№ 9695
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110164198 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
Й. М. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. , чрез
пълномощника си - Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, със съдебен
адрес: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“ бл. 1,58, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ,ев.
Предявени са за разглеждане два кумулативно обективно съединени
иска, както следва: 1. установителен иск с правно основание по чл. 26, ал.
1 за прогласяване на нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на
такса за експресно разглеждане, предвидена в договор за паричен заем №
**********/29.03.2022 г., сключен между страните поради противоречие със
закона и 2. в условията на евентуалност осъдителен иск по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 47.42 лева
/изначално предявен за 5.00 лв., впоследствие с нарочна молба от 11.04.2024г.
искът е изменен с правно основание чл. 55 от ЗЗД чрез неговото увеличаване,
като същият се счита за предявен за сумата в размер на 47.42 лева/,
представляваща недължимо платена сума по недействителна клауза за такса
експресно разглеждане от договора, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от депозиране на исковата молба до погасяването.
1
Ищецът твърди, че на 29.03.2022 г. сключил с ответното дружество "В,.
БГ" ЕООД договор за паричен заем № **********. По силата на договора му
била предоставена в заем парична сума в размер на 250 лв., която следвало да
върне в срок до 28.04.2022 г.
Твърди, че годишният процент на разходите бил уговорен в размер на
49.6%, лихвен процент за кредита в размер на 40.98%, сума на лихвата за
срока на договора 8. 42 лв. В договора било предвидено, че
кредитополучателят дължи сума в размер на 47.42 лв., представляваща такса
за бързо разглеждане.
Ищцовата страна посочва, че е погасила сумата по договора като за
срока на договора е заплатила по сметка на дружеството изцяло сумата, вкл.
такса за експресно разглеждане, в общ размер на 302.47 лв.
Ищецът счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11,
ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от
неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по
кредита, тъй като в договора за потребителски кредит е налице грешно
посочен размер на ГПР, а действителният такъв бил в пъти по-висок от
посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Още със сключване на
договора било посочено, че потребителят дължи възнаграждение за
допълнителна услуга „експресно разглеждане на кредита“ от момента на
подписване на договора. Ето защо намира, че същата е следвало да бъде
включена в размера на ГПР, като невключването й противоречи на закона.
Твърди, че посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално
прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждащава
търговска практика“ по смисъла на чл. 69д, ал.1 и ал. 2, т.1 от Закона за
защита на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС.
Излага твърдения, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се
приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, а това водило до извод, че целият договор е недействителен на осн. чл.
22 от ЗПК.
Счита, че клаузата е нищожна, с която е уговорено, че ищецът следва да
заплати на кредитиращото дружество такса за „експресно разглеждане на
кредита“, както и че същата е уговорена в противоречие с разпоредбата на чл.
2
10а, ал. 1 ЗПК. Поради тези и останалите подробно изложени съображения
моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни при
съображения, подробно изложени в отговора.Оспорва твърденията за наличие
на неравноправни клаузи, в това число и относно клаузата, предвиждаща
задължение за плащане на такса за бързо разглеждане. Посочва, че
договорните клаузи са действителни.
Твърди, че всички законови изисквания са спазени, както и че
договорът не противоречи на закона. Посочва, че е неоснователно и лишено
от обективни аргументи твърдението на ищцата, че договорът противоречи на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочва, че в Специалните условия на процесния
договор изрично бил посочен действителният размер на разходите по кредита,
който от своя страна съответствал на заложената законово допустима
граница, определена в ЗПК. Поддържа, че всички параметри по процесния
договор за кредит били изначално известни на кредитополучателя на етап
преддоговорна информация. Посочва още, че съгласно т.8.1 от Общите
условия към процесния договор, кредитополучателят има право да се откаже
от Договора за кредит, без нужда да обосновава отказа си пред кредитора в
14-дневен срок от сключването на договора за кредит, но ищецът не се бил
възползвал от това свое право.
