№ 8332
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110120809 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
П. Й. З. е предявил срещу „Х..“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 3, вр. чл. 87 ЗЗД за заплащане на сумата от 12 838, 07 лв. (левовата равностойност на
6564 евро), представляваща платена на отпаднало основание цена по развален договор за
покупко-продажба на 12 тона .... (диамониев фосфатен тор), за което е била издадена
проформа фактура № 40/31.07.2023 г.
Ищецът твърди, че с ответника постигнали съгласие за покупко-продажба на 12 тона
.... (диамониев фосфатен тор), разфасовка от 1000 кг, със срок на изпълнение между 10ти и
15ти август 2023 г. и доставка и предаване при условията на СРТ Thessaloniki (със
съдържание съгласно Incoterms 2010), и цена от 6564 евро. Тази информация била посочена
в проформа фактура № 40/31.07.2023 г. Съгласно уговореното между страните ищецът
заплатил посочената цена изцяло авансово на 02.08.2023 г. по банковата сметка на ответника
с вальор 03.08.2023 г. на 04.08.2023 г. в потвърждаване на извършеното плащане ответникът
издал данъчна фактура № 50, но не доставил уговорените стоки. На 23.02.2024 г. му била
връчена нотариална покана, с която му бил предоставен допълнителен 15-дневен срок, след
изтичане на който договорът да се счита за развален и платената цена да се възстанови на
ищеца. Плащане не последвало, нито каквато и да е обратна връзка. За обезпечаване на
предявения иск ищецът провел и производство за обезпечаване на бъдещ иск, като
претендира и направените в това производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В откритото съдебно заседание, проведено на 30.04.2025 г., процесуалният
представител на ищеца е поискал да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1,
т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея по реда
на чл. 50, ал. 2 ГПК, не е подал отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание
по делото, за което е бил редовно уведомен, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие. С разпореждането от 03.06.2024 г., препис от което му е връчен, са му
указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба в срок и от неявяването му
в първото заседание по делото. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
1
представените и приети доказателства съдът намира, че е налице и предпоставката по чл.
239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни, поради което следва да
бъде постановено неприсъствено решение и предявените искове да бъдат уважени. Съгласно
нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
Предвид изхода на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
бъдат присъдени направените в производството разноски за исковото производство в размер
на общо 2 073,52 лв. (от които 513, 52 лв. държавна такса и 1560 лв. адвокатско
възнаграждение, както и общо 803, 10 лв. разноски, направени в производството по
обезпечение на бъдещ иск по гр.д. № 13820/2024 г. по описа на СРС, 182 състав, от които 40
лв. държавна такса, 5 лв. държавна такса за издаване на обезпечителна заповед и 758, 10 лв.
адвокатско възнаграждение. Останалите претендирани от ищеца разноски, а именно 250 лв.
адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство пред ЧСИ и 96 лв. такса за
нотариална покана не подлежат на присъждане в настоящото производство. Съгласно
константната съдебна практика разноски, понесени в обезпечително производство, са тези
по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в
останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по
изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител – така в
Определение № 506 от 17.12.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2158/2020 г., II т. о. и цитираните
в него Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о.,
Определение № 845 от 05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, .,
Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Х..“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„С...“ № ....., да заплати на П. Й. З., гръцки гражданин, роден на 12.05.1992 г. в гр. Солун,
със съдебен адрес: гр. София, бул. „Кн...“ №... ет. 1, ап. 3, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр.
чл. 87 ЗЗД сумата от 12 838, 07 лв. (левовата равностойност на 6564 евро), представляваща
платена на отпаднало основание цена по развален договор за покупко-продажба на 12 тона
.... (диамониев фосфатен тор), за което е била издадена проформа фактура № 40/31.07.2023 г.,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото производството в размер на
2 073, 52 лв. и разноските, направени в хода на производството по обезпечение на бъдещ
иск по гр.д. № 13820/2024 г. по описа на СРС, 182 състав, в размер на общо 803, 10 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за присъждане на разноските,
направени в производството по налагане на обезпечителната мярка пред ЧСИ в размер на
250 лв. адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство пред ЧСИ, както и 96
лв. такса за нотариална покана.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2