглед забраната по ал.2 на същия текст, не е изтекъл и срокът по чл.88а, ал.1,
във вр. с чл.82, ал.1 от НК за настъпване на пълна реабилитация, който изтича
на 19.03.2026г.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от НК, първата предпоставка за
допускането на съдебна реабилитация е да са изтекли три години от изтичане
срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване
3
наказание, респ. да е изтекъл тригодишен срок от изтърпяването на
наложеното с присъдата наказание.
В случая тригодишният срок по чл. 87, ал. 1 от НК е започнал да тече от
изтърпяването на това наказание и съответно е изтекъл на 06.10.2018г. В този
тригодишен период от време, а и след това, до настоящия момент, осъденият
Г. не е извършил никакво друго престъпление, с оглед на това е налице
първата изискуема предпоставка на чл. 87, ал. 1 от НПК - към момента на
подаване на искането за реабилитация да са изтекли три години от
изтърпяването на наказанията по всички присъди и в този период осъденият
да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с
по-тежко наказание. Освен това въззивният съд намира, че данните по делото
установяват добро поведение на осъдения с оглед доказателствата за
характеристичните данни относно личността му, съдържащи се в приетата
писмена характеристика, липсата на каквито и да било криминални прояви,
трудовата му и семейна ангажираност.
Първоинстанционният съд е приел, че осъденият е отговорен при
изпълнение на трудовите си задължения, повишен е в длъжност, продължава
да работи на същото място, където е станал инцидентът, за който е осъден, но
въпреки това, е формирал извод, че в случая не са налице предпоставки за
реабилитация. Основание за това е било осъждането през 2010г. за
престъпление от 2008г., което според първостепенния съд е пречка Г. да
коригира поведението си до степен да не представлява опасност за
обществото, тъй като се касае за настъпила смърт. Освен това последващото
осъждане е било за престъпление, чиито резултат отново е смърт, макар и
причинена непредпазливо.
Въззивният съд категорично не споделя съображенията на
контролираната съдебна инстанция, че посочените от нея факти и
обстоятелства са годни да обосноват извод за отсъствието на добро поведение
на М. Г. след изтърпяването на наложените му наказания и че тези
обстоятелства се явяват пречка да бъде постановена съдебна реабилитация на
същия.
Както бе посочено по-горе, той е бил реабилиран по право за
осъждането по нохд №2183/2019г., така че няма как то да се коментира като
обективна пречка за съдебната реабилитация. В съдебната практика е
4
възприемано, че предходно осъждане, за което деецът е реабилитиран, може
да се обсъжда единствено при преценка на характеристични данни, свързани с
личната обществена опасност, но дори и в този случай би следвало да се
съобрази, че се касае за осъждане за непредпазливо престъпление по
транспорта. Освен това, независимо от престъпния резултат смърт, второто по
време осъждане също е за непредпазливо престъпление по чл.122 от НК,
макар първоинстанционният съд погрешно да е посочил, че се касае за
престъпление по чл.124 от НК, което е значително по-тежко престъпление. Не
е отчетено изобщо и че в принципен план осъденият няма задължение да
съдейства за изплащане на вредите, а и съгласно разпоредбата на чл.87, ал.2 от
НК, той може да бъде реабилитиран и без те да са платени, но въпреки това Г.
е изплатил своевременно и напълно сумите на пострадалите. Изложените от
съда съображения, че осъденият не е могъл да преодолее склонността си към
престъпления или е проявил небрежност, което води до смърт, не е могъл да се
адаптира и да осъзнае отговорността си, категорично не могат да бъдат
споделени, тъй като са в противоречие със събраните доказателства. Касае се
за осъждане за извършено по непредпазливост деяние, по отношение на което
съдът дори не е посочил коректната правна квалификация, т.е. възникват
съмнения изобщо какво престъпление е обсъждано, за да се направят
изложените в мотивите изводи. Категорично не може да бъде оценяван като
негативен за осъдения факт каква е правната квалификация на
престъплението, за което е осъден, още повече, че законодателят не е поставил
ограничения при допускане на съдебната реабилитация, които да са свързани с
правната квалификация, напротив, реабилитацията по чл.87, ал.1 от НК е
допустима при всички случаи, стига да са налице предпоставките за това. В
казуса липсват обективни данни, разколебаващи тезата, че осъденият има
добро поведение, така че неправилно е било прието, че той продължава да
проявява небрежност или безотговорност, както и че не е научил важните
уроци за социална отговорност и безопасност. Липсата на противообществени
или криминални прояви, трудовата и семейна ангажираност, предприетите
действия по доброволно и своевременно изплащане на обезщетение на
пострадалите категорично сочи обратното и не обосновава извод за
отсъствието на добро поведение на осъдения.
Предвид гореизложеното, САС счита, че доброто поведение на
осъдения Г. в периода след изтърпяването на наказанието, т.е. след изтичане на
5
изпитателния срок, е безспорно и несъмнено установено от данните по
делото, както и че обективно не се оборва и опровергава от изтъкнатите от
СГС обстоятелства, за които липсват доказателства. При това положение и
след като са налице предвидените в чл. 87 от НК предпоставки за съдебна
реабилитация на осъдения, включени в сезиращата молба, въззивният съд
счита, че с атакувания съдебен акт СГС неправилно е оставил без уважение
молбата за допускане на такава, поради което проверяваното определение
следва да бъде отменено като неправилно и вместо това да бъде постановена
исканата от М. Г. съдебна реабилитация.
Воден от тези мотиви и на основание чл. 436, ал. 3 от НПК, САС в
настоящия състав
РЕШИ:
Отменя протоколно определение от 14.01.2025г. на СГС, постановено
по чнд №7113/2024 г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение
молбата на осъдения М. А. Г. за постановяване на съдебна реабилитация за
осъждането му по нохд №3400/2016г. на СГС и вместо това постановява:
Допуска на основание чл. 87 от НК реабилитация на М. А. Г., с ЕГН
**********, за осъждането му с присъда №276/11.11.2016г, постановена по
нохд №3400/2016г. по описа на СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6