Ответникът поддържа, че размерът на ГПР по Договора бил изчислен
изцяло в съответствие с формулата, разписана в Приложение № 1 към чл. 19
ал. 2 от ЗПК. Като посочва, че чл. 19 ал. 3, т.2 от ЗПК заявяването на отделни
допълнителни и незадължителни услуги не следвало да се включва в ГПР,
поради тази причина не била и включена таксата „експресно разглеждане“.
Сочи, че при изичсляване на ГПР били включени само и единствено главница
и договорна лихва .Поддържа още, че посочената услуга е пожелателна и
такса е събрана, т.к. ищецът изрично е поискал да се ползва от услугата.
Ответникът прави възражение за нередовност на исковата молба на осн.
чл. 127 от ГПК. Като посочва, че ищцата била длъжна да посочи конкретна
точка от ОУ, която намира за неравноправна и влече последиците на
неоснователното обогатяване, с оглед небходимостта съдът да провери
нейното съдържание, както и да я съпостави със законодателството в
3
областта. Посочва още, че непосочването на точни клаузи е резултат от
неполагане на необходимата грижа за установяване на обективната
действителност и не касае реални пречки, които не били позволили на
ищцовата страна да изследва правоотношението изцяло.
Посочва, че процесният договор за потребителски кредит бил съобразен
изцяло по форма и съдържание с чл.148, ал. 3 от ЗЗП. Посочва още, че
Общите условия, вкл. и регламентираната в тях такса за „бързо разглеждане“
били предварително изпратени и съгласувани с Комисията за защита на
потребителите.
Посочва още, че в обхвата на общите разходи по кредита, които
следвало да се отчитат при формиране на ГПР, попадали разходи за
допълнителни услуги, само доколкото ползването на такива допълнителни
услуги било предвидено като задължително условие за сключване на
договора за кредит. По отношение на таксата „експресно разглеждане“ на
кредита посочва, че тя не е била част от общите разходи по кредита, както и
че не е било налице основание да се включва в обхвата на ГПР.
Ответникът признава, че ищцата на 16.04.2022г. е погасила
задълженията си като е заплатила на дружеството сумата в размер на 302.47
лв. – 250 лв. главница; 4.83 лв. – договорна лихва и 47.42 лв. – такса за бързо
разглеждане.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Моли съда да
отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Ответникът прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Моли съда да присъди
разноски.
По отношение на доказателствената тежест:
1. По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД: Ищецът следва да
докаже, че е сключен договор за кредит между страните; че е налице
твърдяното противоречие на клаузата от договора за потребителски кредит с
императини законови разпоредби, което води до нищожност на клаузата за
неустойка. В тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи са
действителни, вкл. са договорени индивидуално.
2. По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД – за да бъде
4
уважен този иск, ищецът следва да установи, че е предал, съответно, че
ответникът е получил посочената от него сума, размерът й, както и че липсва
основание за получаване. В тежест на ответника е да докаже, че сумата е
получена на валидно правно основание.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото безспорно са установени следните обстоятелства:
1. Наличие на облигационни отношения между страните по договор за
паричен заем № **********, сключен на 29.03.2022г. между Й. М. М. и „,
ЕООД.
2. ищецът на 16.04.2022г. е погасил задължението си като е заплатил на
ответника 302.47 лв. – 250 лв. главница; 4.83 лв. договорна лихва и 47.42 лв.
такса за бързо разглеждане.
По делото са представени, освен договорът за кредит и приложимите
Общи условия, уреждащи отношенията между "В,. БГ" ЕООД /предходно
наименование – 4финанс ЕООД/, и неговите клиенти по повод
предоставяните от дружеството финансови услуги /кредити/ от разстояние и
СЕФ.
Видно от приложимите към договора за кредит общи условия – "Такса
експресно разглеждане" е такса за предоставяне на допълнителна,
незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за експресно
разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която
гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за
отпускане на кредит и/или допълнителен кредит при срокове и условия,
посочени в общите условия.
