№ 5881
гр. С----, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110146859 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно
правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия по договор № ----
-----/------- от 01.01.2018 г. при публично известни общи условия за имот -
апартамент № -----/, находящ се на адрес в гр.С---------, аб.№ -------/инсталация
-------, като за периода м.05.2018г. до м.04.2020г. ищецът доставил топлинна
енергия до потребителя, остойностена в размер на 1674,08 лв.,
представляваща главница за топлинна енергия, върху която поради
неплащане била начислена лихва за забава в размер на 327,64 лв. за периода
01.07.2018г. до 17.06.2021г., така и била осъществена услугата дялово
разпределение в периода м.05.2018г. до м.02.2020г., остойностена в размер на
33лв.-главница, върху която поради неплащане била начислена лихва за
забава в размер на 6,38лв. за периода 01.07.2018г. до 17.06.2021г.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника, който не
е подал отговор. В депозираното възражение по чл. 414 ГПК ответникът
твърди, че не е ползвал услугата, а процесният имот е бил отдаден под наем.
По делото е конституирано трето лице – помагач на страната на ищеца -
„--------“ ЕООД, ЕИК: ---------, гр.С---------, което не взема становище по
делото.
1
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа страна следното:
От приобщеното ч.гр.д. № 35891/2021г. по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че по заявление от 22.06.2021г. на 02.07.2021г. е издадена заповед
по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът М---------, ЕИК: ------------, гр.
С---------------, общ. С------ (столица), да заплати на заявителя Т----------, ЕИК: --
-----, гр. С----------, общ. С------ (столица), сумите: 1 674,08 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр.С-------------, ап.-----/, аб.
№ -------/инсталация -------, ведно със законна лихва от 22.06.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 01.07.2018г. до 17.06.2021 г. в
размер на 327,64 лв., главница от 01.05.2018г. до 29.02.2020 г. в размер на
33,00 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение,
ведно със законна лихва от 22.06.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва от 01.07.2018г. до 17.06.2021 г. в размер на 6,38 лв.,
начислена върху главницата за дялово разпределение, държавна такса в
размер на 40,82лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. В
срока по чл.414 ГПК е подадено възражение от длъжника, в който оспорва, че
дължи изпълнение на вземането, защото имотът бил отдаден под наем на
друго лице, поради което съдът с разпореждане № 9730/04.08.2021г. е дал
указания до заявителя по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, в изпълнение на които в срок е
предявен настоящият иск.
Съгласно приетия и неоспорен по делото Договор № ---------/------- от
01.01.2018г. се установява, че между страните е сключен договор при общи
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди по чл.149, ал.1,
т.3 ЗЕ за процесния имот – апартамент № -----/, находящ се на адрес в гр.С-----
----, за който е открит абонатен № -------, инсталация № -------, със срок на
договора – пет години, считано от 01.01.2018г. Съгласно заявление № П-
1152/28.01.2021г. от „Х----------“ ЕООД е поискано сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди при общи условия за
имоти, сред които и процесния – ап.38, инсталация № -------.
От приетото и неоспорено писмо рег.№ П-11571/10.10.2019г. (л.39) се
установява, че ищецът е поканил ответника да плати задължения към
2
09.10.2019г.
От Протокол от проведено ОС на ЕС от 28.02.2017г., се установява, че е
проведено ОС на ЕС за имотите в сградата на ЕС за извършване на монтаж на
индивидуални топлинни разпределители и е сключен на договор за услугата
„дялово разпределение“ с третото лице – помагач, вкл. е приет по делото е
Договор за дялово разпределение на топлинна енергия между клиенти в
сграда – етажна собственост от 20.09.2017г. се установява, че между сградата
в режим на ЕС в гр.С--------- и Третото лице – помагач е сключен договор, по
силата на който ТЛП приема да извършва дялово разпределение на топлинна
енергия между отделните клиенти в СЕС, съгласно Протокол от ОС на ЕС за
избор на лице по чл.139а ЗЕ. По делото е приет и договор при общи условия
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ от 02.06.2017г. между ищеца и ТЛП.
От приетите по делото писмени доказателствени средства –
индивидуални изравнителни сметки за процесния период и месечни сметки за
топлинна енергия се установява, че третото лице – помагач е начислявало
суми за изравнителни сметки.
Приети по делото Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Т------------ за стопански нужди на потребителите в гр.С----.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото
СТЕ, което заключение съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че в процесния имот за процесния период е
доставена от ищеца топлинна енергия в общ размер на 1584.28лв. За
процесния период нямало главни отчети за потребление на ТЕ за отопление
на имота, нямало и главен отчет за показанията на водомера, защото уредът
бил с дистанционна отчитане и данните от отчета постъпвали директно в
информационната система на ФДР, като данните в месечните изравнителни
сметки на ФДР били подробни и обстойни, като въз основа на данните били
проверени начисленията на ТЕ за сградна инсталация и ТЕ за БГВ, като
разпределението на ТЕ било в съответствие с нормативните изискванията.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото
ССчЕ, което заключение съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че няма извършване на начислените плащания, като
дължимата сума била в размер на 1584.28лв. след изравняване, като размерът
3
на законната лихва за забава върху главницата (1674.09лв), считано от датата
на забава до 17.06.2021г. била в размер на 306.43лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна
следното:
Правна квалификация: исковете са предявени по реда на чл.422 ГПК и са
с правно основание с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца
наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по договор за
продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е
предал на потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено количество
топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия за
стопански нужди на ответника) и 2. продавачът да е доставил топлинна
енергия в твърдяното количество на купувача. На ответника е разпределено
да докаже, че е заплатил задълженията, както и твърденията във
възражението по чл.414 ГПК, че друго лице е ползвало услугите.