В т. 6. 5 от Общите условия към договора е посочено, че договорът за
кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му
по електронна поща от кредитора или след подпис от страна на Кредитора в
офис на Партньор. За целта след като кредитополучателят натисне бутона
"подпиши", съгласно т. 1. 8 по-горе, кредиторът изпраща на
5
кредитополучателя потвърждение под формата на имейл на посочен в
профила на последния електронен адрес, с който се потвърждава сключването
на договора за кредит.
Отразено е, че страните изрично се съгласяват съобщенията по
електронна поща, потвърждаващи приемането на договора за кредит, да имат
силата на саморъчни подписи в съответствие на т.6.1 от Общите условия във
вр. с чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ.
От приложения по делото договор, се установява, че е сключен между
страните на дата 29.03.2022г., като е посочено, че процесният договор се
подписва електронно. Както е посочено и че договорът за кредит, подписан
електронно, по един от законоустановените начини-с ел.подпис;
усъвършенстван ел. подпис или КЕП, същият се счита за потвърден и
подписан на всяка страните от кредитополучателя.
От договора за кредит с № **********/29.03.2022г. се установява общ
размер на задължението за връщане на Кредитополучателя в размер на 305.84
лв., от които:250.00 лева- представляваща главница по кредита; 8.42 лв. –
договорна лихва и такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо
разглеждане на кредита в размер на 47.42 лв. /договорната лихва е намалена
от страна на ответното дружество от сумата 8.42 лв. на сумата в размер на
4.83 лв., тъй като ищецът е изпълнил предсрочно задължението си/.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД – главен
и евентуален чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
С доклада по делото, приет за окончателен с протоколно определение №
7274 от 15.02.2024 г., съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, че между тях е сключен Договор за кредит № ********** от
29.03.2022 г., по силата на който ищецът е получил сумата от 250 лева, която
се е задължил да върне, с договорна лихва в размер на 4.83 лв., както и да
заплати такса "Бързо разглеждане" в размер на 47, 42 лв.
Също така, съдът прие за безспорно между страните и ненуждаещо се
от доказване, че на 16.04.2022 г. ищецът предсрочно е погасил кредита, като е
заплатил на ответното дружество сумата от 302.47 лева, от които 250.00 лева -
главница, сумата от 4.83 лева – договорна лихва и сумата от 47.42 лева –
6
такса " Бързо разглеждане".
Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен
интерес. Разгледани по същество исковете са основателни.
Съдът приема, че процесният Договор за кредит № ********** от
05.08.2021 г., отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което
попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са
освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.
От сключения между страните по делото Договор за кредит №
********** от 05.08.2021 г., се установява, че същият има характеристиката
на договор, сключен от разстояние по смисъла на Закон за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Съгласно нормата на чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
Страните не спорят и съдът приема, че с оглед предвиденото в
приложимите към договора Общи условия, приети от ищеца, че страните
изрично се съгласяват съобщенията по електронна поща, потвърждаващи
приемането на договора за кредит, да имат силата на саморъчни подписи в
съответствие на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП, то процесният договор за кредит е
подписан от ищеца с електронен подпис.
Съдът следва да се произнесе дали клаузата за експресно разглеждане
в Договор за кредит № ********** от 29.03.2022 г.е нищожна.
Настоящият състав намира, че клаузата за заплащане на възнаграждение
за експресно разглеждане е нищожна.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит. Таксата за експресно разглеждане на заявлението за
сключване на договор не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй като е
свързана с действия по усвояването /предоставянето/ на кредита (така и
Решение № 2164 от 02.05.2023 г. по в. гр. д. № 5692 / 2022 г. на Софийски
7
градски съд; Решение № 4852 от 20.09.2023 г. по в. гр. д. № 10667 / 2022 г. на
Софийски градски съд).
В допълнение на анализа:
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, според
която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин
се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит.
В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е предвидено, че договорът за
потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в Приложение № 1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на
49, 60 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/.
Това е така, тъй като предвидената в Договор за кредит № **********
от 29.03.2022 г. сума в размер на 47, 42 лева – "такса бързо разглеждане“ е
трябвало да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в
противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и
действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР
по кредита. В хода на делото се установи че посочената такса не е включена в
ГПР по кредита, видно от процесния договор между страните, както и от
общите условия към него.
8
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР /49.60%/, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна
стойност, при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което
не е позволило на ответника да прецени икономическите последици от
сключването на договора, поради което съдът намира, че той е
недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК. С тази сума кредитът се оскъпява ,
най-малкото защото с нея се покриват разходи, свързани с него и същите са
били известни на кредитора, но не и включени в ГПР.
В чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Заплащането на такса експресно разглеждане води до заобикаляне на нормата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по
потребителския кредит ще надхвърли допустимия петкратен размер на
законната лихва.
На следващо място, не е ясно предоставена ли е на ищеца тази услуга
"експресно разглеждане", по какъв начин и в какъв срок. В случая, размерът
на тази такса е около 20 % от размера на кредита, което я прави необосновано
висока, без да е ясен начинът на определянето й, което според съда
противоречи на добрите нрави.
В обобщение, в случая, такса експресно разглеждане в Договор за
кредит № ********** от 29.03.2022 г. е нищожна на няколко основания, а
именно - противоречи на закона и на добрите нрави, а също е налице и
заобикаляне на закона. С оглед тежестта на порока противоречие със закона,
именно на това основание съдът следва да прогласи нищожността на клаузата.
Основателен се явява и евентуалния иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. От
изложеното по-горе става ясно, че ответното дружество е получило сумата в
размер на 47.42 лева - такса експресно разглеждане без основание, поради
което и същата подлежи на връщане.
С оглед на това съдът, намира, че и предявеният иск с правно основание
9
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 47.42 лева /изначално предявен като частичен осъдителен иск за
5.00 лева, впоследствие с нарочна молба от 11.04.2024г. е извършено
изменение на иска като същият се увеличава и претендира в размер на 47.42
лева/, представляваща недължимо платена сума по Договор за кредит №
********** от 29.03.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от подаване на исковата молба в съда - 23.11.2023 г. до
окончателното изплащане, следва да бъде уважен, като основателен и
доказан.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски.
Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 100.00 лева и
предвид уважаването на предявените искове в пълен размер, то ответното
дружество следва да бъде осъдено да му заплати сторените разноски в цялост.
Възражението за прекомерност направено от ответника е основателно.
На пълномощника на ищеца Еднолично адвокатско дружество "Д. М." с ,004,
с адрес гр. София ж. к. "Манастирски ливади", ,1, представлявано от адв. Д.
М. М. - Управител следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
хипотезата на чл. 38 от ЗА в размер на 720 лв. с ДДС общо за делото.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Й. М. М., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. Хиподр,ещу "В,. БГ" ЕООД, Е,8, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н ",54, представлявано от
З,менов Райчев, че предвидената в сключения между тях Договор за кредит №
********** от 29.03.2022 г. - "такса бързо разглеждане на кредита" е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, "В,. БГ" ЕООД, ЕИ,58, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н ",54, представлявано от
З,менов Райчев ДА ЗАПЛАТИ на Й. М. М., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. ,7, ап. 93, сумата в размер на 47.42 лв. /четиридесет и седем лева
и четиридесет и две стотинки/, представляваща дадена без основание "такса
бързо разглеждане на кредита" по Договор за кредит № ********** от
29.03.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване
на исковата молба в съда - 23.11.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА "Вив,8, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
",54, представлявано от З,менов Райчев да заплати на Й. М. М., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. ,7, ап. 93, направените пред настоящата
10
инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 100.00 лв.,
представляваща заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, "В,58, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н ",54, представлявано от З,менов Райчев ДА
ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество "Д. М." с ,2004, с адрес гр.
София ж. к. "Манастирски ливади", ,1, представлявано от адв. Д. М. М. -
Управител сумата в размер на 720 лева с ДДС, за оказана правна помощ по
делото на ищеца Й. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ,7, ап. 93.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11