От приетия и неоспорен по делото Договор № ---------/------- от
01.01.2018г. се установява, че между страните е сключен договор при общи
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди по чл.149, ал.1,
т.3 ЗЕ за процесния имот – апартамент № -----/, находящ се на адрес в гр.С-----
----, за който е открит абонатен № -------, инсталация № -------, със срок на
договора – пет години, считано от 01.01.2018г., като впоследствие е сключен
договор за доставка с трето лице, но извън процесния период, поради което
съдът приема за доказано, че за процесния период от м.05.2018г. до
м.04.2020г. е имало действащ договор между ищеца и ответника.
Обстоятелството дали е имало наемател, доколкото същият не е страна по
договора с топлофикационното дружество, отговорността му за заплащане на
разходите, свързани с ползването на наетата вещ е към наемодателя, но е
ирелевантно спрямо предмета на делото.
По отношение на размера на доставеното количество топлинна енергия,
съдът кредитира заключението на вещите лица по СТЕ и ССчЕ. Съгласно
4
същото се установява, че за процесния недвижим имот, за процесния период е
била доставена топлинна енергия, остойностена на сумата от 1584.28лв, до
който размерът искът се явява основателен. С оглед частичната
основателност на иска за главница, частично основателен е и акцесорният иск
за лихва за забава, размерът на който съдът определи по чл.162 ГПК в размер
на 289,99лв.
От приетите Протокол от проведено ОС на ЕС от 28.02.2017г. и Договор
за дялово разпределение на топлинна енергия между клиенти в сграда –
етажна собственост от 20.09.2017г. се установява, че между ищеца и третото
лице - помагач е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. С оглед неоспореното
заключение на вещото лице, че услугата е била осъществена, вкл. с оглед
представените от ТЛП писмени доказателства за документи за главен отчет и
за дялово разпределение, съдът приема, че ответникът дължи заплащането на
ищеца на осъществената услуга дялово разпределение, която за процесния
период е общ размер на 33,00 лв., съответно с оглед основателността на
исковата претенция, основателен е и акцесорният иск за мораторна лихва от
01.07.2018г. до 17.06.2021 г. в размер на 6,38 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива имат двете страни, като
ответникът не е доказал сторени разноски (представено е само пълномощно
л.16 по ч.гр.д. № 35891/21г.), поради което следва да се присъдят разноски
само на ищеца, който е претендирал сторени разноски в размер на 40.82лв. за
д.т. и 50лв. за юрк.възн. по ч.гр.д. № 35891/21г., както и в исковото - 176.14лв.
за д.т., 400лв. за експертизи и юрк.възн., което с оглед ниската фактическа и
правна сложност на делото съдът определи в размер на 100лв., като
съразмерно на уважената част от исковете, следва да му бъдат присъдени
разноски за исковото в размер на 165,14лв. за д.т., 375,04лв. за депозит за в.л.
и 93,76лв. юрисконсултско възнаграждение, а за заповедното - 46,88лв. за
юрк. възн. и 38,27лв. за д.т., или разноските са в общ размер на 719,09лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, че М--------- , ЕИК: ------------, гр. С---------------, дължи на Т----------,
ЕИК: -------, гр. С----------, сумите: 1584.28лв. (хиляда петстотин осемдесет и
четири лева и 28 стотинки), представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за
имот, находящ се в гр.С-------------, ап.-----/, аб.№ -------/инсталация -------,
ведно със законна лихва от 22.06.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва от 01.07.2018г. до 17.06.2021 г. в размер на 289,99лв (двеста
осемдесет и девет лева и 99 стотинки), главница от 01.05.2018г. до 29.02.2020
г. в размер на 33,00 лв. (тридесет и три лева), представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от
22.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 01.07.2018г. до
17.06.2021 г. в размер на 6,38 лв. (шест лева и 38 стотинки), начислена върху
главницата за дялово разпределение, за които суми има издадена Заповед №
4104 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
35891/2021г. по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за доставена от дружеството топлинна енергия за сумата от 89,8лв.,
представляваща разликата над уважения размер от 1584.28лв. до пълния
претендиран размер от 1675.08лв., както и ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за сумата от 37,65лв.,
представляваща разликата над уважената част от 289.99лв. до пълния
претендиран размер от 327.64лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК М--------- , ЕИК: ------------,
гр. С---------------, да заплати на Т----------, ЕИК: -------, гр. С----------, разноски
по делото в размер на 719,09лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „--------“ ЕООД - трето
лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6